СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРА И КИНОТО
Майсторът на трилъра Херман Кох: Не вярвам, че моите герои са 100 процента зли
Като дете лежах буден в леглото си, от страх че нещо се "крие" под него
Автор : Еми Мариянска / 16 октомври 2018 / 18:36 2435 Прочита 1 Коментара
След срещата с Иън Макюън, тазгодишният кино-литературен фестивал CineLibri зарадва своите почитатели с възможността да общуват с още един от най-известните съвременни майстори на перото - холандският автор Херман Кох (на нидерландски: Herman Koch). Кох е не само писател, но и телевизионен продуцент и актьор.
Той е толкова синкретична личност, че човек се изненадва в колко много и различни посоки може да срещне името му, включително и като автор на разкази и журналистически колонки в пресата. Амплоато му като писател е психологическият трилър.
Херман Кох е знаменитият автор на романа "Вечерята" /2009 г. /, от който само в Европа светкавично са продадени над 1 милион екземпляра. Романът му донася световна известност, преведен е на 55 езика - истински прецедент за холандски автор. "Вечерята" има театрална адаптация и три екранни версии - холандска, италианска и американска. Американската версия, с участието на Ричард Гиър, Стийв Куган, Лора Лини и Ребека Хол, имаше българската си премиера на миналогодишния фестивал CineLibri - през 2017 година.
Тази година фестивалът представя на българската публика италианската екранизация на "Вечерята" /2014 г. /,на режисьора Ивано де Матео, номинирана за режисура с "Давид ди Донатело". Филмът получи четири награди, в различни категории на кинофестивала във Венеция, а актьорът Алесандро Гасман бе отличен със "Сребърна лента" от италианските филмови журналисти.
Херман Кох на срещата в Литературен клуб "Перото" (Снимка: Авторката)
Киноверсиите на романите на Херман Кох го правят още по-известен. И тази година знаменитият холандски писател е в България, а първата му среща с българските му почитатели бе в Литературен клуб "Перото", НДК на 14-и октомври. Водещ на вечерта бе българският писател Георги Господинов, който е личен приятел на Херман Кох. В непринудена обстановка гостът отговори на всеки от зададените му въпроси, свързани с книгите, които българският читател познава: "Уважаеми господин М.", "Одеса Стар" и новоиздадената у нас "Вила с басейн".
Бестселърът "Вила с басейн" (2011) осветява не само тъмната страна на човека, но и съмнителните морални норми в съвременното ни общество. Главният герой Марк Шлосер е лекар, който си е извоювал високопоставена клиентела от светски личности и богати знаменитости, заради умението си да изслушва с емпатия. Шлосер помага на свой нелечимо болен пациент да се раздели с живота и след това разказва за събитията, довели до неговата смърт. Кох се проявява като тънък психолог на най-скритите гънки на човешката душа - там, където злото се крие зад тънък воал на благоприличие.
Писателят Георги Господинов и Херман Кох имат отдавнашно приятелство (Снимка: Авторката)
Още в романа си "Одеса Стар" (2003) писателят показа и друга своя характерна способност - умението си да прави "роман в романа". Кох демонстрира това умение много ярко в преведения на български роман "Уважаеми господин М" (2014). В него писателят полемично разсъждава за цената на признанието, за насилието, което няма оправдание, но винаги може да бъде обяснено, и прави безпощадна характеристика на сънародниците си. Романът има номинация за Дъблинската литературна награда 2018.
Главният герой на романа - Фред Морман е мъж на средна възраст, който мечтае за промяна в живота си. Измеренията му за щастие са нов джип и нов кръг от приятели. За разлика от него, съученикът му Макс има всичко това, и дори много повече. Предложението, което прави на Фред е примамливо, но опасно - Макс се оказва едно от знаковите имена в подземния свят на Амстердам. Но той е единственият шанс, в който Фред вижда възможност да промени живота си?!? Каква е цената да поемеш такъв риск?...
Романите на Кох винаги карат читателите да си зададат един резонен въпрос: Какъв човек е самият той, защо винаги търси тъмната страна на човешката природа, и такъв ли е в живота си на обикновен семеен човек, който е и родител?
През 2017 година излезе документален филм за писателя - "Echt Herman Koch" /др. "Truly Herman Koch"/. "Истинският Херман Кох" /прев. на български/, благодарение на организаторите на CineLibri, ще може да бъде гледан на 17 октомври.
Статуетката на кино-литературния фестивал "Синелибри", който се провежда за четвърти пореден път
Impressio само открехва завесата към неговата невероятна личност.
Херман Кох е роден на 5 септември 1953 г. в Арнем, Холандия. Женен е за Амалия Родригес, двамата имат син Пабло Кох. На срещата с почитателите си в Литературен клуб "Перото" в НДК, Херман Кох сподели, че обича да пише у дома, в кухнята, докато домашните му постоянно обикалят около него, и че те изобщо не му пречат - по-скоро той има чувството, че им "пречи".
Херман Кох, по време на литературната среща в клуб "Перото", НДК (Снимка: Авторката)
Сутрин обичал да пие кафето си вкъщи, или в един клуб, където наблюдава хората наоколо. Ритуалът му за закуска е кафе и препечена филийка. Признава, че докато работи, често му се случва да се допита до интернет за едно или друго нещо, в което не е сигурен. Понякога си налива питие - повече вечер, но понякога и през деня. Любимото му алкохолно питие е водката, не крие че тя допълнително разкрепостява писателската му фантазия. Шегува се с това и не му придава особено значение, освен че с малко алкохол, "пише по-добре".
По характер е ведър, въпреки че героите му имат предимно мрачна страна. Вярва, че семейното възпитание и любовта са важни фактори в изграждането на характер у подрастващите. Както и службата в армията и отношението на обществото към проблемните хора.
Но ето какво каза за себе си, за собствените си страхове и своята работа самият Херман Кох на срещата в Литературен клуб "Перото":
"Като дете, всяка нощ, в която лежах буден в леглото си, имах усещането, че нещо със сигурност се "крие" там. Това е един много често срещан страх, но при мен се превръщаше в една обцесия, че със сигурност трябва да погледна там, и започвах да броя до 10, или до 100. След половин час лежане в леглото буден, най-накрая събирах кураж да погледна, и естествено там нямаше нищо!...Но това се повтаряше всяка вечер и аз всеки път си мислех, че трябва да погледна!..."
Кадър от документалния филм за Херман Кох (Снимка: CineLibri)
"Когато снимат филм по книгите ми,...старая се да бъда възможно по-далеч от този процес. Понякога се случва някой от режисьорите да сподели кой ще бъде в главната роля: "Намерили сме тази актриса, или този актьор" - да, това ми е интересно, но никога не участвам в писането на сценария. Когато завърша една книга, за мен тя е завършена, и преминавам към следващата. И когато филмът излезе, и отида да го гледам на неговата премиера, хубавото е, че вече е минало толкова много време, че аз самият съм забравил части от книгата си...."
"Когато започнах да пиша, твърде дълго отлагах изпращането на първия си материал за публикуване. Тогава пишех разкази. Моите приятели знаеха, че искам да бъда писател, затова почнаха да ме питат: "Ти кога ще публикуваш нещо?" , и тъй като вече бях на 27, аз написах разказ, за който смятах че е много добър и че когато го изпратя на списанието за литература, със сигурност ще бъде публикуван. Точно така и стана. Това беше началото...Но това не е история за някакъв героизъм, защото истината е, че изключително дълго време ме беше страх от това да изпратя свой разказ за публикуване..."
"Истинският Херман Кох" (Снимка: CineLibri)
"Не вярвам, че моите герои са 100 процента зли. Вярвам, че в тях има нещо сбъркано и по-скоро чувствам някаква емпатия, разбиране. Надявам се да видя как те се борят с това, което им се случва - с тяхната зла и неперфектна страна. Не ги харесвам. Понякога си казвам /по отношение на даден герой/: "Настина ли искаш да постъпиш по този начин?! Не мисля, че е добра идея, но все пак да видим какво ще стане?!?"
Италианската екранизация на "Вечерята" от 2014 г. (Снимка: CineLibri)
"Какъв се ражда човек - добър, или лош? - Не вярвам, че има отговор, валиден за всички човешки същества. Въпреки че има някаква биологична причина, едно зрънце, което е "посадено" в човека. Но много хора, поради условията в които са израснали, стават агресивни и зли. Въпреки че има и родители, които казват за децата си: "Той такъв си беше!", смятам че едни добри родители, биха могли да канализират тази злоба и агресивност, като превърнат едно дете в по-щастливо дете. Зависи какъв тип са те. Аз не се чувствам песимистично настроен - такива деца не са изгубени, те могат да бъдат спасени. Може би една добра идея е да кажеш: "Защо не се запишеш в армията?" - донякъде и това може да бъде едно добро решение..."
"Защо героите ми са преди всичко мъже, а не жени? - Факт е, че повечето жени покрай мен са по-умни от мъжете, които познавам. Имам роман, който още не е преведен на български, в който главният герой е жена, но тя не е злодей, а мила и приятна жена. От моя опит, когато обсъждаме с жена ми двойки, които познаваме, обикновено си казваме: "Да, той е о,кей, но тя е значително по-умна от него!" И това е в 9 от 10 случая, за които си говорим. Не знам защо това е така? Може би по-глупавите жени не са женени?..."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}