СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Емил Димитров-син: Много хора си приписват, че са били близки с баща ми. Но всъщност не е така...
На 30 март се навършват 20 години без голямата ни звезда
Автор : / 9022 Прочита 2 Коментара

"Въпреки известността, Емил преди всичко беше човек. С чувство за хумор. Приеман от всички. Никога не е бил високомерен. Беше много весело да си около него, да си говориш с него, четеше много книги, беше много ерудиран.
Животът сам нарежда нещата и показва, кои хора са ти били верни, искрени и кои са били двулични през годините. Обикновено, когато си известен, на върха, всички са около теб. Но това не е само с музикантите, навсякъде е така. Когато си слаб и не си модерен, остават много малко хора до теб.
Но така е устроен животът, не бива да се сърдим на никого...
Има много хора, които си приписват, че са били близки с баща ми. Но всъщност не е така...,разказва синът на голямата ни звезда.
Емил Димитров - син с плакат на баща си в Княжево
Снимка: Личен архив
Емил Димитров-син е роден през 1970 г. в семейството на Мариета Димитрова и легендарния ни естраден изпълнител, чието име носи.
Едно щастливо семейство - Мариета, Емил и малкият Емко
Снимка: Личен архив
Неговите баба и дядо - илюзионистът Факира Мити и съпругата му Мадам Сизи оказват влияние върху артистичния дух, в който израства.
Емил решава да се отдаде на изкуството и е приет "ударни инструменти" в Консерваторията, като и до днес не спира да се занимава с музика. Завършил е и "Публична администрация" в Югозападния университет. Занимава се с авторско право.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Емил Димитров-син е женен за красивата Жаклин, с която имат син Мартин, който се занимава с финанси.
Емил Димитров-син в едно специално интервю за Impressio
- На 30 март се навършват 20 години без голямата ни звезда Емил Димитров... Как ще отбележите тази дата?
- Имаме обичай в най-тесен семеен кръг да се събираме на такива дни. Кандилото си гори, по християнски...
Съпругата ми, аз, синът ни е в чужбина, ще се върне за Великден, така че ние ще сме си само...
Жаклин и Емил Димитров - син със сина им Мартин на абитуриенския му бал
Снимка: Личен архив
- В края на годината се навършват 85 години от рождението на Емил...
- Имаме някакви идеи, но ще видим какво ще се случи. Не искам да говоря, защото до сега каквото и да опитвам, винаги спираме някъде поради липса на възможност да го осъществим.
- Какво ви е пречело до сега?
- Липсата на финансиране...
- Не се ли е появявала идея от страна на държавата да се включи в отбелязването на важните дати, свързани с голямата ни звезда?
- Държавата си има нейни проблеми и те са много големи. Не можем да искаме от държавата.
Инициативите на държавата са само ако са заложени в някой план. А и тогава не е сигурно. А ние, повярвайте ми, не сме заложени в никой план. Не само ние, по принцип, културните проекти не са заложени. А и аз няма да кандидатствам с проект към някоя програма, за да честваме годишнина от рождението на баща ми.
- Емил е толкова обичан от хората, това е безспорно... Песните му не са забравени... Напротив.
- Винаги се радвам, когато публиката отново проявява своето уважение и любов към Емил. Но това проявление, по принцип, е когато има някакъв готов продукт, който е представен и те могат да го видят.
Ако тръгнеш да правиш нещо, много трудно може да намериш съмишленици и някакво участие.
- Взимате участие в проекта на Иван и Андрей - филмът за Емил?..
- Проектът е съгласуван с мен. Има подкрепата на семейството, уточнени са всички неща по сценария. Говорили сме много, дали сме достатъчно информация и материали, всичко е автентично, за да може да се снима филмът. Надявам се да се намери финансиране, за да може да бъде осъществен. Защото, доколкото знам, не е одобрен още от Националния филмов център.
Емил Димитров
Снимка: Личен архив
- Какъв период от живота на баща Ви обхваща филмът?
- Това е много хубава история за кариерата на Емил от самото начало, докато става много известна звезда. Много бурно се развива действието. Има всичко в него. Има тъга, има любов, има много музика. Надявам се, че ще стане много добре. Самият аз виждам голям потенциал.
Предполага го самият подход на продуцентите Иван и Андрей, на сценаристите, на режисьорката Яна Титова. Много добър екип, надявам се да стане нещо добро.
Във филма основното е любовта между Емил и публиката.
Александър Кендеров ще играе ролята на Емил във филма с продуценти Иван и Андрей.
- Казвали сте, че сте общувал в детството с Емил от един часа на обяд, когато се е събуждал от сън...
- Емил по принцип нощно време композираше най-вече - когато няма никой, когато е спокойно. Въпреки че и през деня е композирал. При него всичко се случваше, когато му дойде музата. А тя му идваше по всяко време.
Емил с баща си
Снимка: Личен архив
- А вие като малък присъствал ли сте, когато той композира? Разкажете за тези моменти.
- Емил композираше нещо, когато му хрумваше някаква тема и ни събираше всичките - мен, майка ми - да слушаме как се получава. Почваше да измисля текст. Звънеше на Иля Велчев, на Васил Андреев, или на някой друг. Свиреше по телефона, всичко започваше да се оформя...
Емил джуниър с баща си
Снимка: Личен архив
- Вие на създаването на коя песен си спомняте да сте присъствал?
- Една от песните, които си спомням как написа, беше "Ако си дал"...
Имаше една песен:"Убий ме за това, че цял живот ти бях приятел" и т. н. Трябва да съм бил на 8 -10 години. У дома се свиреше, непрекъснато. Имаше поети, аранжори, музиканти. То си беше като студио.
Долу в едно помещение се репетираше всеки ден по няколко часа, аранжираше се на живо...
Баща и син
Снимка: Личен архив
- На вас какво Ви правеше впечатление? Какво Ви беше интересно в този процес?
- На малко дете всичко може да му е интересно. Когато живееш в самия процес на нещата, ги разбираш без много много да питаш. Виждаш ги, чуваш, гледаш... Не се чудиш какво става, защото някак си го усещаш.
Аз съм ходил с него и майка ми по турнета още като дете, 2-3 годишен. Оттогава имам някакви спомени от сцените, гримьорните, завесите, публиката, хотелите... Аз си ходех с тях.
- Какво си мислехте, когато виждахте баща си на сцената?
- Просто знаех, че това е татко, че излиза на сцената и пее на хората.
Емил Димитров
Снимка: Личен архив
Спомням си, че когато пееше "Ако си дал", публиката ставаше и пееше с него. Това е песен, която докосва всеки. Защото всеки е преживявал по някакъв път в живота си, когато е бил добър, бил е великодушен. Или пък не е бил, или... Дал е без да иска отплата, когато е давал искрено нещо. Така че всеки от нас възприема емоционално тази песен, а това я прави още по-силна и близка до нас, а и това е едно от най-великите стихотворения на Иля Велчев.
- Много хора са минали през вашата къща. Спомняте ли си за най-близките му приятели, които не го предадоха докрай?
- Ще кажа - много познати и малко бяха приятелите.
Вкъщи беше като едно денонощно соаре. Едни влизат, други излизат, други идват...
Мариета, Емил и малкият Емко
Снимка: Личен архив
Всъщност най-близките хора, които и до ден днешен смятаме за част от семейството са Богдана Карадочева и Стефан Димитров. С Богдана имат много спомени от Париж. Работили са заедно. Аранжиментът на "Писмо до мама" е на Стефан Димитров. С тях си поддържаме връзка и до сега всеки месец.
Емил Димитров - син с плакат на баща си в Княжево
Снимка: Личен архив
Както има един доктор - прекрасен спортен лекар - Мишо Илиев. Той също остана цял живот близко до нас и винаги е помагал на Емил с всичко, което може. Може би той е човекът, който знае най-много за песните на Емил. А и всичките ги знае наизуст. При него ходят всички спортисти. Той беше доктор на националния отбор по футбол дълги години.
Останаха тези хора. Но има много, които си приписват, че са били до него. Но всъщност не е така.
Въпреки известността, Емил преди всичко беше човек. С чувство за хумор. Приеман от всички. Никога не е бил високомерен. Беше много весело да си около него, да си говориш с него. Четеше много книги, беше много ерудиран.
Като малък, първият ми контакт с музиката беше от него. Пускаше ми класическа музика - Бах, Рахманинов, Бетовен, Шопен...
Емил с баща си пред пианото
Снимка: Личен архив
Животът сам нарежда нещата и показва, кои хора са ти били верни, искрени и кои са били двулични през годините. Обикновено, когато си известен, на върха, всички са около теб. Но това не е само с музиката, навсякъде е така. Когато си слаб и не си модерен, остават много малко хора.
Но така е устроен животът, не бива да се сърдим на никого...
- Със семейството на баба Ви и дядо Ви - Факира Мити и Мадам Сизи сте се събирали редовно...
- По официалните празници, рождени дни, Великден, Коледа...
Коледата я почвахме от някъде 20-ти декември, та до 6-ти януари, почти месец Коледни и новогодишни празници... На празниците много се държеше в нашето семейство.
- Правеше ли фокуси дядо Ви на тези празници?
- В семейна среда дядо ми правеше фокуси, като много малък се плашех от него, защото той беше много внушителен - с един голям мустак. И имаше две кукли, Ванчо и Ганчо, с които работеше. Като малък се плашех от този номер. Сега куклите си седят тук при мен в къщи.
Факира Мити е първият вентролог в България. Тази година се навършват 115 години от рождението му.
Баба ми беше уникална жена, елегантна, много възпитана. Всъщност ние имахме прекрасни връзки цялата фамилия. Леля ми, чичо ми... Правихме много големи семейни събирания и винаги сме държали на традицията.
Защото човек, ако не държи на традицията и не си знае корените, не може да се развива, отвява го вятърът като прашинка.
- Мартин, синът Ви, завърши ли?
- Синът ми тази година завършва магистърската си специализация по икономика и мениджмънт в Католическия университет в Милано и наесен го чакам да се прибере.
Емил Димитров - син със сина му Мартин
Снимка: Личен архив
- А музиката?
- Мартин е изключително музикален. Но може би аз, като беше малък го насилих в уроците по пиано, и той се отказа, ама може да се върне.
Сватбата с Жаклин
Снимка: Личен архив
Важното е да живееш, да си живял и да си възпитан в къща с пиано. Не е важно да свириш на пиано. Това вече само по себе си означава нещо. Музиката я таи някъде дълбоко. Някой ден може да излезе.
- Какво би казал баща Ви днес?
- Този свят е студен, в него няма емпатия между хората. Това ще погуби обществото, когато ние не си говорим и не комуникираме едив с друг. Ние сме стигнали до тук и сме оцелели, защото сме били заедно като общност.
Баща ми живееше от музика и от любовта на общността. Какво да каже в днешно време. Няма да му хареса.
Емил Димитров- син
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
- Какво Ви се иска да направите, все пак, в чест на 85-годишнината от рождението на Емил в края на годината?
- Много бих искал да оркестрираме и аранжираме някои от неговите най-емблематични песни със симфоничен оркестър. Досега не е правено...
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА