СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
"Сбогом, и благодаря за вниманието!"
160 години от рождението на големия сръбски писател и драматург Бранислав Нушич
Автор : / 67423 Прочита 3 Коментара
Групова снимка от пребиваването на Бранислав Нушич в България през 1935 г. Снимка: Държавна агенция "Архиви" (ДАА)
"Сбогом, и благодаря за вниманието!", е записал на финала на "най-смешната автобиография" Бранислав Нушич - сръбски писател и комедиограф, роден преди 160 години и оставил ярки следи в сърцата на българите със своята обективна оценка за събитията в братоубийствената Сръбско-българска война.
Бранислав Нушич / Източник: Издателство "Колибри"
Бранислав Нушич е роден на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 година в Белград, във влашко семейство от битолското село Магарево. Рожденото име на бъдещия писател ще ви се стори странно - Алкивиад ал Нуша. Очевидно и той самият е смятал така и на 18 го сменя с Бранислав Нушич - името, с което ще стане известен.
Детството на Нушич е трудно. Той е четвъртото дете на виден търговец на зърно, който скоро след раждането на сина си, загубва богатството си. Семейството се преместило в Смедерево, където Нушич учи в основното училище и първите две години от гимназията. Завършва гимназия в Белград.
Будният младеж узрява бързо и на 19 написва първата си комедия "Народен депутат", която ще бъде поставена на сцената тринадесет години по-късно, чак през 1896 година. Причината е, че творбата яростно осмива политиците, политическите партии и борбата за власт. Същата участ има и следващата комедия на Нушич - "Подозрителна личност" от 1887 година, в която основен герой е сръбската бюрокрация.
За да оценим обективно личността на Нушич, трябва да припомним особеностите на времето, в което живее. Нушич израства в динамични за Балканите времена. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 година не е добре прието от съседните малки балкански държави. Княжеството удвоява площта си, с което изменя съотношението на силите на полуострова и заплашва да се превърне в претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.
Бюст на Бранислав Нушич в Двор на кирилицата / Източник: Двор на кирилицата
Сърбия, която има планове за хегемония на Балканите, е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява Великите сили още през 1881 година, че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които властта в Сърбия твърди, че били населени със сърби.
Първото нападение в Трън е отблъснато от българската войска. Провокациите от сръбска страна, обаче, продължават. На 9 септември 1885 година Сърбия мобилизира запасняците и провежда мащабна пропаганда срещу Съединението. Измисленият военен конфликт е плод на амбициите на сръбския крал, който лекомислено хвърля Сърбия във война.
На този "горещ" геополитически фон, Нушич първо учи право в Грац, а после завършва Юридическия факултет в Белградския университет. Едва 21-годишен е принуден да замине на фронта на Сръбско-българската война. Бъдещият писател описва тези събития в "Разкази на един ефрейтор за Сръбско-българската война" (1886 г.). Още в тази първа своя творба Нушич се проявява като обективен свидетел на събитията с човечно сърце. Писателят показва несправедливия характер на войната, критикувайки остро вероломното нападение на Сърбия. Нушич описва трагедията в домовете на обикновените хора, които изпращат войници на бойното поле. Той самият е един от тези млади мъже.
"Грехота е да опустошаваш къща...И сърцето ми се сви от някакво чувство за грях, грях, който не бях извършил, но който все пак усещах и като свой, и се озъртах наоколо с поглед, търсещ утеха", пише Нушич.
Когато сръбските войничета се озовават на чужда земя, вместо агресивни врагове, както са представяни българите от сръбската пропаганда, те срещат добродушни селяни от граничните села, които са досущ като техните родители. Раздвоението в душите на тези невинни хора - и от едната, и от другата страна, е драматична. В крайна сметка, предубедената омраза отстъпва пред човечността и в разговорите помежду си "враговете" започват да си говорят на "братко".
"Мигар те не са хора, а, ефрейторе? На, виж ги как, досущ родни братя, не оставят ранения, а всички го носят, туй са истински хора. Аз викам, че не е срамно да им помогна, пък вие какво щете, казвайте, туй е то!", казва героят на Нушич - сръбски войник, който хваща носилката с ранения българин и го носи през бойното поле в продължение на час.
Нушич разказва как е починал от раните си един от героите на Сръбско-българската война. А на погребението му, на което се стича цял Белград, не се отива никой от двореца. Писателят открито отправя упреците си към виновника за тази напразно пролята кръв - краля на Сърбия.
И понася последствията за тази своя дързост - осъден е на две години затвор за обида към самодържеца Милан Обренович. Лежи в Пожаревацкия затвор.
Ето историята, която става причина за саркастичната поема, коятоо му коства осъждането: През 1887 година в Белград в един и същи ден се провеждат две погребения. Едното - на майката на един кралски фаворит, е пищно. Съболезнования поднася самият крал Милан. Другото погребение е на сръбския офицер Михайло Катанич, герой в Сръбско-българската война, признат за герой и в България - у нас лекувал раните си от войната. Погребението на този храбър воин било скромно, но всички ще научат за него от "Нов белградски дневник", където отпечатват стихотворението на Нушич "Два раба":
В Сърбия нещата са такива -
бабите празнуват, а юнаците презират,
Затова да се измъчвате не трябва,
деца на Сърбия, станете баби.
Бранислав Нушич / Източник: Издателство "Колибри"
Нушич е осъден на две години затвор в Пожаревац, където написва комедията "Протекция" и сатирични памфлети, в един от които се обръща към бъдещите поколения: "Ще им разкажа как за лъжливи слухове осъждат на два месеца, а за истина в стихотворение - на две години". Писателят прекарва в затвора точно сто дни, след което бил помилван по молба на баща му. В затвора написал книгата си "Странички от Пожаревацкия затвор".
След затвора Нушич пребивава известно време в България като политически емигрант. У нас оценяват критиката му за войната. Във Видин издигат Паметника на Скърбящия воин, дело на скулптора Андрей Николов, който представя български войник като победител, но победител, наранен от скръб заради жертвите в братоубийствената Сръбско-българска война. Такава е и позицията на Нушич. А когато един английски журналист посещава България през 1919-а, написва по повод скулптурата: "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен..."
Освен писател, Нушич има дипломатическа кариера, и вероятно по тази причина в биографията му има и едно "черно петно". Първо, за работата му като дипломат: Писателят първоначално бил назначен за писар в сръбското консулство в Битоля. В продължение на десет години е дипломат в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля и Прищина. Описва страданията на сърбите в този регион в свои разкази.
През 1912 година е назначен за окръжен управител в Битоля, където става ревностен защитник на сръбските интереси в региона. И според някои сведения, човекът, който така открито демонстрира обичта си към българите, е набеден че е прикрил убийство на български учител в Прилеп. Става дума за убийството на Атанас Лютвиев от сръбски офицери на 5 декември 1912 година. За тази история не се знае много и затова е недобросъвестно да правим крайни заключения като обвинения в шовинизъм и пр. Нушич, в очите на народа ни, остава приятел на България.
По онова време той вече е изявен писател и комедиограф, който скоро ще се пренасочи от дипломацията, изцяло в лоното на културата. Известно време работи като секретар на Министерството на образованието, а после става драматург на Народния театър в Белград.
Основател е на театъра в Скопие, където живее до 1915 година. Бил е директор и на Сръбския национален театър в Нови сад, където заедно с Михайло Сретенович, основават първия детски театър, в който ролите се изпълняват изключително от деца. Нушич е майстор на словото и считан за основател на модерната сръбска реторика. Автор е на учебник по реторика.
По време на Първата световна война писателят напуска страната и до края на войната живее в Италия, Швейцария и Франция. След края на войната е назначен в Министерството на образованието, където работи до 1923 година. След това става директор на Националния театър в Сараево, а през 1927 година се завръща в Белград.
През 1933 година е избран за академик на Сръбската кралска академия на науките, след като преди това има един отказ. Всъщност написва знаменитата си "Автобиография" именно след този отказ. Така се ражда "най-смешната автобиография", изпълнена с много болка "зад кулисите на смеха".
На 19 януари 1938 година фасадата на Народния театър в Белград е обвита с черен плащ. Сърбите се прощават с големия Бранислав Нушич. Каквото и да се говори, той остава в историята на литературата като автор на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на симпатия към българския народ.
Комедията му "Госпожа министершата" се поставя и до днес на сцената на българските театри. Мноого играна е и "Д-р".
Писателят умира в разгара на работата си над комедията "Власт". Жалко, че това произведение остава недовършено, защото Нушич е известен като ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на XIX век.
Любопитна е първата му среща с театъра още като младеж, на представление на пътуващи артисти. Младият Нушич станал статист в трупата безплатно. Но се случва инцидент и театърът изгаря. Разореният му собственик оставя малкото оцелели декори на Нушич "за спомен". Дали това е изиграло съдбовна роля в живота на бъдещия драматург? - Несъмнено. Младежът започнал да прави домашни представления по собствени сценки.
Автор е на "Странички от Пожаревацкия затвор" (1889), "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886) и др.; на драмите "Така трябваше да стане" (1900), "Семберийският княз" (1900), "Бездна" (1902), "Хаджи Лоя" (1908), "Обикновен човек" (1900), "Свят" (1904), "Околосветско пътешествие" (1910), "Автобиография" (1924), "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932), "Опечалена фамилия" (1934), "Д-р" (1936), "Покойник" (1937) и др. Особено популярна е неговата книга "Автобиография", с която започнахме разказа си.
Много литературоведи отбелязват знаменателен факт от биографията на Нушич - че раждането му се състоява в нощта, в която умира едно от най-ярките пера на сръбската литература - Вук Караджич. Сякаш звезда определя пътя му като последовател на покойния. Нушич е автор на четири романа, малко над 50 пиеси и на над 500 разказа и фейлетони.
Театралната публика го обожава. На неговите пиеси залата се разтърсвала от неудържим смях. Писателят притежавал заразително чувство за самоирония. Веднъж казал на жена си, че иска да умре през лятото, когато щял да я попита "колко струват пъпешите". Но не става така. Умира през студен зимен януарски ден, точно когато в Загреб вървяла премиерата на пиесата му "Покойник". Съдбата изглежда нарочно му избрала този черен хумор за край на жизнената му "пиеса".
В последната глава на "Автобиография" Нушич наистина описва бъдещата си смърт като пиеса, чийто финал е благодарност към публиката: "Сбогом и благодаря за вниманието!".
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fsbogom-i-blagodarya-za-vnimanieto&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F10%2F28%2F2818207%2F768x432.jpg%3F_%3D1731433730&description="Сбогом, и благодаря за вниманието!"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}