Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Анна Кабакова - когато тялото говори, а гласът е танц

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Анна Кабакова - когато тялото говори, а гласът е танц

Младата хореографка ни представя и кани на първия си танцов спектакъл "Самотни отдалеч", вдъхновен от "Черни рози" на Елин Пелин, които се поставят за първи път на сцена

Анна Кабакова (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

"Прищевките на необуздания вятър донесоха от далечни гори две малки семенца и ги хвърлиха безмилостно далече едно от друго, сред широкото поле. Дъждът ги намокри, земята ги зарови и затопли, и от тях сред полето поникнаха две дървета. Две дървета, далече едно от друго".

Така започва импресията на Елин Пелин "Самотни дървета", от сборника му "Черни рози". Младата хореографка Анна Кабакова, която е завършила Танцов театър в Англия и Франция, се е заела с трудната задача за първи път да я пресътвори на сцена в интригуващ спектакъл:

"Танцовото представление "Самотни отдалеч" е вдъхновено от подредените думи, мисли и послания на Елин Пелин. Специално е. Идва от душата. За да се появи на бял свят много енергия, усилия и желания вложиха много хора. Екипът на Димитрис Георгиев и Дамян Димитров с Марий Росен създаде официален трейлър, за да загатнем какво ни предстои. Музиката на Милен Апостолов ме вдъхновява всеки ден, а сценографията на Андреа Попова ми помага да създам един по-красив свят. И идва ред на артистите, които пресъздават мислите ми на сцената чрез движения: Благовеста Митева, Симона Тодорова, София Адамова, Васил Зелямов и Калин Калинов", така описва процеса Анна.

Премиерата на първия й танцов спектакъл "Самотни отдалеч", проект на КредиАрте, е на 26 януари на сцената на Театрална работилница "Сфумато", а следващите дати са 7 февруари, 2 март и 13 април отново там.

Анна Кабакова за творческото й предизвикателство и въпреки, че най-добре се изразява чрез танца, без да обича да говори, с деликатна сдържаност ни пренася в дебрите на своята тайнствена, неочаквана чувственост:

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Коя е Анна Кабакова?
- Бяхме много малки, когато родителите ни водеха мен и със сестра ми Благовеста на балетни и оперни представления. Задължителното пиано. От тогава Танцът влезе в нашите души и решихме, че ще се занимаваме с него. Започнахме с класика при Примата на българския балет Красимира Колдамова, минали сме през различни стилове като стандартни танци, хип-хоп, стрийт денс. Записахме се в Частното училище за Танцово изкуство - ЧУТИ "Галина Уланова" като второ училище, паралелно с Френска гимназия.

Първо го записа сестра ми, а след една година - след годишния им спектакъл - реших, че това искам да се случи и с мен. Директорката на училището ми каза, обаче, че трябва едно лято да вземам частни уроци по балет, иначе няма как да стане. Цяло лято ходих всеки ден до Перник на балет (смее се). Но в крайна сметка влязох. Правихме спектакли, пътувахме, имахме награди за танц. Ръководител на класа ни бе Боряна Сеченова (хореограф и директор на Балет "Арабеск") и с нея реално направих първите стъпки в съвременния танц.

След това сестра ми влезе в НАТФИЗ, аз една година бях в "Дерида Денс", след което заминах за Англия да уча Танцов театър, където бях единствената чужденка във випуска. През втората година учих в Париж, по програма Erasmus, после отново в Англия.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

В Париж беше доста трудно, защото там се учеше само танц, но се оказа изцяло теория (смее се). Съвсем различно и трудно, защото реших, че няма как да се върна в Англия, без да съм стъпвала в зала два семестъра. Дълго търсих студия, с едни модули в ръце, с есета на френски, история на танца и какво ли не. Слава Богу, намерих едно прекрасно студио, в което всяка седмица преподаваше различен хореограф от Америка, Европа и къде ли не и това ме държеше.

Върнах се в Англия, последната година от следването си имах късмета да работя и участвам в танцовия филм на ръководителя на Департамента по изкуства там, която води Катедрата за танц, актьорско майсторство и танцов пърформанс. В годината на завършването ми, Департаментът по изкуства в Плимът откри нова сграда на Учебния театър - The House, в което аз участвах с представление и бе изключително емоционално. После със спектакъла направихме турне, за да представим Университета пред колежи, за да се създаде интерес към него. Участвах в няколко други проекта и се върнах в България.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Тогава бях на съвсем друг вълна, сега не бих творила така. С времето израстваш и се променяш. Дори и това, че е дошъл моментът да имам смелостта да направя свой проект и спектакъл, е различна стъпка.

С връщането ми, исках с всичко, което съм научила в Англия и Франция, и което е много различно от тук, имайки базата на Боряна Сечанова и Балетното училище, да създам свое лице в танцовия спектакъл.

Ако с две думи трябва да се опиша, бих го казала така - неразбираща и неразбрана. Много пъти в ежедневието, дори и сега на репетиции, работя с хора, с които никога не съм работила като хореограф. Често не се разбираме. И в живота съм така.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Как си го обясняваш?
- В работата по този спектакъл мога да си го обясня, защото работим по различен начин - аз и те. А за живота - нямам представа. Просто съм такава, някъде отнесена. Или не чувам, или нарочно си слагам някаква предграда. Повече обичам да слушам, отколкото да говоря.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Къде е твоето място - да танцуваш на сцената или зад нея, като хореограф?
- Зад нея. Не защото не искам. Така се случи, че след като започнахме репетиции по спектакъла, започнах да преподавам и да водя класове в две зали. Преподавам едновременно на хора, които са любители, и на такива, които са завършили танц и се занимават професионално.

Много повече ме удовлетворява и ми пълни душата това да създам нещо и да го видя през тялото на друг, защото всеки един е различен. Всяко тяло е различно. Това ми дава много повече, отколкото да съм на сцената. Този микс, който идва от мен, от тях...

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Какво е за теб танцът?
- Може да прозвучи като клише, но танцът е начин на изразяване. На актьорите е театърът, на художниците - четките, на мен ми е танцът. Ако трябва да се изразя, ще го направя чрез движение, с думи ми е някак по-трудно.

В много танцови театри използват глас, говор, но аз не. В спектакъла използвам само тялото, което някои ще разберат като чувство и усещане, други не. Танцовият театър е малко по-недостъпен. В театъра, понякога ти казват директно какво се случва, какво трябва да стане, понякога ти го казват индиректно.

В танцовия театър трябва да се вглъбиш, да се опиташ да ги разбереш, да следиш единия, другия, какво се случва с телата им, което е по-различно. По-трудно за възприемане от масовата публика.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Така ли е извън България?
- Не. Има водещи компании в Лондон, които правят - вярно, масови продукти с впечатляващи хореографии, но там има култура да се ходи на танцови спектакли.

Танцовият театър е изкуство, което се споделя с хората.

- Притесняваш ли се от първия си спектакъл у нас?
- Да. Не съм учила тук. Сестра ми, която завърши НАТФИЗ, е някак си по-позната в танцовите среди в София, а аз не съм била в България през тези години и съм непозната. Някои ще си кажат: Кое е това момиче, откъде идва? Когато минат първите няколко представления, ще имам по-ясна визия, ще чуя различни мнения.

Има риск спектакълът да не се разбере, да не се хареса. Но аз съм чиста пред себе се. Искам хората да видят това, което е в мен, а не нещо, което е удобно, лесно, шарено и приятно в рамките на един час.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Правиш ли компромиси със себе си?
- Не, дори и да се проваля. Ще си кажа - поне опитах да съм честна, а ако не се хареса - шанс...

- Защо се спря на Елин Пелин и непоставените му на сцена импресии от "Черни рози"?
- Исках да споделя и изразя емоции като танц. След проучване на различни разкази и автори реших, че в "Самотни дървета" той най-добре е описал моята емоция.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Кое бе най-вдъхновяващо при подготовката на спектакъла?
- Казвам го с две ръце и два крака (смее се) - това бе работата с композитора Милен Апостолов, автор на музиката в спектакъла. Много сме близки като хора, като приятели и от години се канихме да направим нещо заедно. Когато се спрях на идеята спектакълът да бъде по Елин Пелин и на седемте участника им дадох първо текста на "Самотни дървета", да го прочетат сами и да го усетят. Не че не може да се преразкаже, но в него според мен няма нито една излишна дума. Всичко, което искаш да изразиш, е казано.

До този момент, никога не бях участвала в създаването на музиката. Милен изпипа всичко да най-малкия детайл от това, което искам да изразя. Често спорехме дали даден музикален етюд може да се танцува, после ме разколебаваше и целият този процес с него ми е най-любимият момент.

Той е прекрасен като композитор и мисля, че музиката в спектакъла е много хубава.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Как дърветата влизат в танц?
- В "Самотни отдалеч" аз си представих дърветата като мъж и жена и какво се случва с тях, когато са самотни. Може да си сам на хълм или в планина, но може да си сам и сред хората. Кръговратът на самотата да търсиш някого, да го намираш, но все нещо да те спира и ти пак да оставаш сам.

Звучи така: "Самотни отдалеч, самотни отблизо и пак, и пак, и пак започвам отначало".

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Каква е твоята самота?
- В края на текста Елин Пелин го казва много хубаво: " Колко е страшна любовта, ненамерила любов, колко е непоносим животът без взаимност...!" За мен самотата е все да търсиш, все да намираш и все да не намираш. Спрях се на този текст, след като го търсих дълго време, защото много пряко ме засяга и се сблъсквам точно с този кръговрат. Затова и казах, че този спектакъл е абсолютно честен.

Самотен си, когато не го споделяш и не го признаваш. Спектакълът е базиран на взаимоотношенията между двама души и кръговрата между самота и нови срещи, в търсене на взаимност. Препратка към действителността ни.

- Какъв танцов спектакъл ще видим?
- Със сигурност няма да е весел. Ще остави чувство на тъга, защото повечето хора живеят в този кръговрат. Доближаваме се един до друг, но си оставаме самотни.

В текста дърветата са разделени от природата, поставила ги на различни места, но ние хората си го причиняваме сами.

"Самотни отдалеч", танцов спектакъл на Анна Кабакова по мотиви от "Черни рози" на Елин Пелин (Снимки: Ралица Каменова)

- Тъжен човек ли си?
- По принцип не, но през последните години всичко това ми прави силно впечатление. Има толкова много липса на взаимност и самота около нас.

- Разкажи ни за участниците в "Самотни отдалеч"?
- Танцовите артисти са петима - Благовеста Митева, Симона Тодорова, София Адамова и Калин Калинов, с които се познаваме от работата ни в спектакъла ARTisT, а Васил Зелямов привлякох от "Дерида". Сценографията - красива и неочаквана, но все още е тайна, както и костюмите, са дело на Андреа Попова. Всички сме много близки, сплотени. На моменти бе нормално да имаме творчески различия. Ние се познаваме изключително добре, но не бяхме попадали заедно в работна среда, което си е огромно предизвикателство.

"Самотни отдалеч", танцов спектакъл на Анна Кабакова по мотиви от "Черни рози" на Елин Пелин (Снимки: Ралица Каменова)

Трейлърът е на Димитрис Георгиев. С него решихме, че ще направим такъв, още когато спечелихме финансиране от Министерството на културата. Димитрис не показва това, което публиката ще види - нито сцена, нито декор, нито персонажи. Той се опитва да ти внуши емоцията, която спектакълът ти оставя, когато излезеш от залата.

- Как си представяш съдбата на този първи твой спектакъл и какъв искаш да бъде следващият?
- Искам да пътуваме с него и това ще бъде фокусът ми след премиерата. Да излезем навън, да отидем на фестивали. Въртят ми се вече идеи и за следващ проект и се надявам този спектакъл да бъде старт-бутон за него.

Той няма да бъде в театър, няма да е и навън, няма да е в пространство, в което зрителя ще седне и ще гледа.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- В България знаем, че за артиста и въобще за твореца е доста трудно да се издържа само с това.
- Аз ще го кажа така - една идея по-лесно е, ако правиш компромиси и неща, които не са чист танц - този, който аз съм учила и никога няма да предам. Затова съм направила своя компромис и работя друго, за да се издържам. Но стане ли въпрос за танц, нямам колебание и отстъпление.

- Как би изглеждал твоят танц, ако трябва да опишеш себе си?
- Като преливаща вода от съд в съд. Като плавното движение на водата.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Как би описала човека, който искаш да е до теб с такова движение?
- Това би изглеждало като танц - прегръдка.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Анна Кабакова е родена в София през 1992 г. Учила е паралелно в две средни училища - 18 СОУ "Уилям Гладстон" - езикова гимназия с изучаване на френски език и ЧУТИ "Г.С.Уланова" - обучение по специалност "Съвременни танцови техники".

През 2010 г. заедно с Балетното училище взимат награда второ място за съвременен танц - Международен фестивал в Санкт Петербург - "Петербургская метелица''.

След гимназията заминава да учи и живее в Англия - Бакалавър "Танцов театър" в Plymouth University. Прекарва и една година в Париж, Франция по програма Erasmus - специалност "Танц".

Анна Кабакова на фасадата на Университетския Театър - The House в Плимът със спектакъла, който е създаден за откриването му през 2014 г. (Снимка: Личен архив)

След завършване на университета, участва в два проекта в Англия - турне из южната част, с цел промотиране на програмата "Танцов театър" и късометражен танцов филм "Into air" с режисьор Рут Уей.

Има участия в различни проекти като хореограф - театрални постановки, международни уъркшопи.

В момента води класове в залите на Pole Dance Bulgaria - съвременен танц - release technique.

Интервю на Тина Философова

Потопете се в танцовия спектакъл "Самотни отдалеч" по мотиви от творчеството на Елин Пелин на 26 януари, на 7 февруари, 2 март и 13 април от 19.00 часа на Основната сцена на Театрална работилница "Сфумато".

САМОТНИ ОТДАЛЕЧ
Димитър Кабаков

гора
дървета и листа
човек-дърво
дърво-човек
и пак дърво
и пак човек
илюзия за общност
ако забрули
вятърът свиреп
посрещаме го заедно
и заедно се борим
с бурята и вихъра
ала когато
гръм удари
той пада върху мен
или пък теб
или пък него
разсича нечие сърце
с кама от огън
и няма клон
или ръка
за помощ
самотни отдалеч
самотни заедно
и пак
и пак
и пак
започвам отначало...

Сценография и костюми: Андреа Попова
Режисура и хореография: Анна Кабакова
Композитор: Милен Апостолов
Фотограф: Ралица Каменова
Участват: Благовеста Митева, Васил Зелямов, Калин Калинов, Симона Тодорова, София Адамова

Проект на КредиАрте. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата.

Коментирай 0

1/1

Анна Кабакова (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

"Самотни отдалеч", танцов спектакъл на Анна Кабакова по мотиви от "Черни рози" на Елин Пелин (Снимки: Ралица Каменова)

"Самотни отдалеч", танцов спектакъл на Анна Кабакова по мотиви от "Черни рози" на Елин Пелин (Снимки: Ралица Каменова)

Анна Кабакова на фасадата на Университетския Театър - The House в Плимът със спектакъла, който е създаден за откриването му през 2014 г. (Снимка: Личен архив)

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Актьорите от Казанлъшкия театър ви провокират да станете част от предградията - такива, каквито са, с най-новата си премиера в един различен, крещящ спектакъл

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Театър "Реплика" ви провокира с поредното си интригуващо заглавие и ви кани да се посмеете и замислите над него на 18 февруари на сцената на Театър Азарян

Антон-Константин: Хаосът е символът на пълната свобода

Младият художник представи петата си самостоятелна изложба. Вижте какво разказа пред Impressio

Ангел Дюлгеров за музикалните "шамари" и Tube Hedzzz

Рокмузикантът за сцената, музиката извън рамките и социалното послание, което носи най-новото видео към сингъла "Broken Machine" от втория студиен албум на Tube Hedzzz

Мик Бокс от Uriah Heep: Да свириш музика без ограничения - това е рок

70-те бяха бунтовно време в много отношения, казва фронтменът на бандата

Георги Тошев: Не приемат Коканова във ВИТИЗ, защото е дъщеря на царски офицер

И Васил Найденов е на дневен ред, и Георги Парцалев, незаслужено забравен талант, и моят връстник Стефан Вълдобрев, разкрива известният журналист и продуцент своите бъдещи проекти