Легендарното парижко кабаре "Мулен Руж" датира от края на ХІХ век, но славата му не заглъхва и до днес. Защото то е било не просто сцена за "танца на разврата", както наричали канкана, но място с историческа роля за знаменити срещи между знаменити хора. Една от най-големите звезди на "Мулен Руж" е Луиза Вебер, наричана от феновете на кабарето Ла Гулю - Ненаситната. Образът на тази жена е запечатан върху платната на Пиер-Огюст Реноар и Анри дьо Тулуз-Лотрек. Луиза Вебер е една от музите на Монмартр, но съдбата й е повече от нещастна.

Ла Гулю влиза в "Мулен Руж", Анри дьо Тулуз-Лотрек, 1892 г.

Луиза Вебер е родена през 1866 г. в бедно еврейско семейство. От малка мечтаела да стане танцьорка и когато навършва 16 започва да заработва с танци в малки парижки заведения. Красивото и кръшно момиче привлича погледите не само заради танцувалните си умения, но и с дръзко поведение. Луиза наистина била като огън, който разгаря страсти, но може да "лепи" и плесници. Това се харесва на мнозина, и славата на сладката хулиганка започва да расте.

Знаменита е срещата на Луиза с Огюст Реноар. Художникът й предлага да му стане натурщица и по този начин, скоро момичето попада в средите на парижката бохема и се превръща в една от музите на Монмартр.

През 1889 г. един от собствениците на "Мулен Руж" - Джозеф Олер, я кани да танцува в кабарето. Луиза Вебер танцува на знаменитата сцена всяка вечер, в продължение на 6 години, и се превръща в звездата на култовото заведение.

"Кралицата на парижката чувственост"

Тя не само танцува, но пръска чар и обаяние сред клиентите, като се държи фамилиарно с тях - често пресушава чашите им, или вечеря за тяхна сметка, но всички я обожават. Е, някои я намирали за грубовата и вулгарна, но дори и те харесвали Луиза.

Звездата на "Мулен Руж" обичала да си угажда

Името на Ла Гулю попада дори в парижките вестници, където я наричат "кралицата на парижката чувственост" и "кралицата на Монмартр". А тя обича да се забавлява - и в живота, и на сцената вечер. 

Луиза Вебер и танцьорът Жак Реноден

Разнообразява номерата си, като постоянно измисля някакви закачки с посетителите на кабарето: примерно, без да се интересува от ранга на господата, сваля от главите им шапки и цилиндри, жонглира с тях във въздуха, след което прави шпагат. Публиката избухвала във възторг и бурно аплодирала изобретателната чаровница. Ла Гулю се превръща в истинска звезда на "Мулен Руж".

Ла Гулю, в края на кариерата си в "Мулен Руж"

Тя става и любим модел на знаменития Анри дьо Тулуз-Лотрек. Запазени са и негови афиши с образа на Луиза, като примата на "Мулен Руж".

На върха на славата си, през 1895 г., по неясни причини, Луиза Вебер напуска култовото кабаре. Една от версиите е, че била вироглава и поведението й ядосвало собствениците. Друга - че доста напълняла и я помолили да напусне, докато не "оправи" външния си вид. Най-реалистична изглежда третата версия - богата госпожа платила голяма сума на собствениците на кабарето, за да уволнят "арогантната ненаситница". Много вероятно съпругът на госпожата да е бил сред ревностните почитатели на Ла Гулю?..

Вляво - афиш на "Мулен Руж" от Лотрек. Вдясно - картината на Лотрек "Мулен Руж", 1892 г. - Ла Гулю и Фромаж

След като остава без работа, първоначално Луиза самонадеяно гради планове да привлече феновте си от "Мулен Руж" на друго място. Хрумва й да направи собствено шоу с източни танци, и дори поръчва на Лотрек да й нарисува афиш. От тази идея, обаче, не произлиза нищо, и Луиза е принудена да работи като уличен клоун и асистентка в цирка, за да изкарва пари за прехраната си. След като се изчерпват всичките й спестени пари и започва да взима заеми, които не може да връща, бившата звезда на "Мулен Руж" започва да пие. Ла Гулю се превръща в една безволева и запусната пияница, в чийто образ вече никой не разпознава "кралицата".

В края на живота си Луиза Вебер няма дом и работа, живее в пълна нищета и в пълна забрава. През деня продава цигари, кибрит и ядки на един ъгъл, в съседство с "Мулен Руж", а нощем спи във фургона на милозлив старец.

Панаир с щандове в Париж, на който се вижда пано на Лотрек, с изображението на Ла Гулю

Звездата на "Мулен Руж" умира на 30 януари 1929 г. в една парижка болница. През 1990 г. е препогребана в гробището Монмартр. Закъснял, но достоен жест към една от музите на парижката бохема от края на ХІХ век.

Еми МАРИЯНСКА