Неговите картини са като приказка, от която човек не иска да излезе. Излъчват красота, тайнственост и изящество на формите и цветовете, и въздействат на въображението по магичен начин.

За обикновения зрител няма никакво значение в какъв стил, или направление са тези картини, ако ги харесва, но все пак да кажем, че от теоретична гледна точка, авторът им - Джон Уилям Уотърхаус, принадлежи към Тайното братство на "закъснелите" прерафаелити.

Джон Уотърхаус (1849-1917)

Става дума за група английски художници, поети и критици от средата на 19 век, които били обединени от влечението си към Средновековието и времето на Рафаело Санти.

Оттам, и самото име на движението.

A Tale from the Decameron, 1916

The Annunciation, 1914

Какво по-конкретно е характерно за художниците-прерафаелити: Те на първо място се противопоставят на стилистиката, която диктувала Кралската академия на изкуствата по тяхно време - смятали я за "покварена" и "механистична".

Diogenes, 1882

The Siren, c. 1900

Прерафаелитите са привърженици на сложните композиции и наситените с цветове детайли.

И макар да обръщат поглед назад, към миналото, са считани за първите авангардисти в изкуството.

The Lady of Shalott, 1888

Те самите се самоопределяли като реформистко движение. Издавали свой вестник "The Germ", за да популяризират идеите си. Според Британската библиотека, обаче, "целите им са били не само неясни и противоречиви, но дори парадоксални".

Експертите смятат, че те всъщност се връщат към стилистиката на Ренесанса, въпреки че теоретично го отричали.

The Favourites of the Emperor Honorius, 1883

Имат и други противоречиви схващания, но тук задачата ни е да се концентрираме върху Уотърхаус.

И в тази връзка следва да изтъкнем, че той е бил член на Кралската академия по изкуствата, срещу която предишните прерафаелити се бунтуват.

Destiny, 1900

Tristan and Isolde, 1916

Но Уотърхаус работи няколко десетилетия след разпадането на Братството на прерафаелитите и често е наричан от изкуствоведите "модерен прерафаелит".

Gather Ye Rosebuds While Ye May, 1909

Lamia (version 2), 1909

В творбите му срещаме женски персонаж от древногръцката митология, но самият рисунък по-скоро съответства на съвременния на художника импресионизъм. Това прави картините му много интересни.

Днес работите му са изложени в няколко големи британски художествени галерии, а през 2009 година Кралската академия на изкуствата организира голяма ретроспекция на художника.

Echo and Narcissus, 1903

Джон Уилям Уотърхаус е кръстен на 6 април 1849 година в Рим, където се ражда на неустановена с точност дата. Умира в Лондон през 1917 година.

Родителите му били английски художници.

Dolce far Niente, 1880

A Sick Child brought into the Temple of Aesculapius, 1877

Когато малкият Джон бил на пет, семейството се върнало в Лондон. Домът им бил в Южен Кенсингтън, близо до новопостроения "Музей Виктория и Албърт".

Младият Уотърхаус бил насърчаван от родителите си да скицира творби от музея и Националната галерия, за да се упражнява.

Картината изобразява русалка на скалист плаж и е дипломна работа на Джон Уилям Уотърхаус за Кралската академия през 1900 година Снимка: Getty Images

През 1871 година бил приет да учи в Кралската академия.

Първоначално се записал скулптура, после преминал към живописта.

Windflowers, 1902

Boreas, 1903

Още в самото начало на кариерата си Уотърхаус се захваща с мащабни платна. Както казахме, по-често те изобразяват сцени от гръцката митология, легендата за крал Артур, но също така и сцени от ежедневния живот от съвремието на художника.

Вероятно от носталгия по Италия, в края на живота си Уотърхаус рисува теми, свързани с Древен Рим и римската митология.

Dante and Matilda (study) (formerly called „Dante and Beatrice“), c. 1914 – 17

Matilda, c. 1915

Първата картина, която привлича вниманието на обществеността и критиците към Уотърхаус е неговата творба "Сън и неговият полубрат Смърт", представена от него през 1874 година в изложба на Кралската академия.

„Сън и неговият полубрат Смърт“, 1874

Saint Eulalia, 1885

Тук е мястото да отбележим, че до смъртта си Уотърхаус излага свои картини в изложбите на Академията, като там му отделяли главно място в експозициите. Това е доста уважителна привилегия, като се има предвид, че картините му ставали все по-големи и заемали твърде много място.

През 1895 година Уотърхаус бил избран за пълноправен член на Кралската академия.

Miranda, 1875

The Mermaid, 1901

Художникът бил женен за Естър Кенуорти, дъщеря на преподавател по изобразително изкуства в Илинг, която също излагала свои картини в Кралската академия.

The Soul of the Rose or My Sweet Rose, 1908

Така той сякаш последвал родителския си тип семейство, мъж и жена художници. Двамата с Естър имали две деца, които за жалост умират съвсем малки.

Художникът не оставя наследници.

In the Peristyle, 1874

The Missal, 1902

Сред героините в картините му се откроява образът на Илейн от Астолат, която умира от мъка, защото Ланселот не отговаря на чувствата й. Уотърхаус създава три картини с нейния образ, като най-известната от тях е "The Lady of Shalott". Друга любима негова героиня е Офелия.

Тя е била любим образ и за други прерафаелити - Данте Росети и Джон Миле.

Spring Spreads One Green Lap of Flowers, 1910

Всъщност, Уотърхаус се дипломира в Академията с картина с Офелия през 1888 година. Следите на тази картина се губели в продължение на много години, докато станало известно, че е част от колекцията на сър Андрю Лойд Уебър.

Уотърхаус рисува Офелия няколко пъти напред във времето - през 1894-та, 1909-а и 1910-а година. Имал идея и за още една картина с нея, но се разболял от рак.

Ophelia, 1894

Ophelia, 1910

Агонизирал в битка с болестта в продължение на две мъчителни години и през 1917 година умира, без да може да завърши последната си картина с Офелия.

Фрея Лий позира, докато пресъздава флорална версия на картината на Джон Уилям Уотърхаус The Lady of Shalott, по време на фото сесия преди пролетното изложение на цветя Essentials на 19 май 2021 г. в Харогейт, Англия. Снимка: Getty Images

Еми МАРИЯНСКА

Още

Тайното братство на прерафаелитите

Още

Възстановиха лицето на Рафаело с триизмерна технология

Още

5 века от смъртта на безсмъртния Рафаело

Още

Джон Миле се жени за съпругата на най-добрия си приятел