ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
С парите от Нобеловата си награда той създава музей
Шарл Гуно написва опера по творба на Фредерик Мистрал
Автор : / 5353 Прочита 0 Коментара
Фредерик Мистрал е удостоен с Нобелова награда за литература през 1904 г. (Снимка: Getty Images)
През пролетта на далечната 1854 година седем млади френски поети се събират в едно имение, чийто собственик бил нотариусът Пол Гуера. Целта на сбирката била да се учреди стипендия за съживяване на древния провансалски език. Вдъхновени от идеята, скоро към групата се присъединили още няколко интелектуалци.
Портрет на Фредерик Мистрал, худ. Феликс Клемант
Така възниква литературното движение "Фелибридж". Кръстник на движението става един човек, който ще постигне световна известност с творбите си на провансалски и ще получи Нобелова награда за литература - Фредерик Мистрал.
Навършиха се 110 години от смъртта на този забележителен мъж.
Фредерик Мистрал е роден в Окситания, на 8 септември 1830 година, в семейството на дребни фермери от Прованса. Учи в Авиньон и Ним, след което се дипломра по право в университета Екс в Марсилия. Това е така да се каже, документалната страна на нещата. Иначе от съвсем млад Мистрал се интересувал повече от историята, културата и традициите на родния му провансалски свят.
Още първият му роман - "Мирей" (др. "Мирела") е епична посторална поема, написана на провансалски език. Творбата излиза през 1859 година и отбелязва голям успех. Критиците са удивени, че един 29-годишен мъж е сътворил такъв шедьовър.
Мистрал продължава да твори на родния си език и написва още много вдъхновяващи творби за родната земя: "Миртила", "Поема за Рон", драмата "La regina Giovanna" ("La rèino Jano") и др.
Междувраменно издава и речник - "Il Tesoro del Felibrige". Вдъхновен от мечтата си да обедини всички латински народи под знака на Рим и католицизма, написва одата "La raco latino" и основава Музея на Арл (Museon Arlaten), в който събира богата колекция от артефакти из живота на провансалците.
През 1904 година Мистрал получава Нобелова награда за литература. Наградата е признание за оригиналното му творчество, което пресъздава душевността на неговия народ. Този патриот на родния край буквално съживява за нов живот един език, осъден да умре, без вдъхновяващото перо на талант като като. Може да се каже, че Мистрал е основоположникът на провансалската филология.
Провансалският писател и носител на Нобелова награда за литература Фредерик Мистрал (1830 - 1914)
През 1906 година писателят публикува "Мемоари и разкази", а шест години по-късно - "Реколтата от маслини". Това са едни от последните произведения на един неукротим дух, посветил живота си на родния край и език.
Фредерик Мистрал умира в родния си град на 25 март 1914 година, преди 110 години.
Две десетилетия след смъртта му са публикувани творбите му "Златните острови" и "Прозаичен алманах". Мистрал завещава на съотечествениците си и своеобразен устав за вътрешна организация, в който пише: "Ние сме приятели и братя, защото всички сме единни в прославянето на страната ни; и ние обичаме провансалския език, защото на този прекрасен език това, което мислим, звучи по-естествено."
Фредерик Мистрал оставя ярка следа не само с творчеството си, но и с това, че оставя много последователи на идеята за обедитнение и памет. Отличителен знак на това родолюбиво общество е брошка във формата на цикада (б.а. вид насекомо). Един от последователите на Мистрал вдъхновено описва смисъла на този символ: "Ние сме цикади! Изящни зверове на Добрия Господ, които чрез малките си тела и поетическата безгрижност на краткия си живот, изровихме характера на южното си потекло! И как би могло да бъде иначе, щом са направени от шепа родна земя и лъч на родното слънце?!"
Тези "трубадури на родния край", както ги нарича един френски критик, съживяват и усъвършенстват езика на Южна Франция и го превръщат в благодатна литературна среда.
Нобеловата награда, връчена на Мистрал през 1904 година, е повече от признание за неговото вдъхновение и упорития му труд. Писателят използва парите от наградата си за основаването на музея в Арл. Този факт също е красноречиво доказателство за висотата на личността му.
На 76 Мистрал написва мемоарите си и сам ги превежда на френски. В тях разказва повече за другите, отколкото за себе си. Тази негова творба е изпълнена със спомени за обикновени хора, техните песни и обичаи, анекдотите които развеселяват ежедневието им. Мистрал написва мемоарите на разговорен провансалски така, че постига един непознат свят да оживее пред очите на всички, които за пръв път се срещат с него. Читателите остават очаровани от тази естествена непосредственост на разказа. В мемоарите на Мистрал оживяват красиви провансалски пейзажи, селските ферми, религиозните обреди, празненствата, изобщо целият живот на хората, сред които преминава детството му.
Още
Излиза ново издание на „Ние и другите“ от българо-френския философ и литературовед Цветан Тодоров
Ще се попитате: "Та нали е завършил право?! Не ли, за да се впише в елита на Франция, сред френските буржоа?!" - Мистрал посвещава живота си на писането сред уюта на семейната ферма. Описва живота на простите фермери от своя регион и делото му е истински подвиг. Благодарение на него, обществото за което вече споменахме - Felibrige, събира всички духовни сили на Прованса, за да възстанови местните традиции и да опази езика на местното население. Това е чутовен патриотизъм, на какъвто са способни само високо издигнати в духовно отношение личности и патриоти.
Името на Мистрал може да срещнем под много псевдоними, с които е подписвал разнообразното си творчество: стихотворения, поеми, разкази, драми, мемоари и пр.
През 1909 година в Арл, където е музеят, основан от писателя, е издигната негова статуя. А в музея можем да прочетем текста към Нобеловата му награда, който звучи така: "За неговата ярка оригиналност и вдъхновението на поетичното му творчество, с което отразява естествения дух на народа си".
Какво по-голямо признание за един литератор от това?!
По пасторалната поема на Мистрал - "Мирей" (1859), създадена по провансалска легенда, е заснет филм. Шарл Гуно пък написва опера и балет. На Мистрал французите дължат и ценния енциклопедичен провансалско-френски речник "Съкровищата на Фелибридж".
Откъс из "Мирей" (1859)
ЮНОШАТА
О, Магали, мой ангел чист,
стани и погледни в стъклото -
трепти звънецът ми сребрист
ведно с цигулка златоока.
Виж небесата как блестят,
звездите сипят в тях лъчи,
но даже яркият им цвят
бледнее в твоите очи.
...
Когато станеш ти невеста
на Бога в този манастир,
аз като изповедник честен
ще дойда там. Ще дойда с мир.
МАГАЛИ
Ако проникнеш ти със сила
или с измама връхлетиш,
ще видиш гроб, цветя, кандило
и кръст отгоре да стои.
ЮНОШАТА
И там ще бъда с теб, любима,
във гроба ти аз ще надзърна,
ще стана сива пръст - безименен
ще легна и ще те прегърна! (Превод: Красимира Василева)
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}