Да беше сътворил само музиката за "Кръстникът" на Копола, той пак щеше да остане в историята на киното, като най-големия на върха и в сърцата на хората. Той умее да ни накара да прекараме картината през душата си - да "видим" със сетивата си повече от онова, което е на екрана, а звуците да достигнат до най-интимните кътчета на сърцето ни.

"Оскар" за филмова музика, автор на музиката към филми на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и Франсис Форд Копола, на десет опери, пет балета и други произведения като оркестрова музика; в продължение на близо три десетилетия - директор на музикалното училище в Бари, уникален ерудит във всички музикални жанрове, литературата и философията. Какво още да се каже за Нино Рота, освен че е недостижим?! Личност, която заслужава дълбок поклон!

Още

"Ромео и Жулиета" - най-щастливата трагедия в човешката култура

Истинското му име е Джовани Рота Риналди. Роден е в семейство на музиканти. Завършва Римската консерватория през 1929 г., където учи композиране при Илдебрандо Пицети и Алфредо Касела; Института "Къртис" във Филаделфия, Миланската консерватория при Джакомо Орефиче. Интересува се от опера, балет, оркестрова музика, и всичко това претворява в уникална симбиоза по такъв начин, че музиката му не само прави "втори план" на сюжета от екрана, но го подсилва по невероятно емоционален начин.

Музиката на Нино Рота е "филм във филма", както сполучливо се изразява един критик. Сама по себе си тя е толкова наситена, че както всички сме се убеждавали, успява сама да сътвори картини. Дори когато я слушаме самостоятелно.

Нино Рота твори цели 57 години буквално "като дете", както се изразява Фелини. Дете, неизкушено от славата и парите, а обсебено единствено от музиката.

Работи и общува по един напълно спокоен, празничен и ведър начин, а създава музика, която като вихър може да те вдигне във въздуха и да те накара да полетиш, а после да те спусне ниско на земята, и нежно да те погали.

Когато през 1972-ра година излиза "Кръстникът", всички буквално пощуряват по мелодията, и такова е въздействието й и до днес. Саундтракът е номиниран за "Оскар", но се намира някой, който казва, че Рота е използвал вече музикалната тема в друга своя, по-ранна пиеса. И какво от това, бихме казали - той получи всички "оскари" на зрителите!

"Разбира се, темата в "Кръстникът" звучи различно, а и тя си е моя, мога да правя с нея каквото си искам", отговаря Рота на нападките. В крайна сметка го наградиха с "Оскар" за музиката към втората част на филма през 1975-а година.

Копола е първият американец, с когото работи. Дори, според един слух, преди да се съгласи, Нино Рота се допитал до приятеля си Фелини, дали да приеме работата. Фелини, в типичния си стил, му отговорил: "Ами давай, те поне плащат добре."

Още

Шедьоврите на Дзефирели - "Ромео и Жулиета" и "Укротяване на опърничавата" - на Киномания

Дотогава Рота вече бил озвучил над 130 филма, и почти толкова театрални спектакли, радио- и телевизионни предавания, няколко опери, стотици концерти. През 1968-а именно той създава вълшебната музика на филма "Ромео и Жулиета" на Франко Дзефирели. Толкова прочут и богат, едва ли е имал нужда от пари, че да се изкуши "от парите на американците". Просто е приел предизвикателството като нещо ново, и съдбата му се отблагодарява с огромен успех и световна популярност, а на нас, зрителите, подари вълшебни изживявания.

Вкъщи Рота твори на пианото си и "живее" с акордите му:

"Когато съм на пианото, съм щастлив, но има вечна дилема - как мога да съм щастлив, когато мнозина са нещастни. Затова правя всичко, за да дам на другите момент на щастие. Това е сърцето на моята музика."

Всъщност, Нино Рота от малък живее с пианото си. Сам, но не самотен с гласа му. И той е от децата-вундеркинд, които шашват възрастните с дарованието си. На 11 композира оратория, озаглавена "Детството на Св. Йоан Кръстител".

Творбата е представена в Милано и Париж, и почти като историята с Моцарт, всички искат да видят малкото момче, сътворило такова вълшебство.

Роден е на 3 декември 1911 г. в Милано, в семейството на музиканти. Тази година се навършват 110 години от рождението на един от най-добрите съвременни композитори на филмова музика.

Още

"Кръстникът" Марлон Брандо - слаб ученик, отличен актьор и нещастен баща

Нино Рота усъвършенства пианото в Милано и учи композиция в Рим. Завършва през 1930 г. и заминава за две години във Филаделфия, където добавя към европейските си познания, теорията на джаза и мюзикъла. Буквално се влюбва в тях. През 30-те години прави и първия си опит с филмова музика, но критиката му отрязва крилете с не особено отзиви, и той се зарича, че "никога няма да пипне филмова музика". Разбира се, истински щастливци сме, че не спазва заканата си. Музика към филми започва да пише отново през 40-те, и какъв е резултатът, е очевидно за всички.

Още

Снежната кралица на Андерсен - Йени Линд

Между пианото и следването, още като младеж, много обичал да чете. Всички се изненадват, когато току-що завършил музикалното си образование, съобщава че иска да завърши и литература. Рота получава академична степен по литература от Миланския университет, който завършва през 1937 г. Всъщност интересът му към литературата е голям още от ранна възраст.

Лиричната му комедия в три действия "Il Principe Porcaro" по Ханс Кристиан Андерсен композира, когато е едва на 13 години.

След време, когато сам започва да преподава и става директор на музикалното училище в Бари - Лицео Музикале, в което работи от 1950-а до 1978-а година, винаги казва на учениците си, че за да сътвориш добра музика, трябва да вникнеш в душевността на героите, да изучиш психологията на литературния им образ.

Рота оглавява училището до смъртта си, и е възприеман като истински гуру от своите възпитаници.

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Самотник по природа, "женен за музиката", Нино Рота не умеел да се сприятелява, въпреки че навсякъде го приемали радушно. Докато озвучава филма "Белият шейх" на Фелини (1952), вижда в негово лице човек, на когото може да сподели всичко. Запознанството им е късмет от съдбата - излизайки по едно и също време от "Чинечита", им се налага да чакат на една и съща трамвайна спирка.

Този промеждутък от време се оказва началото на една невероятна дружба, която продължава едновременно като лично приятелство и творческо сътрудничество чак до 1978-а, когато двамата с Фелини работят върху филма "Репетиция на оркестъра" - последният филм на Нино Рота.

Той напуска този свят от сърдечна недостатъчност на 10 април 1979 г.

Фелини е дълбоко разстроен от смъртта на своя приятел. 14 години по-късно - през 1993-та, на погребението на Фелини, в църквата звучи "Ангелска импровизация" от Нино Рота. Сякаш, като молитва към небесата, ангелите отново да ги съберат.

Сред филмите, които остават в златната световна кино класика с музиката на Нино Рота, са "Пътят", "Измамата", "Амаркорд", "Нощите на Кабирия", "Сладък живот" и "Казанова" на Фелини; "Бели нощи", "Роко и неговите братя", "Бокачо" и "Гепардът" на Висконти; "Ромео и Жулиета" на Франко Дзефирели; "Кръстникът" на Франсис Форд Копола и др.

Музиката от тези филми отдавна е заживяла свой собствен живот и се е превърнала в любима за няколко поколения зрители. Непреходна и завладяваща, тя продължава да живее с енергията и емоциите на един истински гений - Нино Рота.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Музика, обгърната в космически гледки

Още

Музикалният проект Pop and Rock Meеts Jazz отбеляза 10 години

Още

Богът на филмовата музика - Eнио Мориконе

Още

Филмът за великия Енио Мориконе идва на Киномания 2021

Още

Андреа Мориконе и Виктор Чучков пишат "Писма от бъдещето"

Още

Енио Мориконе с вълнуваща творба в памет на жертвите от моста "Моранди"