НА ФОКУС
Тимофей Кулябин: В Новосибирск още играят две мои пиеси, но без името ми
"Страшно много артисти, хора от културата, дори политици трябваше да напуснат Русия", казва известният режисьор Тимофей Кулябин, който през май ще постави своя пиеса в Народния театър в София
Автор: / 202 Прочита 0 Коментара
19 април 2024 г., Хамбург: Руският режисьор Тимофей Кулябин на сцената на Thalia Theatre след репетиция на пиесата "В самотата на памуковите полета".
Снимка: Marcus Brandt/picture alliance via Getty Images
Тимофей Кулябин е роден през 1984 година в Ижевск. Прочутият театрален режисьор напуска Русия през 2022 година заради Путиновия режим и несъгласието си с войната в Украйна.
Кулябин ще постави в Народния театър в София една от култовите класики на постромантичния реализъм и психологизъм от края на XIX в. - "Хеда Габлер" от Хенрик Ибсен.
Премиерата е на 31 май 2025 на Голяма сцена, а в главните роли са Дарин Ангелов, Радина Кърджилова, Бойка Велкова, Ана Пападопулу, Деян Донков, Иван Юруков и Албена Ставрева.
- ДВ: Как бихте коментирали факта, че сте емигрант от режима на Путин и в голяма степен сте канселиран в Русия?
Тимофей Кулябин: Това е факт, не зависи от моите чувства. Ще ви кажа нещо смешно - в Новосибирск още играят две мои пиеси, но без името ми. Представете си афиш, в който са изброени актьорите, но няма режисьор.
- Заедно сме почитатели на Брехт (включително докато е в Дания), което ми подсказва отново темата за културния емигрант. Какво мислите?
Тимофей Кулябин: Това всъщност е темата за авторитаризма, която при нас, като руснаци, се завърна с определена жестокост. И сега в Русия всички теми по въпроса отново са налице - цензурата и всички класически проявления на авториторизма. Нищо ново.
Режисьорът Тимофей Кулябин (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")
А вие сега сте забранен ли в Русия, да уточним?
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Тимофей Кулябин: За мен в момента не е възможно да се върна в Русия, дори и да искам - защото имах няколко изявления срещу инвазията в Украйна, антивоенни. А това днес в Русия е забранено.
ДВ: В подобен случай аз казвам, че има поне две различни Русии. Съгласен ли сте?
Тимофей Кулябин: Абсолютно. Страшно много артисти, хора от културата, дори политици трябваше да напуснат Русия. Но те все още са част от руската култура въпреки принудителното изгнаничество. Един от проблемите е, че хората в Русия нямат достъп до тази изнесена навън руска култура.
ДВ: Имам една теория, че трябва да правим разлика между руския "spiritus", т.е. руската култура, и руския "imperium", т.е. руското властово имперско мислене.
Тимофей Кулябин: Чудесно, но знаете ли - аз не вярвам в колективната отговорност. Моето усещане е, че всички пропуснахме нещо в първото десетилетие на новия век, така че може и ние да имаме вина за всичко днес. Сложен казус поставяте.
ДВ: Да обсъдим вашата Хеда, с която ще запознаете публиката в София. Как бихте я описали? Защото често е била наричана "невротичка" и дори "най-лошата изобщо при Ибсен", макар да е една от най-великите драматични женски персонажи в театралната драматургия.
Тимофей Кулябин: Тя е хем артистична, хем - както знаете - накрая се самоубива. В моята версия самоубийството е сякаш нейният последен "пърформанс". Целият ѝ живот преди това, впрочем, го разглеждам като вид "пърформанс", който започва още от женитбата ѝ.
ДВ: Къде да ровим тук за по-дълбокия мотив - в скуката, в умората от света, във фрустрацията?
Тимофей Кулябин: Може много да се каже, но аз я разглеждам основно като феминистка съвременна икона, която с един последен жест, шоу-жест, иска да си отиде като вид "звезда". Тя ни подсказва за това, защото насочва пистолет към главата си всеки ден, за да ни подскаже колко е непоносим брачният живот.
ДВ: Тихият ѝ бунт?
Тимофей Кулябин: Да, и никой не знае за него. В това е една от завръзките.
ДВ: Да я разглеждаме ли простичко като непоправимо нещастна, вероятно депримирана?
Тимофей Кулябин: Може, но в основата е фактът, че нейното е бунт срещу брака и въобще тогавашните обществени норми. Една от разликите в нашия спектакъл спрямо класическата идея на Ибсен е, че тя дотолкова вече не може да изтрае, че се самоубива дори ден по-рано. Има и допълнителна завръзка в това как тя се снима в продължение на цяла година, сякаш регистрирайки собственото си пропадане в лудостта. Да кажем, че моят вариант е леко осъвременен психологически.
ДВ: Т.е. модернизирате оригиналния текст?
Тимофей Кулябин: Не чак толкова много, не си играем с него, просто сме осъвременили езика. Но нека не ви издавам всичко. Ще кажа само, че моят прочит на пиесата се случва в наши дни. Сменихме някои имена на герои и т.н., защото вярвам, че подобна класика позволява известна режисьорска игра.
Оскарас Коршуновас и Тимофей Кулябин идват в България за подготовка на спектакли в Народния театър
ДВ: Добре, какво все още ни прави human в днешната дигитална реалност?
Тимофей Кулябин: Не се страхувам от изкуствения интелект, ако ще говорим за технологии. Той няма да промени театъра като такъв, самото поставяне на пиеси. Театър е имало дори преди електричеството, на свещи. Не смятам, че технологиите могат да променят смисъла и значението - може би само формите. В театъра може да се случат невероятни технологични неща, но това няма да промени смисъла му.
ДВ: Т.е. не ви е страх, че съвсем скоро ще е възможно да има изкуствен интелект, който чудесно позира като Тимофей Кулябин?
Тимофей Кулябин: Възможно е, кой знае, но в крайна сметка вярвам, че никой не може да замени режисьора или актьора на сцената. Имаше вече такива опити - за дигитализиране на театъра, но те не доведоха до нищо. Ще се случи по един или друг начин - да, но едва ли ще стане мейнстрийм. Нищо не е по-интересно от живия актьор, който влиза в образ.
ДВ: Кой е вашият идол в театъра?
Тимофей Кулябин: Да кажем, Чехов. Между другото, той има нещо общо с Ибсен - критическият реализъм. Но Антон Павлович вкара психологическия анализ в своите пиеси, а и намери нова мотивация за своите герои. Плюс, че някак промени цялата форма.
ДВ: Хуманизира театъра?
Тимофей Кулябин: Чудесно казано, да.
ДВ: Коя е любимата ви от трите сестри на Чехов?
Тимофей Кулябин: Ирина. Толкова е pure.
ДВ: Благодаря и успех на пиесата!
Тимофей Кулябин: И аз благодаря.
Интерювю на Ивайло Нойзи Цветков/Дойче Веле/DW
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}