ЗВЕЗДИ НА СВЕТОВНИЯ БАЛЕТ
Шизофрения слага край на кариерата на звездния балетист Вацлав Нижински
Заради "неприлично" трико бил изгонен от руската сцена
Автор : / 12362 Прочита 7 Коментара
Вацлав Нижински в балета "Следобедът на един фавн" през 1912 г.
Снимка: Fine Art Images/Heritage Images чрез Getty Images
Много е писано за балета на Сергей Дягилев в Париж. Звезди на този балет се прочуват в цял свят. Такъв е примерът и с балетиста и хореограф Вацлав Фомич Нижински, роден в Киев, Руска империя, изучил балетното майсторство в Санкт Петербург, играл на френска сцена и починал в Англия. Животът на Нижински е достоен за драматичен филм.
Роден е на 12 март 1889 година и умира на 61-годишна възраст на 8 април 1950 година в Лондон. Погребан е в Париж. Активната му творческа кариера се развива в периода между 1908-а и 1917 година. Спира да танцува на 27-годишна възраст поради психическо заболяване - диагностициран е с шизофрения.
Вацлав Нижински в "Призракът на роза", 1911 г.
Снимка: Getty Images
Най-значимите му роли са в балетите "Петрушка", "Следобедът на един фавън" и "Пролетно тайнство". Кариерата му започва в легендарния Мариински театър. Носител е на ордена "Академични палми". Животът му в личен план - бисексуален, но женен, един брак, две дъщери.
Вацлав Нижински е от полски произход, роден в Киев. Завършва Императорската балетна школа в Санкт Петербург и веднага след това става солист на Мариинския театър. По-късно с трупата на Сергей Дягилев - "Ballets russes", покорява Париж. Нижински имал нисък мъжки ръст, не особено дълги крака и много критици се чудели на огромния му успех и харизмата му, тъй като физическите му данни не били типичните за критериите в този род изкуство. Той, обаче, се отличавал с рядка пластичност и бил мана необикновено високи скокове. Освен балетист, се занимавал и с хореография и макар работите му първоначално да били отхвърляни, то днес се считат за новаторски момент в развитието на танцовото изкуство изобщо.
Мнозина считат, че талантът му се дължи до голяма степен и на факта, че Нижински се ражда в семейство на балетисти - поляците Томаш Нижински и Елеонора Береда. Бащата имал дори своя трупа. Майката била прима балерина на Варшавския оперен театър. Вацлав бил второто им дете, имал по-голям брат Станислав и по-малка сестра Бронислава.
Брат му Станислав изостава в развитието си, след като на 6 пада от прозорец и получава мозъчна травма. Сестрата Бронислава става балерина и балетмайстор. Също работи в трупата на Дягилев.
Вацлав Нижински в „Следобедът на един фавн“, 1912 г.
Снимка: Getty Images
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Първите уроци по балетно майсторство на малкия Вацлав, естествено му преподавал баща му. Родителите му пътували с турнета из цяла Русия и още едва 7-годишен Вацлав участвал в техни представления. Когато родителите му се разделят зарада изневяра на баща му, майката се премества с децата си в Санкт Петербург и записва сина си Вацлав в Императорската балетна школа, където той може да учи на държавна издръжка.
Както вече отбелязахме, балетистът нямал впечатляващи физически данни, но още в първи курс учудил всички с невероятната си грациозност и скоковете си. Бил най-добрият ученик по танц. Още тогава го забелязват от Мариинския театър и след завършването му, веднага го поканили на работа като солист на балетната трупа. Нижински танцувал на сцената на прочутия Мариински театър от 1906 година до януари 1911-а.
Успехът му бил огромен - не само като балетист, но и като драматичен актьор. А летящите му скокове на сцената се приемали от публиката с бурни овации.
И на върха на кариерата си в театъра, внезапно Нижински изпаднал в немилост. И то не заради когото и да е, а заради руската императрица Мария Фьодоровна.
Тя се почувствала скандализирана от неговото "неприлично" тясно трико, с което танцувал в "Жизел". Дирекцията на театъра го уволнила.
Вацлав Нижински в „Жизел“, 1911 г.
След напускането на Мариинския театър Нижински започнал работа с трупата на Сергей Дягилев "Ballets russes" (Руски балет), която представяла руското балетно изкуство по света и работела извън Руската империя. Нижински вече бил танцувал с тази трупа през 1909-а и Дягилев познавал възможностите му. Така че веднага го взел при себе си.
С Нижински "Ballets russes" постигнал големи успехи из цяла Европа, в Северна и Южна Америка, а балетистът получил световно признание.
Дягилев изиграва и друга много важна роля в живота на балетиста - насочва го към хореографията. Двамата създават два световноизвестни балета - "Следобедът на един фавън" и "Пролетно тайнство". Между двамата е имало и интимни отношения, за което ще стане дума по-късно. След като Нижински се жени за балерина от трупата на Дягилев негово отсъствие, ревнивият му ментор го уволнил. За цели три години. През 1916-а го връща отново в балета, но Нижински вече бил много болен.
Вацлав Нижински в "Призракът на роза", 1911 г.
Снимка: Getty Images
За времето, в което останал безработен от 1913-а до 1916 година, балетистът бил лишен от доходи и изпаднал в дълбока депресия. Получил предложение от Парижката опера, но го отказал, тъй като то се отнасяло за след година време. Тогава дошло предложение от лондонския театър "Палас" ("The Palace Theatre") за програма със смесен репертоар. За целта Нижински събрал трупа от 17 човека, в която включил и сестра си Бронислава и нейния съпруг. За жалост, представленията не постигнали голям успех и Нижински си дал сметка, че макар и да е отличен балетист, му липсват делови качества на мениджър и организатор. Изпитвал трудности и с подбора на спектаклите.
От нервното напрежение покрай тези разочарования се разболял и не могъл да изпълни договора с театъра. Дирекцията на лондонския театър прекъснала контракта му.
Притиснат от обстоятелствата и преследван от огромни финансови проблеми, Нижински заминал със семейството си за Будапеща, с намерението оттам да заминат за Русия. Първата световна война, обаче, объркала плановете му.
И макар че Дягилев отново му подал ръка, Нижински вече не бил същият човек. През 1917 година се проявили първите му психически проблеми. Консултирали го най-добрите леекари - психоаналитиците Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Алфред Адлер. Според последния споменат, Нижински имал болестни прояви като асоциална нагласа и чувство за малоценност още в детството си. По-късно тези нагласи все повече го депресирали и провокирали затваряне и апатия.
За кратък период от време Нижински успял да си стъпи на краката, но през 1918-а отново изпаднал "в дупка". От дневниците, които си водел, личи че е осъзнавал, че е болен. Изразявал страх от това, че може да го въдворят в клиника.
Но навсякъде подчертавал, че заболяването му е не болест на мозъка, а на душата. Това говори, че е преживявал дълбоко емоционално живота си, макар и да не го е показвал.
Вацлав и сестра му Бронислава, скулптура на Генадий Ершов, Варшава
Дагнозата шизофрения му поставят официално през март 1919 година. През следващите три десетилетия той постоянно бил хоспитализиран в различни клиники за психичноболни.
Гледката за хората, които го познавали отпреди, била повече от мъчителна. Общуването с него - трудно. Според лекарите бил с изцяло изключени емоции и мисловни процеси.
Ръководителят на "Руски балет" Сергей Дягилев
Дягилев направил усилия да "събуди" своя приятел и да го върне към живота, като го закара в Париж на представлението на балета "Петрушка" на Стравински. Надявал се, че Нижински, който години наред е танцувал в този балет, ще се заинтригува. Но не последвала никаква реакция. Подобни опити след смъртта на Дягилев направил и Серж Лифар. За кратко се случило чудо. Нижински направил един от невероятните си скокове във въздуха и после буквално се срутил и потънал в мрака на мълчанието си, напълно безучастен към ставащото на сцената. "Гледаше в нищото. Така, сякаш душата му беше мъртва!...", заключил тъжно Лифар след случката.
През 1947 година семейството на Нижински се премества да живее в Съри, Англия. Балетистът, обаче, не умира у дома, а в една лондонска клиника, където за пореден път бил настанен за лечение. Умира от бъбречна недостатъчност. Първоначално го погребват в Лондон, а след три години останките му били преместени в Париж, в гробището в Монмартр. Лифар със собствени средства поръчал надгробен паметник на гениалния балетист, във вид на статуя на Петрушка - неговия любим герой, образа на тъжен клоун, пресъздаван многократно и блестящо от Нижински на сцената.
Когато споменахме за топлите чувства между Дягилев и Нежински, както и за временната им раздяла, трябва да кажем, че осъзнатата бисексуалност на балетиста също го потискала и му създавала комплекси. Това, според биографите му, също е изиграло роля за отключването на болестта му. Нижински бил всеобщо харесван - имал връзки и с мъже, и с жени. Сред мъжете имало влиятелни личности като младия княз Лвов, който станал негов покровител. Преддполага се, че това е първата хомосексуална връзка на Нижински. Знае се също така, че именно князът запознал Нижински със Сергей Дягилев, след което се оттеглил от Нижински. Връзката му с Дягилев, обаче, била сложна и изпълнена с драматични скандали и раздели. Дягилев бил ревнив и злоупотребявал с положението си на ръководител на балета. Издържал Нижински, но често го лишавал от заплата. По този начин накърнявал самочувствието му и на практика го унижавал. Нижински се чувствал като в златна клетка, като заложник на Дягилев.
Сцена от балета "Нижински" (Източник: Държавна опера Варна)
Жестоката развръзка с брака на Нижински накарала Дягилев да побеснее от ревност. Още повече, че младоженката - Ромола, била от неговата трупа. Историята е следната: В края на лятото на 1913-а балетът на Дягилев тръгнал на турне в Южна Америка. За първи път Нижински пътувал сам, без Дягилев, който заради някакво предсказание, че ще умре "на вода", отказал да пътува с кораб.
По време на онова пътуване Нижински се почувствал като изоставен. Нямало го Дягилев, сестра му също не тръгнала, защото била бременна, наскоро били загубили баща си. на кораба се запознал с Ромола. През трите седмици на общуването им не всичко изглеждало взаимно. Даже у момичето останало впечатлението, че често Нижински я отбягва. Общуването им било затруднено не само поради неговата затвореност, но и защото тя не владеела нито руски, нито полски език, а той не говорел френски. И така за Ромола била голяма изненадата, когато няколко дни преди края на пътуването им, Нижински й предложил брак. Тя приелаа и подготовката за сватбата им започнала веднага след пристигането им в Буенос Айрес, където двамата сключили брак на 10 септември 1913 година. Дягилев научил за събитието пост фактум от писмо на Нижински, в което той му съобщил, че вече е женен, но иска да запази приятелството помежду им. Вместо отговор, Дягилев уволнил балетиста. о-късно, както казахме, двамата се сдобряват, но Нижински вече не можел да работи поради напредващата болест.
Вацлав Нижински и съпругата му Ромола Пулски, април 1916 г.
Извън интимните им отношения, трябва да отбележим, че Дягилев е в основата на големия успех на Нижински на сцената. Той е човекът, който създава звездата Нижински. Дягилев ангажирал балетмайстора Михаил Фокин да изготви специален репертоар за него. Стараел се да го дообразова в света на изкуството; лансирал го в обществото на най-изтъкнатите артисти и влиятелни хора. А не му плащал не от стиснатост, а от чувство за притежание и ревност.
Това несъмнено е потискало не само свободата, но и самочувствието и самоуважението на Нижински. В края на връзката им Дягилев му дължал огромна сума пари от тяхното професионално сътрудничество. Това станало причина за съдебни искове, но главните щети не са материални, а по-скоро душевни.
Домът на Емилия Маркус, тъщата на Нижински в Будапеща
Скоро след сватбата Ромола забременяла. През 1914 година се ражда дъщерята Кира. Както вече споменахме, семейството заминало за Будапеща с намерението за дългосрочно установяване в Русия, но по време на войната руският поданик Нижински не могъл да напусне Австро-Унгария. Наложило се младите да живеят в дома на тъщата - актрисата Емилия Маркус. Тя мразела своя зет. Главно от завист заради успешната му кариера, а също и защото е "руснак". Останал без работа и под покрива на враждебен дом, Нижински буквално се сринал.
Нататък се случва онова, за което вече разказахме. Първо работил във Виенския театър, после се сдобрили с Дягилев и заедно заминали на турне в Щатите. На сцената на Метрополитън опера Нижински поставил последния си балет - "Тил Уленшпигел", но постановката не постигнала желания успех. Последното излизане на сцена за големия балетист е през 1917-а в Аржентина, на един благотворителен концерт.
Нижински с дъщеря си Кира (ок. 1916 г.)
За кратко семейството се преместило да живее в Швейцария. Там Нижински се заел с рисуване на декори, разходки в планината и игра с малката Кира. В един момент заппочнал да плаши близките си с твърдението, че е Христос. Станал вегетарианец и говорел, че актьорската професия е "грях". Неуравновесеното му поведение понякога се изразявало в агресия, а друг път в мълчаливо затваряне.
Той е гениален невротик, откровен хомосексуален, автор на най-дългия роман и най-дългото изречение
През 1919-а обявил, че ще направи концерт, който нарекъл "Венчание с Бог". Всички очаквали завръщането му, но той просто застанал на сцената неподвижен като статуя, след което започнал да извършва някакви хаотични движения, които изплашили присъстващите. Усетил това, Нижински спрял да танцува и казал, че с танца си пресъздава войната и че всички хора са длъжни да се борят за мир. Тази вечер в Швейцария била лебедовата песен на големия артист Вацлав Нижински. на всички присъстващи става ясно, че с него се случва нещо много лошо и непоправимо...
Раждането на втората му дъщеря дошло по едно и също време с тежката диагноза - шизофрения. Съпругата на Нижински - Ромола, поела всички грижи за болния си съпруг и децата, и носела кръста си в продължение на 30 тежки години. Тя именно се свързва със светилата на психоанализата за помощ. Ромола жертва карерата си в мето на семейството. Написва книга за живота на Нижински. По време на Втората световна война постоянно го укрива, заради нацистките призиви, че психично болните нямат право на живот.
Края на войната семейството посреща във Виена, след което се премества в Англия. Ромола била всеотдайна съпруга и майка, но според някои в стремежа си да откъсне съпруга си от Дягилев, в голяма степен повлияла и на възхода на кариерата му. Обвиняват я дори за болестта му, като смятат, че сцената е можело да го излекува. Това, разбира се, са неверни разсъждения, като се има предвид, че говорим за тежко психично състояние като шизофренията.
Гробът на Вацлав Нижински в Париж. Статуята на Петрушка е направена по поръчка на Серж Лифар.
Нижински остава легенда на балета като балетист от класическата школа и отбелязан като новатор в хореографията. Преди неговата поява главните роли се изпълнявали от жени, мъжете били поддържащи артисти.
В началото на ХХ век Михаил Фокин реформира руския балет и в него се появяват ярки мъжки роли и звезди като Нижински. Двамата работили заедно до 1912 година. Фокин поставя специално за Нижински няколко балета, които се превръщат в шедьоври на танцовото изкуство.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}