ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙЦИТЕ
Защо Джеймс Енсор се изрисувал като Христос сред лица-маски в Брюксел
Трудният път на белгийския художник, посмъртно признат за "баща на авангарда"
Автор : / 2440 Прочита 3 Коментара
„Влизането на Христос в Брюксел“ (1889), худ. Джеймс Енсор
Името му не е така популярно като тези на Пол Гоген, Винсент Ван Гог и Едуард Мунк, но той е сред колосите на световното изкуство.
Джеймс Енсор е един от големите новатори в белгийското изобразително изкуство за последната четвърт на 19 век и се счита за предтеча на модерното европейско изкуство на 20 век.
Не случайно и у нас под такова мото бяха организирани изложби с негови творби. Някои банки в България дори могат да се похвалят с притежанието на негови графики. Любопитното при този художник е гротесковото изображение на неговото съвремие, което за жалост изглежда не по-малко актуално и по отношение на нашата съвременна действителност.
Енсор, като много други майстори на четката, става истинска легенда и "скъп художник" след смъртта си.
Атрибути на ателието на художника (1889), Стара пинакотека в Мюнхен
Джеймс Енсор е роден на 13 април 1860 година в Остенде, Баща му е британец, майка му белгийка. По онова време Остенде бил морски град с железопътна връзка до Брюксел, пощенски кораб до Доувър и цветущо пристанище. Може да се каже, че за времето си е бил един доста модерен морски курорт. И Енсор остава да живее в него до края на живота си. Никога не е пътувал, или живял другаде, с изключение само на трите години (1877-1880), през които бил студент в Брюксел. Вдъхновение на художника си остава морето с корабите, шлеповете и рибарите.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Както казахме, художникът става знаменитост след смъртта си. Приживе бил познат от тесен кръг интелектуалци, сред които негов почитател бил известният поет и критик Емил Верхарн. Докато следвал в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел, Енсор живеел в една квартира с друг известен интелектуалец на своето време - ректорът на Брюкселския свободен университет Ернест Русо. Именно покрай Русо Енсор влиза в среда на интелектуалци - учени, художници, писатели, поети и политици.
Някои от биографите на художника считат, че тази среда е оказала върху него противоречиво влияние - от една страна го е образовала, но от друга го направила прекалено критичен. Още като студент художникът се разбунтувал срещу консерватизма на обучение в Академията и я напуснал - прекъснал следването си и се върнал в родния Остенде.
Интригата (1890), Кралски художествен музей на Антверпен
Първоначално се увличал по импресионизма, но по-късно го загърбва. Изкуствоведите го определят като представител на модерното изкуство, експресионизма, символизма и сюрреализма. През целия си живот Енсор рисува в мъчително търсене и експериментиране на собствен стил и очевидно го открива - картините му безпрекословно доказват онази специфика, която го прави оригинален и разпознаваем.
Индивидуалистичната му представа за изкуството го превръща в предвестник на експресионизма и сюрреализма. Енсор успява да създаде "свое лице" в изкуството.
Неговите творби са изпълнени със странни същества, подобни на демони. Гримасата и маските са характерни елементи в картините му. Рисувайки персонажи като клоуни и скелети, Енсор изобразява човечеството в уродливата му същност - като суетно, глупаво и самодоволно.
Това създава усещане за отвращение и чувство за апокалиптична безизходица, в която се намира човекът, изправен пред хаоса на света.
Подлите вивисектори (1925), частна колекция
Според един френски критик идеята с маските в картините на Енсор, вероятно са били провокирани от неговите постоянни сблъсъци с неодобрението на критиката. Художникът постоянно получавал откази да участва в изложби в Брюксел и Париж.
В едно интервю Енсор казва: "Доставяше ми удоволствие да рисувам маски". Вероятно това е бил неговият начин да си отмъсти за непризнаването.
Биографите му пък обясняват пристрастието му към маските с това, че той израства в семейство, което притежавало магазин за екзотични сувенири, сред които имало и голям брой маски, предимно японски. След смъртта на майка си художникът наследил магазина, но го затворил и де факто той останал нещо като семеен музей. Запазил маските като експонати в него. Според биографите на художника афинитетът му към маскарада може би се е запалил още в детските му години, когато в Остенде се провеждали карнавали с маски, повечето уродливи и "смразяващи кръвта".
През 1898 самият Енсор станал един от учредителите на благотворителния маскараден "Бал на мъртвия плъх" в Остенде, считан за продължител на традиционния "Танц на мъртвите". Последният назован възникнал през 14 век, под влиянието на чумната епидемия в Западна Европа.
Сред маските в картините на Енсор често се появява Христос. Една от неговите картини се казва "Влизането на Христос в Брюксел" (1889). Тя ясно "говори", че идеята не е самоцелна, а изразява желанието на автора да постави сред хаоса фигура, която може да сложи ред. Енсор се персонифицира с Него? При това, неведнъж. Дали защото е искал промяна в обществото, или защото се е смятал за пророк в изкуството - тук мненията на изкуствоведите се разделят. Някои считат, че Енсор е имал високо и "претенциозно" его. Но дори да е бил егоцентрик по характер, би било твърде повърхностно за дълбок автор като него да се перцонифицира с Бог само заради егото си. Картините му показват един дълбок размисъл за обществените отношения. Енсор е търсел сила, която да се противопостави на фалша и лицемерието.
Автопортрет с маски (1899), Художествен музей Менар, Комаки
Идеята да се идентифицира с Христос е цяла тема в неговото творчество. Енсор дори си прави "божествен" автопортрет в анфас, като копира идеята на известния автопортрет на Дюрер.
Както вече споменахме, стои въпросът, защо? Има ли нещо богохулно, или пък егоцентрично в тази идея на Енсор? Признавал ли е авторитети, представяйки се за Бог?
Енсор на хармониума (1933), частна колекция
Енсор, макар и разочарован от непризнаването му, мал обективен поглед за себе си и другите в изкуството. Той дълбоко уважавал своите предшественици и се възхищавал на фламандското изкуство. Поставял фламандските художници високо над себе си. Негов кумир бил фламандският художник от 16 век Питър Брьогел Старши. В средата на 80-те години на 19 век, повлиян от ярките цветове на импресионистите и гротесковата образност на Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария, Енсор се насочва към авангардни теми и похвати. Ценял много и френските художници на 19 век Оноре Домие и Гюстав Доре. Изучавал методиката на рисуване на Рембранд. С ужасяващите лица в картините си пък влиза в диалог с испанския си кумир - романтика Франсиско Гоя.
Топлещи се скелети (1889), Художиествен музей Кимбъл във форт Уърт
Така че Енсор е имал богата култура и ясна представа, какво и кого да цени и уважава в изкуството. Така теорията с високото его отпада, за да си дадем сметка, че "самообожествяването" на художника не е някакъв повърхностен опит да се издигне на пиедистал, понеже го отхвърлят. Не. В персонификацията му с Христос няма нищо лично, а само желание да се съпостави с Него като контрапункт на Злото.
Добрите съдии (1891), частна колекция
Ще се изненадате, но Енсор обожавал разказите на Едгар Алан По (рисувал е и илюстрации по тях), а за ефектите на светлината специално се запознал с работата на британския художник Уилям Търнър. Всичко това говори за един изключително любознателен и широко разгърнат в интелекта си човек, който просто е търсел своя облик в изкуството, чрез съчетаването на всичко онова, което харесва като методика на рисуване, и чрез което да изрази смисъла на собствените си тези.
Творчеството му всъщност представлява именно това - компилация от "избистрена концепция за собствен стил и размисъл", както се изразява един критик.
В България имахме възможността да се запознаем отблизо с графики на Енсор, които освен че са били любима форма на изява за художника, са осигурявали и неговото препитание.
Енсор считал, че графиката не трябва да се подценява само като на форма за илюстрация. Неговите офорти и литографии имат въздействието на живописна палитра. Това са успявали да постигнат малко художници.
Натюрморт с китайщини (1880), Кралски художествен музей на Антверпен
Близка приятелка на Енсор - Мариет Русо, го описва като "поривист, себичен, противоречив и дяволски талантлив". Това обобщава оригиналната му личност, но онова, което го описва напълно "отвътре", са картините му.
В тях всеки може да открие мислещия Енсор и да стигне до извода, че от негово време до днес, май светът "зад маските" никак не се е променил.
Опасните готвачи (1896), частна колекция
Енсор извървява дълъг път, докато избистря идеите си. Съвсем различен е в ранната си живопис, когато изработва портрети и битови картини, изпълнени с уют и топлота, и в късния си период, когато вече е онзи Енсор, когото познаваме.
Като такъв той повлиява на много съвременни импресионисти - и емоционално, и като методика на рисувалните похвати.
Стридоядката (1882), Кралски художествен музей на Антверпен
С творчеството си Джеймс Енсор ни оставя една експресивна метафора за социалната реалност, в която винаги е имало маски и двойнственост; лицемерие и духовна деформация.
Енсор е намерил свой оригинален начин да се противопостави на фалша и то така убедително, че да го признаят за "баща на авангарда" на 20 век.
Любопитно е, че често в картините му откриваме нещо необичайно за живописта - надписи. Това превръща някои от творбите му да се възприемат като комикси, или карикатури. Тук е мястото отново да отбележим, че Енсор е имал изострено чувство за справедливост, което демонстрирал не само в картините си, но и в силно емоционални есета и речи.
Така че ние говорим за един непримирим борец срещу общественото лицемерие, който е изразявал себе си по различни начини. През 1910 година художникът създава сценография за собствения си пантомимен балет "Гамата на любовта". Енсор бил голям почитател на театъра.
Самите му картини са изпълнени с драматична театралност.
Екзекуцията [на Антоан Фуалдес] (1890), Художествен музей на Кълъмбъс
През 1929 година Енсор получава титлата барон. Тогава за пръв път в Брюксел се провежда и негова ретроспекция. В родния му Остенде пък ще стане традиционен неговият карнавал "Dead Rat Ball". Но художникът ще бъде признат едва след смъртта си. Джеймс Енсор умира на 89-годишна възраст на 19 ноември 1949 година.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}