ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Умира с думите: "Слънцето е Бог"
250 години от рождението на художника-романтик Джоузеф Търнър
Автор : / 30028 Прочита 1 Коментара
Служители на Sotheby's държат картината на Джоузеф Малорд Уилям Търнър "Вилата на папата в Туикенхам", по време на демонстрация в аукционна къща Sotheby's на 24 април 2008 г. в Лондон, Англия
Снимка: Getty Images
Наричат го "художникът на светлината", защото в картините му тя е главен герой. Всичко изглежда по различен начин под "играта" на светлината под четката му.
Джоузеф Търнър е роден около 23 април през 1775 година. Скоро ще се навършат 250 години от неговото рождение, но аукционите по света продължават да предизвикват интереса на колекционерите с негови творби.
Животът на Търнър е толкова интересен, че и киното се опита да го пресъздаде с филма на режисьора Майк Лий - "Mr. Turner", представен на Основната конкурсна програма на 67-мия Филмов Фестивал в Кан. Лентата предизвика голям интерес. Тя представя последните 25 години от живота на твореца. Търнър е личност, лутаща се между творчеството, арогантността и любовта. Образът на художника е пресъздаден от актьора Тимъти Спол, който заради ролята учи живопис в продължение на две години и половина.
Всъщност, самият режисьор - Майк Лий има образование в сферата на изкуствата. В интервю Лий твърди, че идеята за филма зреела у него в продължение на 15 години. Проблемът бил във финансирането.
Огромното предизвикателство във филма е било, как да се пресъздаде вълнението на художника, докато се опитва с четка да "предаде" светлината върху платната си.
Търнър е представител на романтизма и майстор в най-трудните и най-мащабните направления на живописта - пейзажа, историческата живопис и маринизма. Оставил ни е над 550 маслени платна, 2 000 акварела и около 30 000 рисунки.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Въпреки че е прочут със своите маслени картини, Търнър е смятан за един от най-добрите акварелисти в света. По-късно ще стане дума, как използва акварелните техники с маслени бои.
Английският художник е известен с морските си пейзажи, разпознаваеми заради меките, сякаш потънали в мъглата над морето нежни цветове, и с едва доловимите, призрачни слънчеви ефекти. Към края на живота си Търнър "засилва" колорита и много експерти считат, че е един от първопроходците на импресионизма.
Известно е, че импресионистите внимателно са изучавали работите му. А също и привържениците на абстрактното изкуство.
Джоузеф Търнър е роден в Ковънт Гардън, Лондон, в семейството на бръснар, а майка му била домакиня - страдала от психоза. Самият Джоузеф бил болнаво дете, което по неволя израства в лоша среда - сред изпаднали любители на кръчмите и при проститутки.
Това нерадостно детство се отразява на характера му.
10-годишен бил пратен при чичо му в Брентфорд, малко градче западно от Лондон, на брега на Темза. Там той буквално се влюбва в морската шир и започва да рисува. Създава много картини, които баща му с гордост излагал на витрината на магазина си.
Талантът му бил толкова впечатляващ, че без всякаква протекция бил приет в Кралската академия на изкуството на 15. Отначало показвал силен интерес към архитектурата, но бил посъветван, че силата му е в рисуването. Акварел на Търнър бил приет за лятната изложба на Академията, едва година след приемането му в учебното заведение. До края на живота му Академията излагала негови картини.
В първите си работи като "Абатството на Тинтерн" (1795) и "Венеция: Св. Джорджо Маджоре" (1819), художникът се придържа към традициите на английския пейзаж. В картини като "Ханибал, преминаващ Алпите" (1812) показва разрушителната сила на природата и нейния гняв. Темите в творбите му са разнообразни, постепенно се променят и техниките му. Както споменахме, започва да използва техниката на акварела, но с маслени бои. Според експертите това създавало една необикновена гладкост и ефекта на преливане на цветовете. През късните си години Търнър вече използва маслените бои все по-рядко.
Платото Рам, Люксембург, видяно от долината на Алзета, ок. 1839 г.
Талантът на Търнър бил оценен твърде рано и според някои от биографите му това се е отразило на бездруго егоцентричния му характер. На 23-годишна възраст го произвеждат в академик по изобразително изкуство.
Финансовата му независимост му позволявала да въвежда новости в картините си, но не можела да промени живота му, защото имал особен характер.
Актьорът Тимъти Спол, в ролята на Джоузеф Търнър в кадър от филма „Mr. Turner” на режисьора Майк Лий
Търсел промяна на почти постоянно мрачните си настроения чрез пътувания из Европа. Любими дестинации му били Франция и Швейцария, а по-късно любима му става Венеция.
През 1802 година рисувал вътре в самия Лувър и бил буквално като омагьосан - напълно съсредоточен в работата си.
Нант, видян от остров Фейдо, ок. 1829-30 г.
В личния си живот бил твърде независим, за да обвърже живота си с някого. Любовницата му - вдовицата Сара Денби му родила две дъщери, но той така и не сключил брак с нея. Не сключва брак и с последната си интимна тръпка - София Буут. С напредването на възрастта ставал все по-ексцентричен и "непоносим" за съжителство. Поддържал приятелски отношения с ограничен кръг хора и не споделял личните си работи дори с родния си баща, който му става асистеент за повече от три десетилетия. Едва когато баща му умира през 1829 година, Търнър осъзнал дълбоката си близост с него и огромната загуба от кончината му. В самотната си скръб художникът изпаднал в дълбока депресия.
Дъжд, пара и скорост - Голямата западна железница, 1844 г.
Както вече споменахме, вдъхновение и утеха художникът намирал в природата. Нещо типично за художниците-романтици. Търнър се фокусира предимно върху морския пейзаж, който му давал широки възможности за интерпретация на светлината. Привличала го и мощта на морето с променливите му картини, от буйна сила до спокойна шир. Картини, в унисон с променливите настроения на художника.
Джоузеф Търнър умира на 19 декември 1851 година, на 76-годишна възраст. Погребан е в катедралата Сейнт Пол, Сити, Великобритания.
Италиански пейзаж с мост и кула, ок. 1827 г.
Доколкото филмът за него, за който споменахме, навлиза във вътрешния свят на художника в период от живота му, когато той вече е придобил слава и признание, но не се чувства удовлетворен.
Това е драмата на един мъж, който осъзнава, че вече не е красивият младеж от автопортрета си и че успехите в творчеството не са достатъчни, за да се чувства щастлив.
Корабокрушение на търговски съд, ок. 1810 г.
Филмът ни среща с един остарял, зле облечен и недодялан мъж с груби обноски. Единственото, в което е постоянен, е неговата всеотдайност към изкуството. Продължава да черпи сили от природата, от пътуванията и интимното съприкосновение с платното и четката.
В онзи период Търнър променя стила си, но завистта на конкуренти вгорчава живота му, като го превръща в жертва на подигравки.
Холандски лодки в Гейл, 1801 г.
Във филма е отразена безрезервната помощ на двама души - на баща му и икономката Хана. Кръгът на близките му е ограничен - освен посочените двама, компанията допълват вярната му Сара и двете им дъщери.
Във филма Търнър е силно отчужден от Сара Данби. Дори отрича, че дъщерите им са негови деца. Той вече има нова тръпка - София Буут, с която има тайна връзка през последните 18 години от живота си. Търнър умира, докато рисува. Предсмъртните му думи са: "Слънцето е Бог". Дали това е истина или художествена измислица, е без значение, защото слънцето и светлината наистина са били неговото вдъхновение, а той е признат за най-добрия им изобразител.
Клеър Хол и западния край на параклиса на Кингс Колидж, Кеймбридж, 1793 г.
Екипът на филма получил правото да копира няколкостотин картини на художника, за да може репродукциите да добият автентичния вид на епохата.
В същото време личността на художника във филма е демитологизирана - той е пресъздаден в ежедневието си, с всички свои недостатъци на обикновен човек.
Актьорът Тимъти Спол, в ролята на Джоузеф Търнър в кадър от филма „Mr. Turner” на режисьора Майк Лий
Недодяланият му вид е пълен антипод на красотата в картините му. Критиците ги наричат "абстрактна поетика". Те са истинска "игра на светлината с водата, небето и природата". Именно този негов стил донася на Джоузеф Търнър световно признание, но и става повод за черна и отмъстителна завист. В последните си дни Търнър се чувствал неразбран и напълно отхвърлен от своите съвременници. От смъртта на баща си той периодично потъвал в периоди на депресия, но последните му дни били "пълно потъване", както пише един от биографите на художника.
Критик го сравнява с парен локомотив, винаги готов да потегли в някаква посока. Сложният му характер и егоцентризмът му, обаче, като центробежна сила бързо го завъртал в обратната. Така цял живот той се лутал между двата полюса - от възхищение, до отвращение. Поради честата и непридвидима смяна на настроенията си, без да иска наранявал много хора. В същото време, типично за егоцентриците, сам се чувствал наранен. Това е и причината за нещастния му личен живот. Търнър жадувал за внимание и нежност, докато в същото време изглеждал безразличен към хората, които му ги давали.
В края си не се интересувал нито от Сара, нито от София, и не споменавал дори имената на дъщерите си.
Долината на Аоста: снежна буря, лавина и гръмотевична буря, 1836-37 г.
Не гледал дори на сексуалните си отношения като на нещо съществено, което изисква отговорност, или ангажимент. Не проявил никаква емоция дори когато му съобщили, че една от дъщерите му вече е майка, а изпитва финансови затруднения. Безразличието му, според някои вероятно е било само външна проява, зад която е стояло скрито за околните дълбокото му емоционално страдание. Тук е мястото да кажем, че майка му умира в психиатрична клиника, когато той бил съвсем малко момче. Вероятно това се е отразило на психиката и поведението му.
Според авторите на филма за Търнър, реалният Той бил дори по-суров от героя им.
И все пак, въпросите около горните разсъждения остават открити за психоанализа. Защото макар и да не признавал бащинството над дъщерите си, Търнър силно се разстроил, когато научил за смъртта на едната от тях. Нерадостното му детство несъмнено е дало своя отпечатък върху цялостното му емоционално израстване. Може би зад привидната суровост, се е криел от света един много крехък човек?...
Картините му ни провокират към този извод. Както и някои факти като този: През целия си живот Търнър мразел открито своя конкурент - пейзажиста Джон Констабъл, но когато научил, че е банкрутирал, му помогнал финансово.
Раби Кесъл, седалище на ърла на Дарлингтън, 1817 г.
Джоузеф Търнър бил освен талантлив, човек изпълнен с любопитство, интелигентност и широки интереси в областта на изкуството, историята, естествените науки и фотографията. Изглежда себичен, но е имал сурово отношение не само към другите, но и към себе си. Често се подлагал на екстремни ситуации и при една буря в морето щял да загине. Приемал подигравките към външния си вид болезнено. Според авторите на филма, за който споменахме, в края на живота си Търнър успява да усмири някои от вътрешните си противоречия.
Дали този катарзис наистина се е случил, остава загадка. Впечатляваща е една фраза, написана от критик от миналия век: "Светлината в картините му говори повече от мрака в душата му".
Гледайки картините на Джоузеф Търнър, няма как да не се съгласим с нея.
Снежна буря: параход в устието на залива, ок. 1842 г.
Търнър е бил дълбоко самотен човек. Дали изцяло по своя воля, или по съдба, животът му преминава лишен от човешки връзки. А точно в тях вероятно е щял да намери лечение за душата си.
Днес можем да предположим, че крехкото му здраве и емоционалните лишения, породени от болестта на майка му, както и от ранното му отделяне от семейството, а много вероятно и заради ранните му успехи, са го направили такъв, какъвто ни изглежда - един сложен характер, изкован от трагизъм и величие.
Вечерта на потопа, ок. 1843 г.
Няма как да съдим за такъв човек, извън творчеството му. А то е великолепно и напълно заслужава авторът му да бъде наречен "най-нежния създател на мистерията в изкуството". Така пишат за Търнър в албум, събрал 69 гравюри от някои от най-известните колекции от графични произведения на художника, създадени от него по време на пътешествията му в периода 1819-1840 година.
И не случайно на името на Джоузеф Търнър през 1984 година е учредена "The Turner Prize" - най-престижната награда за британско съвременно изкуство.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fumira-s-dumite-slantseto-e-bog&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F03%2F20%2F2860079%2F768x432.jpg%3F_%3D1742491878&description=Умира с думите: "Слънцето е Бог"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}