ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Един от тримата Карачи, изрисували най-величествените италиански дворци
470 години от рождението на Лудовико Карачи
Автор : / 4222 Прочита 0 Коментара

През 2021 година София филм фест представи филм на италианската режисьорка Джулия Джапонези за тримата болонски художници - братята Анибале и Агостино и техния братовчед Лудовико Карачи.
Разказът в този филм се води от световноизвестния арт консултант и бивш директор на отдела "Стари майстори" в аукционната къща "Кристи" Марко Рикомини.
Тримата Карачи са работили заедно в екип по стените на три величествени италиански двореца: Палацо Маняни и Палацо Фава в Болоня, както и Палацо Фарнезе в Рим, понастоящем седалище на френското посолство в Италия.
Експертите казват, че фамилията Карачи революционизира начина на рисуване, оставяйки следа в историята на световното изобразително изкуство. Пренебрегвайки личните си нужди, отдадени изцяло на изкуството, Карачи са пример за дисциплинираност, сила, търпение и вяра.
Днес всички тези качества респектират по особено силен начин, защото сякаш ги срещаме все по-рядко. Във века на модерните технологии и изкуствения интелект, ние се дивим на човешкия съзидателен талант; на това как тези хора са създавали само с четка в ръка удивителни шедьоври на изобразителното изкуство.
Както вече споменахме, Лудовико Карачи е братовчед на братята художници Агостино и Анибале Карачи. Той е удивителен бароков художник, роден на 21 април 1555 година, преди 470 години. Умира на 64-годишна възраст в родния си град Болоня през ноември 1619 година.
Малка справка за рода Карачи: Анибале Карачи е най-популярният от фамилията изтъкнати художници в италианското изкуство от края на XVI век. Те били последователи на изкуството на Ранния Ренесанс и почитатели на Паоло Веронезе, Тициан и Кореждо. Фамилията Карачи била известна с категоричното си противопоставяне на маниеризма - стил от тяхното съвремие, който се отличавал с позьорство и подражателство.
Любопитна е историята на тези славни художници, роднини. Бащата на Анибале и по-големият му брат Агостино бил шивач. Анибале се учил на рисуване от брат си и братовчед си Лудовико. Братята предприели пътуване до Венеция, за да се запознаят отблизо с една от най-изявените школи от Северна Италия.
След като се завръщат оттам, през 1582 година, заедно с братовчед си Лудовико основават собствено студио, което наричали "академия".
Риналдо и Армида, худ. Лудовико Карачи, Национален музей и галерия на Каподимонте, Неапол
Първата им поръчка била за фреските в Палацо Фава в Болоня. Следващите две поръчки Анибале изпълнил сам. Става въпрос за две картини - олтарната картина, изобразяваща покръстването на Христос за църквата "San Gregorio" в Болоня, и картината, изобразяваща Успение на Пресвета Богородица за църквата "San Rocco" в Реджо нел'Емилия.
В периода 1589 - 1592 година тримата Карачи съвместно изпълнили фреските за "Палацо Magnani" в Болоня. Веднага след това били ангажирани за стенописите в "Палацо Sampieri" в Болоня. Междувременно Анибале рисувал самостоятелно скиците за сводовете на двореца "Фарнезе" и пак там изрисувал цикъла "The Loves of the Gods". Работата му по фреските във "Фарнезе" ще се превърне във вдъхновяващ еталон за художниците от следващото столетие. Анибале умира през 1609 година.
Лудовико Карачи надживява братовчед си с цяло десетилетие, през което създава уникални творби.
Преображение, худ. Лудовико Карачи, Национална картинна галерия в Болоня
Лудовико бил най-образованият от тримата Карачи. Той изучавал изобразително изкуство при художника маниерист Просперо Фонтана. Пътувал много из цяла Италия, за да се запознае с други майстори на четката, и да усъвършенства своята техника.
Предпочитал религиозната живопис. Много популярни са картините му "Мистичният брак на Света Катерина", "Свети Винсент в преклонение пред Дева Мария и Младенеца" и "Свети Франциск в преклонение пред Разпятието".
В тези творби, според експерти, се усеща влиянието на Пармиджанино, а в "Благовещение" и "Видението на Свети Франциск" забелязват "почерка" на Бартоломео Чези и Федерико Барочи, но с течение на времето Лудовико Карачи си изработва собствен стил и както казахме, макар първите си уроци да взима от маниерист, напълно се откъсва от този стил. През 1584 година художникът се записва в Сдружението на художниците.
Свети Себастиан, худ. Лудовико Карачи, Галерия „Дория Памфили“, Рим
Лудовико Карачи работи с братовчедите си Агостино и Анибале най-активно в периода между 1590 и 1592 година. Вече споменахме за стенописите на Палацо Маняни в Болоня с "История за основаването на Рим".
От същия период са тврбите му "Бичуването на Христос" и "Проповедта на Йоан Кръстител".
Мистичният брак на Света Екатерина, худ. Лудовико Карачи
Около 1604-та вече сам имал ученици и работел в сътрудничество с тях серия от стенописи в обителта на Сан Микеле ин Боско. През 1612 година получил поръчка от Мафео Барберини за картина в параклииса на църквата "Сант Андрея дела Вале" в Рим. Тази картина е "Сан Себастиано хвърлен в канала".
Лудовико Карачи е работил и по много проекти във Ферара. Забележителна е работата му в църквата "Санта Франческа Романа".
Видението на свети Франциск, худ. Лудовико Карачи, Художествен институт Чикаго
Много познавачи на изобразителното изкуството обръщат внимание на необикновения усет на Лудовико Карачи към емоцията на Откровението и на самото предаване на светлината, като еманация на Бог.
Например в картината, която отразява как един от последователите на Свети Франциск става свидетел на явление на Богородица, която дава Христовото дете на светеца да го държи, Карачи разграничава небесната светлина около Дева Мария от нощните отражения на луната. Така постига магически ефект и силно подчертава преживяването на този съкровен миг на единение с божествената сила.
Погребението на Богородица, худ. Лудовико Карачи, Национална галерия в Парма
Лудовико Карачи остава ненадминат познавач на духовните измерения, в които човекът и Бог се срещат по Негова воля, за да споделят чудото на Сътворението и завладяващата сила на вярата и божието Откровение.
Еми МАРИЯНСКА