На 31-ви януари 2007-а година почина един от най-четените автори на трилъри в света - Сидни Шелдън. Според книгата на рекордите "Гинес", Шелдън е и най-превежданият автор в света. Американецът почина на 89-годишна възраст в ранчото си "Мираж", на 200 км източно от Лос Анджелис. Както стана ясно по-късно, получил усложнения след лечение от пневмония в болницата "Айзенхауер".

За това първа съобщава вдовицата на писателя - Александра Костоф, която е от български произход. Нейната майка Вера е родена в София, но се омъжва за мъж, с когото заминава за САЩ, където се ражда Александра. С Шелдън българката се запознава четири години след като той е изгубил първата си съпруга, а тя е в тежка депресия, причинена от смъртта на 16-годишната й дъщеря, загинала в катастрофа.

И двамата са в тревожно състояние на духа и търсят сродна душа. Когато решават да свържат животите си с брак - през 1989-а година, Сандра, както я наричат в Америка, е на 46 години, а той на 72.

Режисьорът Джордж Сидни, Александа и Сидни Шелдън, на бала на Бевърли Хилс 2002 г. / Снимка: Getty Images

Двамата бяха в България през 2005-а по покана за родова среща от роднини на Александра. Писателят представи в София своята книга "Кой се страхува от мрака" и обеща България да намери място в една от следващите му книги. До смъртта му такава книга не се появи. След седем години излезе "Нощта преди разсъмване", в която "българската следа" във финала на трилъра не е особена гордост за нас.

Успокоява ни единствено фактът, че романът е дописан от журналистката и писателка Тили Багшоу. Всъщност, тя става световноизвестна главно с довършените романи на писателя, като използва неговите идеи, записки и ръкописи.

Какво е имало в тях за България - дали романът, за който стана дума, отразява лични впечатления на писателя от пребиваването му в България, или е плод на някаква изкривена представа на самата Багшоу, за нас остава загадка. Факт, че не сме представени позитивно и това ни изпълва с доста противоречиви чувства. Дори, ако трябва да сме честни, малко вгорчава възхищението ни от "българския зет" Сидни Шелдън.

Сидни Шелдън и съпругата му Александра, на коктейла на Музея на телевизията и радиото на 9 септември 2004 г. в Бевърли Хилс / Снимка: Getty Images

Защо? - Защото според съпругата на Шелдън, писателят обичал да пътешества, за да може в книгите му всичко да звучи достоверно. Не описвал дори ястие, което преди това не е опитал сам. Двамата с Александра обиколили над 100 страни в света, в които тя била неговият фотограф и заснемала всички любопитни за писателя места.

"Ако аз пиша за едно място, аз ще съм бил там преди. Ако опиша вечеря в Индонезия, значи съм ял там. Вие не може да заблуждавате читателя", казва в едно интервю самият той.

И още: "Винаги знам коя е родината на моите герои. Затова обикалям света. Потапям се в живота и бита им, особено когато се налага да пиша нова книга... Спрях да чета от доста време други автори. Когато създавам образ и сюжет, не мога да възприемам нищо друго. Не искам да ми се влияе".

Сидни Шелдън, 2000 г. / Снимка: Getty Images

Успял ли е да опознае България за краткия си престой тук? - Едва ли. Тогава не ни остава нищо друго, освен да се успокоим, че мрачните картини в "Нощта преди разсъмване" са дело на Тили Багшоу.

В книгата Пловдив е представен с географска справка, която констатира "грешката", че не бил град на седем хълма, а на "шест тепета". Главният герой - обирджията и серийният убиец Даниел Купър, който е убил майка си едва 14-годишен, се насочва към Пловдив. Там има намерение да убие любовника на единствената жена, в която някога е бил влюбен - Трейси Уитни, и да я обладае. До онзи момент е убил 13 жени в 11 града.

Инспектор Ризо, който е по дирите на убиеца, прави справка къде се намира Пловдив, защото Трейси се е настанила в един хотел в българския град. Тя го описва като треторазряден американски мотел: "Разполагаше с няколко стаи, занемарена рецепция и салон, в който сервираха за закуска плодове, хляб и кафе, но нищо друго".

Доста мрачна представа за един от най-красивите градове в България, както и за хотелското обслужване и за туризма ни, изобщо. Но, както казахме, да преглътнем впечатлението, като написано не от самия Сидни Шелдън, а от Тили Багшоу. Иначе романът е един от най-вълнуващите романи на Сидни Шелдън.

Популярността му не угасва с годините. Издаден е в милиони тиражи по целия свят. Романът е своеобразно завръщане на героинята на Шелдън - Трейси, позната от романа му "Ако утрото настъпи".

Какво знаем за писателя, който напусна нашия свят точно преди 15 години?

Писателят Сидни Шелдън дава автограф на почитателка в новата си книга "Небето пада", 2000 г. / Снимка: Getty Images

Сидни Шелдън е написал повече от 15 романа, преведени на 50 езика. Продадени са над 300 милиона екземпляра от неговите книги. Най-популярните от тях са: "Ако утрото настъпи", "Нощта преди разсъмване", "Отвъд полунощ", "Насън и наяве", "Голо лице", "Непознат в огледалото", "Кръвна връзка", "Гневът на ангелите", "Диамантената династия", "Вятърните мелници на боговете" "Пясъците на времето", "Кой се страхува от мрака", "Операция "Страшният съд" и мн. др.

Сидни Шелдън е роден на 11-и февруари 1917-а година в Чикаго, щата Илинойс, в еврейско семейство. Майка му Натали емигрира в САЩ от Одеса. Именно тя била двигателят за литературните му интереси. Шелдън е едва на 10, когато вече има публикувани стихотворения. На 19 е нает да редактира чужди сценарии в Холивуд. Момчето е будно и само няколко години по-късно вече предлага на филмовата индустрия свои авторски текстове, които се поставят в мюзикъли на Бродуей.

През 1941-ва година, след служба в американските Военно-въздушни сили, Шелдън отново се заема с творческа работа. Пише мюзикъли за бродуейски постановки и сценарии за филми за филмовите студия MGM и "Парамаунт Пикчърс". През 1948-а година печели първия си "Оскар" за най-оригинален сценарий, за филма "The Bachelor and the Bobby-Soxer", а през 1959-а - наградата "Тони" за мюзикъла "Червенокосата".

От 1963-та година Шелдън започва да пише сценарии за тв сериали, благодарение на което достига невероятна популярност. За "Шоуто на Пати Дюк" и "Мечти за Джени" получава няколко награди "Еми".

Първата му книга - "Голо лице" (1969) се превръща в сензация, въпреки че преди да се появи на пазара пет издателства отказват да я отпечатат. За нея Шелдън получава награда "Едгар Алън По". Главният герой в романа е психоаналитик, който е изправен пред огромен страх - някой желае смъртта му. Пита се дали има реален убиец, или всичко това не е плод на параноя? Но вече двама приближени на доктора са мъртви... Интригуващият сюжет кара читателите да следят действието със затаен дъх.

И следващите романи на Сидни Шелдън, без изключение са бестселъри. Много от тях са филмирани. За заслуги към кинематографията Сидни Шелдън получава своя звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Особено място в творчеството на Шелдън заемат женските персонажи. Самият той е бил доста моногамен в личния си живот. С първата си жена - Хорхе Картрайт Шелдън, писателят живее цели 30 години, до смъртта й през 1985-а година. Втората му съпруга - Александра, е неговата вдовица - живее с нея до края на дните си. Писателят има една дъщеря - Мери Шелдън, която също е писател-романист.

"Не споделям мнението, че ако една жена е хубава, тя непременно трябва да е и глупава. Затова в моите романи жените са интелигентни, красиви и могат да вършат нещата, които правят мъжете, и дори по-добре от тях. Но и не забравят за своята женственост", казва самият Шелдън в едно свое интервю.

Книгата му "Отвъд полунощ" (1974) е роман за две жени, влюбени в един мъж. Двете съперници - Ноел и Катерин ще изпитат и ада и рая на тази унищожителна любов.

"Гневът на ангелите" (1980) разказва за една млада адвокатка - Дженифър Паркър, която амбициозно се стреми към пари и слава. Постига ги, но трябва да осъзнае, че светът е по-доброжелателен към мъжете и света на хората с много пари.

Една от най-превежданите книги на Шелдън - "Спомени от полунощ" (1990) ни среща с мултимилионера Демирис - любител на изкуството и жените, мафиот и изтънчен убиец. Той има всичко, но душата му е проядена от жаждата да отмъсти на една жена...

Подобна душевна дилема ще открием и в романа "Непознат в огледалото" (1976). Той ни въвежда в света на звездите - бляскав и примамлив, но и изпълнен със страхове. Защото всеки успех си има цена. "Дяволският" успех иска душата на човека.

В "Кръвна връзка" (1978) президентът на мощна финансова империя с клонове в целия свят, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. Тя е изправена пред неимоверни усилия и изпитания, в опитите си да запази наследството от ламтежа и коварството на опасни хора. И от убиеца, който иска живота й.

Подобно на Елизабет, и красавицата Кейт Блакуел от "Диамантената династия" (1982) трябва да съхрани наследството на баща си. Безскрупулността й помага да го превърне в истинска диамантена династия. Оцелява след безброй житейски перипетии и живее охолно, но какво ще се случи на 90-ия й рожден ден? Тя трябва да събере хората, които през целия си живот едновременно е обичала и мразила, манипулирала е много от тях, за да успее...

"Звездите над нас" (1992) е разказ за трудния възходящ път на Лара Камерън - една успяла жена в мъжкия свят. Какво ще стане, обаче, ако се влюби?

Писателят Сидни Шелдън позира за снимка по време на представяне на книгата му „Небето пада“ в книжарница Barnes & Noble, на 1 ноември 2000 г. в Арлингтън Хайтс, Илинойс / Снимка: Getty Images

В романа "Вятърните мелници на боговете" (1987) срещаме друг обаятелен женски образ - Мери Ашли е успяла млада жена - майка на две деца, професор и посланик на САЩ в страна зад Желязната завеса. Това я превръща в мишена на врагове, сред които е и професионалният убиец Ейнджъл. Има план за унищожението й. Двама мъже са зад гърба на Мери напълно всеотдайно. Докато тя не осъзнава, че убиецът й може би е единият от тях...

Три красиви млади жени - Ашли, Тони и Алет са героините в романа на Шелдън "Насън и наяве" (1998). Те са заподозрени в извършване на брутални убийства. Стига се до съдебен процес, в който ще бъдат разкрити невероятни факти.

В "Пясъците на времето" (1988) вече героините са четири - всички те са принудени да избягат в един манастир в Испания. Всяка от тях - по различни причини. Така съдбата сякаш ги тласка да се впуснат в едно приключение, в един чужд за тях свят... На изпитание ще бъдат подложени всичките им сетива.

Съдбата на няколко героини изпълва съдържанието и на романа на Шелдън "Лекарки" (1994). Действието се развива в голяма болница в Сан Франциско, в която цари напрегнато ежедневие. То изправя тези жени пред необикновени изпитания.

"Операция "Страшният съд"(1991) ни разхожда в най-големите европейски градове, където Робърт Белами има тежката задача да открие свидетелката на тайнствена катастрофа. Издирването се превръща в истински кошмар за него. Изоставят го всички близки до сърцето му хора. Защото той не може да се довери на никого и крие дълбоко в себе си една тайна, "заклета" от смъртоносна сила.

Романът"От утрото до здрача" (1995) започва интригуващо: Хари Станфорд - един от най-богатите хора в света, се удавя мистериозно по време на пътешествие сяхтата си край бреговете на Корсика. След погребението му в Бостън се събират наследниците.

Там се появява поразително красива млада жена, която претендира, че е негова дъщеря и има право на наследство. Зад фасадата на уважаваната фамилия, се разкрива непозната за обществеността тъмна страна - изнудвания, наркотици и убийства...

Писателят Сидни Шелдън позира с актьора Анди Гарсия на годишните награди за грамотност в медиите на 2 ноември 2001 г. в Студио Сити, Калифорния / Снимка: Getty Images

В "Греховете на светците" (2000) Шелдън ни среща с друга династия на богаташи - рода Уинтроп. Те са любимци на света, защото освен богати, са известни и със своята благотворителност. Тогава защо петима от тези добри хора загиват за по-малко от година при нещастни случаи?! "Светци" ли са били наистина?....

"Тънки сметки" (1997) е любопитна история за мъж и жена с необикновени характери. Съдбата е решила да ги сблъска. Лесли Стюарт и Оливър Ръсел ще научат много повече за себе си от тази среща. Сидни Шелдън ни разкрива по интригуващ начин света на политиката и на вестникарската индустрия, където властват зависимости и корупция, способни да погубят много хора.

"Кой се страхува от мрака" (2004) на Сидни Шелдън държи читателя в постоянен съспенс. Сюжетът тръгва от зачестилите случаи на убити, или изчезнали хора по целия свят... В Берлин млада жена изчезва от улицата. В Париж мъж скача от Айфеловата кула.

В Денвър малък самолет се разбива в планината. Какво се случва? Има ли нещо общо между жертвите? - Да, и четирите жертви са свързани с "Кингсли Интернешънъл Груп" (КИГ), голям международен мозъчен тръст... Младите жени на две от жертвите се срещат и искат да разплетат мистерията около смъртта на мъжете си. Само че някой е решен да ги убие, преди да сторят това.

Писателят Сидни Шелдън е удостоен с награда за цялостно творчество на годишните награди за грамотност в медиите на 2 ноември 2001 г. в Студио Сити, Калифорния / Снимка: Getty Images

И след като нахвърлихме набързо част от сюжетите на интригуващите трилъри на Сидни Шелдън, време е да обърнем внимание и на неговия автобиографичен роман - "Другият мой живот" (2005). Тази книга, изпълнена с искрени мемоари, разказва не само за интересния живот на писателя, но и за за възходите и провалите в кариерата му; както и за много други знаменити личности.

Освен на романи и сценарии, Сидни Шелдън е автор и на много пиеси и комикси.

Режисьорът Джордж Сидни и авторът Сидни Шелдън присъстват на бала на Бевърли Хилс 2002 г. / Снимка: Getty Images

Биографите му разказват за неговия чутовен работохолизъм - задължително е пишел по 50 страници на ден. В същото време бил голям перфекционист - понякога пренаписвал романите си десетки пъти.

"Когато започвам да пиша, не знам накъде ще ме изведе сюжетът. Веднъж казах това пред сп. "Таймс" и още обясних, че се нуждая само от три думи, за да седна пред белия лист. "О, сигурно сте много мощен писател", беше тяхната реплика. Но това няма нищо общо с моята власт над словото. Започнах последния си роман с думите "жена, защита и адвокат" и оттам нататък нещата вървят сами. Просто ги следвам", казва Шелдън.

Отляво надясно: Шеф-готвачът Волфганг Пак, комикът Шеки Грийн, Сидни Шелдън и Фред Хейман, на бала на Бевърли Хилс 2002 г. / Снимка: Getty Images

Сидни Шелдън - цитати:

"Да бъдеш беден е романтично само в книгите."

"Всичко, което се е променяло, е временно. Ще се промени пак."

"Не се отказвай. Има прекалено много хора, които казват "не" и те обезкуражават. Не ги слушай. Единственият, който може да те откаже, си ти самият."

"Опитай да направиш Земята по-добро място, преди да я напуснеш, в сравнение с когато си пристигнал."

"Животът е като роман. Пълен със съспенс. Никога не знаеш какво ще се случи, докато не отгърнеш следващата страница."

"За да си успешен, се нуждаеш от приятели, а за да си много успешен, се нуждаеш от врагове."

"Нищо не продължава вечно."

"Разликата между патриот и бунтовник зависи от това, кой е на власт в момента."

"Не пускайте лисица в кокошарника, дори да е приятелски настроена. Един ден ще огладнее."

"Смъртта е вторият най-голям страх на хората. След говоренето пред публика."

"Талантът е дар, който може да бъде даван, но и отнеман. Трябва да оценяваме това".

"Белият лист хартия е начинът на Бог да ни покаже колко трудно е да си Бог."

Еми МАРИЯНСКА