На 10 февруари 1879 година, преди 145 години, на 70-годишна възраст във френския град Валмондоа умира Оноре Домие, френски живописец, график и скулптор, неповторим майстор на карикатурата.

Оноре Домие, ок. 1870 г. / Снимка: Getty Images

Домие завършва Швейцарската академия в Париж, а графичното му наследство включва над 4000 литографии и около 900 рисунки, събрани в серии: Литографски цикли: "Парижки типове" (1839-40), "Съпружески нрави" (1839-1842), "Най-добрите дни от живота" (1843-1846), "Служители на правосъдието" (1845-48), "Добрите буржоа" (1846-49) - социална и битова сатира; "Карикатюрана" (1836-38) - серия от 100 графики, в които главен герой е авантюристът-спекулант Робер Макер; "Древна история" (1841-43), "Трагико-класически физиономии" (1841) - сатирична серия, осмиваща академичното френско изкуство; сериите "Гаргантюа" и др.

„Гаргантюа“, 1831 г., худ. Оноре Домие

Сред най-популярните творби на Домие е литографията му "Дон Кихот", която срещаме като илюстрация в различни издания.

„Дон Кихот“, литография от 1850 г., худ. Оноре Домие / Източник: metmuseum.org

При един толкова плодовит автор, човек остава озадачен, как е успял да нарисува толкова много творби, при положение, че Домие започва да твори активно на късни години. Роден е на 26 февруари 1808 година, а активният му период датира от 1860-а. По онова време работи за изданието "Ле Шаривари" и зрението му вече започва да се влошава. Някои от биографите му смятат, че заради зрението си Домие бива принуден да се откаже от жвописта с маслени бои. Въпреки това светът притежава над 700 негови картини с маслени бои и акварел. Една от тях е портрет на композитора Ектор Берлиоз. 

„Портрет на Ектор Берлиоз“, худ. Оноре Домие

Съхранени са и около 60 скулптурни произведения на Домие, като от тях около 40 са малки бюстове от оцветен гипс. Повечето от тях са карикатурни портрети на министри, депутати и други обществени фигури, негови съвременници - депутати, генерали, публицисти и пр.

Сред тях е дори самият редактор на изданието, за което работи - "Ле Шаривари" - Шарл Филипон.

Оноре Домие, Автопортрет, 1829 г.

Домие притежавал тънък усет за психологизъм и това прави карикатурите му силно въздействащи. Много от тези карикатурни бюстове се съхраняват в Музея Д,Орсе в Париж. Бронзовата статуетка "Ратапуал" - сатира на бонапартизма, се съхранява в Лувъра.

Домие е роден в Марсилия, в семейството на майстор на рамки за остъкляване и реставратор на картини. 

1840: Човек на улицата прави гримаси при избора на корсети на витрината на магазин, рисунка на Оноре Домие

Семейството се премества в Париж, където младият Домие ще получи първите си житейски уроци и ще се сблъска със социалните несправедливости. Неговата природна наблюдателност все повече ще се изостря във времето и той ще я осмисля в картините си - ще пресъздаде уникални човешките типажи.

Карикатура на Домие, пресъздаваща "прикован" позиращ на фотограф

Ненавършил 13 години, Оноре бил принуден да работи, за да участва в бюджета на семейството. Става разносвач на писма на един съдебен пристав, а по-късно - общ работник в известната по онова време книжарница на Делоне при Пале Роял. Именно там взима решението да рисува. Няма, обаче, средствата да взима уроци при добри учители и се задоволява с евтините съвети на посредствени художници. Принуден е да се самообразова. В продължение на седем години младият художник се застоява с часове пред експонатите в Лувър и изгражда собствена представа за стил и цели на изкуството.

25 май 1862 г.: карикатура, показваща френския фотограф журналист Надар, худ. Оноре Домие

Тръгва в изобразителното изкуство през 1830 година, като автор на политически карикатури в седмичника "Силует". Според експерти, в онзи период бил силно повлиян от стила на Никола-Тусен Шарле, и твърде далеч от собствения си стил. За пръв път проявява собствен почерк в портретните шаржове на страниците на сп. "Карикатура".

Така на хоризонта се появява един самобитен майстор на политическата сатира. И до днес са актуални със сюжетите си изобличителните му творби, озаглавени от него самия с "Този може да бъде освободен! Той вече не е опасен", "Свобода на печата", "Погребението на Лафайет". "Законодателен търбух", "Рю Транснонен" и др.

„Минало, настояще, бъдеще“, карикатура на Луи Филип от 9 януари 1834 г., заради която Домие бил осъден

Карикатурите на Домие правят толкова силно впечагление, че той дори бива задържан за карикатура срещу Луи Филип. Осъждат го на затвор. Това ни най-малко не го отказва да следва своя път на разобличител на обществените пороци и Домие и след затвора продължава да работи в същия дух за списанията "Карикатура" и "Ле Шаривари".

„Ние всички сме честни хора, нека да се прегърнем и всичко да бъде приключено“, 1834 г., худ. Оноре Домие

Във Франция, обаче, излиза закон, ограничаващ свободата на печата, и Домие бил принуден да замени за известен период сатирата с битови картини, за да има от какво да се издържа. Макар ида не можел да ги публикува, продължил да създава карикатури и шаржове.

От онзи период са сериите му "Хора на правосъдието", "Добрите буржоа", "Пасторали" и др.

От серията „Служители на правосъдието” на Оноре Домие

Домие предрича в свои творби преврата на Наполеон. Бил толкова далновиден познавач на политиката и обществените нрави, че и до днес историци го признават за "най-добрия исторически анализатор сред художниците". След революцията от 1848 година Домие участвувал в конкурс на тема "Републиката", а на следващата година Наполеон завзема властта.

Оноре Домие (1808-1879)

Домие оставя истински образци в широко жанрово амплоа - живопис, скулптура и графика. Голям е приносът му в портретистиката - рисува хора на изкуството, държавници и политици. В много свои композиции отразява градското всекидневие, пулса на града. Бил пристрастен към театъра и често рисувал картини от спектаклите, които посещавал. Сред творбите му има много такива, посветени на литературни творби ("Дон Кихот").

„Дон Кихот“, 1868 г., худ. Оноре Домие

Сред персонажите му на особена обич се радват образите на деца. Много картини на Домие изобразяват обикновени жени-майки с децата им. Творбата му "Република" също олицетворява майка с нейните деца. В много композиции на художника децата са не само персонаж, но главни герои: "Детско хоро", "Къпещи се деца", "Играещи деца", "Излизане от училище" и др.

Биографите на художника отдават това особено акцентирано пристрастие на Домие към децата на факта, че той самият нямал деца. Първото му дете - син, умира като пеленаче. След това не му се раждат други деца.

Оноре Домие, картина от серията "Бежанци"

Децата в творчеството му са светли образи, на фона на враждебен свят от множество лоши възрастни. Те са като надежда и вяра в бъдещето. Последното послание на художника към хората е: "В свят изпълнен с опасности, грижата на майката за детето символизира Надежда".В една от картините си Домие изобразява бягаща жена с дете, спасяващи се от някаква беда. Такива са и темите в творбите му "Бежанци", "Емигранти" и "Въстание". Чрез детските образи Домие сякаш пропъжда силите на злото със светлина и невинност.

През 1873 година зрението на художника напълно отслабва. Принуден е да прекрати творческата си дейност и буквално агонизира душевно без любимата си работа в продължение на няколко години, до смъртта си през 1879-а.

Оноре Домие (1808-1879), Снимка: Getty Images

След смъртта му Домие е буквално забравен за повече от век дори от съотечествениците си. Днес вече името му е записано сред най-великите творци на Франция, а голяма част от произведенията му са със световна известност.

Оноре Домие, Камил Демулен, призоваващ към въстание в градината Пале-Роял

Домие страстно изобразява един от романтичните епизоди на френската история - датата 12 юли 1789 година, когато младият адвокат и литератор Демулен, един от вождовете на първия етап на революцията, размахва високо шпага и пистолет, качен върху маса. Образът внушава една силна фигура, като издигната върху раменете на разбунената тълпа. Демулен призовава към въстание в градината Пале-Роял и този момент е пресъздаден от Домие по един изключително експресивен и въздействащ начин.

Оноре Домие / Снимка: Getty Images

В много от картините на Домие, е отразен тежкия живот на обикновените хора. Чрез потискащ тъжен пейзаж и ракурси от градското ежедневие, художникът пресъздава ярки картини на нищета. Домие пресъздава по вълнуващ начин безпощадните удари на живота върху бедните и изстрадалите хора.

„Завръщане от пазар“, 1870 г., худ. Оноре Домие

В картината му "Парижката перачка" виждаме млада жена с детето й. От фигурите лъха страх и безадеждност. Картината внушава чувството за изоставеност. Домие е майстор на асоциациите. Тази измъчена женска фигура - немощна и дребна, е съпоставена с огромния каменен град - враждебен и бездушен към съдбата на малките хора.

От серията „Служители на правосъдието” на Оноре Домие

Домие, както вече казахме, е бил уникален психолог. В серията "Адвокати" само чрез жестовете на някои от героите си, той изобразява в пълнота лъжовния им патос. Мимиките и жестовете, развятите тоги на тези "говорители на лъжата" респектира с точния изобразителен изказ. Домие сякаш ни казва: "Вижте ги, колко убедително лъжат!" Но също и че всичко това се случва, защото и публиката в залата е в болшинството си бездушна тълпа, която наблюдава съвсем спокойно афектните ръкомахания на апологетите на Лъжата. "Служители на правосъдието" е призната за най-изобличителната серия на Домие. Но тя е критика не само към продажните адвокати и съдии, но и към цялото общество.

От серията „Служители на правосъдието” на Оноре Домие

Съдиите са изобразени като високомерни съдници, които не се свенят от публиката да изглеждат като равнодушни зрители на дебата, неприкриващи сънливите изражения на лицата си. Домие представя съдебната зала като театър, като комичен фарс, в който няма никакъв знак за загриженост към човешката съдба.

Главен и зловещ невидим герой в съдебната зала са цинизмът и коравосърдечието.

От серията „Служители на правосъдието” на Оноре Домие

Към някои от творбите си по темата Домие дава разяснителни бележки, които подсилват впечатлението от изобразеното. Примерно, в една от рисунките, на преден план адвокат ръкомаха нагорещено, а свити на една пейка виждаме опечалена жена с детето й. Домие разяснява: "Той защитава сирачето и вдовицата, освен в случай, че не обвинява вдовицата и сирачето". Т.е. художникът не твърди нито едното, нито другото - сякаш нарочно се представя за несведущ, за да можем ние като зрители сами да разтълкуваме ставащото в съдебната зала и да си съставим собствено мнение за персонажа и действието, а те са достатъчно красноречиви. Едва ли този разгорещен адвокат защитава бедната жена, защото тя едва ли има средства да плати на адвокат.

Корица на Монографичен очерк за Домие от Петър Дачев

Оноре Домие е оставил потресаващи по своята изобразителна мощ картини, които буквално плашат със своята актуалност и днес, век и половина след неговата смърт.

Това е негативен знак за развитието на обществата, но определено е комплимент за художника.

Еми МАРИЯНСКА