Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Звездата Албена Павлова пред Impressio: Ако се върна назад, не бих била толкова строга майка

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Звездата Албена Павлова пред Impressio: Ако се върна назад, не бих била толкова строга майка

В професията съм получила всичко навреме и в правилните дози, благодаря на Господ след всеки спектакъл, изповяда актрисата

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Албена Павлова е една от най-талантливите ни актриси от сцената и екрана. Родена е на 7 август 1966  г. в Русе. През 1984 г. завършва със златен медал Руска езикова гимназия "Максим Горки" в Русе. През 1988 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови. Още по време на следването си се снима във филмите "Сляпа събота", "По здрач" и "Време разделно", като в първите два играе главна роля. Започва театралната си кариера в Сливенския драматичен театър в "Опакометаморфози" по поемите на Валери Петров, "Добрият човек от Сечуан" на Бертолт Брехт и "Илюзията" на Пиер Корней. Има още около петнадесет роли в продължение на четири сезона.

От 1992 г. е актриса в Сатиричен театър "Алеко Константинов", където работи с режисьори като Гриша Островски, Теди Москов, Галин Стоев, Иржи Менцел, Маргарита Младенова, Андрей Аврамов, Елена Цикова, Борислав Чакринов, Иван Добчев и други.
Павлова се занимава с дублажи от 1992 г., когато Кирил Варийски, тогава нейн колега в Сатиричния театър, я води на проби в БНТ. Едни от по-известните филми, за които дава гласа си, са "Отнесени от вихъра" и "Английският пациент", а някои от по-известните сериали с нейно участие са "Само за снимка" и "Двама мъже и половина" (в първи сезон). От 2005 г. е един от режисьорите на дублажа в bTV и работи върху сериали като "Шеметен град", "Малкълм", "Монк", "Двама мъже и половина" (от втори сезон), "Криминални уравнения" и др.

Изключително популярна Албена Павлова става с ролята си на Гълъбина Чеканова в сериала "Столичани в повече", който се снима от 14 февруари 2011 г. и започва излъчване по bTV на 23 март същата година.

През 2007 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля в постановката "Отделената глава" на Десислава Шпатова.

Наскоро публиката видя в Сатиричния театър "Алеко Константинов" премиерата на "Психо" на Джо Ортън, постановка на режисьора Николай Младенов, в която Албена изпълнява по забележителен начин ролята на ексцентричната Госпожа Прентис.

На 2 март предстои премиерата на "Тайната на един Дон Жуан" на Валентин Красногоров в Ямболския драматичен театър "Невена Коканова", в коята Павлова си партнира с Михаил Билалов и Камен Иванов. Режисурата е на Надя Асенова.

През март е стартът на поредния сезон на сериала "Столичани в повече", който предлага неочаквани обрати в съдбата на обичаните герои от милиони зрители. Омъжена е за актьора Емил Марков, който е главен сценарист и режисьор на комедийното шоу "Комиците", а сега изпълнява ролята на доц. Захариев в нашумелия сериал "Откраднат живот". Имат две деца - Здравко и по-малка дъщеря на име Мина, която е позната на зрителите с участието си в сериала "Столичани в повече". 

Кучето й е безпородно, осиновено на един междуселски път. Казва се Рая. Семейството й е ангажирано с каузата на осиновяването и Райка е техният посланик на добра воля и техният начин да отговорят на човешката жестокост към бездомните животни.

Представяме ви актрисата Албена Павлова - специално пред Impressio. 


- Албена, наскоро в Сатиричния театър "Алеко Константинов" видяхме премиерата на "Психо" на Джо Ортън, постановка на режисьора Николай Младенов. С какво Ви спечели пиесата?
- Пиесата "Психо" на Джо Ортън е много любопитна, написана сръчно с невероятна динамика на събитията, с много бърз и много остроумен диалог типично по английски. Това е голямо предизвикателство, защото английският хумор е малко като деликатния парфюм - има носове, които не го отчитат. Случва се особено, когато тези носове не са английски. Нашата задача беше този английски хумор да проговори на българската публика и да бъде достатъчно разбираем.

Пиесата е пълна с обрати, с много комични недоразумения. Героите сътворяват невероятна реалност, която няма нищо общо с действителната. Това поражда много комични ситуации с непредвиден край.

- Вашата героиня Госпожа Прентис е доста колоритен персонаж...
- Моята героиня е една доста семпла жена, която за да демонстрира класа и принадлежност към едно общество, към което по произход не принадлежи, се държи изключително маниерно, претенциозно, истерично, доста налудничаво. Но нали знаете, колкото и да се опитваме да скрием дупката на чорапа си, всички пак натам гледат. Това е много често срещан комедиен похват. Заобиколени сме от хора, които се представят за това, което не са. Единственото, което постигат, е да ни развеселят.
Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"
- Коренно различна е от другите Ви роли... 
- Това е едно от най-големите удоволствия, една от най-големите благословии в моята професия - че човек може да си позволи да влезе в различен образ без да му поставят диагноза и да го вкарат в психиатрия. /смее се/ Това е голям шанс. Колкото е по-различен героят, с който авторът и режисьорът те срещат, толкова удоволствието от работата ти е по-голямо.

Най-голямото забавление е, да се опиташ от думичките на хартия да създадеш образ от плът и кръв. И когато се получи - това е една от най-големите награди за актьора - няма как публиката да не застане на твоя страна и да не се забавлява или да страда заедно с теб, няма как да не ти повярва. Много е красиво, когато това се случи, но не винаги става... Скоро не ми се е отдавал случай да изиграя толкова драстично различен от себе си персонаж като Госпожа Прентис. Това прави ролята ми особено скъпа и забавлението ми особено истинско и живо.

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, постановка Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"
- Прави впечатление, че с целия екип сте в удивителен синхрон, като една добре смазана машина... 
- Работя с великолепни млади хора, великолепни млади партньори. Те са една постоянна провокация. Тяхното чувство за хумор и тяхната реактивност са много различни. Това те вкарва във високи обороти и те поддържа в перфектна актьорска форма. Не ми позволяват нито за миг да стана ленива, спокойна и самодоволна. Много съм им благодарна.

Голямо удоволствие е да се играе с тези млади хора. Те са много талантливи, много духовити, брилянтни партньори! И аз се чувствам в свои води. Един от най-големите комплименти, които нашите гардеробиерки ми направиха беше след една репетиция. Казаха ми: "Албенче, никак не личи, че си толкова по-голяма от тях!" /смее се/

- С младия Пламен Великов, който играе Никълас Бекет, работите заедно за пръв път...
- Пламен е толкова смешен! Той е от актьорите, които имат тази благословия да са смешни без да се правят на такива. Има толкова неочаквани и толкова нестандартни реакции, че на два пъти по време на представлението ми става толкова неудържимо смешно на негови изпълнения, че Кирчо Бояджиев /в ролята на доктор Прентис - б. а. /ме е спирал и е казвал: "Албена, докога?" Все му отговарях: "Кирчо, не знам, не мога да се въздържа, винаги ми е много смешно, все едно го виждам за първи път!" А той ми предложи: "Искаш ли да отидем в коридора, да помолим Пламен да го прави това, да го повтаря безкрайно много пъти, докато най-накрая спре да ти е смешно!" Много ме забавлява! Често ме поставя в позицията на зрител - като го гледам отстрани забравям, че трябва да партнирам. Пламен е много деликатно момче, много ненатрапчиво момче, с което ми е още по-симпатичен.

А с Кирил Бояджиев си партнираме не за първи път. Той е и съпруг на моя приятелка, писателката Здрава Каменова, която е и великолепна актриса, но от доста години се е отдала само на писане. Поздравявам го за ролята на моя сценичен съпруг - доктор Брентис. Един ден, наблюдавайки го в една сцена, отново изпаднах в моя неудържим смях. Той ме дръпна и ме попита защо се смея. Казах му: "Нямаш представа колко смешно и тънко играеш. Ти играеш за крупен план. Просто камерата трябва да е в теб! Толкова нюансирано, с такава деликатност изразяваше напиращата емоция към мен..." Много е красиво такова партньорство! Прекрасно е, че и всички много се обичаме.

- Освен неудържимият Ви смях, нещо друго куриозно по време на репетициите?
- Имам безброй много влизания и излизания през една въртяща се врата. Толкова много, че на моменти аз зная, че трябва да изляза, но не помня точно за какво. /смее се/ На една репетиция - чувам една реплика, изхвърчам на сцената и разбирам, че всъщност нямам място там и съм избързала с излизането. Завъртях се обратно с вратата и се върнах зад кулисите. Режисьорът Николай Младенов умря от смях и ми каза: "Това остава. Това глупаво излизане на сцената задължително остава." Така че, понякога грешките раждат шедьоври... /смее се/

- На 2 март Ви предстои премиера в Ямболския театър "Невена Коканова" на "Тайната на един Дон Жуан" на Валентин Красногоров. Режисурата е на Надя Асенова. Партинирате си с Михаил Билалов и Камен Иванов.
-
Пиесата е смесица между драма, комедия и мелодрама. Ситуацията е изключително интересна. Характерите са разработени детайлно. Става дума за двама бъдещи младоженци - в ролите сме с Камен Иванов. По волята на обстоятелствата те са принудени да предложат на случайно срещнат мъж /Михаил Билалов/ да стане свидетел при сключването на брака им. За да се позабавлява, двойката го моли да разкаже за жените, с които е бил.

Резултатът обаче е съвсем неочакван. Напрежението и обратът, които настъпват между тримата, променят решително живота им. Финалът е доста разчувстващ, доста дълбок и мисля, че накрая ще има доста развълнувани хора. На 30 март ще играем постановката в Младежкия театър "Николай Бинев" в София.
С Михаил Билалов и Камен Иванов, нейни партньори в "Историята на един Дон Жуан" в Драматичен театър "Невена Коканова" в Ямбол
- Предстои през този месец и стартът на следващия сезон на сериала "Столичани в повече" по bTV. Ще има ли изненади за зрителите?
- Съдбите на нашите герои се обръщат кардинално и те се озовават отново на село. Всички сме върнати в точка А. Няма да е лесно... Когато хората са притиснати до стената, вземат много абсурдни решения - понякога гениални, понякога изключително смешни. Ние сме заложили на много смешните.

Гълъбина в "Столичани в повече"

С Любо Нейков и Виолета Марковска в "Столичани в повече"

- Вече върви новият сезон на сериала "Откраднат живот", в който съпругът Ви Емил Марков е в една от главните роли - на доц. Захариев. Остава ли ви време да го следите?
- С голямо нетърпение чакам сериите. Когато го изпусна по телевизията, си го гледам в Интернет. Много ми харесва този сериал. Зрителският интерес показва, че има голяма ниша за такава драматургия, за такъв жанр.

- Давате ли си съвети със съпруга Ви
в професията?
- Не, не, не... След дългогодишен съвместен живот ние много добре сме се научили да пазим територията на другия. Мога да му кажа какво ми е харесало и какво не, но как да си върши работата си е негова работа, не моя. Моята приятелка Силвето Лулчева има една максима: "Има три вида работа - твоя, чужда и Божия - гледай си твоята!" Това е и вид формула за щастие, в това число и за семейно щастие. /смее се/ А и аз толкава харесвам това, което той прави, че няма и нужда от моя намеса, от мой съвет.

- Пътувате много по света с постановката "Любов в лудницата" на Емил Бонев, чийто режисьор е съпругът Ви, а си партнирате с Ненчо Илчев. Какво са за Вас тези турнета?
-
Това е любимо наше представление. Бяхме в Палма де Майорка, в САЩ, след 10 дни заминаваме за Валенсия, след месец ще бъдем в Германия. Пътуваме по покана на местни организатори и играем пред българските общности. В тези турнета едно от най-ценните неща е срещата с тези хора. Те са много интересна и любопитна публика. Гледат театър така, както си представям, че едно време българите са гледали "Многострадална Геновева". Те гладат театър с такава страст, с такава жажда и апетит поглъщат всичко, защото това за тях е среща с България. Те отдавна са заминали, някои от тях по 10-15 години не са се връщали в родината.

Ние сме една глътка български въздух, еманацията на всичко българско, което на тях много им липсва. Тези срещи са много зареждащи и за нас. Едно голямо хапче патриотизъм гълташ всеки път като отидеш там.

С Ненчо Илчев на турне в Палма де Майорка със спектакъла "Любов в лудницата", режисьор Емил Марков
- Често пътешествате семейно с приятели. Напоследък бяхте в Тайланд, в Камбоджа... 
- Камбоджа е мястото, в което ще бъда още дълго време. Духът ми ще е още дълго време там. Много обичам да пътешествам. Следващото далечно пътуване, което съм замислила и живот и здраве дано да стане, ще бъде някъде в Южна Америка. Отколешна мечта ми е да видя индианските цивилизации, Перу, Чили, Мексико. Ще стане... А по-наблизо - миналата година направихме 16-дневно пътуване в Южна Италия и Сицилия. Това беше едно вълшебство, защото за пръв път след дълго време се събрахме четиримата с децата в една кола. Смятам да повторим това, но този път в Испания.
С дъщеря си Мина и съпруга си Емил Марков пътуват из Южна Италия
Със съпруга си Емил Марков
- Дъщеря Ви Мина, която всички познаваме от сериала "Столичани в повече" бъдеща актриса ли се готви да става?
- А не, Мина завършва гимназия тази година и ще кандидатства психология в Ротердам. Всъщност актьорската работа има много общо с психологията.

- Не можа да й влезе бацилът на актьорството в кръвта с участието този сериал в партньорство с толкова големи имена?
- Влезе, влезе - постоя и излезе. Не се задържа. Аз в никакъв случай няма да се оплаквам от съдбата си, защото имам прекрасна съдба. Няма да се оплаквам и от професията си, защото имам вълшебна професия. Вълшебна. Ние сме благословени с тази професия. Но аз мога много да се оплаквам от отношението на държавата към моята професия. Моето дете видя професията по най-красивия възможен начин, от много хубавата й страна, но Мина е достатъчно задълбочена, за да знае, че едно нещо не е никога само красиво, радостно и забавно. То има и своята друга страна и тя е горчива, огорчаваща на моменти. Няма да слагам акцента върху това, но човек трябва да знае истинската цена на нещата. Имам много мъдро дете, тя направи своя избор доста добре. Искам да бъде щастлива с избора си, това ме интересува най-много. Какъвто и да е той.

 - А синът Ви Здравко с какво се занимава?
- Синът ни е студент също по психология, но в Софийския университет. Той е едно голямо 25- годишно момче, което е поело живота си в свои ръце. Живее самостоятелно. Мъчно ми е, че не сме заедно, много ми липсва. С всеки следващ ден осъзнавам колко е голяма любовта ми към него и колко ми е скъпа всяка минутка, която прекарваме заедно, защото това наистина са вече само минутки...

Но това е, родителите трябва да се научим да приемаме мъдро порастването на децата. В крайна сметка ние се грижим за тях, именно, за да им помогнем да порастнат. И трябва да сме благодарни, когато те успеят да го направят. Да не се опитваме да ги връщаме в миналото.
Мина и Здравко на поредното пътешествие с родителите си

 

Кучето й е безпородно, осиновено на един междуселски път. Казва се Рая. Семейството й е ангажирано с каузата на осиновяването и Райка е техният посланик на добра воля и техният начин да отговорят на човешката жестокост към бездомните животни.

Първото куче на Албена - Марло

- Ако Вие трябва да се върнете отначало и да направите някои избори, които са определили съдбата Ви, ще промените ли нещо?
- Няма да променя абсолютно нищо в живота си. Професионалният ми живот е протекъл по фантастичен начин. Срещнах се с най-добрите български режисьори. Имах шанса да попадна в този великолепен сериал, с тези изумителни актьори... Това са такива подаръци, за които няма да се уморя да благодаря.

 - А в личен план бихте ли коригирали нещо?
- Определено не бих била толкова строга майка, колкото бях.

- Има ли нещо, за което да мечтаете?
- В професионален план никога за нищо не съм мечтала. Винаги съм носила в себе си увереността, че животът, или Господ, или съдбата, знаят най-добре какво ми трябва и ще ми го дадат. Досега винаги се е случвало точно така. Преди дори да си помисля за нещо, то ме се е случвало. Аз съм голяма късметлийка. И съм щастлива, че си давам сметка за това. Защото това изпълва сърцето ми с благодарност. А аз смятам, че благодарният човек е добър човек. Благодарният човек има очи за другите, благодарният човек е състрадателен човек, благодарният човек е солидарен човек, обичащ човек. Чувствам се благословена. За нищо никога не съм мечтала. И съм получила всичко, всичко, всичко - по един мъдър начин - навреме и в правилните дози.

- Вярващ човек ли сте?
- Много съм вярваща. В молитвите ми всеки път след представление благодаря на Бог, че ми е дал възможността да се срещна още веднъж с публиката и да бъда нейн достоен партньор.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

 

Коментирай 0

1/1

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Кучето й е безпородно, осиновено на един междуселски път. Казва се Рая. Семейството й е ангажирано с каузата на осиновяването и Райка е техният посланик на добра воля и техният начин да отговорят на човешката жестокост към бездомните животни.

Първото куче на Албена - Марло

Първото куче на Албена - Марло

На фона на град Доха, Катар

С Ненчо Илчев на турне в Палма де Майорка със спектакъла "Любов в лудницата", режисьор Емил Марков

С Михаил Билалов и Камен Иванов, нейни партньори в "Историята на един Дон Жуан" в Драматичен театър "Невена Коканова" в Ямбол

Мина и Здравко на поредното пътешествие с родителите си

С дъщеря си Мина и съпруга си Емил Марков пътуват из Южна Италия

Със съпруга си Емил Марков

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

С Кирил Ефремов като Лиз в "Случайна Среща" на Ерик Чапъл, реж. Бойко Илиев

С Кирил Ефремов като Лиз в "Случайна Среща" на Ерик Чапъл, реж. Бойко Илиев

С Кирил Ефремов като Лиз в "Случайна Среща" на Ерик Чапъл, реж. Бойко Илиев

На снимачната площадка на "Столичани в повече"

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, реж. Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Госпожа Прентис в "Психо" на Джо Ортън, постановка Николай Младенов, Сатиричен театър "Алеко Константинов"

С Любо Нейков и Виолета Марковска в "Столичани в повече"

Гълъбина в "Столичани в повече"

Календар

Препоръчваме ви

Тъмножълтото момиче от Варна и обетът на художника

Как Петра Димитрова се нареди до Светлин Русев, Дечко Узунов, Димитър Казаков-Нерон

Иво Христов - онзи, който пише за кошмарите от първо лице

Иво Христов, когото болестта направи писател с 8 книги още преди да стане пълнолетен

Франсис Форд Копола: Маркетингът и игрите за власт замърсяват киното

"Искам "Мегаполис" да бъде моят отговор на всички тези критици, които не спират да повтарят, че човешката природа е лоша, алчна, обсебена от трупането на богатства", казва Кръстника на американското кино за проекта на мечтите си

Насимо - бягащият срещу клишетата романтик

"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист

Ина Кънчева: Фондацията не "притежава" таланти, а им дава възможност да летят

Целта ни е да се създаде критична маса от целеустремени млади артисти, които да са фокусирани и да имат подкрепа, сподели по повод второто издание оперната прима

Стенли: Революциите се правят от лудите глави, но докато си млад

Рицарят на меланхоличния рок се завръща на сцената с албума "Чужди тела"