ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Ражда се като син на богат собственик на кораби, а израства в нищета
Нито един театър не искал да постави шедьовъра му "Призраци"
Автор : / 9179 Прочита 0 Коментара
Хенрих Ибсен се крие от дъжда под чадъра си. Карикатура от Густав Лерум
Снимка: Getty Images
Казват, че той е най-поставяният класически драматург на всички времена, след Уилям Шекспир. Много от пиесите му са филмирани. Норвежецът Хенрик Юхан Ибсен (20 март 1828 - 23 май 1906) е наричан "баща на съвременната драма", а също - "баща на модерния театър".
За него се разказват много любопитни истории, често е бил обект на дружески карикатури и на сериозни атаки от страна на критиката. Кариерата му е изпълнена с трудности.
Норвежкият драматург Хенрих Ибсен, ок. 1895 г.
Снимка: Getty Images
Ибсен е роден на 20 март 1828 година в Шиен (др. Скиен), крайморски град в Норвегия. Баща му бил заможен собственик на кораби, но момчето било едва на осем, когато родителят му се разорява. Семейството обеднява и било принудено да живее в лишения.
На 16 Хенрих постъпва на обучение в една аптека в друг град, като идеята била да следва медицина. Далеч от дома си и в еснафската провинциална атмосфера, там младият бъдещ драматург ще събере полезен материал за бъдещите си пиеси.
Първата му драма е "Катилина" (1849) със сюжет от римската история. През 1850 година Ибсен заминава за Кристиания (б.а. старото име на Осло), с намерението да следва медицина, но не го приемат. За да се препитава, започва да се занимава с журналистика. През 1851 година бил назначен за художествен ръководител и драматург на Националния театър в Берген.
Сигурно си мислите, че това няма как да не е станало, както често се изразяваме - "с връзки". Не. Историята е коренно различна: През 1851-ва Хенрик Ибсен присъствал на благотворително събитие в Берген, където прочел едно свое стихотворение. В публиката бил един непознат за младия Ибсен човек - цигуларят Уле Бул, основател и тогавашен директор на местния театър. Бул до такава степен бил впечатлен от 22-годишния Ибсен, че спонтанно му предложил да стане драматург и творчески директор на театъра. И не сбъркал.
Още в началото на кариерата си Ибсен се проявява като интелектуалец-патриот, който се обявява срещу датското влияние в театъра и литературата на Норвегия. Тук трябва да поясним, че до към средата на 19 век писателите в Норвегия пишели на датски език.
Обществената и литературната работа на Ибсен още от онзи период доказват, че той е бил изцяло отдаден на патриотичната си мисия да наложи националната идея в културата на Норвегия. През 1857-а го назначават на работа в държавния театър в столицата, където той продължава неотклонно да следва принципите си. Ибсен не изневерява на тези принципи в продължение на цялата си половин вековна литературна дейност. И написва голям брой драматургични творби, които не само издигат авторитета на норвежката литература, но се считат за световна класика.
В ранните си произведения Ибсен пресъздава миналото на Норвегия. В драмата "Борба за престол" ни запознава със събития, станали през 13 век. Във "Фру Ингер от Естрот" действието се развива през 16 век, когато Норвегия е била подвластна на Дания.
Той буквално "обхожда" историята на родината си и в други в пиеси с национална тематика, като "Ратниците в Хелголанд", "Юнашка могила", "Празникът в Солхауг" и др.
През 1864 година Ибсен напуска Норвегия и живее в Италия и Германия. В Италия създава драматическата поема "Пер Гинт", която ни въвежда в един приказен свят, за да ни разходи из планините на Норвегия, бреговете на Мароко, през пустинята Сахара и чак до Египет, а после отново да ни върне в родната на драматурга Норвегия.
Ибсен, макар и далече от родината си, живее с Норвегия в сърцето си, а чувството му за патриотичен дълг става все по-изострено във времето. През 1877-а той написва драмата "Стълбовете на обществото", която представлява безпощадна критика на буржоазната действителност.
Така бавно и постепенно, преминавайки през трудности, Ибсен узрява за големия си шедьовър като драматург - драмата "Куклен дом" ("Нора"). Днес всеки голям театър по света счита за чест да играе тази негова творба, но някога, когато тя за пръв път била качена на сцена, е предизвикала много спорове.
И не само. Споровете така се ожесточили, че прерастнали в безпощадни нападки и клевети по адрес на автора, с цел да бъде уязвен.
Защо този талантлив човек е бил постоянен обект на такова негативно отношение? Вероятно от завист, или от неразбиране? А може би и заради критичната му гражданска позиция? Факт е, че нито един театър в Норвегия, Швеция, Дания, Германия и Италия не се решил да постави на сцена драмата му "Призраци" (1881).
Първото представление на тази пиеса било изнесено на провинциална сцена от една частна трупа, и то чак две години след написването на творбата. Но пък представлението имало такъв огромен успех, че за него се разчуло чак в столицата.
Хенрих Ибсен, ок. 1900 г.
Снимка: Getty Images
И така "Призраци", в началото плахо, но все по-уверено, тръгва на своето голямо турне из Европа. През 1906 година самият Едвард Мунк създава сценографски проект за постановка на "Призраци".
Интересът към отхвърляната преди драма бил толкова голям, че според биографите на Ибсен, през 1882 година той написал нейно продължение - драмата "Обществен враг".
Хенрик Ибсен (1828 - 1906)
Снимка: Getty Images
Най-активните години в творчеството на Ибсен са тези от десетилетието, заключено между 80-те и 90-те години на 19 век. Тогава той създава драмите "Дивата патица", "Росмерсхолм", "Морска жена", "Хеда Габлер", "Майстор Солнес", "Малкият Ейолф", "Юн Габриел Боркман", "Когато ние, мъртвите, се пробудим".
В тях трагизмът е изведен вече на едно толкова дълбоко осмислено философско ниво, че Ибсен получава огромно признание не само като литературен гений, но и като проникновен сърцевед и познавач на човешката душа. Ибсен смело посяга върху фалша на семейните ценности и морала.
Естествено, на издигнатите европейци никак не им се харесвало да бъдат критикувани морала и естетическите им ценности. Ето защо творбите на Ибсен всеки път се схващали като скандални и неприемливи от критиката. Но веднъж стъпили на сцена, те получавали такова одобрение от публиката, че вече никой не можел да ги отхвърли нито с открити нападки, нито с мълчаливо пренебрежение.
Проблемите на морала се превръщат в основна тема на творчеството на Ибсен. Той буквално събаря от сцената викторианските сладникави истории, в които главни герои били благородници, а на финала винаги трябвало да има поука, или някакво тривиално послание. Ибсен предизвикателно разчупва този "шаблон" и разбива по опустошителен начин илюзорните представи за Добро и Зло.
Неговият реализъм бунтарски хвърля камък в блатото, и въпреки съпротивата и "крякането" на пуританите, успява да раздвижи мъртвите му води. Не случайно националната награда за принос в драматургията в Норвегия носи неговото име - награда "Ибсен".
Как Ибсен достига до тези дълбоки прозрения, които откриваме в творбите му? Припомняме, че е роден в богаташки дом, но скоро след фалита на баща си, се среща с нищетата. Ибсен от съвсем млад може да направи разликата между хората, израснали в охолство и борещите се с бедността.
Битката му да се наложи като автор по болезнен начин му отваря очите за това, какво е да си в изолация и как вратите се отварят от общественото признание.
Родителите на Ибсен някога били с позиции в обществото, но когато обедняват, семейството остава без приятели. Пищните приеми в богатия им дом останали само смътни картини в детските му спомени. Семейството се премества да живее в покрайнините на града. Ибсен, родителите му и петте му братя и сестри живеят изолирано и в крайна бедност.
Бащата на Ибсен се пропива и понякога си говори сам на глас, че "приятелите са там, където са парите". Този спомен остава завинаги в паметта на Ибсен. И той запазва завинаги един урок - бедният и неуспелият човек нямат приятели. Изолацията и самотата го учат да бъде наблюдателен и психолог. На прашния таван във вилата, момчето се отдава на размисъл, рисуване и писане.
Портрет на Хенрих Ибсен, ок. 1900 г.
Снимка: Getty Images
Детската мечта на Ибсен била да учи изобразително изкуство, но семейството вече не разполагало с пари и тази мечта бързо рухва, изместена от грижата за препитание. Както вече споменахме, и планът да следва медицина се проваля. И тогава идва ред на онова, което той обичал от детството си - да пише, макар никога да не мзислел, че писането може да му стане основно занятие.
Един критик казва, че открива у Ибсен две константни чувства -- разочарование от хората и любов към писането. Вероятно в голяма степен е прав, но трябва да добавим към това и неговото непримиримо чувство за справедливост. Ибсен търси навсякъде "мярата" за истинност и морал, и произхождащите от незачитането им последствия.
Ибсен е известен като един от основателите на реализма в театъра. Неговият стил често се описва като силно натуралистичен, понеже той пресъздава действителността напълно неподправено. Затова и образите му са така сложни и противоречиви - героите му са объркани като деца във вътрешния си свят, но такива са повечето хора. Именно такива героите на Ибсен поставят по безапелационен начин чувствителни теми на съществуването и обществения живот. Ибсен не се страхува да извади на преден план дори теми-табута за някогашния свят, като сексуалността, социалните касти, мястото на жените в обществения живот; наболели въпроси от политиката, психологията и етиката. Ибсен е признат не само за отразител, но за изобличител на привидния морал на съвремието си.
Хенрих Ибсен, 1901 г.
Снимка: Getty Images
Тук е мястото да кажем, че в неговите драматургични творби "отговори на готово" няма. Така е и в живота. Ибсен провокира публиката за размисъл по поставените от него теми.
Както казва един критик, той знае, че "тоталната яснота не е нищо повече от илюзия".
В "Куклен дом" (1879) той изследва темата за борбата за независимост и себеоткриване в живота на жените; ценностите и проблемите на буржоазията от края на 19-ти век. Описва ни един свят, в който на жените е оставено едно съвсем малко място да се утвърдят като истински човешки същества.
"Хеда Габлер" (1890) е мелодрама за класовия конфликт и портрет на скуката в живота на жена, която живее в брак без любов. Пиесата изследва по нов начин типичната роля на жените от онова време.
"Дивата патица" (1884) е сложна драма, изследваща разликите между илюзия и реалност. В пиесата един идеалистичен аутсайдер разрушава из основи устоите на семейството.
"Пер Гинт" (1876) е поетично произведение за илюзиите, егоизма и любовта, в приключенията на един мечтател.
"Враг на народа" (1882) е политическа драма, в която се оглеждат корупцията и злоупотребата с власт. Пиесата е откровена критика на съвременното на автора общество, но тя и днес звучи актуално.
"Майстор Солнес" (1892) е психологическа драма, която изследва сложния вътрешен мир на архитекта Халвард Солнес. Ибсен за пореден път доказва уменията си на тънък психолог.
С този кратък обзор можем да направим извода, в колко широк диапазон са темите, вълнували драматурга Ибсен, и колко голямо е значението му за развитието на човешката личност и на обществата.
Погребението на Хенрик Ибсен, 1 юни 1906 г. Източник: National Library of Norway
Както вече споменахме, Ибсен е живял не само в Норвегия. Той прекарвал различни периоди от живота си в Рим, Дрезден, Копенхаген, Мюнхен и др.
Но избира да умре в родината си - умира в Осло на 78-годишна възраст, след серия от претърпени инфаркти.
Хенрих Ибсен - цитати
"Душата на човека се проявява в неговите дела."
"Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода. Притежанието не ме интересува."
"Жената е най-могъщото същество в света - и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог."
"За верния приятел никога не може да се направи твърде много."
"За да имате основания за творчество, трябва самият ви живот да бъде съдържателен."
"Каквото посееш в младостта, това ще пожънеш в зрелостта."
"Колко велико призвание е да проправяш път за непонятните истини и новите мъжествени идеи."
"Лошите времена пораждат лоши мисли."
"Моля, не употребявайте тази чужда дума "идеал". Кажете го просто, по нашенски: "лъжа"."
"Най-подлото престъпление е злоупотребата с доверието на приятеля."
"Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението."
"Побеждава този, който бие противника с неговите собствени оръжия."
"Страхливостта в своя възход се обръща в жестокост."
"Хиляди думи оставят по-малка следа, отколкото споменът за една постъпка."
"Чистата съвест е най-добрата възглавница."
"Щастлива е жената, която притежава мъжество."
"Никога не бива да си обуваш най-хубавите панталони, когато излизаш да се биеш за свободата и истината."
"Вечно съм във война с лъжата, по-стара от света, че мнозинството винаги е право."
"Прекалено висока цена е да плащаш с живота си само защото си се родил."
"Мнозинството винаги греши. Малцинството рядко е право."
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}