Режисьорът Паоло Сорентино се чувства по-уверен след втората номинация за "Оскар"

За италианския режисьор Паоло Сорентино получената тази година втора номинация за "Оскар" е своеобразно облекчение за някои от трайните му несигурности като кинодеец, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Това наистина ме прави щастлив и горд. Ако първият път може да бъде приписан на случайност, вторият доказва, че човек е свършил добра работа през годините", казва в интервю Сорентино, чиято история за съзряването "Божията ръка" е сред номинираните за "Оскар" в категорията за най-добър международен филм.

Сред продукциите, с които ще се съревновава "Божията ръка", са датската "Бягство" и японската "Карай колата ми", сочена за фаворит, тъй като е номинирана и във водещата категория за най-добър филм.

Снимка: Профил на "Божията ръка" в Туитър

Да не е фаворит за наградите на американската Академия за кинематографично изкуство и наука, които ще бъдат раздадени на 27 март в Лос Анджелис, е облекчение за Паоло Сорентино. Режисьорът спечели "Оскар" през 2014 г. с филма си "Великата красота".

Тази година кинодеецът от Неапол смята просто да се наслаждава на шоуто.

Кадър от филма "Божията ръка", реж. Паоло Сорентино (Netflix)

В "Божията ръка", филм за съзряването, чието действие се развива в Неапол през 80-те години на миналия век, Сорентино смесва смеха и загубата, за да разкаже за трагедията, сполетяла семейството му, когато е бил тийнейджър.

Кадър от филма "Божията ръка", реж. Паоло Сорентино (Netflix)

Режисьорът губи и двамата си родители вечерта, когато, тогава 17-годишен, отива на стадиона, за да гледа един от своите идоли - покойния аржентински футболист Диего Марадона, който играе за родния му отбор "Наполи".

Кадър от филма "Божията ръка", реж. Паоло Сорентино (Netflix)

Заглавието на филма е препратка към описанието на Марадона за прочутия му гол срещу Англия на Световното първенство по футбол през 1986 г.

Стрийминг платформата Нетфликс, която излъчва "Божията ръка" в световен мащаб след ограниченото му разпространение по кината през декември, е "идеалният инструмент" за филм, засягащ универсални теми като любовта и загубата, отбелязва Сорентино.

"Повечето от нас са изпитвали болка или загуба, променили начина, по който възприемаме нещата в живота... и аз мисля, че това е универсално", допълва Паоло Сорентино.