МАЙСТОРИ НА ПАЛИТРАТА
Тайното братство на прерафаелитите
Джон Толкин се вдъхновил от творбите им, докато пишел "Властелинът на пръстените"
Автор : / 7426 Прочита 0 Коментара

Няма художник, който да не цени изобразителното изкуство на Ренесанса и ренесансовите майстори. За Винсент ван Гог Микеланджело е "великолепен", Пабло Пикасо обожава Рафаело, а Салвадор Дали нарича ренесансовите художници "божествени гении".
През 19-и век, обаче, в Англия възниква група от художници и поети, наречени от изкуствоведите "прерафаелити". Тази група се сформира като тайно общество, чиято цел била да детронира култа към ренесансовото изкуство и да прокламира своя собствена стилистика.
„Христос в къщата на родителите си“ (1850) на сър Джон Миле
Прерафаелитите били художници и поети предимно от викторианска Англия. Групата била създадена от Уилям Холман Хънт, Джон Еверет Миле и Данте Габриел Росети през 1848 г. Нейната програмна цел, така да се каже, била да се противопостави на идеалите, популяризирани по времето на т.нар. Висш Ренесанс.
По-конкретно, Хънт, Миле и Росети смятали, че златната епоха в изкуството е преди Рафаело. Оттам, и името на представителите на тази група.
John William Waterhouse, “The Lady of Shalott,” 1888 (Photo: Wikimedia Commons Public Domain)
За да постигнат целите си, горните трима художници, както и присъединилите се към тях Джеймс Колинсън и Фредерик Джордж Стивънс, скулпторът Томас Уолнър и секретарят на групата - Уилям Майкъл Росети, се обединяват в Братството на рафаелитите.
Техен апологет в пресата става критикът Джон Ръскин.
Dante Gabriel Rossetti, “La Ghirlandata,” 1873 (Photo: Wikimedia Commons Public Domain)
Групата става обществено известна през 1849 г., когато в Кралската академия са представени две картини - на Миле и Хънт, рекомендиращи стилистиката на прерафаелитите.
Те подписвали творбите си с инициалите "PRB" и страняли от другите сдружения на художници.
Title page of “The Germ,” 1850 (Photo: Wikimedia Commons Public Domain)
Опитват се да постигнат популярност по нетрадиционен начин - чрез печата. През януари 1850 г. рафаелитите започват да издават "The Germ" - издание, което да прокламира възгледите им.
По-късно те променят името на списанието, но то така и не успява да постигне голям обществен интерес и неследдълго - само след четири издадени броя, фалира.
„Синята стая“, The Blue Bower (1865) на Данте Габриел Росети
Самата група също просъществувала кратко време. Интриги и любовен скандал слагат нейния край през 1853 г.
Причината била тази, че след едно групово пътуване до Шотландия съпругата на критика Ръскин му изневерила с художника Миле.
Негативните публикации след този скандал допринесли за разпадането на групата, която бездруго не постигнала много последователи.
„Светлината на света“, Уилям Холман Хънт
"Целите им са били не само неясни и противоречиви, но дори парадоксални," обясняват от Британската библиотека, което можем да приемем като едно обективно мнение за прерафаелитното братство.
Прерафаелитите художници, обаче, изиграват огромна роля за развитието на поезията, и изобщо на литературата. Съществува хипотеза, че Дж. Толкин се вдъхновил от картини на прерафаелитите, докато пишел "Властелинът на пръстените".
Що се отнася до признатия за лице на тайното братство на рафаелитите - Джон Миле, то неговата първа творба в стила на братството, е картината "Изабела". Творбата е нещо като илюстрация на стихотворението на Джон Кийтс "Изабела", а сюжетът е заимстван от "Декамерон" на Бокачо.
„Изабела“ (1849) на сър Джон Миле
Сър Джон Евърет Миле е британски художник и илюстратор с баронска титла, потомък на видно семейство от Джърси. Бил дете-чудо с властна и амбициозна майка.
На 11 години става най-малкият студент в "Royal Academy Schools".
Майка му решава, че трябва да се преместят в Лондон, за да могат да подпомогнат контактите му с Кралската академия на изкуствата.
Миле сам признава, че това изиграва огромна роля в живота му: "Дължа всичко на майка си", казва той.
Именно в Кралската академия Миле среща Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети, с които формира братството на прерафаелитите.
„Сбогуване с Англия“ (1855) на Форд Мадокс Браун
Едно от най-големите достойнства на прерафаелитите е изключителното им майсторство при пресъздаването на детайла. Картината "Един английски есенен следобед" на Браун показва живота в Англия през 50-те години на 19-и век, през погледа на средната класа.
Картината е изображение на гледка от околностите на Лондон, като се вижда дори димът от града. Рисувана е от последния етаж в сграда на североизток от парка Хамстийд Хийт.
Художникът наел стая в сградата, за да нарисува изгледа.
"Един английски есенен следобед“ (1852-53) на Форд Мадокс Браун
Картината е показана за първи път през 1855 г., но не се радва на сериозно внимание. Дори била критикувана и буквално игнорирана. Минава много време, за да бъде оценена по достойнство.
Такава е съдбата и на другите творби на рафаелитите.
Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Wikimedia Commons