КИНО НА ФОКУС
"Оглушителна тишина": Гимнастичката Цветелина Стоянова във фокуса за значението на психичната грижа
Документалният филм, посветен на историята на гимнастичката ни Цветелина Стоянова, която прави опит за самоубийство, според думите на режисьора Станислав Дончев е "филм-сеанс, който има точно такава цел - да запали желанието за живот"
Автор : / 8630 Прочита 4 Коментара
Кадър от филма "Оглушителна тишина"
Снимка: Личен архив
Документалният филм "Оглушителна тишина" на режисьора Станислав Дончев и сценаристките Теодора Стоилова-Дончева и доц. Петя Александрова разказва историята на световната ни шампионка по художествена гимнастика Цветелина Стоянова, която прави опит за самоубийство в деня, в който се предполага, че трябва да замине за Олимпиадата през 2016 г.
Филмът проследява пътя на нейното възстановяване и връщането й към живота, както и най-важната й битка, тази да излекува душата си.
"Оглушителна тишина" е филм, в който историята на Цветелина е по-скоро фонът, на който по-големият разказ е разказът за психичното здраве и подкрепата, за невидимите хора с психични проблеми, които изискват грижа и внимание.
Режисьорът Станислав Дончев и сценаристката Теодора Стоилова-Дончева
Снимка: Личен архив
Филмът тръгна по кината из страната. По този повод разговаряме с режисьора Станислав Дончев и едната от двете сценаристки - Теодора Стоилова-Дончева за търсенето на истинските истории, за крехкостта на човешката душа и филмовият им опит, повече хора да разберат какво означава психична грижа и колко би било добре тя да бъде достъпна и изляза от стереотипите, в които все още съществува.
- Как стигнахте до историята на Цветелина Стоянова и идеята да направите документален филм по нея?
-Теодора Стоилова-Дончева: Първо ни развълнува темата за това как човек живее, след като е направил опит за самоубийство, обществото "приема" ли го обратно, самият той успява ли да си прости. Интересуваше ни вътрешната борба на самия човек, а и реакциите в средата, в която живее, т.е. и емоционалната, и чисто човешката и социалната страна на въпроса.
Режисьорът Станислав Дончев и сценаристката Теодора Стоилова-Дончева
Снимка: Личен архив
Обсъдихме подробно и не веднъж темата със съсценаристката Петя Александрова и режисьора Станислав Дончев минахме даже през етапа, в който си казвахме: "О, няма да стане, твърде сложно е!" Задавахме си и въпросите как се визуализира подобна тема, в която би следвало да има толкова много от вътрешния живот на главните ни герои.
Все пак правим кино, а в киното онова, което се вижда е най-важното. Обаче явно, че темата ни се е сторила достатъчно важна и на тримата, че да продължим да се борим да говорим по нея чрез езика на киното.
- Помня, когато случката кънтеше по всички новини, след това дълго време медиите ни търсеха сензационен оттенък в тази история. Вие сте направили точно обратното - не сте искали сензации, а сякаш фокус другаде - върху причините това все повече хора да се чувстват толкова притиснати, че да правят стъпката към самоубийство.
- Теодора Стоилова-Дончева: Така е, напълно сме съгласни с изказването Ви и се радваме, че "Оглушителна тишина" се разбира по този начин.
Не искаме филмът да е в графата "жълто" и "сензация", макар да знаем, че това се търси от зрителите. Нашият филм започва с възстановяването на Цвети. Нямаше как да не засегнем и темата за опита й за самоубийство, но акцентът е в нейното възстановяване и това, че то е възможно.
Станислав: С други думи, филмът включва в някаква малка степен сензацията, защото тя е неизменна част от случая, но основно се опитва да работи и в дълбочина, да не е на нивото на сензацията.
Кадър от филма "Оглушителна тишина"
Снимка: Личен архив
- По какъв начин Цветелина Стоянова беше въвлечена във филма и трудно ли ви беше да я убедите да говори по тази твърде лична и болезнена тема?
- Теодора Стоилова-Дончева: Не познавахме Цвети преди да решим да правим този филм. Отне ни известно време да се опознаем. Опознаването е процес, който е изключително важен в документалното кино, даже е фатално важен.
Ако екипът не може да се сближи с героите на филма си, тогава едва ли нещата биха могли да се получат добре, така че ние положихме усилия в тази посока.
Стана така, че съвсем скоро всички обикнахме Цвети. Тя се оказа много щедър човек. Даже изключително щедър, защото се съгласи да разкрие толкова много от вътрешния си живот, за да помогне на хора, които са се озовали в нейното положение.
Със сигурност не й е било лесно да се връща към болезнени за нея моменти, но тя го направи с открито сърце. Заедно с нея много пъти си казахме, че ако този филм успее да помогне дори на един човек, тогава значи сме си свършили работата.
Сценаристката Теодора Стоилова-Дончева
Снимка: Личен архив
Режисьорът на "Съществото" Невена Николова: Психологията е възпитала у мен любопитство към хората
- Едно от силните послания на филма ви е, че в крайна сметка не е добре да приемаме да вървим по нечий друг път, защото това може да ни доведе до депресия и неудовлетвореност от живота. Цветелина Стоянова донякъде избира този път, за да угоди, така да се каже на майка си, защото тя самата като малка е мечтала да стане гимнастичка. Това е и послание към родителите.
- Теодора Стоилова-Дончева: Лично аз не съм се замисляла точно по този въпрос, по-скоро не съм го поглеждала от тази гледна точна, но действително първата реплика на Цвети във филма е, че тя е вървяла по чужд път.
Когато говорим за спорт обикновено родителите записват децата си на нещо, което те самите обичат или пък смятат, че децата им имат талант и това вероятно е нормално, тъй като самите деца са твърде малки, за да могат да направят свой собствен избор.
Едно обаче е сигурно, ако филмът повдига такива сериозни въпроси, включително като този, за който говорите, значи сме си свършили работата.
Станислав: Все пак нека не остава съмнение за внасяне на раздор между родители и деца.
Семейството дава най-силната подкрепа в подобни случаи, а и при всякакви случаи. Семейството е най-силната обществена клетка и така трябва да бъде. Всички останали институции помагат, но няма ли любовта на близките, помощта на специалистите остава в полето на служебните услуги.
- Филмът представя човешката гледна точка и по-скоро разказва за проблема, универсално, като само фонът е случилото се с Цветелина Стоянова. Така поне на мен ми се струва, след като го гледах.
- Теодора Стоилова-Дончева: Да, такова беше нашето желание - да се насочим към темата универсално, така че разказът да може да бъде усетен от колкото се може повече зрители, независимо къде се намират.
А Цвети е нашият щастлив пример, надеждата, благодарение на която филмът се гледа леко и на финала не оставя чувство на безнадежност, напротив.
Станислав: Затова и филмът не се кацва "Цвети", а "Оглушителна тишина". Чрез нейната вълнуваща история и нейната магнетична личност да предадем важните послания на темата.
- В "Оглушителна тишина" се включват доктор Цветеслава Гълъбова, както и психиатъра Христо Хинков. Защо решихте да включите и професионални лекари?
- Теодора Стоилова-Дончева: Темата е изключително деликатна, а също и отговорна. Ние през цялото време сме обсъждали това, че е много важно как говорим за акта на самоубийството, че не бива да му придаваме загадъчно-романтичен оттенък.
Още докато писахме сценария се обърнахме към специалисти по темата. Преценихме, че е много важно те да участват и във филма поради тази причина, а това някак съвпадна и с желанието на самата Цвети да направи фондация, която да помага на хора като нея.
Така стана възможно да инкорпорираме нейното желание във формата на филма и срещата с психиатри стана органична.
- Имате ли за цел с филма и да помогнете на хората, знаем, че изкуството може да оказва въздействие и ни се отразява емоционално. Какво искате да кажете на хората?
- Теодора Стоилова-Дончева: Много бихме се радвали ако това стане. Ние искрено вярваме, че изкуството може да въздейства по такъв начин, не само да ни накара да се замислим, но и да има облекчаващ ефект в емоционално отношение.
Това ни беше мотивация и за игралния филм "Преди да забравя", който е посветен на хората, страдащи от болестта Алцхаймер (имам предвид, както самите болни, така и техните близки). Може би тъкмо тази вяра в това възможно въздействие на изкуството върху хората, ни кара да посягаме към такива сериозни теми, които знаем, че публиката не предпочита.
А тя не ги предпочита, първо защото животът вероятно и без друго е твърде тежък и второ, защото са загубени навиците в това отношение. Но това вече е друга тема.
Станислав: Аз го гледам като филм-сеанс, който да има точно такава цел - да запали желанието за живот. Последният кадър с тупкащото бебешко сърце е най-силния символ - животът е ценен сам по себе си.
Станислав Дончев в кадър от режисьорската си работа
Снимка: Личен архив
- Докато работихте по филма, какво научихте за психичната грижа у нас, има ли обществена необходимост да говорим по тази тема на нов глас?
- Теодора Стоилова-Дончева: Чудесен въпрос, благодаря че го задавате! Научихме, че има отлични специалисти, но като цяло системата не работи както трябва и това не е изненада, тъй като системата по принцип не работи както трябва, независимо дали става дума за психично или физическо здраве.
Ето още един парадокс: в България има отлични доктори, добри специалисти, но като цяло системата не е добра, тя често затруднява както самите лекари, така и пациентите.
Грижата за психичното здраве не прави изключение според мен, въпреки че пак казвам - имаме и много добри специалисти по психиатрия. Така че да, има нужда да се говори на нов глас, без да съдим, а с разбиране и загриженост.
"Добрият шофьор" на Тонислав Христов покори сърцата на младата публика на фестивала "Златна роза"
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Foglushitelna-tishina-gimnastichkata-tsvetelina-stoyanova-vav-fokusa-za-znachenieto-na-psihichnata-grizha&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F04%2F15%2F2867449%2F768x432.jpg%3F_%3D1744716733&description="Оглушителна тишина": Гимнастичката Цветелина Стоянова във фокуса за значението на психичната грижа', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}