Ролята на актьора Владимир Пенев за успеха на хитовия български фентъзи хорър "Мамник" е безспорна. Историята за злокобните мистерии, които разтърсват измисленото трънско село Вракола, е написана от обещаващия млад автор Васил Попов. С нея той печели първия конкурс за аудиосериал у нас, организиран от водещата платформа за аудио и е-книги Storytel.

А благодарение на таланта на Владо Пенев "Мамник" оживява и намира пътя си до десетки хиляди слушатели. Събитията и героите сякаш придобиват плът, започват да дишат и всеки от тях открива своя собствен глас през този на актьора.

Още

"Времеубежище" на Георги Господинов и "Мамник" на Васил Попов са сред най-слушаните аудиокниги у нас

Така от премиерата си през 2022 г. аудиосериалът неизменно е сред най-слушаните у нас. В последствие излезе и под формата на класически роман на хартия, а вече приключиха и снимките на ТВ сериала, в който също участва Владо Пенев.

Разбираемо, обещаното продължение "Мамник" се превърна в едно от най-чаканите литературни събития на 2025 г. И то вече е факт - от април верните фенове и всички любопитни могат да слушат в Storytel "Лехуса".

В новата аудиокнига авторът Васил Попов и гласът на Владо Пенев отново ни срещат с познати герои, но и с нови чудовища от българския фолклор. Едно от тях е лехуса - митично създание, което се е вярвало, че тормози родилките и отнема децата им.

А ние нямаме търпение да поговорим с Владо Пенев за изкуството да градиш истории и да съживяваш чудовища с гласа си:

Владимир Пенев Снимка: Румина Георгиева

- И в "Лехуса", и в "Мамник" има много герои и заплетен сюжет. Как успявате да предадете всичко това с гласа си, така че да стигат историите до слушателите и да ги спечелят?
- Опитвам се да съм максимално подготвен, защото това наистина е много трудна работа и няма общо с другите актьорски задачи, които получаваме в киното, в театъра, в радиотеатър, в дублажа дори. Ти си сам с книгата и гласът ти е единствената връзка между слушателя и историята.

И колкото по-високо е нивото на литературата, толкова по-голяма е отговорността на този, който я интерпретира. Затова аз анализирам текста предварително, не просто литературоведски, а се опитвам да го възприема като драматургия. Защото четенето и слушането са две различни дейности. Когато четем, ние имаме свободата на собствената си фантазия, но когато слушаме, фантазията на четящия е тази, която ни помага да се пренесем в други светове.

- Явно това наистина е много различно предизвикателство за актьорите. Световни звезди като Мерил Стрийп и Том Ханкс също го приемат и могат да бъдат слушани в Storytel. Какво Ви носи тази работа, с какво Ви е интересна?
- Ако трябва да го сравним с нещо, може би е най-близо до моноспектакъл. Но тук актьорът разполага само с едно от изразните средства - своя глас. Целта на този моноспектакъл не е да покажем нашето майсторство - на Мерил Стрийп, Том Ханкс или Владо Пенев. Единствената ни задача е да сме адекватни и на нивото на литературата, която представяме.

Трябва да намерим точния баланс - нито да засенчваме литературата, нито пък да я обезценяваме. Ние трябва да дадем шанс на слушателя през този глас да чуе гласа на автора, гласовете на героите, да чуе и собствения си глас. И затова е много трудно. Защото трябва да останем верни на оригинала, на литературната основа. И затова водещи са имената на авторите, а решаващата роля той да бъде представен добре е тази на актьора.

- Може би затова понякога авторите четат сами своите произведения...
- Да, има такива случаи. Но това все пак е професионално умение и колкото и добре да познава авторът своето произведение, неговият талант е друг. Да оживяваш текст с глас е част от таланта на актьорите.

- И все пак "Мамник" или "Лехуса" беше по-голямо предизвикателство за Вас?
- Струва ми се, че "Лехуса". Там има още повече герои, нови митични същества. Има дори една жена, която говори със специален апарат за гласа - ларингофон, защото е била болна. И трябваше да успея да пресъздам и това. Освен това, когато записвах "Лехуса", вече бях участвал и в снимките на "Мамник" като ТВ сериал и гласовете на главните герои вече звучаха в главата ми с гласовете на актьорите, които ги изпълняват. Така че ми трябваше малко време да си спомня моя прочит, да се върна към първоначалните настройки.

Владимир Пенев Снимка: Румина Георгиева

Още

Владо Михайлов и Владо Пенев ни напомнят "За хвърчащите хора" на Валери Петров в навечерието на Деня на будителите

- В "Мамник" дори пеете песен, която авторът Васил Попов е включил в текста. Самият той споделя, че когато я е чул с Вашия глас, е усетил магията. В "Лехуса" има ли подобни изненади?
- Да, пея пак. Има доста песни, включително една приспивна песен, написана от Шуберт. И докато се подготвях, я потърсих в Интернет, научих я и я пея. "Спи детенце..." (запява)

- Вие безспорно имате огромен принос за това "Мамник" да се превърне в хит, а през него и Васил Попов да намери своята публика у нас. Историята дори достигна до филмиране като ТВ сериал, в който също участвате. Какво е усещането да подкрепиш млад български автор?
- Много е приятно. И много се радвам, че не съм се излъгал нито за таланта на Васил, нито за потенциала на "Мамник". Аз по принцип не съм голям любител на фентъзи жанра, но винаги съм бил ценител на добрата литература. И когато се свързаха с мен и за първи път прочетох "Мамник", аз разбрах, че това е добра литература. Точно затова реших да се опитам с тази история да създам стандарт за четене на аудиокниги.

Точно заради многото герои и различните ситуации, в които попадат, заради жанра, който определя интерпретацията ти. И мисля, че още с "Мамник" уцелихме. А и там, и с "Лехуса", имах много голяма свобода.

Снимка: Румина Георгиева

Още

"Времеубежище" оглави класацията на най-слушаните аудиокниги в България след номинацията за "Букър"

- В Storytel с Вашия глас звучат и книгите на Георги Господинов, който вече е български автор с огромно международно признание, вкл. награда Букър. Според Вас имат ли потенциал младите български автори, като Васил Попов по-конкретно да намерят своята публика и извън пределите на България?
- Записах "Времеубежище", след като вече беше отличена с "Букър". И беше голяма отговорност по различен начин. Това е точно обратното - имаш световен автор, признат и четен, и ти трябва да си адекватен на това ниво. И когато Жоро ми се обади да прочета последната му книга "Градинарят и смъртта", която е толкова лична и съкровена, отговорността стана дори още по-голяма.

При младите автори имаш свобода и си изпълнен с радост и щастие, когато стигнат до успеха. Докато при утвърдените автори изпитваш страхопочитание, но отново радост, ако резултатът накрая е успешен.

И сега много се радвам и за Васил Попов, и за това, че се появява жанрова литература. Очевидно той се вълнува много от това, за което пише.

Аз винаги много съм харесвал, когато авторите разказват истории, които на тях самите наистина са им интересни. А не го правят просто, защото това се продава или това се харесва. Георги Господинов също разказва историите, които го вълнуват и го прави искрено. И пише тези книги, защото просто не може да не ги напише.

Снимка: Storytel

Още

Вече слушаме "Ловецът на хвърчила" и "Богат татко, беден татко" на български

Още

След най-горещото лято нов български аудиосериал излиза с мрачно пророчество за апокалиптичното бъдеще

Съдържание на: Storytel