СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Албена Павлова: Всички сме Майка Кураж
"Честно, изключително несъгласна със света, в който живеем, съм си наложила самоизолация, "да живееш в балон", така го наричат сега, изповяда актрисата
Автор : / 2584 Прочита 0 Коментара
Албена Павлова
Колаж: Петя Александрова/ Снимки: Сатиричен театър
"Всички сме ковачи на собствените си съдби. Всички отговаряме за изборите си, отговаряме за начина, по който сме избрали да преминем през живота. Така че до голяма степен държим наистина юздите в ръцете си и от нас зависи каква цена ще платим за изборите, които правим. Така че, колкото сме и жертви, точно толкова сме и творци на живота си и на обстоятелствата на ситуацията, в която живеем.", казва номинираната за ИКАР актриса.
Популярната актриса е родена е на 7 август в Русе. През 1984 г. завършва със златен медал Руска езикова гимназия "Максим Горки" в Русе. През 1988 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови.
Още по време на следването си се снима във филмите "Сляпа събота", "По здрач" и "Време разделно", като в първите два играе главна роля.
Започва театралната си кариера в Сливенския драматичен театър в "Опакометаморфози" по поемите на Валери Петров, "Добрият човек от Сечуан" на Бертолт Брехт и "Илюзията" на Пиер Корней. Има още около петнадесет роли в продължение на четири сезона.
От 1992 г. е актриса в Сатиричен театър "Алеко Константинов", където работи с режисьори като Гриша Островски, Теди Москов, Галин Стоев, Иржи Менцел, Маргарита Младенова, Андрей Аврамов, Елена Цикова, Борислав Чакринов, Иван Добчев и други.
През 2007 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля в постановката "Отделената глава" на Десислава Шпатова.
Изключително популярна Албена Павлова става с ролята си на Гълъбина Чеканова в сериала "Столичани в повече".
Атрактивно е участието на актрисата в сериала"Татковци" по bTV.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Актисата е в ролята на учителката Бочева в българския филм на режисьора Александър Косев "Петя на моята Петя", вдъхновен от живота и поезията на голямата поетеса Петя Дубарова, която си отива само на 17 с прекършени криле.
Албена Павлова е номинирана за най-добра женска роля за майка Кураж в "Майка Кураж и нейните деца" от Бертолт Брехт на режисьора Стоян Радев.
Омъжена е за популярния актьор Емил Марков, който е и сценарист. Имат син и дъщеря.
Албена Павлова в едно специално интервю за Impressio за изборите, които правим, за силата да платим цената за тях, за чувството за хумор, което спасява, за човешката природа, която е една и съща - за добро или за зло.
- Как стигнахте до ролята на майка Кураж, Албена?
- Сигурно ще ви прозвуча много превзето и самонадеяно, но никога в живота си аз не съм вървяла към роли, някак си те са стигали до мен. Благодарение, разбира се, на добри режисьори, на добри директори, на хора, които имат достатъчното въображение да си представят точно мен в конкретната роля, така че я дължа изцяло на въображението на режисьора Стоян Радев и на куража на Калин Сърменов, нашия директор, който взе решението това заглавие да има място в репертоара на Сатиричния театър.
- Кастинг ли направи Стоян Радев или директно ви покани за ролята?
- Направо ми съобщи за ролята, не е правил кастинг. Когато има такъв огромен образ, такъв герой, с такъв мащаб и толкова значим в драматургията, обикновено, аз така си мисля, никога не съм била в "режисьорската глава", един режисьор със сигурност трябва да има в представите си актрисата, която би могла да изиграе майка Кураж. Иначе няма смисъл да посягаш към заглавието... Същото е и с Хамлет. И с много други пиеси и образи, разбира се. Не случайно Стоян в началните ни репетиции точно това каза, че
майка Кураж е женският Хамлет.
Не може да тръгнеш към Брехт и към майка Кураж, без наистина да имаш в главата си конкретна идея с кого виждаш възможно да я направиш.
- Какво друго ви каза Стоян Радев в началото на репетициите?
- Стоян е с режисьорска интуиция, и с въображение, и с невероятна режисьорска култура. Той ни каза страшно много неща. Даже на репетиции "на маса" той говори за история, за кино, за изобразително изкуство, за география, за религия, за философия, засягащи този период. И в един момент актьорът си казва: "Чакай, чакай, ама за какво ми е всичко това?
Но разбрах, че той не случайно ги е разказвал тези неща. Те водеха с пълна сила много категорично до проблема, който носи пиесата, до проблема, който той иска неговото представление да тълкува, да решава. Нямаше една случайна дума в неговите насоки. За мен лично, стана ясно каква майка Кураж иска, когато той за пръв път пред пред нас прочете лично пиесата.
Усетих чувството му за хумор, усетих тънката ирония, която Стоян има към героите, иронията към ситуацията, защото ние много често казваме, че сме жертви на ситуацията.
Не, не... Всъщност хората създават ситуацията. И това Стоян го зададе още с първия си прочит на текста. На мен още тогава ми стана ясно в каква посока трябва да вървя. Буквално, до детайли, дори до начина, по който героинята интонира. Дори това, наистина.
- Стоян Радев как свърза в тези разговори с актьорите текста на Брехт с днешната ситуация в света?
- Самата пиеса изключително много говори за днешния ден. Тя условно се занимава с периода на 30-годишната война. Но Брехт я е написал при нападението на Полша от Хитлер, по време на Втората световна война.
Човек като се връща към такива класически произведения, разбира, че човешката природа не се променя. Променят се обстоятелствата, в които тя се проявява, но природата остава една и съща - за добро или за лошо.
Така че какво да ни говори повече от това, което човек може да прочете, да види? От всичко, което се случва в днешния ден.
- Вие сте направили революция, Стоян Радев е избрал съвсем различен подход към пиесата. Как намериха място чувството за хумор и сатирата в една толкова трагична тема?
- Като четох пиесата, видях много силна антивоенна и социална сатира. Много силна. Просто не знам, аз не съм гледала други представления на "Майка Кураж и нейните деца", за да мога да направя сравнение в подхода, но смятам, че Стоян едва ли не намери единствено възможния подход в днешно време към този текст.
Той казва следното: "Брехтовият подход, какъвто го познаваме с неговата назидателност и дидактичност в днешно време не би сработил. Съвременният човек не е склонен да бъде подлаган на назидание и да му се говори в прав текст с размахан пръст.
За мен съвременният ефект на отчуждението може да бъде проявен само единствено през чувството за хумор към героите..."
Защото чувството за хумор също е коментар, нали така? Когато ти иронизираш някого, ти реално го коментираш.
Така че той наистина намери, според мен, много верния принцип на произнасяне на този текст, за да не звучи той трагично, да не звучи назидателно, да не звучи апокалиптично.
Аз уверявам всеки зрител, който има някакви колебания да си купи билет, защото темата е тежка и проблематична: "Не, мили хора, за проблемите може да се говори, без да ви звучи шокиращо, но и през забавлението, през чувството за хумор.
- Искате да кажете, че зрителят може да си тръгне след това представление и с доза оптимизъм?
- Знам, че хората си тръгват много развълнувани, а това, което при мен е достигало е, че се смеят и плачат, и двете емоции са абсолютно автентични и продиктувани от това, което се случва пред очите им на сцената. За мен това е богатството на живота, съответно богатството на театъра, да преживяваш всичко накуп, защото нищо не е едно. Нищо и в живота ни не е едно и също, за да бъде и в изкуството ни едно и също.
- Къде е оптимизмът днес?
- Всички сме ковачи на собствените си съдби. Всички отговаряме за изборите си, отговаряме за начина, по който сме избрали да преминем през живота.
Така че до голяма степен държим наистина юздите в ръцете си и от нас зависи каква цена ще платим за изборите, които правим. Така че, колкото сме и жертви, точно толкова сме и творци на живота си и на обстоятелствата на ситуацията, в която живеем.
- Всъщност, коя е майка Кураж?
- За мен майка Кураж е една жена, която е и силна, и слаба, и смела, и страхлива, и горда, и подла. И смешна, и трагична. Една жена, която наистина помъква на плещите си света, дърпайки своята малка каручка.
Албена Павлова
Колаж: Петя Александрова/ Снимки: Сатиричен театър
Всеки от персонажите в това представление, особено в изпълнението на моите колеги, е майка Кураж. Всеки играе майка Кураж. Като нарицателно за човека, който преминава през живота, предприемайки нереални компромиси и плащайки непосилна цена. За да се изправиш сам срещу света.
- Може ли да бъде обвинен морално някой от героите?
- Всеки от героите може да бъде обвинен морално и абсолютно със същата сила може да бъде оневинен морално. Мисля, че това е мъдрото в подхода на Стоян, защото той не е осъдителен.
Той не е осъдителен. Стоян затова е направил героите и смешни. Точно за да се избегне осъдителността. В осъдителността има дистанция.
"Аз не съм като него!" Не, всички сме едно. Аз съм като него. Ти си като него. Той е като нас.
Да, морализаторстването в тази пиеса е абсолютно неуместно. И както казва Стоян - остаряло. Ако е имало времена, в които то е връщало хората в правия път и някак си така ги е осъзнавало за това, какво причиняват на себе си, на близките си, на света около себе си, в момента този подход не работи.
Всеки от нас е способен на това, което прави Майка Кураж. Няма разделителна линия.
Ние опъваме фронтова линия помежду си, а фронтовата линия предполага война, не предполага съжителство.
- Има ли сделка, която да заслужава човешкият живот?
- Всеки трябва да застане пред важните въпроси, да намери отговор и да плати цената. Това е.
Истинските проблеми, истинските произведения нямат един единствен, възможен, правилен отговор. И пак опираме до това да имаме куража да стигнем до своя отговор. Да имаме куража да застанем пред собствените си избори и решения.
Аз, да ви призная честно, изключително несъгласна със света, в който живеем, съм си наложила самоизолация, така го наричат сега - да живееш "в балон", с розови очила и така нататък. Не ме интересуват определенията...
Мисля, че това е нещото, което ме спасява да бъда добра и да мога да обичам. И да мога да продължавам. Иначе не бих могла. Просто не бих могла да се справя. Така че предпочитам да се занимавам с микросвета си. И да се грижа за неговата хармония и хигиена.
Със съпруга си Емил Марков
Снимка: Личен архив
И все по-малко да надничам извън него, защото все имам чувството, че на моменти се изправям пред бездна.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Албена Павлова
Колаж: Петя Александрова/ Снимки: Сатиричен театър
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}