ФИЛОСОФИТЕ НА ХХ ВЕК
Философът, за когото капитализмът е шизофрения
100 години от рождението на Жил Дельоз
Автор : / 12958 Прочита 13 Коментара
Жил Дельоз
Източник: "Логика на смисъла" от Ж. Дельоз
Обикновено още при споменаването на думата "философ", хората си представят скучен човек, който говори неразбираеми неща, т.е. "много философства". На това отгоре т.нар. масов човек почти никога не вярва на "философии", защото гледа на тях като на празни теории, които са съмнително осъществими на практика.
Всеки, който познава личността и философията на Жил Дельоз, обаче, със сигурност ще промени мнението си. Дельоз е френски философ, постмодернист от втората половина на 20 век, който публикува много влиятелни философски трудове върху философията, литературата, киното и изящното изкуство, и всеки интелигентен човек, четейки го, остава с впечатлението, че като че открива нещо, което се е прокрадвало в собствените му мисли, но не е могъл да го формулира.
Жил Дельоз е роден точно преди сто години, на 18 януари 1925 година в Париж и умира на 70-годишна възраст в Париж. Според познавачи на Мишел Фуко и Имануел Кант, Дельоз е повлиян от тях, и в същото време - много различен.
Дельоз внася в теориите си нещо специфично свое, което прави трудовете му много четивни и дори забавни.
Жил Дельоз е атеист със силен интерес към метафизиката и представител на емпиричната школа. При него за пръв път ще чуем, що е то "шизоанализа" и ще научим, че капитализмът е "вид шизофрения". В този смисъл изглежда като не много типичен представител на западната философия, стъпила върху християнството. Дельоз компилира най-любопитното от теориите на Бергсон, Ницше, Спиноза, Кант и Сартърq и го пречупва през собствения си оригинален мироглед.
Най-популярните книги на Жил Дельоз са двата тома на "Капитализъм и шизофрения: "Анти-Едип" (1972) и "Хиляда плоскости" (1980). И двете книги са написани в съавторство с неговия съратник и последовател Феликс Гатари.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Жил Дельоз е завършил философия в Сорбоната и после сам е преподавал в различни лицеи из Франция - основно в Париж, Амиен и Орлеан. В лицеи преподава до 1957 година, когато спечелва конкурс за преподавател в Сорбоната.
По онова време вече бил женен за Денис Пол "Фани" и е издал първата си монография. В периода между 1960-а и 1964 година работи в Националния център за научни изследвания, където завързва ценно приятелство с Мишел Фуко.
Публикува труда си "Ницше и философията"(1962).
След две години се премества в Университета в Лион, където публикува две дисертации - "Различие и повторение" и "Спиноза и проблемът за изразяването".
Както е видно от самите заглавия на трудовете, Дельоз размишлява върху теми, свързани с връзката между мисълта, речта и изразяването, т.е. външната реч. Самият той е бил много добър оратор.
От 1969 година започва да преподава философия в Университета във Венсан - експериментално висше училище, създадено за модел на образователна реформа. Започва работа там по препоръка на Фуко.
По същото време в университета започнал работа и психоаналитикът Феликс Гатари, с когото по-късно Дельоз ще работи съвместно по едни от най-известните си трудове.
Дельоз бързо станал любим преподавател на студентите в университета. Съчетавал голямата си ерудиция със строгост в учебния процес, и това видимо водело до добри резултати. Оригиналната речовитост на философа му подсигурявала огромна публика. Залите, в които изнасял лекции, били препълнени дори с правостоящи. Дельоз преподава във Венсан до пенсионирането си през 1987 година. За жалост, през по-голямата част от живота си ученият се бори с болести на дихателната система. През 1968 година се разболял от туберкулоза и се наложило да изрежат част белите му дробове. Тежки респираторни проблеми плеследват учения до края на дните му.
На 4 ноември 1995 година се самоубива, скачайки от прозореца на апартамента си.
Жил Дельоз оставя безценно наследство от монографии за други философи: Спиноза, Лайбниц, Хюм, Кант, Ницше, Бергсон, Фуко; за множество творци като Пруст, Кафка, Френсис Бейкън и др. Другите му работи са концептуални трудове за смисъла на определени понятия, за конкретни събития и художествени творби.
Философията за Дельоз не е занимание за скучаещи дърдорковци, а наука с практически смисъл - да накара всеки човек да разбере предмета на обсъждане и да съумее да го характеризира с един по-ерудиран поглед върху него. Дельоз счита, че философията не е за философите, а за обикновените хора. Тя променя представи и кара хората да задълбочат своите познания за света и другите, за обществените отношения и целите на равитието. За Дельоз философията е разбиране и усещане за свобода, която цели позитивизъм и радост от живота.
През 2007 година името на Жил Дельоз се подрежда сред 11-те най-цитирани автори в областта на хуманитаристиката. Дельоз е съвременен мислител с огромен принос за осмислянето на постоянно настъпващите промени в начина на живот.
Той ни дава една универсална препоръка: "Нарисувай различията на света върху себе си, не се опитвай да ги сведеш до своето "единствено".
Този широк поглед за принадлежност към света, който игнорира егоцентризма, е един наистина хуманистичен подход, който ни дава надеждата, че можем да живеем в хармония с всичко, което ни заобикаля.
"Вписването" на индивида в живота е постижима възможност за хармония, смята философът.
Някои ще кажат: "След като толкова добре е разбирал, как можем да бъдем в хармония със света и щастливи, защо се самоубива?" Тук отговор ни дава един от биографите на Дельоз. Болките и затрудненото дишане са физическо усилие, което той е преодолявал в продължение на много години и до пълно изтощение.
Очевидно е сметнал в онзи момент, че става непоносимо да се съпротивлява на нещо, което не може да промени с мисъл.
Още като ученик в лицея "Карно", една от най-престижните гимназии в Париж, той осъзнал, че академичните му резултати не са достатъчни, за да бъде щастлив. Лошото му здраве винаги се налагало над волята "да диша, въпреки". Според някои именно желанието му да открие Силата в себе си го е подтиквала да чете като младеж трудовете на Фридрих Ницше и Мартин Хайдегер.
Завършва с отличие, но е наясно, че здравето му винаги ще бъде пречка и причина за битка със самия себе си. Баща му бил инженер, майка му - учителка, а дядо му лекар психиатър. Дельоз расте в тази високо интелектуална среда и се интересува от много неща. От съвсем млад го вълнува психологията.
Но вероятно ще е любопитно да отбележим, как всъщност Дельоз стига до наглед шокиращото заглавие, в което прави връзка между капитализма и шизофренията. Всъщност, въпросният негов дядо лекар, имал и фабрика за производство на котли, в която малкият Жил имал възможност да наблюдава отношенията между бизнеса и труда.
Едно друго събитие също събужда вълнуващи размисли у младия Дельоз, и това е съдбата на неговия баща, член на Френската съпротива по време на Втората световна война. Самият Дельоз бил пряк свидетел на ужасите на войната. Тези преживявания отекват в него и очертават възгледите му за властта и политиката.
"Шизофренията" на властта в условията на натрупване на капитал има своя специфика, и Дельоз се опитва да я изследва, подобно на "заболяване". Философията на Дельоз е силно политическа, като се застъпва за радикално преосмисляне на властта и социалните отношения.
Идеите на Дельоз са новаторски и са истинско предизвикателство за традиционните философски схващания. Той отхвърля идеята за стабилна реалност и вместо това възприема възгледа за света като постоянно променящ се. Освен с Феликс Гатари, си е сътрудничил и с режисьора Жан-Люк Годар. Изкуството е постоянна тема на неговите размисли.
Философията на Дельоз е сложно и многостранно поле на мисълта, което има свои ключови концепции, но подробното им описание ще оставим на тесните специалисти. Ще се спрем само на най-популярните от тях: Теорията на коренището, например, която Дельоз разработва заедно с Гатари в книгата "Хиляда плата" (бълг. прев. "Хиляди плоскости"), се онагледява с подземните стъбла, които се разпростират хоризонтално, създавайки мрежа от корени и издънки.
Така изглеждат и взаимовръзките между отделни неща в представите на Дельоз. Те не са в йерархия, а в мрежа. Теорията оказва силно влияние върху развитието на постструктурализма и постмодернизма, както и върху проектирането на компютърни мрежи и социални системи.
Друга концепция на Дельоз е тази за Желанието, разглеждано като продуктивна, творческа енергия. И той отново политизира концепцията си, като подчертава, че при капитализма желанието се превръща в стремеж към потребление, създавайки материалистично общество.
Много интересна е теорията му за Тялото без органи. Това понятие, според философа, изразява чиста потенциалност, без ограничения и граници за тялото. Вероятно сам е жадувал за това, по-малко да зависи от своето физическо болно тяло. Според Дельоз зависимостта от тялото е потискаща и доколкото е възможно, трябва да се стремиим да се абстрахираме от нея. Тази теория влиза в косвена връзка с възможностите за трансформация и оказва силно влияние върху съвременните форми на пърформанс в изкуството.
Много е интересна теорията на Дельоз за различието. А именно, че то е фундаментална сила, която генерира реалност, и именно по този начин създава форми на пъстър и многобразен свят. Идеите на Дельоз за различието и повторението оказват влияние в широк кръг области - от литературата и изкуството, до науката и философията.
И накрая, Жил Дельоз и Гатари са съавтори на един много интересен труд - "Какво е философия?". Той изследва именно онова, за което подчертахме, че е отличителен знак на философията на Дельоз, а именно, че философията е постоянно и творческо начинание, което се стреми да създаде нови понятия и нов начин на мислене, без ограничения от вече приетото.
Книгата изследва и връзката между философията и изкуството, като въвежда понятието "естетическа парадигма" - хармонично необходима връзка между двете области, която поражда нови начини на мислене и нови трактовки.
Идеите на Дельоз оказват значително влияние върху съвременната мисъл, особено в областта на културологията, изкуствата и философията. Работата му открива нови пътища за изследване и разбиране, и ни учи да възприемаме промените около нас като предизвикателства, които изискват постоянно нов подход за оценка.
Жил Дельоз - цитати
Да мислиш винаги означава да вървиш по магичен път.
Стилът е не човека, а самата същност.
Именно езикът едновременно установява граници, и ги престъпва.
Хуморът - изкуство на повърхността, противопоставяне на старата ирония - изкуство на дълбините и върховете.
Кризата е начин за съществуване на философията.
Въпросът не е това, какво е властта, и не е в това, от къде тя произхожда, а в това, как тя се осъществява.
Несъзнателното има свои собствени ужаси, но те не са антропоморфни. Това не е мечта на разума, която генерира чудовища, а по-скоро бдителна рационалност, страдаща от безсъние.
Философът създава, той не отразява.
Единственото доказателство за безсмъртие, единствения шанс да го придобиете е естетически.
Всяко усещане е въпрос, даже отговорът му да е само тишина.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}