СПЕЦИАЛНА СРЕЩА
Иранският режисьор Мохамад Расулоф: Не искам да съм революционер, а да бъда себе си
Расулоф споделя пред Импресио, че много от творците в родния му Иран водят двойствен начин на живот - той е един навън според правилата, и друг вкъщи, свободен и универсален
Автор : / 272 Прочита 0 Коментара
Мохамад Расулоф като гост на София Филм Фест
Снимка: Даниел Димитров/ БТА
През пролетта на 2024 година иранският режисьор Мохамад Расулоф пое изключително сериозен риск да присъства лично в Кан, тъй като все още има неизпълнена присъда и забрана от властите да напуска родината си. Неговият филм "Семената на свещената смокиня" предлага драматичен, проникновен анализ на реалността, в която той и съгражданите му са принудени да живеят.
В драматичния сюжет, който се превръща в изпълнен с напрежение трилър, индиректно се намесва протестното движение "Women, Life, Freedom", а разказът е за съдбата на едно семейство, чиито две дъщери се опитват да разберат какво е участието на баща им в политическия режим на страната.
Независимият режисьор, сценарист и продуцент Мохамад Расулоф е роден през 1972 година в Шираз, Иран. Преди да започне да се занимава с кино, той изучава социология. За първия си пълнометражен филм "Здрач" ("The Twilight", 2002) Расулоф печели наградата за най-добър филм на фестивала Фажир в Иран.
След излизането на втория му филм "Остров от желязо" ("Iron Island", 2005) започват проблемите му с цензурата в Иран и възможностите да прави кино са силно ограничени, получава и категорична забрана. Неговите филми не се показват в родината поради цензурата, но се радват на широка фестивална публика извън Иран.
През март 2010 година Расулоф е арестуван на снимачната площадка заедно с Джафар Панахи. В последвалия съдебен процес той е осъден на шест години затвор; присъдата впоследствие е намалена на една година и е освободен под гаранция. Расулоф е сред иранските режисьори, заедно с Джафар Панахи и Саид Рустаи, които печелят награди на най-големите кинофестивали, но са обвинявани в родината си в опозиция срещу режима.
През 2011 година Мохамад Расулоф печели наградата за най-добър режисьор в конкурсната програма на Кан "Особен поглед" за филма си "Сбогом" ("Goodbye"). Две години по-късно той печели наградата на ФИПРЕССИ, отново в "Особен поглед", за "Ръкописите не горят" ("Manuscripts Don"t Burn", 2013).
Кадър от филма "Семената на свещената смокиня" на Мохамад Расулоф
Източник: София Филм Фест
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Филмът му "Почтен човек" ("A Man of Integrity", 2017) получава голямата награда в "Особен поглед". През 2020 година неговият филм "Няма зло" ("There Is No Evil") печели "Златна мечка", наградата на Екуменическото жури и Наградата на филмовата гилдия в Берлин.
След като отново получава присъда, този път от осем години затвор, от които трябва да излежи ефективно пет, по обвинения в "заговор срещу националната сигурност", през май 2024 година Расулоф решава тайно да напусне родината си.
По думите му пред британския вестник "Гардиън", той извършва "изтощителен и изключително опасен преход" пеша по таен маршрут през планинска погранична зона, прекъсвайки всякаква комуникация чрез мобилни телефони и компютри, и в крайна сметка намира убежище в Германия.
Благодарение на това рисковано решение, той успява лично да представи най-новия си филм "Семената на свещената смокиня" ("The Seed of the Sacred Fig") в Кан, където творбата му бе удостоена с пет приза в официалната конкурсна програма - Специалната награда на журито, наградата на ФИПРЕССИ, наградата на Екуменическото жури, наградата "Франсоа Шале" за най-добър филм и приза на Френската асоциация на арт-хаус кината. "Семената на свещената смокиня" има още 20 награди и над 50 номинации от различни световни филмови форуми, включително номинации за "Оскар", БАФТА и "Златен глобус" за чуждоезичен филм.
"Моята мисия е да мога да предам разказите за това, което се случва в Иран, и за ситуацията, в която сме попаднали като иранци, - казва Расулоф пред "Гардиън". - Това е нещо, което не мога да направя в затвора."
Мохамад Расулоф представи в София лично многократно награждавания "Семената на свещената смокиня" и проведе мастърклас в рамките на София Филм Фест.
- Здравейте, как ви се струва България?
- Усещам България много близка, дори с езика и храната ви, смятам, че имаме много общо. Става ми все по-интересно да науча за страната ви.
- Като си говорим за географии, мислите ли, че в някои държави разбират повече иранската култура отколкото в други?
- Наистина ще слушам внимателно реакциите на публиката в София след филма ми и ще си отделя време да проследя и разбера повече за нещата, които ни свързват.
- Вярвате ли, че западната публика може да разбере повече за Иран благодарение на вашия филм "Семената на свещената смокиня"?
- Старая се моите истории да бъдат разбрани, защото когато идваш от един такъв автократичен режим, трябва да говориш ясно и универсално.
Трябва да можеш да кажеш, че жените в Иран трябва да вземат разрешение от държавата, за да си боядисат косата.
Трудно е, но е важно да кажеш, че това е ежедневния живот на хората в Иран и жените понякога не знаят какво да обличат, за да не ги арестува моралната полиция.
- Във филма си имате много документално направени кадри от протестите на младите хора в Иран. Защо подходихте по този начин и решихте да вкарате такива кадри?
- По няколко причини. Първата е, че разказвам история на едно семейство и исках да покажа как външните събития и фактори се отразяват вътрешно. И заради това трябва да се разкажат и външните събития. Филмът ми е независим и нямаше как да снимам официално такова нещо.
Затова реших, че мога да използвам това, което имам и ми е под ръка. Исках също така да покажа и важното значение на социалните медии в днешно време дори и в страна като Иран. Въпреки, че социалните медии в Иран също има опити да бъдат репресирани, то те успяват въпреки това.
Исках да покажа на второ място колко са силни социалните медии и как те влияят на различните поколения. Не знаех дали мога да създам нещо смислено с тези кадри, но те трябваше да имат сила, която да въздейства на хората.
Кадър от филма "Семената на свещената смокиня" на Мохамад Расулоф
Източник: София Филм Фест
- За мен едно от най-силните послания във филма е, че макар и много силно, традиционното семейство в Иран е покварено лесно от деморализиращите сили на властта. А властта е тази, която обикновено ни говори за морал и ценности. Изглежда всяко докосване до властта покварява, така ли е според вас?
- Не може да се каже с точност, много зависи от ситуацията. При всички положения властта може да покварява много, може и да е близко до морала. Иран е ислямска република и нещата стоят малко по-различно, защото идеологията е такава. В исляма можеш да говориш едно и да правиш друго.
Вацлав Хавел също показа много от това, което се случваше в Иран и може да се каже, че стои някъде между двете системи.
- Как намерихте смелост да направите "Семената на свещената смокиня", знаейки за опасностите, които ще ви сполетят. Все пак вътрешният импулс към творчество изглежда е по-силен?
- Това беше чувство на необходимост. Има нужда от това. Нещо много повече от кино. Да се освободиш, да оттласнеш системата на натиск от себе си.
Иранският режисьор Мохамад Расулоф (Снимка: Getty Images)
За системата е важно да не се занимаваш с тях, но е важно да бъдеш себе си и да правиш, това, което искаш, а за тях това означава, че едва ли не си революционер.
Дори една жена, която реши да не спазва пълния хиджаб и излезе на улицата, защото тя така иска, това за нашата власт е революционно настроение. Аз искам да правя филми и да не обръщам внимание на цензурата и да разказвам истории, които аз искам.
Аз изобщо не искам да правя революции, искам да съм себе си, но за системата ни, двете неща са свързани. Това, което ми помага да продължавам и да продължавам да правя такива филми е да бъда себе си и да запазя човешкото си достойнство.
Иначе винаги можеш да намериш човек като теб, има и още такива хора - има ги и сред актьорите, и сред режисьорите.
Източник: Европейски филмови награди
- Имате силни традиции в Иран и по отношение на женското движение, и на режисьорите, някои от тях световно известни. Мислите ли, че тези гласове могат да променят ситуацията в Иран, възможно ли е това?
- Разбира се. Има една такава връзка между двете, защото влиянието, което на мен ми оказва обществото има и другия ефект, аз да му оказвам влияние на него с моите филми. Това, което ме вдъхнови да направя този филм е движението за правата на жените в Иран и протестите. Филмът остави следа върху тази важна за нас случка в историята ни.
Вече шест години се стараят да ни задушат, но не могат. Младежите няма да останат неактивни, защото няма как да живеем в 21 век по начин, по който хората са живяли през 7 век. Това просто не е възможно.
- Последният път като се видяхме с вас в Люцерн, Швейцария, казахте, че пишете много сценарии и винаги по време на полетите ви се занимавате с писане. Какво правите в момента и работите ли по някой нов филм?
- Дори днес в София написах малко. Винаги пиша. За пишещия човек, това е значението в живота му. Всяко ново нещо ме вдъхновява, включително и идването ми в София. Понякога всичко е разхвърляно и накъсано, но когато се концентрираш, вече можеш да съединиш парчетата.
Следващия месец започвам репетициите по моя пиеса, която ще се играе в Берлин. Тя ще бъде с момичетата, които участват във филма ми, актрисите, които публиката вижда в "Семената на свещената смокиня". Решихме, че трябва да работим по тази пиеса и тази история и да се запитаме за важните неща. Пиесата я написах в самолета и ще бъде представена през месец юли в Берлин.
Кадър от филма "Семената на свещената смокиня" на Мохамад Расулоф
- Представяте ли си пиесата ви да бъде представена в театър в Иран?
- Възможно е, но едва ли ще се случи скоро. Иначе в Иран има ъндърграунд театри и среда, в която има хора, които правят изкуство, чиито глас се чува. Знаете ли защо?
В момента в Иран има едно ново поколение, което е открито за света. Защото макар в страна с цензура, те вкъщи могат да гледат каквито си искат филми от целия свят и никой не може да им го забрани. Има много хора в Иран, които правят неща, които изобщо не са по правилата на властта. Много от тях не се вълнуват от политика и затова никой не се занимава с тях.
Говоря за млади хора. Те не смятат за политически нещата, които правят. Но нещата, които правят от художествена гледна точка са много силни.
Тези артисти правят много интересни неща и са видими, но не се месят в политиката и затова са ги оставили.
Мохамад Расулоф на кинофестивала в Кан (Снимка: Getty Images)
В Иран не могат да се гледат западни филми в кината, но хората гледат в домовете си и съответно влиянията на младите ирански артисти могат да бъдат отвсякъде. Това, което те водят е нещо като двойствен живот и не знам дали има нещо такова в света. Например голяма част от тези хора носят западни дрехи, но като ги гледат отвън на улицата, не можеш да разпознаеш.
Законите в Иран са далеч в миналото, младите хора живеят сякаш тялом там, но ментално са някъде другаде. Тази двойственост е необяснима наистина.
Събирането на гости в Иран също е особено - животът отвън е различен от вътрешния живот, който е много по-свободен. Затова нещата там едновременно се променят докато уж остават същите.
Интервю: Юлия ВЛАДИМИРОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}