Чели ли сте книги от Роалд Дал? А може би сте гледали филмите по негови творби "Чарли и шоколадовата фабрика", "Матилда", "ГДВ", "Вещиците" и "Фантастичният мистър Фокс"? Тогава вие сте живото потвърждение, че историите на Роалд Дал са наистина интригуващи и актуални не само за децата, но и за възрастните.

Писателят е майстор на завладяващия разказ, но още от 2018-а година срещу него започва атака, която днес прерастна в яростна полемика "за" и "против" редакцията на творбите му.

През 2018-а година "The Guardian" съобщи, че Британският кралски монетен двор е отказал предложението да отбележи 100-годишнината от рождението на писателя с възпоменателна монета, заради негови антисемитски изказвания. Стига се дотам, че в прав текст обявяват, че Дал вече не е смятан за "автор с най-висока репутация".

Появиха се нови злостни критици и редактори на творбите му, намерени да ги "поправят". Дори от музея на писателя осъждат "неоспоримия му расизъм":

"Расизмът на Роалд Дал е неоспорим и незаличим, но също така се надяваме да устои потенциалът да прави добро творческото му наследство". Критикуван от собствения си музей?

Звучи невероятно, но е факт.

Британският писател Роалд Дал (1916 - 1990), Великобритания, 10 декември 1971 г. / Снимка: Getty Images

Музеят "Роалд Дал" направи горното изявление с пояснението, че дори ще организира обучение на служителите си за "предотвратяване на антисемитизма и борба с расизма".

Всъщност, с такива упреци към покойния знаменит писател, се приобщиха дори и наследниците му, които публично се извиниха на сайта на музея за негови расистки коментари от края на 2020-а година.

Американската актриса Патриша Нийл (1926 - 2010) със съпруга си, британския писател Роалд Дал и техните деца Теса Дал, Тео Дал, Офелия Дал и Луси Дал, Великобритания, 2 ноември 1968 г. / Снимка: Getty Images

Много организации приветстваха тези действия, а други организират дискусии в защита на Дал. Френският издател на писателя обяви, че оставя изданията му с оригиналните текстове без поправки.

Примерът бе последван и от британското издателство "Пъфин", което също обяви, че ще запази творбите на Дал, след като редактираните издания получиха много критики.

В крайна сметка това издателство предложи компромисен вариант, при който пренаписаните творби на писателя да стоят редом с оригиналните, така че "по-чувствителните по болните теми в творчеството на Дал" да имат възможност да избират.

Антисемитските изявления на Роалд Дал, по единодушното мнение на съвременните му критици, са предизвикали "непоправима болка".

Вълната на недоволство ескалира дотам, че някои критици в прав текст написаха, че Роалд Дал може и да е любимец на децата, но бил слаб писател за възрастни. Това доста противоречи на смисъла на знаменитата фраза на Екзюпери, че за деца се пише като за възрастни, но доста по-трудно?

Е, тези критици на Дал си намериха и "доказателство", че някои книги на Дал за деца, като първата му книга за деца - "Джеймс и гигантската праскова" предизвиквали "безпокойство" сред възрастните.

Те допълват и факта, че писателят е трябвало да чака цели шест години от издаването на книгата в САЩ, британско издателство да се "престраши" да я издаде на Острова.

Публиката се събира, за да гледа как гигантска праскова се движи през центъра на Кардиф като част от улично представление, за да отбележи началото на Градът на неочакваното, честване на автора Роалд Дал, на 17 септември 2016 г. в Кардиф, Уелс / Снимка: Getty Images

Изобщо, критиците на Дал се вторачват в творчеството му, и откриват все нови и нови негативи и примери за негови "обезпокоителни книги".

Откриват цели 15 на брой, в които забелязват недопустими неща, като да речем, че в негова творба жени хранят мъжете си с червеи, което правело писателя "женомразец".

Американската актриса Патриша Нийл (1926 - 2010), летище Лондон (по-късно Хийтроу), Обединеното кралство, със съпруга си - британския писател Роалд Дал (1916 - 1990) след полет от Калифорния, 20 май 1965 г. Нийл се възстановява от серия мозъчни аневризми по-рано същата година / Снимка: Getty Images

"Идете да обясните това на децата!", ядосват се защитниците на Роалд Дал.

И те привеждат примери - че книгите му "Фантастичният господин Фокс", "ГДВ" и "Матилда" са сред най-популярните детски книги, а цялостното творчество на писателя е продадено в над 300 милиона копия по целия свят.

Откъде тръгва всичко това и как възниква изобщо този спор? - Най-общо казано, още от първата книга на писателя - "Джеймс и гигантската праскова", в която критиците на Дал са открили методично цяла палитра от негови прегрешения - прояви на расизъм, гарнирани с ругатни в пряката реч на героите, споменавания на наркотици, алкохол и сексуални намеци, гражданско неподчинение.

Особено "нарочен" е главният герой в "Чарли и шоколадовата фабрика" - вегетарианец, който примамва децата с бонбони. Заради "Вещиците" пък писателят е заподозрян в насаждане на страх от порастването, което водело до страх от смъртта.

Нека си кажем честно, че някои от обвиненията срещу писателя, изречени на фона на реалиите в съвременния ни свят, звучат не само необективно, но направо налудничаво.

Все пак става дума за художествена литература, а децата научават за наркотиците и секса главно чрез интернет, не толкова чрез книгите.

Май "тъмната страна" в книгите на Дал отдавна са съвременната ни реалност, от която нито децата, нито възрастните са застраховани, дори и да не четат.

Цялата тази истерия около книгите на Роалд Дал стигна дотам, че даде "хляб" и на недобросъвестни психолози, според които децата били "предразположени към страшните истории", и затова харесвали творчеството му. Всъщност, ако сме обективни, в думите им има известно основание за подобни заключения, и Дал просто им е "отговорил".

Тъмнината и страхът от тъмното са неразделна част от детството и на най-смелите възрастни. Някои психолози се произнасят, че на принципа на фройдисткото пречистване от страхове по формулата "Ако искаш да забравиш, запиши и изхвърли!", прочитът на страшни истории всъщност може да има положителна - терапевтична страна.

Чрез "страшните приказки" детето може да се научи да властва над страховете си, понеже опознава страшните неща чрез книги за чудовища, които обикновено главният герой побеждава.

Самият Роалд Дал е имал тежко детство с много страхове. Той изгубва баща си, когато е едва на три. Изгубва и сестра си и е пратен от майка си в частно училище, където учителите го тормозят, а по-големите ученици му се подиграват. Така че неговата битка с "непровокираните врагове" започва от най-крехка детска възраст.

По-късно, като младеж, служи в армията като пилот по време на Втората световна война, без да има нужната подготовка. Раняват го тежко, самолетът се разбива, той получава травми, вижда в очите смъртта.

В тези състояния осмисля случващото се и калява волята и характера си. Дал започва да сънува странни сънища и тази "втора реалност" му помага да започне да приема по-лесно реалността.

В живота му се случват нови драматични събития: изгубва дъщеря си, която умира от шарка; синът му претърпява злополука, след която остава умствено увреден.

Роалд Дал с две от децата си / Снимка: Getty Images

На фона на всичко това у писателя започва да узрява едно особено чувство за справедливост и търсене на възмездие. Стига до някои заключения, които звучат дръзко и антихуманно, но ако човек се задълбочи в причините за състоянието му на човек, разочарован от съдбата си, определено може да оправдае Дал.

Писателят си изработва собствена логика за нещата, която оправдава дори и човеконенавистник като Хитлер. През 1983-та година Дал обявява в "New Statesman", че Хитлер сигурно е имал причини за унищожаването на близо шест милиона човешки същества, сред които и деца?!?

Мотивира това с фразата: "Има една черта в еврейския характер, която провокира враждебност", след което обобщава, че "дори гад като Хитлер не ги е избрал без причина".

29 декември 1970 г.: британският писател Роалд Дал със съпругата си, американската актриса Патриша Нийл / Снимка: Getty Images

Всъщност, Дал избира евреите за пример, но разсъжденията му имат далеч по-широк обхват - той разсъждава върху феномена, как се ражда "анти-всичкото".

Парадоксално е, че от скоро самото негово творчество е атакувано по същия принцип - днес мнозина се вторачват в книгите му именно за да открият това анти-нещо, което е тръгнало да атакува целия ни живот, представяйки се за връх на хуманността и демокрацията.

Защото, докато декларира всичко това, анти-Даловщината нарушава авторските права на писателя и свободата на словото, като демократичен принцип.

Честване на писателя Роалд Дал в Уелс / Снимка: Getty Images

Ето защо един от защитниците на Дал казва, че предпочита неговия открит расизъм, пред лицемерието на прикритите зад лозунги за демокрация антихуманисти. Мненията по въпроса, както може да се предполага, са разнородни и често направо антиподни. Всеки има право да си направи собствени изводи.

"Любителите на сладникави истории могат да си намерят друг автор, пише друг защитник на писателя, и допълва: Дал е предизвикателен и всъщност точно в това е привлекателната му страна. Той предизвиква полемика. С него можеш да спориш, но не и да го мразиш!"

Много начални учители, които добре познават всички сложности в практическото общуване с деца казват, че Дал чудесно съчетава в книгите си тъмната и светлата страна на живота, и това е полезно за децата, защото така изграждат критерии за добро и зло.

Историите на писателя, според тях, засилват любопитството им, както и съпротивителните им сили към несправедливостите, които несъмнено предстои да срещнат занапред в живота.

Британският писател Роалд Дал със съпругата си Патриша Нийл и трите им деца / Снимка: Getty Images

След тази полемика в "Time" се опитаха да намерят някаква препоръчителна "средна линия" за издателите на книгите на Роалд Дал - премахването, или промяната на текстове да важат само за онази част от оригинала, в който се говори за раса, пол, тегло и психично здраве.

Британският писател Роалд Дал (1916 - 1990), Великобритания, 10 декември 1971 г. / Снимка: Getty Images

Най-силни привърженици писателят има в писателския бранш. Сред защитниците му е полемичният Салман Рушди, който бе яростно критикуван за неговата "Сатанински строфи". "Роалд Дал не беше ангел, но това е абсурдна цензура", категоричен е Рушди.

И други писатели критикуваха актуализираните произведенията на Дал като злостна цензура и дори изразиха предположението, че тя може да е свързана с придобиването на RDSC от Netflix през 2021-в година. Дали пък това не е наистина опит от Netflix да се предпазят от проблем при адаптацията на книгите на Дал за големия екран?

 

Тези филми носят големи приходи, но са и големи инвестиции за създателите си. Те не биха искали филмите им да попаднат под цензура. Филмът "Матилда" по едноименната книга на Дал донесе 33 милиона долара и бе номиниран в две категории за наградите BAFTA. Очевидно има логика в търговския характер на атаката срещу някои текстове на Роалд Дал.

В литературните среди се заговори и за вземането на лиценз за повторно редактиране на класически произведения, и че трябва да има ограничаващи правила по този въпрос. Писателите са особено чувствителни към стила си и това е напълно разбираемо. "Ако можеха да бъдат писатели, нямаше да редактират чужди текстове!", експресивно изразява гнева си френски писател.

"При редактирането са допуснати такива промени, че някои от тях буквално крещят, защо са направени!", отбелязва фен на Дал и дава за пример как споменатото от исателя име на Ръдиард Киплинг е заменено с това на Джейн Остин, най-вероятно по причина на това, че Киплинг също е смятан за расист и женомразец.

Т.е., и той по новите критерии вече е "изваден" от списъка на "високите автори" на детска литература.

В битката "за оригиналния Дал" се намеси и британският министър-председател Риши Сунак, който предаде чрез говорител публично следното становище: "Винаги сме защитавали правото на свобода на словото и изразяването".

Роалд Дал е непредсказуем и в това е очарованието на неговия прочит дори на класическа детска литература. При него Червената шапчица, Снежанка и Пепеляшка нямат щастлив живот. Противно на очакванията ни, но съвсем реалистично.

Защото неговата Пепеляшка не е с изящното краче, а с едри стъпала. А и "намирисвала зле". При това описание, липсата на хепи енд изглежда напълно оправдана. Дал направо съсипва задължителния за детските приказки хепи енд, като "обръща хастара" на традиционната приказка. Но това е толкова забавно, че развеселява и възрастните.

Един кратък откъс: "Отсечете й главата!", принцът наредил. И един придворен на мига се подчинил", пише Дал за героинята си, а сякаш направо за себе си. "Някои от редакциите на текстовете му са лакейски угоднически. Тези хора - редакторите му, не си дават сметка, какво кощунство спрямо автора са извършили!", отбелязва писател.

Децата, към които е обърнато творчеството на Дал, го харесват. Те се забавляват с неговите истории, защото им звучат по-истински, по-съответстващи на съвремието от класическите. "Това е правилен подход за възпитание - да казваш истината на детето си.", смятат много психолози, а също и родители.

Роденият в Уелс писател Роалд Дал (1916 - 1990) със съпругата си, американската актриса Патриша Нийл, и две от децата им / Снимка: Getty Images

Дал си остава гений за своите почитатели. Един журналист описа живота му в биографичната книга "Разказвачът". Всичко тръгва от едно обикновено интервю с Роалд Дал. Той не е никакъв бохем, както го възприемат повечето му съвременници, а истински работохолик със строг режим на живот.

Пишел по четири часа на ден - по два преди обяд и два след обяд, ръкописно - с молив. Работният му кабинет бил малка колибка в двора на дома му. Ексцентрикът намирал красота в обикновените неща и само така се предпазвал от страховитата реалност на цивилизацията.

От 2006-а година насам рождената дата на Роалд Дал се отбелязва всяка година от почитателите на Разказвач №1 в света. В началото - само в родната му Англия, а впоследствие - в десетки страни по света.

"Хобито ми е да уча децата да бъдат читатели, да им е комфортно с книга, а не да се обезсърчават. Книгите не трябва да бъдат обезсърчаващи, а забавни, вълнуващи и прекрасни.

А ако се учиш да бъдеш читател, това ти дава страхотно предимство.", казва Роалд Дал.

Роалд Дал с две от децата си / Снимка: Getty Images

Той подбужда децата към откривателство - казва им: "Бъдете "Колумб"! Щеше ли Колумб да открие Америка, ако си беше повтарял: "Ами ако ми потъне корабът? Ами ако ме срещнат пирати? Ами ако никога не се завърна?" Тогава дори нямаше да потегли."

Откъде Роалд Дал, онова момче, унижавано в училище, става такъв познавач на детската чувствителност? Той преминава през дълъг път на усъвършенстване чрез преодоляване на трудности и съдбовни изпитания. Роден е в Ландаф, Уелс в семейството на баща норвежки емигрант във Великобритания. Животът на баща му е труден.

Първата му съпруга умира при раждането на второто им дете и той се връща в Норвегия, за да си намери съпруга, която да се грижи за децата. Жени се за Софи Хесълберг и я завежда в Уелс, където новото семейство се сдобива с още три деца, третото от които е Роалд Дал. Дъщеричката им Астри, сестрата на Дал, умира от апендицит през 1920-а година. Скоро след това умира и бащата.

Майката Софи погребва мъжа си бременна с петото им дете. Остава в Уелс, заради волята на съпруга си, децата им да учат в английски училища. Продава бижутата си, за да осъществи тази негова мечта. Роалд Дал никога няма да забрави това. Наред с лошите си спомени от частното училище в Дербишър, където по-големите го тормозят. Никога не споделя за тях с майка си, за да не я тревожи.

Американската актриса Патриша Нийл със съпруга си, роденият в Уелс писател Роалд Дал (1916 - 1990), на наградите Screen Directors, около 1962 г. / Снимка: Getty Images

На 18 се включва в една експедиция до Нюфаундленд. После работи в компанията ,Шел" в Лондон (1933 - 37) и в Дар ес Салам, Танзания (1937 - 39). По време на Втората световна война служи в Кралските Военновъздушни сили в Либия, Гърция и Сирия.

След сериозно раняване е изпратен във Вашингтон като помощник военно аташе. Докато се възстановява от раните си, започват странните му сънища.

Първият му сборник ,,От мен за теб: истории за летци и летене" (1946) включва разкази от личните му преживявания по време на войната. Първата му детска книга е ,,Гремлините" (1943). Написва я за "Уолт Дисни" и по-късно тя е екранизирана. Първият световен успех е с книгата ,,Някой като теб" (1954), която има продължение - ,,Целувка, целувка' (1959).

Дал има син и четири дъщери от брака си с актрисата Патриша Нийл. Най-голямата му дъщеря от този брак умира на осем години от шарка. Дал има и втори брак - с Фелисити Кросланд.

През 1961-ва година излиза много дискутираната в момента книга ,,Джеймс и гигантската праскова", а през 1964-та - ,,,Чарли и шоколадовата фабрика", филмирана два пъти. Следват ,,Магическият пръст", ,,Чарли и големият стъклен асансьор", ,,Фантастичният мистър Фикс", ,,Дани световният асансьор" и "Вещиците" (1983), спечелила наградата ,,Уитбред". Първият му роман за възрастни - ,,Моят чичо Осуалд" злиза през 1979-а година.

Британският писател и писател на кратки разкази Роалд Дал (1916-1990) позира, облечен в палто от туид и вълнена шапка, с бастун в ръката си, седи между две деца, 7 януари 1985 г. / Снимка: Getty Images

Роалд Дал е три пъти носител на наградата ,,Едгар Алън По" и носител на наградата на Асоциациата на писателите-фантасти, за цялостно творчество. Писателят умира през 1990-а година в Оксфорд.

Малцина знаят, че освен забележителен писател, Дал се увличал по фотографията и голфа. Когато по време на Втората световна война служи в армията, му се налага да управлява боен самолет, без никога да е пилотирал. Приземява се аварийно в либийската пустиня, а самолетът се разбива. Той самият получава обгаряния, временно ослепява и дълго време се лекува от травми по черепа и носа.

Този инцидент писателят описва в "Гремлините", но по-любопитното е, че шест месеца по-късно, когато излиза от болницата, Дал отново дръзва да лети и дори да се сражава. Участва във въздушна битка, и отново оцелява.

Ето това е един малък пример, какво от преживяното иска да сподели с малките си читатели, за да ги научи да не се отказват, а да каляват характера си. И затова олелия около името на Роалд Дал, един британски писател гневно казва:

"По-полека с гения Дал и не си правете гавра с мъртъвци, които живеят в сърцата на хората повече от много живи писатели!" Очевидно това послание е обърнато към редакторите на писателя и звучи като повече от оценка за таланта на Роалд Дал, а също и като оценка за онези, които дръзват да го "поправят".

Еми МАРИЯНСКА