Любителите на криминалета най-добре знаят, защо писателят Едгар Уолъс (1875-1932 г.) е признат от литературните критици за "краля на модерния трилър". Освен писател, Уолъс е сценарист и режисьор в Холивуд, драматург и журналист. Автор е на 175 криминални романа, на 24 пиеси и на много статии - според някои - 957 на брой. Повечето му книги са филмирани и интересът към тях не стихва - творбите на Уолъс са екранизирани от различни по националност кинематографии, до днес в общо над 160 филма.

Едгар Уолъс, 1927 г. / Снимка: Getty Images

В детективските му романи престъпленията се разследват от полицейски инспектори от Скотланд ярд, което прави сюжетите им още по-интригуващи. През 20-те години на ХХ век в Англия книгите на Едгар Уолъс са на второ място по продажби след Библията.

Неговото име се свързва със сценария на култовия филм "Кинг Конг", на който той е съавтор, и всъщност това е последната му работа.

Писателят умира в диабетна кома, при усложнения от двойна бронхопневмония.

Едгар Ричард Хорацио Уолъс е роден на 1-ви април 1875 г. в Гринуич, Великобритания, и умира на 10-и февруари 1932-ра година в Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ.

На този ден точно преди деветдесет години светът се разделя с един от най-плодовитите писатели в криминалния жанр.

Барелеф, поставен на "Fleet Street" в Лондон, в памет на Едгар Уолъс, който е работил там за "Daily Mail" като репортер

Много любопитна е биографията на Уолъс. Той е плод на забранената и мимолетна любов между актьорите Ричард Хорацио Мариот Едгар (1847-1894) и Мери Джейн Ричардс, с артистично име "Поли" Ричардс (род. 1843). Става така, че всъщност е незаконородено дете. Каква е предисторията: Майката на Уолъс била от ирландско католическо семейство от Ливърпул. Тя работела в театъра като сценограф, асистент и актриса, докато се омъжи през 1867-а година. Съпругът й - Джоузеф Ричардс, също родом от Ливърпул, бил потомствен капитан от търговския флот.

Около 1939 г. Актьорът Уил Файф (1884 - 1947) играе детектива от Скотланд Ярд г-н Рийдър в "The Mind Of Mr Reeder", адаптиран по романа на Едгар Уолъс / Снимка: Getty Images

Първородното им дете било син, а когато Джоузеф умира в морето през 1868-а година, Мери била бременна с второто им дете и оставена в крайна бедност. Жената била принудена веднага след раждането на второто дете - момиченце, да се завърне на работа като актриса, под сценичния псевдоним "Поли" Ричардс.

През 1872-ра година тя се присъединила към трупата на семейния театър "Мариот", управлявана от Алис Мариот, нейния съпруг Ричард Едгар и трите им деца. Между "Поли" и Ричард пламва кратък сексуален роман, и тя забременява. За да укрие срама си, младата жена наема стая в пансион, в който да живее до раждането на нежеланото дете. На 1-ви април 1875-а година се появява на бял свят Едгар Уолъс. Майка му помолила акушерката си да намери семейна двойка, която да отгледа детето. Акушерката я запознава с приятелката си - г-жа Фрийман, майка на десет деца, чийто съпруг Джордж Фрийман бил търговец на риба в Билингсгейт.

През април същата година пеленачето било занесено в дома на полуграмотното семейство Фрийман, на което Мери обещала, че ще плаща за грижите и ще навестява сина си.

Едгар Уолъс (вляво) с актрисата Лия Мара и продуцента Фредерик Зелник, 1928 г. / Снимка: Getty Images

Клара Фрийман обикнала силно изоставеното момченце. През 1878-а година, когато Едгар бил вече на 3, майка му съобщила на семейството, че няма пари да им плаща за отглеждането му. Фрийман с радост го осиновяват. Бащата-осиновител - Джордж Фрийман бил твърдо решен да даде добро образование на момчето, но самият Едгар не бил много ученолюбив и на своя глава напуснал редовното си обучение още на 12. Започнал работа като продавач на вестници в цирк "Лудгейт", а после сменил няколко "професии" - работил като момче за доставка на мляко, след това в каучуков завод, после като асистент на магазин за обувки, като работник в корабостроенето и пр.

Днес в цирк "Лудгейт" има барелеф в чест на писателя.

Едгар Уолъс, 1930 г. / Снимка: Getty Images

По време на работата си като доставчик на мляко, бил обвинен в кражба на пари, но се разкаял и оправдал кражбата с безпаричето си.  През 1894-та се сгодява за едно местно момиче от Дептфорд - Едит Анстри, но родителите й развалят годежа и Уолъс се записва в пехотата.

Именно в армията за пръв път се регистрира с името Едгар Уолъс.

18 август 1931 г. Част от елита на Лондон, на премиерата на „Случаят на уплашената дама“ на Едгар Уолъс в "Wyndham Theatre", Лондон / Снимка: Getty Images

През 1896-а година е пратен в Южна Африка с Уест Кентския полк, а после бил прехвърлен в Кралския армейски медицински корпус. Първоначално пишел песни и поезия, а любимият му автор бил Ръдиард Киплинг, с когото се запознава в Кейптаун през 1898-а година. Уолъс продължил да работи като военен кореспондент на "Ройтерс" и "Daily Mail" и по време на Втората бурска война. 

Около 1901 г. Група военни кореспонденти, включително Едгар Уолъс (седнал втори отдясно) при река Моддър / Снимка: Getty Images

През 1901-ва в Южна Африка сключва брак с Айви Мод Калдекот, дъщеря на преподобния Уилям Шо Калдекот, мисионер от Уесли, който бил категорично против този брак, но младите влюбени отстояли твърдо любовта си. Първото дете на младата двойка - Елинор Уолъс, умира внезапно от менингит през 1903-та година. Айви и Едгар заминават за Лондон, където Уолъс бил принуден първоначално да работи в пощите.

Започва да пише детективски романи, за да издържа семейството си. В същата - 1903-та година той за пръв път вижда родната си майка. Възрастна и неизлечимо болна, някогашната актриса намерила сина си, за да го помоли за пари. Уолъс я отхвърлил. Жената умряла в Брадфордския лазарет по-късно същата година.

Едгар Уолъс, 1907 г. / Снимка: Getty Images

През 1904-а година се ражда синът на Уолъс - Брайън, а през 1908-а година - дъщерята Патриша. Неспособен да намери поддръжник за първата си книга, Уолъс създал собствена издателска компания - "Tallis Press", която издала трилъра му "Четиримата справедливи мъже" (1905). Това е първият му голям успех като писател, но семейството продължило да живее на ръба на бедността. Стигнало се дотам, че Айви продала бижутата си, за да купи храна.

През 1907-а година Уолъс докладва за зверствата, извършени срещу конгоанците по време на белгийския крал Леополд II и белгийските гумени компании, при които били убити 15 милиона конгоанци. Работата му като репортер е забележителна.

Едгар Уолъс, ок. 1907 г. / Снимка: Getty Images

Периодът от 1908-а до 1932-ра е най-плодовитият период в живота му. Съвместявал писателската си работа с репортажи за много периодични издания, и бавно започнал да излиза от материалните си тегоби. През 1916-а съпругата му Айви ражда последното им дете - Майкъл, но Уолъс вече бил захванал любовна връзка със секретарката си Етел и подал молба за развод с Айви.

Тя напуска семейния им дом и се премества заедно с децата в Тунбридж Уелс.

25 май 1929 г. Актьори, участващи в представлението на „Неизвестни лица“ от Едгар Уолъс в театър „Шафтсбъри“, Лондон / Снимка: Getty Images

През 1921-ва година Уолъс подписва договор с издателството "Ходър и Стоутън" и става международно признат автор. През същата година се жени за Етел Вайълет Кинг, дъщеря на банкера Фредерик Кинг. Видял се с пари, писателят се хвърля в екстравагантен начин на живот - рискува с хазарт, купува си състезателни коне.

Едгар Уолъс (1875 - 1932) и неговият шофьор тръгват с неговия Rolls Royce от офисите на "Daily Chronicle", Солсбъри Скуеър / Снимка: Getty Images

През 1923-та година Етел му ражда дъщеря - Маргарет Пенелопе Джун (известна като Пени Уолас). Едгар Уолъс работи усилено. Толкова, че един от биографите му твърди, че по онова време една четвърт от всички книги, печатани в Англия, били написани от него.

Едгар Уолъс, 1931 г. / Снимка: Getty Images

Трудно е да се изброят всички романи на Едгар Уолъс, затова ще споменем по-познатите от тях: "Вратата със седемте ключа", "Кейт и десетимата", "Летяща бригада","Лондон в тревога", "Магьосникът от Стокланд Ярд", "Синът на палача", "Хора в кръв", "Червени аса", "Червеният кръг", "Човекът от мрака" и мн. др.

За Уолъс се говорело, че може да напише роман от 70 000 думи само за три дни. На 6 юни 1923-та година писателят става и първия британски радиоспортен репортер с репортаж по "Дерби" за Британската телевизионна компания (б.а. предшественица на Би Би Си). През 1926-а от рак на гърдата умира първата му съпруга Айви.

До 1929-а година печалбата на Уолъс е била почти 50 000 британски лири годишно (дн. прибл. 2 милиона британски лири).

През 1931-ва година Едгар Уолъс се кандидатира за депутат като либерал, но не успява да спечели място на изборите и се премества в Холивуд, където започва работа като сценарист за RKO. Въпреки високите си доходи, отива в Америка обременен от дългове. През декември 1931-ва филмовата компания му възлага работа по "горилата" ("Кинг Конг", 1933) на продуцента Мериан К. Купър.

В края на януари 1932-ра година, обаче, Уолъс започва да страда от силно главоболие и е диагностициран с тежка форма на диабет. Състоянието му се влошава в рамките на дни. Изпада в кома, а лекарите установяват, че усложненията са вследствие на двойна бронхопневмония.

Около 1930 г. Едгар Уолъс на снимачната площадка на последната продукция по негов сценарий / Снимка: Getty Images

На 10-и февруари умира. Погребан е в гробището Little Marlow, Fern Lane, Бъкингамшир, недалеч от провинциалния му дом в Борн Енд. Въпреки успеха си, писателят оставя много дългове, включително и запор на имението, в което живеят с Етел.

Втората му съпруга го надживява само с 14 месеца. Тя умира внезапно през април 1933-та година, едва 33-годишна.

Едгар Уолъс, 1930 г. / Снимка: Getty Images

В завещанието си Етел оставя всичко свое на дъщеря им Маргарет, която също става писателка - автор на криминалета, но за разлика от баща си станала много креативен акционер и благотворител. Маргарет успешно управлява литературното наследство на баща си и спасява имението Уолъс.

Едгар Уолъс на снимачната площадка на негова продукция / Снимка: Getty Images

Най-големият син на Уолъс - Брайън Едгар Уолас (1904-1971) също е автор на мистерии и криминални романи. През 1934-та година Брайън се жени за Маргарет Лейн (1907-94), също писателка.

През 1938-а именно Лейн публикува биографията на Едгар Уолъс.

16 май 1931 г.: Фотографът Алекс - „Саша“ Стюарт (1892-1953) нагласява фотоапарата си за портрет на Едгар Уолъс / Снимка: Getty Images

В нея се разказва, как писателят мразел редактирането на текстовете му и винаги ги давал на издателствата без редакция, като също така се сърдел на стилистична намеса от страна на някой друг. В Лондон, на улица "Есекс", има кръчма, в която обичал да се уединява с ръкописите си, и която днес носи името на писателя.

Любопитно е, как Уолъс е работел за "Кинг Конг", озаглавен първоначално "Звярът". Писателят подготвил до смъртта си три чернови на "Звярът" и една със заглавието "Конг".

Последното заглавие, обаче, първоначално било отхвърлено от продуцента, защото му звучало "на китайски".

Едгар Уолъс, 1 януари 1930 г. / Снимка: Getty Images

Към деня на смъртта на Уолъс, Мериан К. Купър го потърсил и разбрал, че положението е лошо и на практика филмът ще остане без сценарист. Самият Уолъс имал големи очаквания за филма, но болестта го поваля, преди да завърши работата си.

След смъртта му била привлечена Рут Роуз, която да продължи работата по сценария. На 28-и октомври 1933-та година "Cinema Weekly" публикува разказа "Кинг Конг", приписван на Едгар Уолъс и Дрейкот Монтагу Дел (1888-1940).

Плакат на екранизацията на "Кинг Конг" от 2005 г.

Сюжетите на романите на Едгар Уолъс винаги са интригуващи, а кулминациите - ярки.

В "Призрак в замъка" три тона злато изчезват между Саутхемптън и Лондон. Мистериозно изчезват двама инспектори от Скотланд ярд. Замък, строен от монашески орден, е превърнат в пансион, в който нощем се чуват писъци, а мелодия от орган кара гостите да потръпват от ужас. Инспектор Брадли трябва да разгадае мистерията на Червения фантом в замъка.

Във "Фантома на Лондон" опасен убиец броди по улиците на британската столица и всява ужас сред гражданите му. Фантома се появява и изчезва така бързо, че никой не знае как изглежда. Всъщност, неговата цел е да отмъсти за жестокото убийство на сестра си.

В "Лице в мрака" частният детектив Стормър тръгва по следите на голямо количество диаманти, откраднати от мините на Южна Африка и пренесени в Лондон. Полицейският инспектор от Скотланд ярд Дик Шенън е натоварен със случая. Задачата му е да разкрие престъпника, който е в основата на една добре обмислена схема, в която има убийства, измами и изнудвания. И изведнъж се появява очарователната наследница на диамантената мина, която ще обърка плановете му...

В "Червеният кръг" Дерик Йеил е профайлър, нает от Скотланд ярд да разследва серия брутални убийства, приписвани на най-мистериозната организирана престъпна групировка в Лондон - "Червеният кръг". Правителството и обществеността са потресени след поредното изнудване, приключило с убийство.

Във "Вратата със седемте ключалки" детектив Дик Мартин разследва загадъчната смърт на известен крадец и взломаджия, но попада на странна история за врата със седем ключалки, зад която се крият несметни съкровища. Наследницата на екзотичен богаташ, толкова неустоимо красива, че обърква "подредените мисли" на полицая, внася екзотика в криминалния казус.

Всеки роман на Уолъс е изпълнен с такъв съспенс, че кара читателите да поглъщат четивото на един дъх.

А знаете ли, че този забележителен автор е бил и иноватор в литературата? - Уолъс патентова едно първо по рода си в историята на литературата приспособление, известно като "Сюжетното колело на Едгар Уолъс"? - Какъв е принципът на "колелото": Ако някой писател изпадне в затруднение да намери обрат в сюжета си и да продължи да пише, просто може да "завърти" колелото на Уолъс, и то ще му помогне с идея. Някои са пробвали и казват, че "работи".

Майсторът на трилъра е завещал на своите колеги-писатели един забележителен помощник, който ако не друго, задвижва въображението им.

Писателят, с чаша чай и цигара, на бюрото си, 1925 г. / Снимка: Getty Images

Едгар Уолъс - цитати

"Истинският джентълмен трябва да бъде атлет!"

"Аз достигам това, което искам, и отговарям само пред себе си."

"Не се страхувам да умра, страхувам се от умирането."

"Истинската любов е, когато донесеш добро на човек. Мнимата любов е, когато принудиш да те обичат."

"Ако една жена знае, че е обичана, и продължава да е любезна и учтива, може да сте сигурни, че тя споделя чувствата ви."

"Младостта е напълно безразлична към всичко, с изключение на собствените й сърдечни работи."

"Красотата е удивително нещо - унищожава старостта. Красивата жена е на толкова години, на колкото искате да я видите."

"Човек, който седи в кладенеца, вижда само парче от небето."

"Интелектуалец е човек, открил нещо по-интересно от секса."

Еми МАРИЯНСКА