През 1880 година той нарисувал малък ескиз "Селска сватба в Тамбовска губерния", закупена от Павел Третяков. Този пръв успех го окрилил и скоро решава да напусне московското училище, без да го завърши и да отиде да следва в Художествената академия в Санкт Петербург. Занапред изкуството му ще се превърне в перфектно съчетание между московската и петербургската школа.

Сватбено пътуване в Москва (1901), худ. А. Рябушкин

Той ще постигне огромни успехи, но перфекционизмът му често ще го поставя в положението на човек, който не търпи поражение. Готов бил да нареже платното си, когато не го удостояват със златен медал. Третяков откупува "жертвеното" платно. Такава накратко е една отлюбопитните истории в живота на един от най-големите руски художници - Андрей Петрович Ря̀бушкин.

Рябушкин Андрей Петрович ( 1861 - 1904) , портрет на художника от Василий Мате

Той е автор на живопис, мащабни битови, исторически и религиозни картини; на илюстрации, графики и икони. Диапазонът на таланта му е свръхмерен. И въпреки това познавачите го класифицират главно като исторически живописец, а основната му тема са Москва и московският бит от 17 век. Рябушкин е майстор на живописта за Древна Русия.

Улица в стара Москва (1890), худ. А. Рябушкин

Роден е на 17 октомври 1861 година в село Станичная Слобода, Тамбовска губерния, в селско семейство. Баща му Петър и брат му Фьодор, обаче, не се занимавали със земеделие и животновъдство, а били иконописци. Това предопределя съдбата му. Когато бащата умира, по-големият брат става наставник на 14-годишния Андрей.

Един негов приятел го посъветвал да прати малкия в Москва, да учи в училището по живопис, скулптура и архитектура. Първите творби на младия Рябушкин били типични за възрастта му - нарисувал "Нападението на пиратите" (1881). Следващите му картини ставали все по-осмислени, както личи и от наименованията им: "Великденски Заговезни" (1881), "Лятна вечер на село" (1881) и др. Те определено вече говорят за ориентацията на младия художник към живота на руското село.

На гости (1896), худ. А. Рябушкин

Когато се записва в Петербургската художествена академия, Рябушкин взима всички конкурси с успех. Негов ментор станал Павел Чистяков, един от най-известните художници-преподаватели в Русия. И до днес академията счита една от първите работи на Рябишкин - творбата му "Наивник", за един от най-добрите образци, създадени от студент на академията. Неслучайно тази творба се съхранява в Научноизследователския музей на Художествената академия.

Стрелец, худ. А. Рябушкин

Именно в онези години Рябушкин започва да рисува библейски сюжети и сцени от античната история. Бил един от малкото, които рисуват, без да задържат с часове моделите за позиране. Правел бързи скици с молив, след което довършвал работите си по памет. Още в академията се отличавал със свой собствен стил на техника.

Като всеки млад човек разнообразявал тежките теми и техники на живописта, с илюстрации за списанията "Всемирна илюстрация" и "Нива". Рисувал и за "Исторически вестник". По този начин припечелвал за издръжката си в големия град.

Поклон от червената веранда. Илюстрация към албум за коронацията на император Николай II (1896), худ. А. Рябушкин

Първият голям успех на художника, ознаменуван с малък златен медал е от 1889 година, за курсовата му работа "Ангел извежда апостол Павел от тъмницата". Тази награда стимулирала Рябишкин да се бори за голям златен медал. Зо следващата си конкурсна картина - "Голгота" ( "Снемане от кръста") нарисувал над 50 подготвителни ескиза, които били одобрени от преподавателите му. Кой знае защо, обаче, той ги зарязал и започнал да рисува всичко отначало. Това се считало за нарушение на правилата и Рябушкин бил лишен от лелеяния голям златен медал.

Стрелкови патрул при Илинската порта на стара Москва (1897), худ. А. Рябушкин

Силно разстроен от неуспеха, след положения мащабен и изморителен труд, художникът изпаднал в ярост към себе си и искал да нареже огромното платно (129 cm). Тогава като спасител на творбата се появил меценатът Павел Третяков. Посъветван от Репин, той откупил картината на разочарования младок.

Президентът на академията също се смилил над Рябушкин и му дарил свои лични средства, равностойни на сумата за златен медал, като условието било с тези пари да замине за чужбина за две години.

Пир на богатирите при любящия княз Владимир (1888), худ. А. Рябушкин

Своенравният Рябушкин, обаче, и този път действал на своя глава - отказал се от задграничното пътуване. С парите от дарението започнал да обикаля старинни руски градове по суша и вода. Плувал по Волга, стигнал до езерото Селигер. Посетил много музеи, където се запознал детайлно с девни битови предмети, костюми, оръжия, платове и одежди. Сдобил се с много източници на информация по история на Русия, летописи и народни сказания.

Пир на цар Алексей Михайлович с боляри, худ. А. Рябушкин

Приел поканата на свой приятел да му гостува в имението му край Петербург, недалеко от Любан. Там, в къщата за гости, си устроил малко ателие и по цял ден рисувал.

Иван Грозни с приближени (1903), уд. А. Рябушкин

Още

Третяков дарявал милиони, а не искал да си купи ново палто

През 1891 година направил два варианта на картината "Новобрачни очакват короната в Новгородска губерния". Пресъздава не само събитието, но и атмосферата около него. Този подход се превръща в психологически похват на художника и в други негови творби. През 1892 година Рябушкин създава историческа композиция, в която изобразява войници от полковете на Петър I и разгулни стрелци в кръчмата. Така пресъздава драстичната разлика между старата войска и новите войни на императора. В картината конфликтът е мирен, но поставя важен въпрос за състоянието на императорската войска. Неслучайно тези две произведения не само заради сюжета, но и заради използваните тъмни тонове, характерни за стилистиката на передвижниците, били приети за представяне на тяхна изложба.

"Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена" на Рябушкин от 1893 година, обратното, била изработена в ярки тонове и передвижниците не я вкючват в изложбата си. В тази картина художникът проявява ирония към болярите, потънали в скука и суета, и станали напълно равнодушни към държавните дела. Богатите им дрехи в ярки цветове влизат в контрапункт с бездушния израз на лицата им.

Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена (1893), худ. А. Рябушкин

Още

Ватикана представя руско изкуство и икони от Третяковската галерия

В мащабното си платно "Московска улица през 17 век в празничен ден" от 1896 година, Рябушкин си поставя още по-сложна цел - да пресъздаде драматизма в душевното състояние на персонажите. Централна фигура в картината е жена в червено, която броди по калните улици на Москва, държейки свещ. На лицето й блуждае странна усмивка. В тази творба пак имаме противопоставяне на нищетата със самодоволния егоизъм.

Московска улица през 17 век в празничен ден (1896), худ. А. Рябушкин

Още

Третяковската галерия публикува пълния си фотоархив на изложби

В картината "Семейство на търговец от 17 век" (1896) фигурите сякаш за застинали. Някои сравняват тази творба с фотографиите от края на 19 век. Смисълът, който гони художникът, обаче, е ироничен поглед към битието. Тази негова творба е по-скоро шарж. Заради нея критиците го обвиняват в примитивизъм. Рябишкин също в един момент започнал да се чувства толкова разколебан в това дали достатъчно ясно е изобразил идеята си, че започнал да я преработва.

Семейство на търговец от 17 век (1896), худ. А. Рябушкин

И въпреки типичните за художника съмнения и самокритичност, точно тези картини: "Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в стаята на суверена", "Московска улица през 17 век в празничен ден" и "Семейство на търговец от 17 век" били наградени с почетни дипломи на Световното изложение в Париж през 1900 година. Рябушкин получава голяма известност и признанието на вече утвърдени и световно известни руски художници като Иля Репин.

Портрет / худ. А. Рябушкин

Художникът така и не създава семейство, напълно отдаден само на своята работа. През 1901 година се премества в имението Дидвино, принадлежащо на неговия близък приятел В. В. Беляев. И там си устройва скромно ателие и предимно работи. Там започва и серия от исторически картини и портрети на различни типове хора, представящи различни слоеве от обществото.

Неделя (1889), худ. А. Рябушкин

Рябушкин е един от първите, които започват да възприемат историята през призмата на 17 век. Една от неговите най-добри картини е "Руски жени от 17 век в църквата". В нея художникът е изобразил шарени тъкани, които буквално хващат окото. Носиите и църковният утвар са изобразени с прецизна историческа достоверност за епохата.

Руски жени от 17 век в църквата (1899), худ. А. Рябушкин

В друга картина на Рябушкин - "Идват!" ("Московските жители по време на пристигането на чуждестранни посланици в Москва през 17 век") с изключително дълбок психологизъм е изразено любопитството на тълпата към събитието. В тази картина Рябушкин се проявява като голям майстор на композицията, която по мнението на специалистите е едно от най-силните му качества като художник.

Идват! (1901), худ. А. Рябушкин

Още

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Най-известна от късните работи на Рябушкин е картината "Сватбено пътуване в Москва" от 1901 година, в която оживява древна Москва. Фигурата на млада девойка с печален израз на лицето на преден план, влиза в контрапункт с пъстрото множество наоколо. Удивителен контраст, предизвикващ размисъл. Рябушкин има и други такива творби, които впечатляват със своя контекст.

В късните му работи започва да се пропуква идеалистичният му поглед към руското село. Все повече художникът показва и другото му лице - на закостеняла и озлобена от нищетата провинция.

Пиене на чай (1903), худ. А. Рябушкин

Картината "Пиене на чай" от 1903 година е последната крупна работа на Рябушкин. Извън ритуала с традиционното пиене на чай, личи настъпилото разделение на патриархалността в едно семейство. Патриархалният бит е нарушен от съперничество, завист и егоизъм.

Последната маслена картина на Рябушкин е "Московска девойка от 17 век", създадена през същата, 1903 година. Тя напомня стенопис от италианския проторенесанс. Девойка в червено върви гордо по улица, зарината в сняг. Зимна виелица развява дългото ѝ палто, а бузите й пламтят от студа. Красива картина, която изглежда като слязла от стнописите на старите ренесансови майстори.

Московска девойка от 17 век (1903), худ. А. Рябушкин

Последното произведение на Рябушкин е картината "Княз Ухтомски в битка с татарите на Волга през 1469 година" (1904).

Княз Ухтомски в битка с татарите на Волга през 1469 година (1904), худ. А. Рябушкин

Рябушкин заболява тежко от туберкулоза. По съвет на лекарите заминава за Швейцария, но пътуването се оказва безполезно. Връща се в Русия и умира на 27 април (10 май) 1904 година, само на 42 години, в имението Дидвино, близо до Петербург, където живеел през последните три години на живота си.

Отива си един от майсторите на руската живопис, отдал целия си живот на изкуството.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

Още

Руски художник спи в леглото на кралица Мария-Антоанета

Още

Руски художник прави кукли "мини Тюсо"

Още

Най-богатият руски художник катастрофира на рождения си ден