КЛИНИКА ЗА МИНАЛОТО
Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вдъхновил германския проект за Венецианското биенале
Миналото е опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща, каза писателят Георги Господинов
Редактор : / 684 Прочита 1 Коментара
Георги Господинов (Снимка: БТА)Романът на Георги Господинов "Времеубежище" е вдъхновил кураторката на проекта за германския павилион на Венецианското биенале тази година, обяви писателят.
Проектът е озаглавен "Прагове" (Thresholds) и ще бъде клиника за миналото. Кураторката Чаала Илк потърсила контакт с него и поискала нашият писател да предложи някакви неща за проекта. "Тя каза, че е чела романа и на турски, и на немски (кураторката е от турски произход) и много харесала Time Shelter, каза пред БТА Георги Господинов.
По думите му, тя е вдъхновена от това. "Самото описание започва с епиграф от Time Shelter", отбеляза писателят. Той каза, че не иска да говори много на този етап, тъй като все още се уточняват неща по проекта и се разменят идеи.
На официалния сайт на германския проект екипът разказва, че "Прагове" е поглед към миналото и бъдещето от различни артистични ъгли. Те описват настоящето като място, където никой не може да остане и което съществува само защото едно нещо се е случило, а друго все още чака.
Плакатът на германския проект (Снимка: Георги Господинов)
"За хора с биографии, характеризиращи се с миграция, темпоралното възприемане на настоящето като праг между ретроспективата и перспективата е съчетано с фундаментално пространствено и физическо преживяване на живот в пресечната точка на различни принадлежности", пише в сайта на "Institut Fur Auslandsbeziehungen", представящи проекта.
По думите на Господинов, е много радостно, че и българският проект е свързан с миналото. Според него, миналото миналото е сложно. "Описано е в романа - то може да бъде опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща. Парадоксът е такъв", каза с въздишка той.
България ще се представи на Венецианското биенале с проекта "Съседите". Инсталацията "Съседите" се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки, или не са готови да говорят.
Там звуците са по-абстрактни. В третата стая - кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят - починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш.