Клод Моне е име-икона в изобразителното изкуство. Освен, че бил надарен с уникален талант, художникът имал и уникален характер - бил много упорит човек. И в най-критичните си моменти, отказвал да продава картините си на хора, които не харесва. Веднъж дори изгорил част от платната си, за да не попаднат в ръцете на кредиторите. А най-любопитното е, че проиграва на лотария огромна сума пари и затъва в заеми, които не му дават покой. Трябва да рисува, за да реши финансовите си проблеми. Изглежда съдбата е знаела какво прави, за да го накара да рисува...

Клод Моне и неговата знаменита картина "The Artist's Garden at Vеtheuil"

Оскар Клод Моне е роден в Париж на 14 ноември 1840 г. Той е 5-годишен, когато семейството се премества да живее в Нормандия. Баща му е дребен търговец с бакалия. Финансите на семейството са оскъдни. Моне от малък показва рядък художествен талант, но родителите му нямат средства нито за специалното му обучение, нито за материали - бои и четки. Когато е на 14, започва да рисува карикатури на свои съученици. Те са толкова сполучливи, че не след дълго тийнеджърът почва да ги продава за по 15-20 франка "парчето".

Карикатурите на Моне

Оскар, както го наричат всички, загубва майка си, когато е на 16 - напуска училище и се премества да живее при леля си - вдовица и бездетна жена. Съдбата го среща с бъдещия му ментор Йожен Буден. Именно той го научава да работи с маслени бои и на открито.

Още

Айвазовски умира 57 години след като го обявяват за "мъртъв"

Моне започва да рисува невероятните си пейзажи. Към тях бил особено ревнив и не искал платната му да бъдат притежавани от когото и да е. Особено тежко преживява момента, в който през 1860 г. кредиторите посягат на платната му, защото бедният художник не притежава нищо друго, освен тях. В безсилието си, Моне извършва нещо, което е трудно да си представим, но е факт - изгаря част от картините си. Тази особеност на характера му, някои наричат инат, а други максимализъм и болезнено чувство за достойнство - Моне не допускал да бъде "притежаван" от всекиго. В психологически план, изгарянето на картините, е вид самонараняване, типично за чувствителните натури.

"Импресия. Изгряващо слънце"

През 1861 г. Клод Моне влиза в армията по 7-годишен договор. Там поне му е подсигурена прехраната. Две години по-късно, обаче, се разболява от коремен тиф и леля му го измъква без неустойка по договора - по здравословни причини.

Условието е да продължи да учи художествено майсторство, но Моне не приема традиционното изкуство и става ученик на Шарл Глейр в Париж. Там се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле - трима художници със собствено виждане за ефекта на светлината, разчупените цветове и т.нар. "бързи удари" на четката. Именно тези хора ще положат основите на импресионизма в изобразителното изкуство.

През 1866 г. Моне получава голямо признание с картината си "Камил", известна още като "Жената със зелената рокля". На нея е изобразена бъдещата му съпруга - Камил Донсьо, която по-късно ще бъде модел на много други негови картини. Моне и Камил се женят малко преди началото на Френско-пруската война през 1870 г. Ражда се първото им дете - Жан. След избухването на войната, всички заедно заминават за Англия, където художникът се вдъхновява от пейзажите на Джон Констабъл и Джоузеф Търнър. В Лондон се запознава с търговеца на картини Пол Дюран-Рюел, впоследствие - един от най-големите фенове и пропагандатори на импресионизма. През пролетта на 1871 г. Моне излага свои творби в Кралската академия в Лондон. Малко след това с Камил заминават за Холандия. Това е особено продуктивен период за художника - там нарисувал 25 картини. Кой знае защо, обаче, холандската полиция заподозира Моне в революционна дейност, и от съображения за сигурност, Моне и Камил набързо се завръщат във Франция. Установяват се в селцето Аржантьой, на Сена, където Моне рисува едни от най-красивите си пейзажи.

"Жената със зелената рокля"

През 1876 г. Камил започва да усеща здравословна немощ, но отново забременява. През 1878 г. се ражда вторият син на Моне. Раждането, обаче, отслабва още повече съпротивителните сили на Камил, и скоро след това тя умира, само на 32, като оставя художника с разбито сърце и две деца. Моне страда и търси утеха от загубата, като рисува съпругата си на смъртния й одър.

Посмъртен портрет на съпругата на художника - Камил

Мъката по Камил го прави още по-голям работохолик . След смъртта на съпругата си, Моне създава едни от най-добрите си творби. Синовете му отглежда съпругата на Ернест Ошаде -богат търговец и почитател на живописта. Алис и Ернест имат 6 свои деца, но се грижат и за синовете на Моне. Всъщност, всички живеят в една обща къща във Ветьой, после се местят в Поаси, но все заедно. Моне не харесва Поаси и един ден, докато пътува с влака, остава очарован от Живерни, селище в Северна Нормандия. Скоро всички заедно се преместват да живеят там, а в двора на къщата Моне изгражда прекрасна градина, в която обича да рисува.

"Алиса Ошаде в градината", 1881 г.

Художникът остава в Живерни до края на живота си. След смъртта на Ернест, който банкрутира, през 1892 г. Алис и Клод Моне се женят. В имението им в Живерни, Клод Моне рисува цели серии от прекрасни живописни платна, между които са картините "Купи сено", "Утрини на Сена", "Водни лилии" и др.

"Водни лилии"

От 1880 г. популярността на художника започва да расте. Стойността на платната му на пазара за изкуство става средно 1000 франка. Но художникът все така избира клиентите си и когато един купувач, за да смъкне цената, му казва безцеремонно, че за такава "мазня" няма да даде и 50 франка, Моне му отвръща, че на него не би продал картината си и за 50 000 франка.

"Ветьой", 1879 г.

Моне е известен с чутовния си максимализъм. Разказват интересна история как през февруари 1889 г. той започнал да рисува един дъб, но после изоставил работата си и се появил при дървото чак през май, когато то вече било напълно разлистено. Моне изпаднал в нервна криза, как това дърво е "посмяло" да му провали работата"?!? - Тръгнал да търси собственика на мястото със странна молба - да му разреши да... обрули листата на дъба. После проявил чутовно трудолюбие да се справи с този проблем и ликуващ седнал да дорисува дървото във вида, в който го видял през февруари - без листа!..

"Старото дърво при устието на реката", 1889 г.

Когато закъснявал с довършването на някоя картина, художникът безумно се дразнел от промяната в пейзажа. Ненавиждал мъглата и дъждовното време, защото тогава не можел да работи на открито.

"Парламентът. Слънце през мъгла" се съхранява в "Ермитаж"

Когато се заседявал без да работи, ставал раздразнителен и почвал заядливо да спори. Особено атрактивни били скарванията им с Огюст Роден. Веднъж на двамата приятели им хрумнало да направят обща изложба, и тази идея се превърнала в истинско изпитание на волята за Моне. Роден закъснял с подредбата на скулптурите си и в последния момент поставил някои от тях така, че те закривали картините на Моне.

Вляво - "Път към градината на Живерни" на Моне, вдясно - "Целувката" на Роден

Получила се кавга, която прерастнала в разгорещен скандал, а след това дълго не си говорели. Е, минало им. Всъщност, кавгите никога не се отразявали на отношенията помежду им - те не можели един без друг.

Моне и Роден - отново "заедно" в музея на Цюрих

През 1874 г. на една изложба, наречена от критиката "изложбата на метежниците", 30 художника представят свои работи, които се отличават от традиционната живопис. Сред тях е и Моне. Изложбата е възприета негативно от критиците. Обвиняват авторите й в "аморалност", а един журналист, на име Луи Леруа, подигравателно ги нарича в своя публикация в сп. "Le Charivari" "импресионисти". Така се появява терминът, дал име на течението импресионизъм в изобразителното изкуство. Шедьоврите в него са толкова много, че днес никой не би и посмял да се подиграе с авторите им, както някога.

"Мостът на Ватерло"

Най-скъпата картина на Клод Моне - "Езеро с водни лилии", рисувана през 1919 г., е продадена през 2008 г. на аукцион в "Christie`s" за баснословната сума от 80 млн. долара. В момента тази картина заема девето място в рейтинга на най-скъпите картини в света. Самият Клод Моне е считан за третият най-скъпо продаван художник в света.

Картината му "Водни лилии" е продадена за 43 млн. долара. Още 10 негови картини са продадени на стойност между 40 и 20 млн. долара. Най-много картини на Моне има в Щатите, Русия и Великобритания. Знаковата картина  "Парламентът. Слънце през мъгла", се намира в "Ермитаж", Санкт-Петербург. Друга от серията "Парламентът", е била продадена през 2004 г. за 20,1 млн. долара на търг, на частно лице. Много работи на Моне са в престижни музеи като "Метрополитен", Националната галерия на Лондон, Музея на изкуството във Филаделфия и др.

"Езеро с водните лилии" - най-скъпата картина на Моне

Любопитно е да се отбележи, че много пъти платна на Моне са ставали обект на кражба. Картината "Скали край Дипе" е крадена два пъти - веднъж през 1998 г., и втори път - през 2007 г. Крадец подменил с репродукция картината "Плаж в Пурвил", съхранявана в Националния музей на Полша. През октомври 2012 г. от ротердамския музей "Кунстел" са откраднати седем шедьовъра, сред които е картината "Мостът на Ватерло" на Моне.

Последните години на Клод Моне са изпълнени с пътувания и лични трагедии. Втората жена на художника - Алис, умира през 1911 г. Умира и големият му син Жан, който по ирония на съдбата се оженва за една от дъщерите на Алис - Бланш. Именно Бланш е жената, която продължава да се грижи за Моне на стари години. Тя първа забелязва симптомите на катаракта и отслабващото зрение на художника. През 1923 г. Моне се оперира на два пъти, за да спаси зрението си. Налага се да прерисува някои свои картини, заради цветовете в тях, избиващи в червен нюанс - симптом, типичен за това очно заболяване.

Клод Моне, в ателието си

Художникът дълбоко преживява и стреса от Първата световна война, в която загиват много френски войници. Безпокои се за малкия си син Мишел, който също е на фронта. Зрението му и вътрешното безпокойство го измъчват, но той продължава да рисува до смъртта си.

Моне умира на 86-годишна възраст от рак на белите дробове. Погребан е в гробището на любимото си Живерни. Имението му с лилиите, е завещано от сина му Мишел на Френската академия на изящните изкуства.

Еми МАРИЯНСКА