"Икономическите институции оформят икономически стимули: стимулите да се образоваш, да пестиш и инвестираш, да развиваш нови технологии и т.н.

Политическият процес определя под кои икономически институции да живеят хората, а политическите институции определят как работи този процес", казва проф. Дарон Аджемоглу.

Един от най-влиятелните икономисти на нашето време - носителят на Нобелова награда за икономика за 2024 г. идва за първи в България по покана на Green Transition Forum и Dir.bg.

Купи билет

Проф. Дарон Аджемоглу ще проведе ексклузивна публична лекция на 17 юни 2025 г. от 17:30 ч. в Sofia Event Center. 

На нея той ще разгледа една от най-актуалните теми на XXI век: "Кой ще притежава бъдещето".

Още

Нобелистът и един от най-влиятелните икономисти на нашето време идва в България

В контекста на глобалната икономическа несигурност, засилващата се конкуренция между Европа, САЩ и Китай, както и належащите климатични предизвикателства, лекцията на проф. Аджемоглу ще повдигне три ключови въпроса, от които зависи бъдещето на устойчивото икономическо развитие:

✔ Как да изградим икономика, която е едновременно устойчива и приобщаваща?
✔ Как институционалните реформи могат да гарантират дългосрочен просперитет?
✔ Как Европа може да остане конкурентоспособна в условията на технологичната трансформация?

Купи билет

Събитието е изключителна възможност за българската публика да се срещне с един от най-значимите мислители в областта на икономиката и да почерпи идеи за бъдещето на България и Европа в контекста на глобалните трансформации.

"Защо нациите се провалят" на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън Източник: Издателство "Изток-Запад"

Блестяща и увлекателна, книгата "Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен.

Още

Трима американци спечелиха Нобеловата награда за икономика

Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу и Робинсън представят систематизирани данни от Римската империя, от градовете-държави на маите, от средновековна Венеция, от Съветския съюз, от Латинска Америка, от Англия, от Европа, от Съединените щати и от Африка и изграждат върху тях една нова политикономическа теория, която засяга непосредствено големите въпроси на деня, сред които:

- Китай изгради машина за невероятен растеж. Дали този растеж ще продължи със същата скорост и дали ще помете Запада?

- Свършиха ли най-добрите дни на Америка? Дали сега не се придвижваме от един благоприятен кръг, в който на усилията на елитите да увеличат властта си се оказва съпротива, към порочен кръг, който прави богато и силно едно малцинство?

Купи билет

- Кой е най-ефикасният начин, по който може да се помогне на милиардите бедни хора да излязат от коловоза на бедността и да постигнат просперитет? Дали това е филантропията на богатите западни нации? Или е необходимо те да научат трудно спечелените уроци, които носят революционните идеи на Аджемоглу и Робинсън за взаимодействието между инклузивните политически и икономически институции?

Турско-американският икономист проф. Дарон Аджемоглу позира със семейството си по време на церемонията по връчването на Нобеловата награда за икономика в Концертната зала на Стокхолм на 10 декември 2024 г. Снимка: Atila Altuntas/Anadolu via Getty Images

Камер Дарон Аджемоглу (роден през 1967 г.) е турско-американски икономист с арменски произход.

Той е професор по икономика в Масачузетския технологичен институт (МИТ) и е сред десетте най-цитирани икономисти в света. За "оригиналност, задълбоченост и прозорливост" в икономическите изследвания Аджемоглу получава наградата "Джон Бейтс Кларк Медал" през 2005 г. Проучване на икономистите през 2011 г. го поставя на трето място сред любимите популярни икономист на възраст под 60 години.

Основните му интереси са политическата икономика, икономиката на развитието, икономическият растеж, технологиите, неравенството в доходите и заплащането, човешкият капитал и образованието, както и икономиката на труда. Последните му творби се съсредоточават върху ролята на институциите в икономическото развитие и политическата икономика.

Теории, които не работят

СИТУАЦИЯТА ДНЕС

В нашата книга се фокусираме върху това да обясним съществуващото неравенство в света, както и някои лесно откриваеми в него широки модели. Първата държава, която отбелязва устойчив икономически растеж, е Англия - или Великобритания, обикновено наричана просто Британия. Това е името, под което е известен съюзът на Англия, Уелс и Шотландия от 1707 г. насетне.

Още

Артър Хейли: Американците виждат демокрацията като лек три пъти на ден

Растежът възниква бавно през втората половина на ХVІІІ в., когато пуска корен Индустриалната революция, базирана на големите технологични открития и тяхното приложение в производството. След индустриализацията на Англия скоро започва и индустриализация в по-голямата част на Западна Европа и Съединените щати.

Индустриализацията в Англия се разпространява бързо и в британските "заселнически колонии" в Канада, Австралия и Нова Зеландия. Един списък на трийсетте най-богати държави днес би включвал тях плюс Япония, Сингапур и Южна Корея. Просперитетът на последните три страни пък е част от един по-широк модел, при който много източноазиатски нации, включително Тайван и по-нататък Китай, напоследък преживяват бърз растеж. Дъното в разпределението на доходите в света е също толкова ярко и характерно.

Ако направим списък на трийсетте най-бедни страни в света днес, ще открием, че почти всички се намират в Субсахарска Африка. Към тях се присъединяват и държави като Афганистан, Хаити и Непал, които, макар да не се намират в Африка, се отличават с важни особености, които ги сближават с африканските нации, както ще обясним по-нататък.

Още

Създателят на легендарните The Who разказва за тревожните години на рокендрола (откъс)

Ако се върнем петдесет години назад, ще открием, че държавите на върха и на дъното не са били твърде различни. Сингапур и Южна Корея не са били сред най-богатите страни и е имало няколко различни държави, намиращи се сред трийсетте на дъното, но общата картина, която ще видим, ще бъде забележително сходна с настоящата. Ако се върнем сто или сто и петдесет години назад, ще открием приблизително същите страни в същите групи.

Карта № 3 показва ситуацията през 2008 г. Държавите, оцветени в най-тъмно, са най-бедните в света, онези със среден доход на глава от населението (наричан от икономистите БВП, брутен вътрешен продукт) по-малко от 2000 долара годишно. По-голямата част от Африка е в този тон, както и Афганистан, Хаити и някои части от Югоизточна Азия (например Камбоджа и Лаос). Северна Корея също се намира в тази група. Държавите, означени с бяло, са най-богатите, онези с годишен доход на глава от населението от 20 000 долара или повече. Тук откриваме обичайните заподозрени: Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Япония.

Друг интересен модел може да се открие в Северна и Южна Америка. Нека направим списък на нациите в тях, като почнем от най-богатите и свършим с най-бедните. Ще открием, че на върха се намират Съединените щати и Канада, следвани от Чили, Аржентина, Бразилия, Мексико и Уругвай и може би също от Венецуела (в зависимост от цената на петрола). След тях идват Колумбия, Доминиканската република, Еквадор и Перу. На дъното се намира друга характерна, много по-бедна група, включваща Боливия, Гватемала и Парагвай.

Още

Бихте ли пренаписали съдбата си, ако това означава да изгубите част от миналото си? (откъс)

Ако се върнем петдесет години назад, ще открием същата класация. Преди сто години: същата ситуация. Преди сто и петдесет години: пак същото. Следователно не само Съединените щати и Канада са по-богати от Латинска Америка; налице е и ясно определен и траен вододел между богатите и бедните нации в Латинска Америка.

Последния интересен модел откриваме в Средния изток. Тук виждаме богати на петрол нации като Саудитска Арабия и Кувейт, които имат нива на доход, близки до тези в нашата топ трийсеторка. Но ако цената на петрола падне, те бързо биха паднали в дъното на таблицата. Държавите от Средния изток, които разполагат с малко или с никакъв петрол, като например Египет, Йордания и Сирия, се намират на нива на доходи, сходни с тези на Гватемала или Перу. Без петрол обаче всички средноизточни държави са бедни, подобно на тези в Централна Америка и Андите, но не толкова бедни, колкото са държавите в Субсахарска Африка.

Още

Семейството, изкуството и самотата: "Към фара" от Вирджиния Улф (откъс)

Макар в моделите на просперитета, които виждаме около нас днес, да има постоянство, те не са неизменни и непроменливи. Първо, както вече подчертахме, по-голямата част от съществуващото понастоящем неравенство в света е възникнало от края на ХVІІІ в. насетне, след Индустриалната революция. Към средата на ХVІІІ в. разликите в просперитета не само са били много по-малки, но и класациите, които са толкова стабилни оттогава насетне, не са били същите. Например в Северна и Южна Америка класирането, което виждаме през последните сто и петдесет години, е било съвсем различно преди петстотин години.

Второ, много нации преживяха няколко десетилетия на ускорен растеж, като например повечето страни от Източна Азия след Втората световна война и напоследък Китай. При много от тях след това растежът се обърна назад.

Например до 1920 г. Аржентина има бърз растеж в продължение на пет десетилетия и става една от най- богатите страни в света, но после започва продължително свличане. Съветският съюз е още по-забележителен пример. Той има ускорен растеж между 1930 и 1970 г., но след това преживява бърз срив. Кое обяснява тези големи различия в бедността и просперитета и в моделите на растеж? Защо западноевропейските нации и техните колониални издънки, пълни с европейски заселници, започват усилено да растат икономически през ХІХ в.?

Още

"Чакай и се надявай" - една история от края на 80-те, написана от Иво Милев

Кое обяснява трайната класация на неравенството в Северна и Южна Америка? Защо нациите от Субсахарска Африка и Средния изток не успяха да постигнат типа икономически растеж, който виждаме в Западна Европа, докато голяма част от Източна Азия преживява главоломни нива на икономически растеж?

Човек би могъл да си помисли, че фактът, че неравенството в света е толкова огромно и последователно и показва толкова ясно очертани модели, означава, че би трябвало да има общоприето обяснение. Обаче не е така. Повечето хипотези за произхода на бедността и просперитета, предложени от представителите на социалните науки, просто не работят и не успяват да обяснят убедително защо ситуацията е такава.

*Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Изток-Запад".

Още

Луксозна яхта, осеяна с трупове, се носи към скалите на малък остров... (откъс)

Още

"Мутациите" на Франсис Кирпс: Мутиралите образи на големите класики (откъс)

Още

Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто (откъс)

Още

Брус Кейбъл, колекционер на редки издания, и младата писателка Мърсър Ман отново попадат в окото на бурята (откъс)

Още

"Черно сърце": Тъмните кътчета на човешката душа (откъс)

Още

"Жените и властта": Веднъж завинаги да премахнем фразата "тя си го търсеше"