СВЕТОВЕН ФОРУМ
Министър Найден Тодоров пред Dir.bg: Венецианското биенале ни помага да лекуваме травмите си
Министърът на културата откри българския павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале
Автор : / 1763 Прочита 4 Коментара
Откриването на българския павилион на Венецианското биенале в зала Тициан (Източник: Български павилион на Венецианското биенале)
Българският павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале за изкуства беше официално открит от министъра на културата Найден Тодоров и комисаря тази година д-р Надежда Джакова, както и целия екип на проекта "Съседите", който ни представя тази година.
Надежда Джакова и Найден Тодоров на откриването на българския павилион във Венеция (Снимка: BulFoto)
Министърът на културата Найден Тодоров сподели специално пред екипа на Impressio, че едно от най-важните неща е да бъдем видими.
"Българинът винаги е бил човек с идеи, който може да предизвика бъдещето, ние сме хора, които могат да предвизвикат дори и миналото. Да присъстваме на такива форуми означава не само ние да виждаме света, но и света да вижда нас. Това прави Венецианското биенале толкова важно за България."
Найден Тодоров каза още, че една от най-силните черти на българина е и една от най-слабите му черти - индивидуализмът, който ни прави едновременно силни в изкуството, но и слаби да работим заедно.
"За да правим нещо всички заедно, трябва да знаем как мислим, трябва да се познаваме един друг, а това става чрез срещи и чрез изкуство. Тази година всеки един от павилионите показва някои от травмите на нациите. Това ни помага да намерим начини да се лекуваме един друг, за да можем да продължим напред."
Според министъра на културата Найден Тодоров изкуството може да бъде силно средство за лечение на колективни травми.
Още
Организаторите на българското участие във Венецианското биенале са провели работна среща в Италия
"Изкуството издава тайната на травмата. Нациите и хората обикновено крият своите травми, било от страх или срам, но изкуството ги показва по един впечатляващ начин, ненатрапчив. То не ни информира, то ни кара да почувстваме. За мен тази година Биеналето е по-интересно от миналата, защото темата е толкова подпомагаща ни да подскажем на света своите травми."
На въпрос как намира разработката на колектива на "Съседите" спрямо паметта и миналото, Найден Тодоров каза:
"Като влязох вътре минах през собственото си минало. Отворих вратата към моето детство и се получи нещо като машина на времето. Вярвам, че повечето хора ще попаднат в тази машина на времето. Темата "Съседите" също е много интересна. "Съседът" не е непременно в хубавия смисъл. Това е човекът, който може да бъде близко до нас, но и човекът, от когото сме се страхували. Темата на Биеналето не е само какво е да си чужденец в чужбина, но и какво е да си чужденец в дома си, сред своите си. Това кара всеки един от нас да разчопли старата рана и да търсим заедно нейното лечение. А лечението е изкуството."
Комисарят на българския павилион от 60-ото издание на Биеналето Надежда Джакова сподели специално пред Impressio непосредствено преди откриването му, че това е най-добрият форум за съвременно изкуство в света и фактът, че България е част от него дава много сериозна заявка за това, което се прави като изкуство.
Надежда Джакова и Найден Тодоров на откриването на българския павилион във Венеция (Снимка: BulFoto)
Още
Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вдъхновил германския проект за Венецианското биенале
Мястото на експозицията в Centro Culturale Don Orione във Венеция събра публични личности както от България, така и много зрители от други държави.
Стотици гости дойдоха в зала "Тициан", където е експониран проектът "Съседите" на колектива Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров.
Сред официалните гости бяха още Амелия Гешева, заместник- министър на културата, Кремена Николова, съветник на министъра, Пиер Джовани Козмо, почетен консул на България в Италия със седалище в гр. Венеция и консулски окръг, обхващащ територията на област Венето, Катерина Джумалиева, директор дирекция Дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" и Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим.
В речите си артистите благодариха на българската държава, че взима отношение към премълчаното минало.
Юбилейното 60-то биенале представя националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е темата, която обединява творбите на артистите от отделните национални павилиони, зададена от куратора Адриано Педроза.
Яра Бубнова, директорка на Националната галерия и комисар на български павилиони на Венецианското биенале в предишни издания, коментира пред Impressio:
"Свалям шапка на Адриано Педроза, който се занимава с тази тема прeз целия си професионален живот. Темата на паметта никога не е изчезвала. Паметта за какво e и кому принадлежи, затова българският павилион прави сериозна крачка в това да говори за обществените травми. За българската сцена смятам, че това е огромна крачка напред. До ден днешен ние не сме си разтребили прашната къща на паметта."
Българският павилион ще бъде отворен за посетители от 20 април до 24 ноември 2024 всеки ден от 11:00 до 19:00 часа, без вторник.
За проекта:
"Съседите" изследва премълчаните спомени на оцелели от политическо насилие от времето на социализма в България от 1945 до 1989 г. Използвайки намерени предмети, видео и звуков дизайн, инсталацията предава историите на онези, които са преживели българските лагери и затвори.
Този мултидисциплинарен проект, чиито корени се намират в задълбочени научни изследвания и над 40 интервюта, проведени от участниците в проекта, пресъздава домовете на оцелелите - пространствата, в които са се състояли интервютата - като приканва публиката да ги обитава и да свидетелства.
Изложбата се фокусира върху особеностите на начините, по които хората си спомнят и изразяват преживяванията си след травматични събития. Теоретичната рамка на д-р Лилия Топузова очертава три начина на запомняне, които се материализират в изложбата като три стаи - всекидневна, спалня и кухня.
Във всекидневната звучат гласовете на онези, които си спомнят и говорят за преживяванията си. Спалнята отразява оцелелите, които не говорят, от страх или просто защото никога не са били питани. Третата стая е посветена на онези, които не си спомнят и мълчат или никога не са имали възможност да говорят.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}