Всяка вечер милиони деца по света молят родителите си да им прочетат приказка, преди да заспят. Сред любимите истории на малчуганите са тези на вълшебния разказвач - датчанина Ханс Кристиан Андресен. Публикуваните му приказки са 168 на брой.

Портрет - 1836 година

Ханс Кристиан е единствено дете на обущар и перачка. Ражда се на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Майката Ан-Мари е седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична и земна, а той е налудничав фантазьор. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от "Хиляда и една нощ".

Най-ранните спомени на Андерсен като дете са от времето, когато той седи на коляното на баща си и го слуша да чете на глас Библията. Но като ревностен поклонник на френските енциклопедисти, обущарят се отнася критично към автентичността на метафизичните персонажи. Една вечер избухва семеен скандал. Баща му затваря Библията с думите, че Христос е необикновен човек, но не и Бог. Жена му се разплаква от огорчение и безсилие, а малкият Ханс Кристиан започва да пищи. Тя грабва детето и го занася под навеса с торфа, където го покрива с престилката си и му казва, че дяволът внушил тези думи на баща му. Тази семейна свада е пресъздадена от Андерсен в разказа "Какво разказа старата Йохане", в който баща му е увековечен в образа на скептичния шивач, чийто постоянен рефрен е: "Каква полза?"

Родната къща на Андерсен в Оденсе

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата "Свети Кнут" в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

На 14 години, Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му мутира през пубертета, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане.

Ханс Кристиан Андерсен

По-късно Андерсен намира окровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. Андерсен не бил много добър ученик и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

През 1828 г. той издържа приемните изпити в университета в Копенхаген, а на следващата година публикува първите си литературни опити.

Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е "Лоената свещ", написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе.

Паметникът на писателя и грозното патенце в Сентръл парк в Ню Йорк

През 1829 г. Ханс Кристиан Андерсен постига голям успех с разказа "Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер". По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа - на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява "Импровизатор", първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите "Приказки", а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа "О. Т." (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, "Само цигулар" (1837).

Паметник в Оденсе във вода

Често Андерсен страда от хипохондрия и меланхолия, а така също от други мании и фобии. Всяко лошо настроение, всяка заядлива критика, всяко пренебрежение от страна на околните го хвърля в бездната на отчаянието. По време на войната между Дания и обединените сили на Прусия и Австрия, когато неговата страна загубва херцогствата Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург, Андерсен изпада в духовна криза. В спомените си от 1863-1864 г. той отбелязва: "Аз загубих по това време вярата си в Бога и се чувствах толкова нещастен, колкото може да бъде човек... Господ си отиде от мен и от нас! Колко опустошен се чувствам..." Андерсен не намира щастие в любовта. Често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка и тази невъзможност е отразена в много от творбите му. В дневника си пише: "Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми."

Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката "Славеят" е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора й "Славеят на Швеция". Предлага брак на Линд в писмо, което й връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: "Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени".

Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: "Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна." Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: "Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания." Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах. Една от най-известните приказки на Ханс Кристиан Андресен - "Малката русалка" е смятана от него за автобиографична, в нея той излива терзанията си в сферата на сексуалността. Андерсен се чувствал некомфортно в кожата си и искал да бъде част от друг свят. Оригиналният вариант на историята завършва със самоубийството на морското същество, но впоследствие Андерсен я преработва. Русалката е принудена 300 години да върши добри дела, за да получи обратно душата си. Според критиците този финал съответства много повече на вътрешната драма на писателя, отколкото мотивът за самоубийството.

Паметникът на Андерсен в градините на замъка Росенбор в Копенхаген

Паметникът в Солвенг, Калифорния

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.

Сред най-известните приказки на Андерсен са: "Ангелът", "Големият морски змей", "Градинарят и неговият господар", "Грозното патенце", "Оле Затвори очички", "Снежната кралица", "Палечка", "Принцесата и граховото зърно","Храбрият оловен войник", "Цветята на малката Ида" и др.

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в "Ролигхед", в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел - банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява "ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца". Андерсен е погребан в гробището "Асистенс" в квартал "Ньоребро" в Копенхаген.

Надгробната му плоча в "Асистенс"

Още приживе Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Планира издигането на негов паметник, който днес се намира в градините на замъка "Росенбор".

Предлагаме ви любими цитати от Андерсен:

 "Където се провалят думите, говори музиката."

"Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан."

"Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя."

"Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история."

"Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив."

"Целият свят е поредица от чудеса. Само че ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща."

Илюстрация към "Палечка"

"Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв."

"Русалките нямат сълзи и затова се измъчват много повече."

"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."

"Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода - никога."

"Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек - сърцето на своя брат."

Илюстрация към "Малката кибритопродавачка"

"Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце."

"Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките."

"В името на красотата и страданието не е грях."

"Да пътуваш означава да живееш."

 Валерия КАЛЧЕВА