Още

Брус Кейбъл, колекционер на редки издания, и младата писателка Мърсър Ман отново попадат в окото на бурята (откъс)

"За свободата" от Тимъти Снайдър в превод на Кольо Коев на Издателство "Обсидиан" е в ръцете на читателите.

Подобно на самия живот, свободата трябва да се дефинира и предефинира. Книгата на Тимъти Снайдър предлага проницателен поглед към основните аспекти на тази най-значима човешка ценност. "За тиранията" вдъхнови милиони хора по света да се борят за свобода. Сега Снайдър ни помага да разберем за какво точно се борим.

Когато приемаме, че тя е липса на това или онова, ние предполагаме, че премахването на бариерата е всичко, което трябва да направим, за да бъдем свободни. Според този начин на мислене свободата е обичайното състояние на Вселената, донесено ни от някаква по-голяма сила, и трябва само да разчистим пътя към нея. Това е наивно.

Свободата не може да ни бъде дадена. Тя не е наследство. Ако вярваме, че нещо друго ни прави свободни, никога няма да разберем какво трябва да направим. В момента, в който повярваме, че свободата е даденост, тя си отива.

Новата книга на Тимъти Снайдър разглежда основните аспекти на най-значимата човешка ценност. Видният историк твърди, че сме изгубили представа какво означава свободата и това ни въвлича в криза. Твърде много от нас я разглеждат като отсъствие на държавно управление. Но истинската свобода е не толкова свобода от нещо, колкото свобода да просперираме и да поемаме рискове за бъдещето, което избираме, като работим заедно.

"За свободата" от Тимъти Снайдър Източник: Издагелство "Обсидиан"

За свободата от Тимъти Снайдър (откъс)  

Какво мислиш? - попита усмихнатата Мария в ярката си рокля, когато се проврях под рамката на вратата и излязох от подреденото ѝ фургонче на слънчевия двор, покрит с отломки. - Всичко е както трябва да бъде, нали?"

Така беше. Килимите и одеялата ѝ пъстрееха в геометрични форми и напомняха украинското футуристично изкуство. Кабелите, включени в генератора ѝ, бяха изопнати старателно, а бутилките с вода - в права редица до леглото. Върху него имаше отворена дебела книга.

Още

Ричър има сметки за разчистване, защото девизът му е: "Никога не прощавай! Никога не забравяй!" (откъс)

На едно въже пред металното ѝ жилище - временно убежище, предоставено от международна организация - бяха прострени вълнени пуловери. Красиво дървено чекмедже, застлано с филц, лежеше на една пейка като отворена кутия на Пандора. Когато ѝ казах, че ми харесва, тя предложи да ми го подари. Беше самотна реликва от къщата ѝ насреща ни, която бе превърната в развалина от бомбите и снарядите. Мария погледна нервно към

преминаващия самолет. "Случи се всичко - въздъхна тя. - А не беше нужно да се случва нищо."

Както и другите къщи в селото, нейната е била разрушена при руското нашествие в Украйна. Посад Покровске се намира в южната част на страната и се е оказало на пътя на настъплението, макар и в самия му край.

Разположено е сред слънчогледови ниви в плодороден район. При контраофанзивата на украинската армия през октомври 2022 г. селото остава извън артилерийския обсег на руснаците, което гарантира безопасното завръщане на жителите му и посещения като моето сега, през есента на 2023 г.

Седнал на пейката, слушам Мария и си мисля за свободата. Може да се каже, че селото е освободено, но свободни ли са хората в него?

От живота на тази жена несъмнено е премахнато нещо ужасно: всекидневната заплаха от насилствена смърт и окупация от палачи и убийци.

Но дали това е освобождение?

Мария е на осемдесет и пет години и живее сама. Сега, когато има своето миниатюрно жилище, тя безспорно е по-свободна, отколкото когато е била лишена от дом. Това е така, защото нейните роднини и доброволците са ѝ се притекли на помощ.

Още

Адвокат е по следите на сериен убиец, а заподозрян e съдия с безупречна репутация (откъс)

И защото са предприети действия от едно правителство, с което тя се чувства свързана чрез своя глас. Мария не се оплаква от съдбата си. Но плаче, когато говори за трудните предизвикателства, пред които е изправен нейният президент. Украинската дума "деокупация", която използваме в разговора, е по-уместна от традиционната "освобождение". Тя ни приканва да се замислим от какво освен от премахване на потисничеството се нуждаем, за да имаме свобода.

Необходими са труд и усилия, за да се даде възможност на една възрастна жена отново да посреща гости и да осъществява нормалните взаимодействия на достоен човек. Трудно ми е да си представя, че Мария е истински свободна без сносна къща с поне един стол и достъп до улицата за проходилката ѝ.

Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто. Южна Украйна е степ, а Северна Украйна - гора. При посещението ми в едно деокупирано село в северната част на страната ме занимаваха подобни мисли за свободата.

След като оставих децата си в дружелюбната среда на училищата им в Ню Хейвън, Кънетикът, заминах за Украйна и попаднах в изоставена училищна сграда в Яхидне, която окупаторите бяха превърнали в малък концлагер. През по-голямата част от времето, когато селото било окупирано, те държали в мазето цялото население, натъпкано на по-малко от двеста квадратни метра. Триста и петдесет цивилни, седемдесет от които били деца, най-малкото - още бебе.

Яхидне беше деокупирано през април 2022 г., а аз го посетих през септември. Руските войници бяха унищожили мебелите на първия етаж.

Класните стаи бяха издраскани с унизителни за украинците графити.

Нямаше електричество. Използвайки фенерчето на телефона си, слязох в мазето и разгледах детските рисунки по стените. Можех да прочета какво са написали ("Не" на войната"); по-късно моите деца ми помогнаха да разпозная героите (като Измамника от играта "Сред нас").

На касата на вратата имаше два списъка с имената на загиналите: от едната страна - екзекутираните от руснаците (доколкото разбрах, те са били седемнайсет), а от другата - починалите от изтощение или болест (доколкото разбрах, те са били десет души).

По времето, когато пристигнах в Яхидне, оцелелите вече не бяха в мазето.

Бяха ли свободни?

Освобождението предполага беда, която е отминала. Но възрастните се нуждаят от подкрепа, а децата - от ново училище. Толкова е важно, че селото вече не е окупирано. Но би било погрешно да приключим историята на Яхидне, когато оцелелите излизат от мазето, както би било погрешно да приключим историята на Посад Покровске, когато бомбардировките спират.

Още

Последната творба на Пол Остър: Роман за любовта, паметта и загубата (откъс)

Човекът, на когото е поверен ключът от училището в Яхидне, поиска помощ за изграждането на детска площадка. Това може да изглежда странно желание на фона на разрушителната война. Руснаците убиват деца с ракети и ги отвличат за осиновяване. Но липсата на тези престъпления не е достатъчна; децата се нуждаят от места, където да играят, да тичат и да плуват, за да се упражняват да бъдат себе си. Едно дете не може да създаде парк или плувен басейн. Радостта на младостта е да открива такива неща в света. Необходим е колективен труд, за да се изградят конструкции на свободата както за младите, така и за старите.

Дойдох в Украйна по време на войната, докато пишех тази книга за свободата. Тук нейната тема е осезаема навсякъде. Месец след като Русия нахлу в Украйна, разговарях с украински депутати, които заявяваха:

"Избрахме свободата и затова останахме тук". "Борим се за свобода."

"Самата свобода е избор."

Но не само политиците мислеха така. Когато разговарях във военновременнаУкрайна с войници, вдовици и фермери, активисти и журналисти, непрекъснато чувах думата свобода. Интересно беше как я използваха. Тъй като голяма част от страната е подложена на геноцидна окупация, украинците имат основателна причина да говорят за свободата като за освобождение от злото, като за отсъствие на зло. Но никой не го правеше.

На въпроса какво разбират под свобода нито един от хората, с които разговарях, не спомена, че това означава свобода от руснаците. Един украинец заяви, че когато казват свобода, нямат предвид "освобождаване от нещо". Друг определи победата като "да си за нещо, а не против нещо".

Окупаторите бяха попречили на усещането, че светът се отваря, че следващото поколение ще има по-добър живот, че решенията, взети сега, ще имат значение за следващите години.

Много е важно да се премахне репресията, за да се получи това, което философите наричат "негативна свобода". Но деокупацията, отстраняването на злото, е само необходимо условие за свобода, а не самата свобода. Един войник в рехабилитационен център ми каза, че тя се състои в това всеки да има възможност да изпълни своите собствени цели след войната. Ветеран, който чакаше протеза, каза, че свободата ще бъде усмивката на лицето на сина му. Млад войник в отпуск каза, че свободата е свързана с децата, които би искал да има. Техният командир Валерий Залужни ми каза, че тя означавнормален живот с перспективи.

Още

Симон дьо Бовоар за диспропорциите в любовта и пола (откъс)

Още

Агентът с безпогрешна памет се сблъсква с опасности, причинени от мистериозни исторически събития (откъс)

Още

Джак Ричър може да загуби паметта си, но не и чувството си за справедливост - "На тъмната страна" (откъс)

Още

Брус Кейбъл, колекционер на редки издания, и младата писателка Мърсър Ман отново попадат в окото на бурята (откъс)