Българските читатели по-слабо познават скандинавската литература, но тя си има своите звездни представители и нобелисти. Една от тях е норвежката писателка Сигрид Унсет (др. Ундсет), която През 1928 година е удостоена с Нобеловата награда за литература.

10 декември 1941 г. Девет носители на Нобелови награди на юбилейната вечеря в чест на Алфред Бернхард Нобел - шведски химик, запомнен като изобретателя на динамита. Сред тях трета от ляво надясно и е Сигрид Унсет - лауреат на Нобеловата награда за литература през 1928 г. (Снимка: Getty Images)

Унсет е родена в семейството на датския археолог Ингвалд Унсет, Когато е на 2, семейството се премества в Кристияния (дн. Осло), Норвегия. Родената в Дания Сигрид расте в Норвегия и твори там. Баща й пътува много и още от малка я взима със себе си по време на експедиции, а също и когато има работа в Историческия музей на Осло. Така малката Сигрид научава много скандинавски саги и легенди, отблизо вижда експонати и документи, които събуждат любопитството й към историята.

Неслучайно първите й романи разказват исторически случки, а героите й са взети от фолклора ("Дъщерята на Гунар", 1909; поредицата "Господарят на Хествикен", 1925). Най-известните й романи са за Средновековието ("Катерина от Сиена", 1951), трилогията "Кристин, дъщерята на Лавранс" (1922), състояща се от "Венецът", "Стопанка" и "Кръстът". (б.а. другаде трите части на трилогията са преведени като "Короната", "Господарката" и "Кръстът").

Сигрид Унсет е автор и на романи със съвременен за времето й сюжет ("Джени", 1911; "Ида Елизабет", 1932) и др., но както казахме, силата й е в историческото повествование.

Унсет дълго време е атеистка, след което се завръща към католицизма, но в едно интервю прави доста интересно изказване за съдбовната предопределеност: "На много хора е дадено това, което е предназначено за друг, но на никой не е дадена съдбата на друг". Това изказване в голяма степен неглижира свободната воля на човека, макар самата Унсет да е била твърде свободомислеща жена.

Родена е на 20 май 1882 година в Калунборг, Дания (остров Зеландия ) и умира в Лилехамер, Норвегия, на 67-годишна възраст, на 10 юни 1949 година, преди 75 години. Неин партньор в живота е художникът Андерс Сварстад (1912 - 1920), баща на трите й деца.

Ликът на писателката е върху банкнотата от 500 норвежки крони

Животът й е много интересен. Като млада изобщо не съзнавала таланта си да пише и влязла да учи в Търговското училище, за да стане секретарка. И действително, в продължение на повече от десетилетие Унсет работи като чиновничка в General Electricity Company в Осло. Когато започва да пише и да публикува първите си романи, критиката и първите й читатели не могат да повярват с каква вещина и психологизъм тя разказва в романите си за Средновековието, с каква лекота развива сложни философски въпроси и в същото време пише така увлекателно, сякаш разказва приказка.

През 1924 година Унсет, след много пречки, била приета в общността на Католическата църква. През 1928 година поема обет, че ще живее според хартата на Третия орден на св. Доминик и приема името Олаве, в чест на св. Олав. Буквално няколко месеца по-късно през същата година е удостоена с Нобелова награда за литература.

Така Унсет става една от тримата доминиканци, лауреати на това високо отличие. Другите двама са Карлос Сааведра Ламас и Бернардо Алберто Усай.

Портрет на писателката от неизв. автор

В мотивацията за Нобеловата награда на Унсет пише: "за нейното великолепно описание на живота в средновековна Скандинавия". Похвалата е за трилогията "Кристина, дъщерята на Лавранс", чието действие описва събития от 14 век в средновековна Норвегия.

Тази творба на Унсет е призната за "сага на Севера".

Тук следва да отбележим, че Унсет написва трилогията на съвременен норвежки език, но използва и много архаизми, свързани с епохата, която описва. Историци са удивени от начина, по който словото й съчетава "двата езика" и вещината, с която умело ги преплита в речта на героите.

В историческите си романи Унсет разглежда наболели за съвремието й проблеми като отношението към религията, ролята на жената в семейството и обществото, сексуалната свобода. Нейната героиня Кристин от епоса-трилогия е и любима, и майка, и отдадена на другите вярваща в Бог милосърдна жена. Кристин е спонтанен и свободен човек - истински контрапункт на средновековния женски типаж. Тя влиза в интимна връзка с любимия си преди брака и това е толкова скандално, че предизвиква недоволство не само от страна на баща й, но и у всички околни. И докато отстоява чувствата си, героинята ще осъзнае, че нейният избраник е недостоен човек, но въпреки това се омъжва за него. При това, против волята на родителите си.

Сигрид Унсет през 1928 г., когато печели Нобеловата награда за литература (Снимка: Keystone-France\Gamma-Rapho via Getty Images)

Историята на Кристин е разказ за конфликта на интереси между любовта и дълга. И за силата на човека, който въпреки разочарованието, отстоява любовта. А знаете ли, че руската поетеса Марина Цветаева казва в едно свое интервю, че Кристин е любимата й героиня, а мнението й за Унсет е, че тя е автор на "най-доброто, написано от жена"?!

Изключително висока оценка за Унсет, и то от талантлива и безкопромисна в оценките поетеса като Цветаева.

Магията на "Кристин, дъщерята на Лавранс" вдъхновява и Лив Улман да режисира едноименната екранизация през 1995 година. Критиката е единодушна: "Благодарение на културно-историческите си познания и художественото си майсторство, Сигрид Унсет е съумяла да сътвори литературна творба без аналог в европейската литература от XX век. Това е сагата на Севера!", възкликват единодушно всички.

Несъмнено главната "заслуга" за тази оценка се дължи на обаятелния образ на главната героиня Кристин, но Унсет има и други впечатляващи героини. Всички те са силни жени, способни да взимат независими решения, въпреки обстоятелствата и риска, който поемат. Такива са героините й и в съвременните й "Fru Marta Ouli" (1907) и "Jenny" (1911).

В първия споменат още в първото изречение има провокация, която навремето е звучала буквално скандално. Да кажеш "Изневерих на съпруга си" е рисково признание дори и днес, а какво остава за миналия век.

Унсет описва любовен триъгълник между главната героиня Марта, съпругът й Ото и семейния им приятел Хенрих. Романът е написан от първо лице, от името на главната героиня Марта, под формата на дневник. И ако в началото сме се съмнявали в морала на "прелюбодейката" Марта, то в края на романа тя ще ни накара да се замислим върху преценката си, когато се отказва от любовта в името на морала.

На отношенията между половете е посветен и романът на Унсет "Пролет" (1914). Един критик го обрисува с едно изречение: "Това е историята на един нещастен брак и на един щастлив развод". Отново нетрадиционен за времето развой и твърде еманципирана трактовка за развода, при това от автор-жена. Унсет е невероятен психолог и философ, и тя ни убеждава с този си роман, че разводът може да не бъде катастрофа, а разумно и добро решение - именно разводът помага на героите Торкилд и Роза да преодолеят продължителната криза в отношенията си по време на брака им.

Романът на Унсет "Джени" също разказва историята на жена: героинята е млада и търси идеалната любов. Тази нейна мечта я отвежда в Италия. Но там, вместо да преживее нещо красиво, тя се забърква в такива истории с мъже, че накрая се самоубива. Тласък към този фатален край е смъртта на детето й.

Майчинството има особено място в романите на Унсет. Тя във всичките си романи не пропуска да подчертае, че то е висш етап от израстването на жената, много по-висшестоящ от нейното положение в ролята на любовница, или съпруга.

Що се отнася до героинята на Унсет Джени, то през едноименния роман върви една философска линия, която без дидактика внушава, че илюзорното щастие често ни превръща в жертви, когато го търсим "на всяка цена". Жестокият финал със смъртта на героинята е описан с огромно съчувствие и тъга.

Унсет сякаш иска чрез творбите си не само да представя жените като силни, но и да ги учи да бъдат такива. Както в личен, така и в професионален план. Самата тя не стига до успеха лесно. Първият и исторически роман бил отхвърлен от ръководителя на издателската къща "Gyldendal", който я изпратил с думите: "Не пишете повече исторически романи. Не можете да ги напишете. Опитайте се да напишете нещо модерно". И добавил снизходително: "Кой знае, всичко може да се случи!..." Естествено, че Унсет не го послушала, а и той изобщо не е бил прав. Доказателство за това е Нобеловата й награда за епичната трилогия, призната за "сагата на Севера".

Според биографите на Унсет това първо огорчение в кариерата й на писател по-скоро й подействало стимулиращо, отколкото демотивационно. Самата тя казала веднъж самокритично, че първият й роман е бил "имитация на сага". В течение на работата, Унсет става безпощаден перфекционист, както по отношение на историческите факти и детайла, така и на словото. Унсет наистина достига по думите на специалистите, до истинско съвършенство в описанието на Средновековието с автентичния му език.

Източник: снимков архив, публикуван в книгата "Кралица на словото" от С. Слапгаард, рус. изд. "Лабиринт"

Отделно познанията й за скандинавските саги и стилистиката им, й помагат художествено да предаде целия колорит на времето, което описва. Като добавим към това и изключителния й психологизъм, Унсет наистина започва да "произвежда" вдъхновяващи епични творби - интригуващи исторически романи.

Вероятно заради това често я сравняват с Уолтър Скот. В тази връзка, обаче, нека кажем, че между двамата има и големи разлики. Една от главните е забелязана от един критик, който казва за трилогията на Унсет следното: "Тя прави дисекция на средновековната институция на семейството, а с нея и на съвременната. Унсет буквално "замаскира" зад средновековен сюжет проблемите на съвремието ни." Много прозорливо заключение. В това е и голямата разлика между Унсет и Скот. Повечето критици намират по-голямо сходство между Унсет и шведската писателка Селма Легерльоф (1858-1940).

Норвежката писателка Сигрид Унсет (1882-1949 г.) върху пощенска марка от 30 крони в чест на XII конгрес на суфражетките в Истанбул през 1933 г. (Снимка: Hulton Archive/Getty Images)

Има още един любопитен момент, върху който се съсредоточават литературните критици на Унсет - как в хода на нейната кариера като писател, религиозните й възгледи се променят драстично - от ревностен атеист тя се превръща в благочестива католичка. Това обяснява и факта, че Унсет отказва да сключи официален брак с художника Андерс Сварстад, тъй като католическата църква не признава развода му с предишната му съпруга.

Мнозина се разделят в мненията си относно Унсет, по въпроса дали тя е феминистка, или пък тъкмо обратното. Объркването идва от едно нейно писмо от 1909-а, в което тя е написала: "Не вярвам, че една жена има други задължения, освен да бъде мила и да създава радост около себе си". В същото време, както вече коментирахме, във всичките си творби Унсет се стреми да вдъхне самочувствие и воля на героините си, те да се справят с проблемите си и да бъдат силни и еманципирани жени.

Писателката живее във време, в което феминистките движения в света все повече набират сила. Това важи и за Норвегия. Унсет е религиозна и в същото време - бунтар. Тя развива цяла теория за греха в трилогията си за Кристин. И тази теория много се различава от църковната. Така че откриваме една вътрешна противоречивост в творчеството й, която може да се схване и като проява на бунта вътре в нея самата. Бунт, който отразява голямата й битка за хармонизиране на разбирането й за справедливост и морал в съответствие с божествените закони.

Сигрид Унсет през 1928 г., когато печели Нобеловата награда за литература (Снимка: ullstein bild/ullstein bild via Getty Images)

Една норвежка журналистка - С. Слапгаард кръщава биографичната си книга за Сигрид Унсет "Кралица на словото". Чудесно заглавие, напълно съответстващо на брилянтния стил на писателката. В тази книга има много снимки, документи и справочни материали, които разказват за правозащитната дейност на Унсет, както и някои малко познати подробности от личния й живот.

Сигрид Унсет е била една наистина забележителна жена на своето време, и както сполучливо се изразява един критик, "потънала в миналото, тя ни остави мисли за размисъл за няколко поколения напред в бъдещето". Безспорен факт.

Сигрид Унсет - цитати

... самотата не е живот. Вие не можете да се оградите от другите.

Да разбереш всичко означава да простиш всичко, но Боже, избави ме от този, който е способен да прости всичко на света.

Никой и нищо не може да ни причини вреди повече от онзи, когото обичаме, или онова, от което се страхуваме.

Свободен е този, който не владее нищо.

Щастието беше за нея естествен навик - именно навик.

Щастието е тогава когато те осени покой, пълен покой.

Душата даже на собственото дете е подобна на непозната страна с безкрайно множество извили се пътеки и пътища.

По времето, когато човек се нуждае от молитви или добри съвети, той обикновено няма желание нито да ги научава, нито да ги разбира.

Всички огньове в края на краищата догарят.

Защо да се страхувам напразно? Страхливецът е наполовина мъртвец.

Всичко е просто, докато има добродетел. Тогава дългът и желанията не си противоречат.

"Кристин, дъщерята на Лавранс" (откъс)

Кристин застана на Фегинсбрека - Склона на щастието - и пред нея се откри изглед към града, окъпан в златните лъчи на вечерното слънце. Отвъд широкото, лъкатушещо корито на реката се виждаха кафяви къщи със зеленясали покриви, тъмни корони на дървета в градините, светли каменни постройки с назъбени фронтони, църкви с гърбове, покрити с букови греди, и други с покриви от олово с матов отблясък. Но над зелената площ, над великолепния град, се издигаше внушителната църква на свети Улав, обляна от ослепителна светлина. Всичко се намираше в подножието ѝ. Вечерното слънце огряваше фасадата ѝ с блестящи прозорци, а кулите, главозамайващите шпилове и златните ветропоказатели се устремяваха високо към светлия летен небосклон.

Наоколо имаше села, а по склоновете им бяха накацали едри стопанства. По-нататък фиордът се простираше светъл и безбрежен, а над него се носеха сенките на големи летни облаци, които се издигаха над блестящите сини планини от другата страна. Манастирският остров приличаше на зелен венец, обсипан с бели цветчета - къщи. Водата леко се плискаше в бреговете му. В плитчините имаше много корабни мачти, а наоколо - безброй красиви сгради.

Покъртена, Кристин избухна в ридания и се просна ничком пред кръста встрани от пътя, където хиляди поклонници бяха благодарили на Бог, задето протяга ръце в помощ на хората, тръгнали на път през опасния и красив свят.

В църквите и манастирите отекна камбанен звън, известяващ вечерня. В този момент Кристин влезе в двора на храма на свети Улав. За миг тя се осмели да вдигне очи към западния фронтон и, заслепена, наведе глава. (край на цитата)

Еми МАРИЯНСКА