БЯГСТВО ОТ СЕБЕ СИ
Филм за бягство, война и стигмата на хомосексуалността
В надпреварата за три награди "Оскар" в неделя вечерта датският анимационен документален филм "Бягство" цели да придаде "човешко лице" на мигрантите и да напомни, че да си бежанец "не е идентичност" казва режисьора Йонас Похер Расмусен
Редактор : / 2195 Прочита 10 Коментара
Рисуваният личен и емоционален разказ на датския режисьор Йонас Похер Расмусен "Бягство" ("Flee") (Източник: София Филм Фест)
В надпреварата за три награди "Оскар" в неделя вечерта датският анимационен документален филм "Бягство" цели да придаде "човешко лице" на мигрантите и да напомни, че да си бежанец "не е идентичност", предаде Франс прес, позовавайки се на режисьора, цитирана от БТА. Филмът също така е част от програмата 26-ото издание на София Филм Фест.
Историята на млад афганистански хомосексуален, който бяга в Дания от размириците в родината си, попада във фокуса на вниманието на американската церемония в момент, когато милиони украинци са на път да напуснат страната си, а вратата на Европа е много по-отворена, отколкото за други мигранти.
"Наистина се надявам, че ще успеем да придадем нюанси и перспектива и да покажем, че да си бежанец не е идентичност, а житейско обстоятелство", казва Йонас Похер Расмусен.
"През 2015 г. имахме сирийски бежанци по магистралите тук, в Дания, и в цяла Европа. И почувствах по-голяма нужда да придам човешко лице на тези хора", допълва Расмусен в интервю за агенцията в деня преди руската инвазия в Украйна.
Документалният филм се върти около разговор между 40-годишния режисьор и негов приятел от детството, наречен "Амин" във филма, който 25 години по-рано като тийнейджър се установява сам в малко село в провинцията близо до Копенхаген.
"Това е филм, роден от приятелство. Първоначално не мислех да правя политически филм", казва Расмусен.
Неговата гледна точка обаче се развива по време на дългия - почти 10-годишен, процес на замисляне и реализация.
Съчетавайки класически 2D формат и въглен с архивни изображения, "Бягство" предлага размисъл върху мъките на бягството, както и върху универсалната тема за търсенето на място в света.
"Мисля, че хората наистина могат да се идентифицират с универсалността на историята. Повечето хора в даден момент от живота си търсят това място, където могат да бъдат такива, каквито са", казва режисьорът.
Филмът очевидно намира и друг актуален отзвук с връщането на талибаните на власт в Кабул миналото лято.
През 80-те и 90-те години, като дете, което облича роклите на сестра си, а след това като тийнейджър фантазира за мускулатурата на Жан-Клод Ван Дам, "Амин" не може свободно да изрази своята хомосексуалност - ограничение, което достига кулминацията си със завземането на властта от талибаните в Афганистан през 1994 г.
"Това всъщност е историята на човек, който през целия си живот е бягал от себе си", отбелязва Йонас Похер Расмусен.
Филмът проследява "търсенето на място в света, където човек може да бъде това, което е, с всичко, което произтича от това, със своята сексуалност, с миналото си и всичко останало", допълва режисьорът.
Пристигнал в Дания около 1996 г., тогава неговият приятел не се осмелява да разкаже житейската си история и си изгражда броня, която му пречи да се разкрие пред другите.
Вече женен и собственик на къща в Дания, "Амин" се радва, че анонимността му, подсилена от използването на анимация, му позволява да живее инкогнито, без никой да знае за травмите от младостта и за изпитанията и трудностите в зрелия му живот, според неговия приятел режисьор.
Официалният кандидат на Дания за най-добър чуждестранен филм, "Бягство", който спечели награди на фестивалите в Сънданс и Анеси, е номиниран за "Оскар" и в категориите за най-добър анимационен филм и най-добър документален филм.
Парадокс за Дания, известна със своята ултра-рестриктивна политика на приемане, но която следва различна стратегия с украинците.
Йонас Похер Расмусен признава, че е бил изненадан от успеха на своя филм - осмият му, точно той, който никога не е успявал да пробие в чужбина, за разлика от датските си колеги Ларс фон Триер или Томас Винтерберг.
"В началото си мислехме, че нашият критерий за успех ще бъде национална телевизия, тук, в Дания. И тогава проектът се разрасна, и изведнъж - три номинации за Оскар", не крие удивлението си режисьорът.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}