Няма как да не сте чели поне една от неговите многобройни книги: романите "Мрежата на паяка" (1923), "Хотел Савой" (1924), "Бунтът" (1924), "Ципер и неговият баща" (1928), "Йов" (1930), "Радецки марш" (1932), "Стоте дни" (1936), "Изповед на един убиец" (1936), "Капуцинската гробница" (1938), "Приказка от хиляда и втората нощ" (1939), сборникът с есета "Паноптикум" (1930), сборникът с проза "Легенда за светия пияница" (1939) и посмъртно издадените му книги - новелата "Левиатан" (1940) и романът от 1929 година "Немият пророк" (изд. 1965).

1933 г. Йозеф Рот с Андреа Манга Бел (Снимка: Getty Images)

В чест на писателя Йозеф Рот през 1987 година е учредена наградата за международна публицистика "Йозеф Рот". Един от най-надарените писатели и публицисти на миналия век, човек с невероятно чувство за хумор и сатира, се алкохолизира от мъка и умира в парижки приют за бездомници.

Защо и как се случва това? - Както се казва, никой не избира времето и мястото, където да се роди. Йозеф Рот е австрийски белетрист, есеист и публицист, роден в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция в еврейско семейство. Следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виенския университет.

През 1916 година, в разгара на Първата световна война, служи като доброволец в австро-унгарската армия и е пленен от руснаците.

Паметна плоча за Йозеф Рот в Берлин

Всъщност, първият му роман отразява този период от живота му. Главният герой в "Мрежата на паяка" е младият лейтенант Лозе, който след края на Първата световна война припечелва хляба си като домашен учител. Чрез образа на Лозе, Йозеф Рот буквално пророчески описва съдбата на цяло едно поколение от разочаровани млади хора, които се превръщат в крайни националисти и антисемити, и по този начин стават доброволни съучастници на десния радикализъм.

Първият роман на Йозеф Рот излиза през 1923 година, малко преди несполучливия първи опит за преврат на Хитлер в Мюнхен. Така писателят буквално изпреварва жестоката действителност, която наближава с целеустремени стъпки, за стъпче с ботуш Европа и света.

От 1918 година Йозеф Рот работел като журналист - първоначално във Виена, а после в Берлин, а година след като излиза "Мрежата на паяка" - през 1924 година, бива назначен за редактор в престижния "Франкфуртер цайтунг".

Но ето че настъпва времето на националсоциализма в Германия. Рот е евреин. Книгите му са забранени. Писателят бяга през Австрия във Франция, но там изпада в дълбока депресия. От отчаяние започва да търси спасение в чашката. Става алкохолик и умира като бездомен бедняк.

Такава накратко е тъжната история на един изключително талантлив човек, "неуцелил" времето, в което да се роди. Или пък, напротив? Защото така изглеждат нещата в човешки план, погледнато откъм личната съдба на Рот. А от наша гледна точка, като читатели, изглежда точно такива автори като него са се родили "навреме" и с мисия - да отразят обективно съвремието си, макар и с цената на негови жертви.

Именно такива автори като Рот ни дават най-точната представа за периода преди Втората световна война; за човешкото "лутане" и безизходицата, за последиците от едно безумно и антихуманно управление; за ужаса от рухването на стария свят.

Рот е майстор на социалния роман. Той ни описва с кинематографична точност несретниците на своето време, отритнатите от обществото човеци, разрухата на старата Австро-Унгария.

Първото издание на „Радецки марш“ (1932)

Той сякаш е роден за белетрист, есеист и публицист. Рождената му дата е 2 септември 1894 година. Напуска този свят в разцвета на творческите си сили - само на 44, на 27 май 1939 година, преди 85 години. Както вече споменахме, умира в Париж и е погребан там. Най-близките му хора в живота му били майка му - Мария Грюбел и съпругата му - Фридерике Райхлер.

Защо завършва живота си по този начин? - Отговорът можем да открием в книгата му "Легенда за светия пияница" - последната новела на Йозеф Рот. В нея, макар и предпазливо, авторът втъкава автобиографични моменти. И той като своя герой напуска този свят след самоубийствено пиянство. 

След присъединяването на Австрия към Третия райх, Рот изгубва и последната си надежда, че неговият свят - светът на многонационалната монархия, може да се върне. Затова всичко напред във времето, дори собствения му живот, му изглеждало безнадеждно неспасяемо.

Най-известната му книга остава "Радецки марш", която разказва история от 1932 година, актуална и днес. Представител на рода Трота е човек от селски произход, но призван по съдба за велико дело - в битката при Солферино спасява живота на Франц Йозеф I и става благородник. Следващите Трота вече са "барони по рождение" и живеят с мисълта, че най-важното дело на живота им е да служат с чест на Негово Величество.

Ето защо последният от рода Трота счита себе си за призван да умре под звуците на "Радецки марш" за Хабсбургите и Австрия. Когато идва Голямата война, обаче, всичко се променя и задава един екзистенциален въпрос у героя - не е ли "несправедливо оцелял". Романът е дълбок размисъл за честта и дълга във време, в което светът наоколо се руши и се променя до неузнаваемост.

"Радецки марш" на Рот е смятан за един от десетте най-добри романа в германоезичната литература на ХХ век (според класацията на фондация "Literaturhaus München" и медийния конгломерат "Bertelsmann" от 1999 г.).

Хотел "Савой" в Лодз, заснет през 2007 г.

В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварвали да привлекат младия журналист за свой сътрудник. През 1926 година Рот заминава да види с очите си СССР. Вниманието му било фокусирано върху живота на хората при новия обществен ред.

Безпристрастният му скептицизъм и присъщата му прозорливост, обаче, бързо охлаждат ентусиазма му. Рот не се поддава на пропагандата и съвсем точно описва впечатленията си в книгата "Пътувания из Украйна и Русия".

Репортажите в тази книга са свидетелства за процесите в следреволюционна Русия. Чувството му за ирония и остроумието на Рот и днес интригуват с прозренията си. А и заглавието звучи интересно, с оглед на днешните събития в цитираните в заглавието държави.

Рот ни показва различни свои "лица" в отделните си творби. Един е в публицистиката, съвсем различен в романите си. В романа "Гробницата на капуцините", например, го виждаме като разказвач, който владее еднакво добре трагизма и иронията, хумора и цинизма.

Но колкото и да е обигран в словото и философски прозорлив, дълбоката му чувствителност винаги издава една душевна ранимост у писателя, която най-вероятно е и причината за ранната му, "предизвикана" от него самия смърт.

Романът "Гробницата на капуцините" е писан през 1938 година и много критици го сравняват с "документ" за времето на разпада на Хабсбургската империя. И този роман на Рот, също като "Радецки марш", е признат за едно от великите произведения в световната литература. Носталгията по разпадналата се империя на Хабсбургите ще срещнем и в много други творби на Рот, най-вече в новелите му.

Не само чрез творчеството, но и чрез личната трагедия на писателя ние осъзнаваме, колко взаимосвързани са събитията в човешката история с представите ни за хармония; и как когато действителността довежда до разпад тези представи, светът става "неудобен" за съществуване, а животът губи своето очарование. Това особено силно важи за чувствителните натури като Рот.

Гробът на Йозеф Рот край Париж

Дали зависимостта му е проява на безволевост, или обратното - напълно осъзнат житейски избор? - Критиците често разсъждават по този въпрос. Едва ли можем да му отговорим по категоричен и убедителен начин, но е логично да предположим, че душевната драма, в която изпада след като осъзнава, че няма да има "бъдеще, подобно на миналото", той доброволно се предава на алкохола в знак на самоунищожение.

В романа си "Хотел Савой" от 1924 година Йозеф Рот ни разказва историята на подобни нему хора - самотни ветерани от войната, вариететни танцьори и други артистични души, които мечтаят да променят живота си към по-добро, но не успяват. Също като него.

Но ето какво написва за този роман през 1987 година рецензентът на американското издание на книгата Хърбърт Голд: "Подобно на тавана на хотелска стая, разказът е прозрачен, разкривайки халюцинаторна самота, присъствие извън времето; душа, която витае в Средна и Източна Европа. Нищо от това не е обикновен сюрреализъм в кафенето, или страх.

Едно от постиженията на Рот е да даде усещане за строга точност - неговата история е лаконичен сценарий. Бързият му стил прави нещата да се случват естествено - ние виждаме, чуваме, помирисваме и вярваме. Дарбата на веселия разказвач остава несигурно жива сред песимизма на упадъка и загубата".

Красноречиво тази рецензия говори за едно - Голд "разконспирира" опитите на Рот да замаскира тревогата си и всичките си екзистенциални страхове като "весел разказвач", докато всъщност "те са човъркали издълбоко душата му". И този процес вътре в него неспасяемо е набирал скорост, за да се превърне в суициден страх от бъдещето изобщо.

Според биографите на писателя зависимостта му от алкохола няма нищо общо с безволевостта на пияницата, а отчаян вик за съпротива срещу Злото.

Йозеф Рот е емблематичен пример за това, по какъв начин са се отразили историческите събития на цяло едно поколение интелектуалци, неспособни да се приспособят към новата реалност. Хора с идеали и принципи, които ясно виждат какво се случва, но не могат да му се противопоставят. Такова е времето преди и около Втората световна война.

Приносът на Рот като гражданин и писател е особено ценен със способността му за отразяване на събитията с публицистична точност, и в същото време - с таланта на художник-разказвач и виртуозен литератор.

Очевидно усилието му да ни остави писмени документи за събитията и хората на своето съвремие, като превъзмогва емоциите си, е изтощавало психиката му. И както вече не един път намекнахме, в този смисъл смъртта му би могла да се възприеме и като самоубийствен акт, целящ да сложи край на душевните му терзания.

Рот, обаче, само за едно десетилетие от живота си ни завещава такова мащабно творчество от качествена литература, че събужда възхищението ни с работохолизма си. Учудващо проницателен е и неслучайно някои го наричат "пророк". Съдбите на героите му са винаги взаимосвързани със събития, които доказват неразривната връзка на човеците с историята.

Йозеф Рот - цитати

"Много истини за света могат да бъдат открити в лошите книги."

"Само малките неща в живота са важни."

"Небостъргачът е въплъщение на бунта срещу това, което се счита за недостижимо - срещу мистерията на надморската височина, срещу необхватността на небесата."

"В неделя светът е светъл и празен като балон."

"Аз не съм предястие, нито десерт. Аз съм основно ястие."

"Това, което виждам, е ден на абсурд и тривиалност."

"Нищо не комбинира забавеност с яростно движение като минаването на времето. Всичко се върти, само времето остава. "

"Човек се губи в ежедневието по същия начин, както в гора."

"Човешката природа няма да отрече своята слабост, дори докато е в процес на преодоляването ѝ."

"Нека Бог даде на всички нас, пияниците, смърт светла и красива!"

"Най-опасната от всички болести е жената."

"Така беше едно време. На всичко, което растеше, му отнемаше време, както и на всичко, което изчезваше. Но всичко, което веднъж е съществувало, оставяше следи и хората живееха със спомена за него, също както сега живеят със способността си да забравят бързо и безвъзвратно."

Еми МАРИЯНСКА