ЛЕГЕНДИ НА ХОЛИВУД
Лекарски екип дежурил на снимките на последния му филм
125 години от рождението на Спенсър Трейси
Автор : / 17995 Прочита 3 Коментара
Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн в кадър от последния им филм заедно - "Познай кой ще дойде на вечеря", 1967 г.
Снимка: Getty Images
Той е една от големите звезди на Холивуд, както и голямата любов на друга холивудска икона - Катрин Хепбърн. Спенсър Трейси. Навършват се 125 години от рождението на незабравимия американски актьор със звезда в Алеята на славата, две награди "Оскар", "Златен глобус", награди на БАФТА и от кинофестивала в Кан, и още много други - все за най-добър актьор.
Спенсър Бонавенчър Трейси е роден на 5 април 1900 година в Милуоки, Уисконсин, САЩ. Умира в Лос Анджелис на 67 през 1967-а и е погребан в гробището Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ. Играе в театъра и се снима в киното в продължение на повече от 45 години. Записва името си в златната книга на Холивуд с ролите си във филмите "Храбрите капитани" (1937, "Оскар"), "Градът на момчетата (1938, "Оскар"), "Актрисата" (1953, най-добър актьор в драма), "Лош ден в Блек Рок" (1955, най-добър актьор), "Познай кой ще дойде на вечеря (1967, 10 номинации на филма за "Оскар"; награда на БАФТА за най-добър актьор на Трейси) и др.
Спенсър Трейси в кадър от филма „Последната миля“
Играл е в 75 филма и е считан за една от най-големите звезди на Холивуд. И като споменахме за наградите "Оскар", нека кажем, че статуетките му за мъжка роля са две, но номинациите му са цели девет! Забележителен рекорд.
И не случайно десетилетия след смъртта му, Спенсър Трейси не само че не е забравен, но през 1999 година Американският филмов институт включи името му в класацията на десетте най-големи мъжки звезди на класическото холивудско кино.
Звездата на Спенсър Трейси в Алеята на славата, Холивуд
Критиците винаги подчертават неговата естественост - както на екрана, така и в живота. Трейси има драматичния живот на мъжкар, надарен с тънка чувствителност. През целия си живот той се старае да поддържа чувството си за отговорност, като контролира чувствата, но така всъщност е "наказвал" себе си - никога не си простил "двуженството", разкъсван между съпругата си, от която има две деца, и любовта си към Катрин Хепбърн; никога не го напуска и чувството му за вина, че малкият м син оглушава. За да потуши тези постоянно "работещи" в душата му "вини", в период на неуспех и в професията, се отдава на алкохола. С воля намира сили да превъзмогне зависимостта и да върне добрата си репутация.
Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси в "Жена на годината" (1942) Снимка: Getty Images
Трейси за първи път открива таланта си за актьорско майсторство, докато посещава колежа "Рипон", а след това получава стипендия за Американската академия за драматични изкуства. Той прекарва седем години в театъра, като периодично се появява на сцените на Бродуей. Пробивът му идва през 1930 година, с "Последната миля". Именно тогава го забелязва Холивуд. Дебютът му с "По реката" на Джон Форд с участието на Хъмфри Богарт, го подсигурява с договор с "Fox Film Corporation". Спенсър работи с тази компания пет години, през което време се снима в повече от 25 филма, но не става популярен, въпреки добрите си роли.
Големият успех идва с "Metro-Goldwyn-Mayer". От 1935 година нататък той прави серия от успешни роли и печели два "Оскар"-а. Партнира си със звезди като Кларк Гейбъл, и въпреки тяхната голяма слава, успява да наложи името си като равен. През 1940-а Трейси вече е един от водещите актьори на Холивуд. Работи с "Metro-Goldwyn-Mayer" до 1955 година. След това преминава на работа като актьор на свободна практика. Вече бил толкова "касов", че можел да избира ролите си. За жалост, в онзи пик на кариерата си, не се чувствал щастлив. Бил все по-отчужден от жена си и много влюбен в Катрин Хепбърн, но не можел да си позволи развод.
Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси в "Жена на годината" (1942)
Партньорството им с Катрин Хепбърн започва с филма "Жена на годината" и продължава в девет филма. Сред тях е и последният филм на актьора - "Познай кой ще дойде на вечеря", който актьорът н успява да види в завършен вид.
Трейси Спенсър е роден в обикновено семейство на домакиня и продавач на камиони. Имал по-голям брат. Като дете бил хипер активен и не го свъртало на едно място в училище. Това се отразило на успеха му. Родителите му решили да го пратят на пансион при доминикански монахини, надявайки се те да повлияят позитивно на възпитанието на момчето. Трейси бил едва на девет и обкръжението на тези жени не било среда, подходяща за дете. След този "затвор" го пращат в йезуитски колеж. Детството му не било никак радостно за жизнено момче като него. Спасява го театърът, като бягство от реалността. С приятеля си Пат О'Брайън, се вълнували от сцената. И двамата стават актьори.
Служили заедно във Военноморските сили на Съединените щати. Там ги заварва краят на Първата световна война. След войната бащата на Спенсър Трейси го върнал обратно в училище, за да завърши гимназиалното си образование. През февруари 1921 година Трейси влиза да учи в колежа "Рипон", с намерението да завърши медицина.
Именно в колежа за пръв път се качил на сцена, с роля в пиесата "Истината". Получава бурни аплодисменти и това го окуражава, че мечтата му да стане актьор има бъдеще.
Спенсър Трейси
Снимка: Getty Images
С приятели сформира актьорската трупа "The Campus Players", която тръгва на турне. Продължава да учи в колежа и там се прочува с публични речи по различни въпроси. Правел впечатление с логичната си мисъл и с тембъра на гласа си. Придобил умения за публична реч, се осмелил да се яви на прослушване в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк. И успява - предлагат му стипендия.
През април 1922 година Трейси напуска колежа и постъпва в Академията. Отново, заедно с приятеля си Пат. Двамата се чувствали по-силни заедно. Наели малък апартамент и за да пестят пари, започнали да си готвят. В бъдещите си интервюта Трейси често ще се шегува, че "мрази леща, ориз и гевреци" - студентското им меню с Пат. Трогателен е и фактът, че двамата приятели имали един костюм "за официално", и го ползвали на смени.
Спенсър Трейси
Снимка: Getty Images
Спенсър Трейси знаел цената на лишенията и целта към която се стреми, но ще премине през още много препятствия, докато я достигне. Първата му роля на Бродуей била на безмълвен робот, но той го отчел като "пробив". Академията завършва през 1923 година. Присъединява се към дружеството "Уайт Плейнс" в Ню Йорк, с надеждата да му подсигуряват роли. После сменя мениджърската компания с друга, но отново остава разочарован.
Чак към края на 1923-та получава малка роля на Бродуей в комедията "Царско фанданго", с участието на Етъл Баримор. Отзивите за шоуто, обаче, били лоши. След много години, обаче, Трейси ще отбележи този провал като "добра печалба", защото онзи неуспех тогава му "пречупил" високото младежко его.
Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн
Снимка: Getty Images
През 1924 година актьорът се жени за Луис Тредуел, от която има две деца - син, Джон Трейси (1924 - 2007) и дъщеря, Луис Трейси (р. 1932 г.). Синът му Джон страдал от глухота и според слуховете, Трейси чувствал огромна вина за това. Актьорът остава със съпругата си Луис до смъртта си, "въпреки Катрин".
Връзката им с Катрин Хепбърн продължава до неговата смърт. Те не я дискутирали, но във всякакъв случай отношенията им са били сложни, поради нежеланието на Трейси да се разведе. За това ще стане дума по-късно.
Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн Снимка: Getty Images
Кариерата на Трейси потръгнала много трудно. В годината на сключването на брака си с Луис, той срещнал мениджъра Уилям Х. Райт и през есента на 1926 година, когато актьорът изпаднал в депресия от липсата на ангажименти и дори бил на път да се откаже от актьорството, Райт му уредил роля на Бродуей - в пиесата "Жълто" на Джордж Кохан, която се задържа на сцена в цели 135 представления. Сътрудничеството на Трейси с Кохан изиграва важна роля за самочувствието на актьора. Кохан написва специално за Трейси сцени в следващата си пиеса - сатирата "Малкият циклон", която също станала хит на Бродуей.
Мирна Лой и Спенсър Трейси в кадър от филма „Кражбата на перлите“ (1935 г.)
Снимка: Getty Images
Трейси продължил да играе и в следващи пиеси на Кохан - "Шептящи приятели" и "Конфликт", в която заместил Кларк Гейбъл. Очаквал голям успех на театрална сцена с ролята си в "Страх", написана от носителя на "Пулицър" Оуен Дейвис, но пиесата не получила финансиране заради срив на нюйоркската фондова борса. Трейси отново се замислил, дали да не напусне театъра и да се върне в Милуоки. И тук съдбата отново се намесила - внезапно получил предложението да участва в пиесата "Последната миля", за която вече споменахме. Представянето на Трейси в тази пиеса било посрещнато с бурни овации не само от публиката, но и от театралната критика. Пиесата била обявена за хит и се играла в 289 представления.
Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн се снимат като партньори в девет филма
Getty Images
Пътят към голямото кино се открива за Трейси с филма на Джон Форд "В затвора". В едно интервю години по-късно актьорът ще признае: "Нямах амбиции в тази насока и бях напълно щастлив на сцената". Първоначално киното не го привличало особено, а пък и много критици го обезкуражавали с мнението, че не е фотогеничен. Филмовата кариера на Спенсър Трейси, обаче, категорично ги опровергава.
Трейси се снима с Хъмфри Богарт в "По реката нагоре" (1930 г.) и от "Фокс" веднага му предложили дългосрочен договор. В онзи период нямал право да избира - семейството му се нуждаело от пари. Глухото му дете прекарало и полиомиелит. Трейси взел сериозно решение - да се премести със семейството си в Калифорния. Изиграва още една последна театрална роля и напълно скъсва с театъра.
Спенсър Трейси в „Ярост“ (1936 г.)
От "Фокс" го популяризирали с реклами като "новата звезда", макар че първите му роли не били особено успешни. Чак седмият му филм показал на зрителите, че на хоризонта наистина се е появила нова филмова звезда. Става дума за филма "Безредно поведение" (1932 г.), който донася голяма печалба на "Фокс". Все още, обаче, Трейси бил далеч от голямата популярност. И това го карало да изпитва неудовлетворение. Обмислял да напусне компанията, когато от там вдигнали заплащането. Това го убедило да остане. Продължил да се снима за "Фокс", но отново преживял няколко неуспеха на техни филми. Филмът на "Фокс" "Аз и моето момиче" (1932 г.) дори останал в историята на Холивуд като "рекорден за най-ниска посещаемост на всички времена за театър "Рокси" в Ню Йорк".
И тогава, след поредното разочарование, се появило едно предложение от "Warner Bros", Трейси да им бъде даден като "актьор на заем" за филма "20 000 години в Синг Синг" (1932 г.). Актьорът се обнадеждил, че ще постигне успех на новото място, но отново ударил на камък. Пробивът дошъл година по-късно, с филма "Властта и славата" (1933 г.), в който актьорът играе в ролята на железопътен магнат. Критиците започнали да се надпреварват с ласкави отзиви за Трейси.
Спенсър Трейси преживявал неуспехите си драматично - като провали. Поради чувството за провал с "Фокс" започнал да пие. Толкова, че започнало да се разчува, че е алкохолик. Тази репутация навредила на кариерата му. Особено след като по време на снимките на "Мари Галант" го заварили в безсъзнание в хотелската му стая. Провалил снимките, защото се наложило да го отведат в болница. По време на престоя му там, от "Фокс" му завеждат дело за забава на продукцията с глоба от 125 хиляди долара.
Спенсър Трейси в седмия си филм, „Безредно поведение“ (1932 г.)
Актьорът публично обявил, че са го уволнили, но истината е, че още преди "Фокс" да прекрати официално договора си с него, той получил покана от MGM. През 1935-а компанията му предложила 7-годишен трудов договор. И макар и там да се говорело, че е "пияница", бил приет радушно. "Ярост" (1936 г.) на режисьора Фриц Ланг, е първият филм, с който Трейси доказва на свет, на какво е способен. Филмът донася на филмовата компания 1,3 милиона долара печалба.
Успехът вече го следва. Само за 17 минути екранно време във филма "Сан Франциско" (1936 г.), в който Трейси се конкурира с най-голямата звезда на Холивуд по онова време - Кларк Гейбъл, доказва, че той вече е звезда. За ролята си в този филм е номиниран за "Оскар". Филмът "Сан Франциско" е най-печелившият филм на американската филмова индустрия за 1936 година.
Окрилен от този успех, Спенсър Трейси си наложил строга трезвеност и се отдал изцяло на работата. За период от шест месеца се снимал в три филма, и всички били окачествени от критиката като хит. През 1937 година участвал в още четири филма на компанията. Сред тях е "Смелите капитани" по романа на Ръдиард Киплинг, за който Трейси печели първия си "Оскар" и става любимец на публиката.
В продължение на две години той създавал хитови роли на екрана и получава признание в бранша, като голяма филмова звезда. Анкета от 1937 година, проведена сред 20 милиона души, поставя актьора на шесто място сред мъжете на Холивуд.
Идва времето на "Градът на момчетата" (1938 г.) и втори "Оскар" за най-добър актьор. На връчването на статуетката Трейси прави силно впечатление с думите си: "Честно казано не чувствам, че мога да приема тази награда. Мога да я приема само така, като че ли е предназначена за един велик човек - отец Фланаган". По този начин скромно поставя на първо място героя си, а не своята игра в образ. Нещо повече, актьорът изпраща статуетката на героя - отец Фланаган. През 1938 година Трейси влиза в още една класация - за най-много спечелени пари за 1938 година. После, в продължение на година изчезва от публичното пространство, за да се появи на екрана във филма "Стенли и Ливингстън" (1939 г.). Списание "Форчън" го поставя на първо място сред любимците на американската нация.
Компанията MGM се възползвала максимално от популярността на актьора. Филмът "Разцъфтяващ град" с участието на Трейси е третият и последен филм на тандема Спенсър Трейси- Кларк Гейбъл, и събира по-голяма зрителска аудитория дори от безспорния рекордьор "Отнесени от вихъра".
Трейси подписва нов договор с MGM през април 1941 година. Условията са отлични - заплащане от 5000 долара на седмица и участия в до три филма годишно. Както се казва, какво повече може да иска един актьор?! Заслужено, защото името на Спенсър Трейси върху афиша вече само по себе си предполагало касов успех.
Що се отнася до Катрин Хепбърн, то тя му се възхищавала още преди да ги срещне екранът. Казала в едно интервю за него, че той е "най-добрият филмов актьор, който имаме". Както вече споменахме, двамата играят заедно за пръв път в романтичната комедия "Жена на годината". Катрин става "жена на живота" за Трейси. Когато се запознават, тя е на 35 - жена в разцвета на силите си и на върха на славата, а той - на 42, но обременен от отговорности.
Трейси се снима в серия от военни филми като "Мъж на име Джо" (1943 г.), "Седмият кръст" (1944 г.) и "Тридесет секунди над Токио" (1944 г.), които затвърждават образа му на герой на екрана. Определят го не само като най-голямата звезда на Холивуд, но и кат актьорът, спечелил най-много пари за MGM през 1944 година.
В последните години от живота си Трейси започнал да се снима все по-рядко. Причината била не само напредващата възраст, но главно лошото му здраве. Страдал от диабет, емфизем, алкохолизъм и прекарва инфаркт. Вече споменахме, че умира без да може да се гледа в последния си филм "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967).
Здравето му се влошило след 1965 година, когато бил опериран и животът му висял на косъм. Тогава тъкмо започвали снимките на "Познай кой ще дойде на вечеря". На снимачната площадка постоянно дежурял лекарски екип. "Няма нещо, което не бих направила за него!", признава Катрин много години по-късно по повод драматичните снимки на този филм. Тя нарича връзката си с Трейси "27 години Любов".
А последният им филм заедно сякаш увенчава тази любов, с десет номинации за "Оскар" в различни категории. За жалост, Спенсър вече е в отвъдното и не може да сподели с близките си колосалния успех.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}