Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

НОВА КНИГА

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

"Погубени" чертае дълбоки резки, като преплита минало и настояще в мрачен танц на мъченията

Карин Слотър (Издателство "Сиела")

По книжарниците вече можете да откриете трилъра "Погубени" от Карин Слотър, бестселъровата авторка на "Пропукване", "Триптих", "Добрата дъщеря" и "Красиви момичета". Еднакво обичана от публиката и критиците, Слотър е събитие в трилъровата литература, чийто завладяващ и неповторим стил прави романите ѝ бестселъри в над 120 държави по света.

Издателство "Сиела"

Когато възрастна двойка кара по пътищата, за да отиде на гости на семейството на сина си, те не очакват на пътя им да изскочи млада жена. Нещо повече, жената е покрита с ужасяващи белези - знаци за чудовищни мъчения, дело на истински психопат.

Още

Ханибал Лектър се завръща! (откъс)

Ханибал Лектър се завръща! (откъс)

Кожата ѝ е покрита със синини, дълбоки прорезни рани личат на хълбока ѝ, а някой с хирургическа прецизност е извадил едно от ребрата ѝ. Но откъде се е появила? Край пътя няма нищо.

Сара Линтън е загърбила болезненото минало и е доволна от работата си като лекар в спешното отделение на малка болница. Тя прави всичко възможно да се отдалечи от дните, когато е била съдебен лекар, от полицейската работа, отнела съпруга ѝ. Но когато линейка докарва на смяната ѝ изтезаваната жена, сякаш сенките от миналото отново протягат пръсти към нея.

Специален агент Уил Трент веднага се заема със случая. В малка горичка край пътя, където жената е намерена, Уил открива подземна пещера - дупка към ада, пълна с всякакви инструменти за мъчение и унижение. Няма съмнение, че избягалата жертва е успяла да се измъкне именно оттам. Нещо повече - тя не е била сама. Когато втора жена е намерена мъртва, провесена от дърво в горичката, а трета жена на сходна възраст изчезва безследно в рамките на няколко дни, става ясно, че ужасяващото престъпление е излязло от ума на истински садист.

Embed from Getty Images

Никой не знае какво цели чудовището... но то няма да спре, докато не утоли глада си за ужас.

Карин Слотър запраща читателя в бездната още с първите страници и превръща в своя запазена марка постоянното напрежение до самия край - облекчена въздишка е възможна едва след затварянето на последната страница. "Погубени" е третият роман с участието на специален агент Уил Трент.

Карин Слотър ни отвежда на дълбоки и тъмни места, на които други писатели не смеят да отидат. Тя е един от най-смелите писатели на криминална литература в наши дни.

Уошингтън Пост

Из "Погубени" от Карин Слотър (откъс)

ПРОЛОГ

Днес се навършваха четиресет години от сватбата им, но Джудит имаше чувството, че все още не познава добре Хенри. Четиресет години му готви, глади му ризите и спа в леглото му, но съпругът ѝ си оставаше мистерия за нея. Вероятно точно това я караше да продължава да върши тези неща, без да се оплаква. Щом дори след четиресет години все още успяваше да задържи вниманието ѝ, заслужаваше подобно отношение.

Джудит свали прозореца си, за да пусне малко хладен пролетен въздух в колата. Даунтаун Атланта беше само на трийсет минути път с кола, но тук, в Кониърс, все още се срещаха райони с незастроена земя и дори няколко малки ферми. Мястото беше спокойно, а градската част - достатъчно далеч, за да може човек да се наслади на тишината и спокойствието. Джудит въздъхна, когато зърна градските небостъргачи в далечината. Там е домът ни, помисли си тя.

Издателство "Сиела"

За своя изненада вече считаше Атланта за свой дом. Досега бяха живели в малки градчета, дори на село. Предпочиташе отворените пространства пред бетона на града, но все пак беше приятно домът им да е на толкова централно място, че да може да прескочи до магазина на ъгъла пеша или до уютното кафене, когато ѝ се прииска.

Някои дни минаваха, без дори да ѝ се наложи да се качи в колата - това беше един живот, за който дори не бе мечтала преди десет години. Хенри се чувстваше по същия начин. Раменете му подскачаха към ушите му, докато съсредоточено управляваше буика по един тесен селски път. След десетилетия шофиране по почти всяка магистрала и шосе в страната съпругът ѝ инстинктивно познаваше всички малки, заобиколни и кратки пътища.

Още

Загадъчното и мрачните краски в човешкия характер в "Две сестри" на Давид Фоенкинос (откъс)

Загадъчното и мрачните краски в човешкия характер в "Две сестри" на Давид Фоенкинос (откъс)

Джудит му имаше доверие, че ще ги прибере благополучно у дома. Беше се отпуснала на седалката си и се взираше унесено през прозореца. Погледът ѝ се размазваше и дърветата край пътя ѝ заприличваха на гъста гора. Пътуваха до Кониърс поне веднъж седмично и всеки път имаше чувството, че вижда нещо ново - някоя малка къща, която не беше забелязала досега, или мост, по който бе минавала много пъти, но не му бе обръщала внимание. Такъв беше животът. Не забелязваш нещата, които те подминават, ако не забавиш малко, за да се огледаш.

Прибираха се от празненството по случай годишнината им, организирано от сина им Том. Е, по-скоро съпругата му беше свършила цялата работа, тъй като тя ръководеше живота му и участваше в него като главна асистентка, домакиня, детегледачка, готвачка и разбира се, любовница. Том се оказа една много приятна изненада, защото раждането му бе събитие, за което лекарите ги уверяваха, че няма как да се състои.

Embed from Getty Images

Джудит обикна всичко в сина им от мига, в който се появи на бял свят, прие го като дар, който щеше да цени с цялото си сърце и душа. Беше направила всичко за него. Сега Том бе прехвърлил трийсетте години и продължаваше да изпитва огромна нужда някой да го обгрижва. Вероятно Джудит беше прекалено сервилна съпруга и майка, защото синът им се бе превърнал в мъж, който имаше нужда - и очакваше - съпругата му да върши всичко за него.

Джудит определено не се беше превърнала в робиня на Хенри. Двамата се ожениха през 1969 година - един период, в който жените започваха да имат различни интереси от приготвянето на перфектно печено говеждо и откриването на най-добрия метод за премахване на петна от килима. От самото начало беше твърдо решена да направи живота си колкото се може по-интересен. Стана доброволка в училището на Том и в местния приют.

Спомогна за създаването на група за рециклиране в квартала. След като синът ѝ порасна, започна работа като счетоводителка в една фирма и се записа в отбора по бягане на църквата, за да тренира за предстоящите маратони. Този активен живот коренно се различаваше от живота на майка ѝ - една жена, която към края си беше толкова премазана от отглеждането на девет деца, толкова изтощена от задълженията си на фермерска съпруга, че през някои дни бе прекалено депресирана дори за да говори.

Въпреки всичко това Джудит не можеше да отрече, че в ранните години от живота си също беше типична за времето си жена. Срамуваше се от факта, че бе сред онези момичета, които отидоха да учат в колеж специално за да си намерят съпруг. Беше израснала близо до Скрантън, Пенсилвания. Градът ѝ бе толкова малък, че дори не бе заслужил да бъде отбелязан с точка на картата.

Embed from Getty Images

Единствените свободни мъже там бяха фермери, които въобще не се интересуваха от нея. Джудит не ги винеше. Огледалото не лъжеше. Тя бе закръглена, зъбата и грозновата и това доста успешно ги отказваше да я пожелаят за съпруга. Не биваше да забравя и баща си, който бе строг и дисциплиниран човек. Никой мъж с всичкия си не би го избрал за свой тъст, не и в замяна на едно зъбато и приличащо на праскова момиче, което нямаше никакви заложби във фермерството.

Джудит беше черната овца на семейството, която не се вписваше сред другите. Четеше прекалено много. Мразеше фермерската работа. Дори като малка не беше привлечена от животните и не желаеше да отговаря за храненето им и грижата за тях. Родителите ѝ не изпратиха никое от другите си деца да учи за висше. Двама от братята ѝ се отказаха от ученето в девети клас, а една от по-големите ѝ сестри се омъжи набързо и роди първото си дете след седем месеца. Не че някой си направи труда да смята.

Майка ѝ, чието любимо занимание беше да отрича очевидното, твърдеше до сетния си час, че първият ѝ внук не е дебел, а просто е с едър кокал... още от бебе. За щастие, баща ѝ отрано усети накъде духа вятърът, що се отнасяше до нея, средната му дъщеря. След като не успя да ѝ уреди брак с някое от местните момчета, които не я намираха дори за малко привлекателна, реши да я прати в библейски колеж, който не беше просто последният, а единственият ѝ шанс да се задоми.

Embed from Getty Images

На шестгодишна възраст, докато бягаше след един трактор, Джудит беше уцелена в окото от летящ камък. От този момент насетне винаги носеше очила. Те ѝ придаваха интелигентен вид в очите на хората, но всъщност не беше така. Да, тя обичаше да чете, но предпочиташе долнопробни романи пред сериозна литература. И все пак я смятаха за зубрач. Какво беше онова, което ѝ повтаряха постоянно? "Мъжете не си падат по жени с очила." Затова се изненада - шокира се дори, когато през първия ѝ ден в колежа, по време на първия ѝ час, асистентът ѝ намигна.

Джудит си помисли, че му е влязло нещо в окото, но когато след часа Хенри Колдфийлд я дръпна на една страна и я попита дали иска да отидат до дрогерията, за да изпият по едно безалкохолно, не остана никакво място за съмнение какви бяха намеренията му. Очевидно намигането беше началото и краят на настъпателността му. Хенри бе много срамежлив човек. Това беше странно предвид по-късната му кариера на изключително успешен продавач в една компания за производство на алкохол - работа, която продължаваше да мрази до дъното на душата си дори три години след пенсия.

Embed from Getty Images

Джудит предполагаше, че способността на съпруга ѝ да се вписва навсякъде, произлизаше от факта, че беше син на армейски полковник - в детството му се бяха местили често и рядко бяха оставали в една база за повече от няколко години. Тя не се влюби страстно в него от пръв поглед - любовта дойде по-късно. Първоначално просто беше трогната, че е привлечен от нея. Това беше нещо ново за прасковата от Скрантън, чиято философия - противно на тази на Маркс (на Граучо, а не на Карл) - повеляваше да се присъедини към всеки клуб, който я желае за член.

Още

Нова порция психологически съспенс - "Непознатият от гората" на Харлан Коубън (откъс)

Нова порция психологически съспенс - "Непознатият от гората" на Харлан Коубън (откъс)

Хенри беше клуб сам по себе си. Той не бе красив, но не бе и грозен, не бе особено разговорлив, но не можеше да се определи и като мълчалив. С чинно разделената си на път коса и правилния си говор спокойно можеше да мине за обикновен човек. Точно така щеше да го опише Джудит в едно писмо до по-голямата си сестра. В общи линии отговорът на Роза гласеше: "Е, предполагам, че това е най-доброто, на което можеш да се надяваш". Причината за държанието ѝ вероятно се криеше в третата ѝ бременност и във факта, че второто ѝ дете все още беше в пелени.

Джудит обаче никога не ѝ прости обидата - не към нея, а към Хенри. Щом Роза не можеше да види колко специален е той, то вината беше нейна, че не се изразяваше достатъчно ясно. Хенри беше толкова колоритен, че нямаше как да го опише с обикновени думи на лист хартия. Вероятно така беше най-добре. Неприятната забележка на Роза ѝ осигури оправдание да се откъсне от семейството си и да се отдаде на този намигащ, интровертен странник с променлив нрав.

Издателство "Сиела"

Хенри беше едновременно срамежлив и общителен, ала това бе само една от многото дихотомии, които Джудит бе забелязала в съпруга си през годините. Той се ужасяваше от височини, но си беше извадил свидетелство за любител пилот като тийнейджър. Продаваше алкохол, но не пиеше. Беше домошар, но бе прекарал по-голямата част от съзнателния си живот на път из Северозапада, а по-късно и из Средния запад, тъй като повишенията му постоянно ги принуждаваха да се местят в страната, както армията бе принуждавала баща му, докато растял. Изглежда, животът го караше да прави все неща, които не обичаше. Въпреки това често казваше на Джудит, че компанията ѝ е единственото нещо, на което продължава искрено да се наслаждава.

Четиресет години и толкова много изненади.

Още

Мъж напуска стария си живот и прекосява Америка пеша от край до край (откъс)

Мъж напуска стария си живот и прекосява Америка пеша от край до край (откъс)

Още

"Тягостна любов" е семейна история, изпълнена с насилие, с любов и презрение, но и с много нежност (откъс)

"Тягостна любов" е семейна история, изпълнена с насилие, с любов и презрение, но и с много нежност (откъс)

Още

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност в "Загадката на стая 622" (откъс)

Пари, власт, любов, съперничество, предателство, ревност в "Загадката на стая 622" (откъс)

Още

"Денят на прасето" от Джош Малерман - ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните" (откъс)

"Денят на прасето" от Джош Малерман - ако Стивън Кинг беше написал "Фермата на животните" (откъс)

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Китара от палисандрово дърво" от Кристина Гавран - мозайка от истории, като музикална композиция (откъс)

Пет истории на жени (като петте струни на китарата), които преминават през непреодолими граници и така осъществяват своята еманципираност и житейската си мисия

Премиера на "Роднина на дъжда. Неизбежни стихотворения" от Георги Константинов

Събитието е 16 септември от 18 часа в Мраморната зала на Столична библиотека

"Поглъщащи глобални истории за живот и смърт" влязоха в краткия списък за наградите "Букър"

Романи с действие в Шри Ланка, Кардифския залив и далечния космос са сред номинираните за наградата

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Първата разходка е утре, на 16 септември и ще ни разказва за Фани Попова-Мутафова и Блага Димитрова

"Ах, тези родители!" - възкликва най-четеният съвременен гръцки писател Макис Цитас

Тази остроумна книга бе номинирана за Националната награда за детска литература на Гърция

Писателката Сузана Кларк спечели британската Женска литературна награда

Романът "Пиранези" (Piranesi) е в жанра магически реализъм. Публикуван е през 2020 г. - 16 години след дебютното произведение на Кларк "Джонатан Стрейндж и мистър Норел", което стана световен бестселър