СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Кралят на криминалето печелел милиони, но умира с дългове от хазарт
150 години от рождението на Едгар Уолъс
Автор : / 9488 Прочита 1 Коментара
Едгар Уолъс, 1907 г. Снимка: Getty Images
Наричат го "краля на модерния трилър", а работохолизмът му е чутовен. Освен писател, той е сценарист и режисьор в Холивуд, драматург и журналист. Автор е на 175 криминални романа, на 24 пиеси и на много статии - според някои - 957 на брой.
Повечето му книги са филмирани от различни национални кинмеатографии, защото интересът към тях е универсален. Едгар Уолъс (1875-1932) е име-легенда и за литературата, и за киното.
Защо романите му се възприемат като интригуващи от хора от различни националности, а киното толкова много харесва героите му? Уолъс вкарва в детективските си романи полицейски инспектори от Скотланд ярд, а съспенсът държи читателя нащрек до последния момент на повествованието.
Казват, че книгите на Уолъс са били по-четени от Библията, и май това не се е променило и до днес.
Има и още един знаменателен факт в биографията му - че свързваме името му с култовия филм на всички времена - "Кинг-Конг", на който Едгар Уолъс е сценарист.
Вероятно ще прозвучи като черен хумор, но един критик се шегува, че дори смъртта на Уолъс е загадъчна като криминалните му романи - писателят умира в състояние на диабетна кома след тежко прекарана бронхопневмония.
Едгар Уолъс, 1931 г. Снимка: Getty Images
Едгар Ричард Хорацио Уолъс е роден на 1 април 1875 година в Гринуич, Великобритания, а умира в Америка. Славата му прекосява граници и името му остава в историята на литературата и киното като име на космополит, когото всички "искат за себе си", казва един журналист.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Звучи парадоксално, че този човек, желан навсякъде и от всички, всъщност е бил незаконородено и недоучило дете, което само проправя пътя си в живота и го прави по блестящ начин.
Как започва животът му? - Майка му не си представяла живота си като самотна и бедна актриса с дете. Затова помолила акушерката да намери семейна двойка, която да го отгледа. И така малкият Едгар се озовал в многодетно семейство с десет деца, в дома на полуграмотен търговец на риба.
Изоставеното от майка си момченце било осиновено от онези добри хора - Джордж Фрийман и съпругата му Клара, и те му дали цялата си любов. Не само искали да го изхранват, но и да го изучат. Той самият, обаче, не бил много по ученето и напуснал училище на 12.
Почнал да работи, каквото намери. Веднъж, докато доставял мляко по домовете, откраднал малка сума пари, но после си признал, като се оправдал с бедността си. За кратко работил и в два завода - за преработка на каучук и в корабостроителница. На 24 решил да се ожени за едно момиче от Детфорд, но родителите й не го одобрили за зет. Разочарован, младокът заминал на служба в пехотата. В армията за пръв път се представил с името Едгар Уолъс и много военни по-нататък ще се гордеят, че са служили с него.
Службата му нe била никак лека. Бил пратен в Южна Африка, като военен кореспондент на "Ройтерс" и "Daily Mail", и често попадал в критични ситуации. Особено по време на Втората бурска война. Но явно е имал и хубави моменти, защото именно в Африка се влюбва в дъщерята на един мисионер от Уесли. Момичето се казвало Айви. И тук Едгар отново ударил на камък с родителско неодобрение, но този път намерил достатъчно сила да отстоява любовта си и двамата млади се оженили.
За жалост, младото семейство изгубва първото си дете от менингит. Напуска Африка и се установява в Лондон, където Едгар срещнал трудност бързо да си намери работа. Така че първоначално, за да се изхранват с Айви, започнал работа в пощите.
По-късно, през 1904-а се ражда синът на Уолъс - Брайън, а през 1908-а - и дъщеричка, Патриша.
Докато работел в пощите му хрумнало да се заеме с писането на детективски четива. Вече имал богат житейски опит и достатъчно твърдост на характера, който да придаде и на героите си. А за това, че в армията възмъжал, говори и фактът, как се отнесъл с родната си майка. Уолъс през цялото си детство мечтаел да я срещне, но когато тя след толкова години на безразличие към съдбата му, вече възрастна и болна го потърсила за помощ, той категорично я отхвърлил. Жената умряла в лазарет.
Според някои от биографите на писателя, Уолъс и да искал, не можел да помогне на родната си майка, защото в онзи момент самият той изпитвал финансови затруднения да издържа семейството си. Точно тогава не намирал издателство, което да издаде първата му книга, затова създал собствена компания, която издава трилъра му "Четиримата справедливи мъже" (1905).
Успехът идва, но семейството продължило да живее на ръба на нищетата. В един критичен момент, тайно от съпруга си, Айви продала бижутата си, за да купи храна.
Докато пишел криминалета, Уолъс припечелвал и като репортер. Бил много добър в тази работа. Именно той описва зверствата на белгийския крал с милиони конгоанци. Много журналисти отбелязват факта, че работата му като репортер била забележителна. Опитът във войската и престоят му в Африка го надарили с опит на добър международник и анализатор. Ще се изненадате, но Уолъс се проявил не по-малко успешно и в друг жанр журналистика - като спортен репортер. Предавал на живо по радиото срещи за Британската телевизионна компания (б.а. предшественица на Би Би Си).
Едгар Уолъс, 1927 г. Снимка: Getty Images
Когато подобрява финансовото състояние на семейството си и се ражда третото му дете - синът Майкъл, Уолъс вече бил пред развод с първата си съпруга и майка на две от децата му. Работата го сближила със секретарката му Етел и той прекарвал все повече време с нея. Това накарало съпругата му Айви да напусне семейния им дом и заедно с децата да замине за друг град.
Айви умира от рак на гърдата през 1926 година, когато Уолъс вече бил щастливо женен за Етел.
През 1921-ва година Уолъс подписва договор с издателството "Ходър и Стоутън" и така започва неговият възход на международно признат автор. Двамата с Етел сключили брак. Тя била дъщеря на банкер, благосъстоянието им било подсигурено. Едгар Уолъс, израснал в нищета и преборил нищетата с много труд, изведнъж се отпуснал и почнал да води разгулен живот. Проявила се една непозната до тогава черта на характера му - склонността му към екстравагантни удоволствия като хазарт и залагане в конни състезания.
Губел пари, но и това му създавало радост - чувствал се богат и недосегаем човек.
Едгар Уолъс, 1930 г. Снимка: Getty Images
Изпитал голяма радост от раждането на дъщеря си Маргарет Пенелопе Джун през 1923-та. Момиченцето сякаш вдъхнало енергия на татко си и той отново започнал усилено да пише. Според една статистика, една-четвърт от всички издадени в Англия книги от онзи период, били на Едгар Уолъс. За кратко време написал "Вратата със седемте ключа", "Кейт и десетимата", "Летяща бригада","Лондон в тревога", "Магьосникът от Стокланд Ярд", "Синът на палача", "Хора в кръв", "Червени аса", "Червеният кръг", "Човекът от мрака" и др.
Бил в някаква творческа еуфория заради самото писане. Парите вече не били проблем. До 1929-а година печалбата му е изчислена на 50 000 британски лири годишно (дн. прибл. 2 милиона британски лири). Уолъс просто се забавлявал с писането. Киното става следващата му "екзотична" страст.
Опитал и политиката, като се кандидатирал за депутат, но пак така - като на шега. След като не успял, продължил да си върши писателската работа.
В Холивуд се премества през 1931-ва. Биографите му казват, че заради разгулния си живот, въпреки огромните приходи, в Англия оставил дългове. В някаква степен го спасила да ги погаси работата му като сценарист на продукцията за горилата - филмът "Кинг Конг" (1933). И когато отново се почувствал на върха - този път в Меката на киното, писателят се разболял.
Диагностицират го с тежка форма на диабет. В рамките на дни изпаднал в кома и едва тогава лекарите установили, че е прекарал тежка бронхопневмония. Не могли да овладеят ситуацията и знаменитият им пациент умира на 10 февруари 1932 година.
Знаменателна е фразата на Уолъс: "Не се страхувам да умра, страхувам се от умирането". Вероятно сам Бог е чул тези негови думи и го е възнаградил с бърза смърт в състояние на кома. От друга страна, онова което е написал, в очите на почитателите на криминалета е безсмъртно.
Така че по някакъв начин Уолъс продължава да живее сред нас чрез книгите си. Там често в героите му откриваме по нещо от неговия характер. Те са горди, егоцентрични, изпълнени с енергия и идеи хора, които с хъс и самочувствие искат на всяка цена да бъдат победители. Уолъс сякаш проецира детските си мечти за сила и успех в своите герои.
След смъртта на писателя, се установява, че въпреки баснословните си доходи, Уолъс е оставил доста непокрити дългове. Семейното имение било запорирано. Съпругата му Етел, силно притеснена за бъдещето, внезапно умира едва на 33, скоро след смъртта на знаменития си съпруг. Наследница на родителите си остава дъщеря им Маргарет. Тя наследява и таланта на баща си - също успешно пише криминалета. Маргарет не само спасява имението на Уолъс, но става мастит акционер. Парите от печалбите си, обаче, влагала в благотворителност.
Всъщност, не само Маргарет наследява писателския талант на своя баща, но и синът му Брайън, от брака на Уолъс с първата му съпруга Айви.
Съпругата на Брайън Едгар Уолас (1904-1971) - Маргарет Лейн (1907-94), написва и публикува изчерпателна биография на своя знаменит свекър.
Около 1930 г. Едгар Уолъс на снимачната площадка на продукция по негов сценарий Снимка: Getty Images
Лейн разкрива много подробности около живота на краля на трилъра, като това колко мразел да си редактира текстовете и колко го ядосвали промените, които му препоръчвали издателите. Израснал в трудности, Едгар Уолъс до края си остава егоцентрик, жаден за живот и екстравагантни приключения. В последните години живеел "ва банк", но трябва да се съгласим, че напълно е заслужавал да следва своите си правила за щастие, при положение, че всичко постигнато му е коствало много труд. Цитатът "Аз достигам това, което искам, и отговарям само пред себе си" напълно покрива характеристиката на личността му.
Едгар Уолъс (вляво) с актрисата Лия Мара и продуцента Фредерик Зелник, 1928 г. Снимка: Getty Images
Уолъс не успява да види филма "Кинг Конг" през 1933-та. След като се разболява, продуцентите наели Рут Роуз да завърши сценария. Филмът и до днес, с всичките си версии през годините, остава емблематично заглавие за Холивуд. А Едгар Уолъс винаги ще бъде свързван с този триумф. И не само. Днес почитаме една велика личност на литературния небосклон. Личност, която превъзмогва всички условности - от раждането си до смъртта, и показва, че талантът и трудът трябва да вървят заедно, за да постигат успехи.
Животът на Едгар Уолъс ни носи поуката, че парите не струват нищо, ако работата не ти носи удовлетворение. Както и че тяхното главно свойство е бързо да свършват, когато човек не иска да "стои в кладенеца".
Уолъс ни завещава една велика фраза, която напълно изразява неспокойния му темперамент: "Човек, който седи в кладенеца, вижда само парче от небето." Е, той съвсем сигурно е бил човек, който е искал да вижда цялото небе. И си заработва привилегията да стане звезда.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}