НА ФОКУС
Проф. Георги Янков: Човечеството има нужда от ново възраждане, за да се съхрани
Ректорът на Националната художествена академия подрежда юбилейна изложба, озаглавена "Нео Ренесанс" с куратор Десислава Зафирова. Тя ще бъде открита в галерия "Райко Алексиев" на 8 ноември и ще продължи до 29 ноември
Автор : / 5443 Прочита 6 Коментара
Проф. Георги Янков, ректор на НХА, отбелязва своята 60-а годишнина с изложбата "Нео Ренесанс" (Снимка: Личен архив)
Георги Янков е роден в София през 1964 година. Завършва Националната художествена академия, специалност "Плакат" през 1990 и пет години по-късно е поканен за асистент в същата специалност. От 2003 е доцент, а от 2010 професор по плакат в катедра "Плакат и визуална комуникация". От януари 2020 е Ректор на Националната художествена академия.
Янков работи над двадесет години в рекламата и е автор на много рекламни кампании и клипове. Той също се изявява в различни области на визуалните изкуства - плакат, графичен дизайн, обект, инсталация и други.
Участва в множество форуми за плакат, между които: Международно триенале на сценичния плакат - София; Международно биенале на хумора и сатирата - Габрово; Изложба по случай Деня на човешките права, Дворец на нациите - Женева; Изложба на българския плакат - Базел; Участва заедно с проф. Николай Младенов в проект "Поезия на стена" - посолство на Австрия в София. Други проекти включват: изложба "Право и справедливост" - Потсдам, Тунис, Мюнхен, Дюселдорф, Берлин, Културен институт, Лондон; Изложба "Обичам този филм", Casa Del Cinema - Рим, So Independent - Ню Йорк. Съпътстваща програма на 56-тото Венецианско биенале, Imago Mundi: Map of the New Art, Luciano; Benetton Collection, фондация "Джорджо Чини" - Венеция, Grayscale - Сърбия, Съвременен български хумористичен плакат - Австрия.
Носител е на редица награди за графичен дизайн и е имал седем самостоятелни изложби.
Кураторът на изложбата Десислава Зафирова казва, че в тази изложба, Георги Янков съчетава древната мъдрост с модерната визия, за да създаде пространство, в което миналото и настоящето се сливат в нови възможности.
Според нея изложбата фокусира енергията на ренесансовото възраждане като акцентира върху човешкия потенциал, иновациите и стремежа към познание - в нашето време, отразявайки нови реалности и предизвикателства.
Проф. Георги Янков в интервю за Impressio споделя за равносметките, визуалните предизвикателства на съвремието и защо Ренесансът е празник, с който подобава да се отбележи една 60-а годишнина.
- Проф. Янков, как концептуално и идейно се свързахте с произведенията в настоящата изложба и как тези идеи се срещат с годината на Вашия юбилей?
- 60 години... обикновено това е възраст за равносметка.
За художника е момент да се върне през годините и да покаже по-значимите си периоди и постижения в една изложба/ретроспекция.
Това се получава, ако артиста е паметлив и систематичен в съхранението на своето творчество и архив. Но аз не съм. Аз съм непаметлив и периодичен. Така че, концептуално по-лесно и идейно по-аргументирано е тази изложба да не представя само минали работи.
- Защо празнувате точно с неоренесанс?
- Харесва ми, че използвате думата празнувате във въпроса си. Да, ренесанса е празник в историята на човешката цивилизация. Тържество на хармонията, хуманизма и мечтите.
В днешния стресиран ден, затискащ ни отвсякъде с огромни камари тревожна и напрягаща информация имаме нужда от пауза, време в което да отделим поглед от екрана на телефона и видим непосредствената красота, която ни заобикаля. "Красотата ще спаси света" е казал Достоевски.
Човечеството има нужда от ново възраждане, от нова хармония и фантазия за да се съхрани.
Тази изложба е израз на моето желание за празник.
- В изложбата си се спирате на технологиите, на взаимодействието между машините и хората. Сякаш вече живеем в епохата, в която човешкото и нечовешкото се сливат. Кое може да постави разграничение?
- В многото разговори, които проведохме с Деси Зафирова, куратор на изложбата, минахме през различни определения с които бихме могли да наречем нашето време. Накрая се убедихме, че това е ненужно. Само по себе си едно определение е граница. Човешкото и нечовешкото и тяхната относителност винаги са съпровождали световната история.
Нашата епоха не е по-различна от предходните. Технологиите не ни правят повече или по-малко хора. В този смисъл не трябва да се плашим от машините и технологиите, трябва да се пазим от нивото на нечовешкото в нас човеците.
- Обречени ли сме да се връщаме към миналото и кое е онова, което може да ни задържи в настоящето? Вие коментирате много силно в изложбата си връзката между минало, настояще и бъдеще.
- Всъщност можем да разделим изложбата на две основни части.
Първата е посветена изкуството на плаката, който заобичах още от ученическите си години. Завърших специалност "Плакат" в Академията, поканиха ме за преподавател, сега съм професор в тази специалност. Така че, той е моята съдба.
Моите учители Валери Александров, професорите Иван Газдов и Димитър Трендафилов ми разкриха невероятните измерения на това изкуство. Измислянето на един плакат винаги е предизвикателство и неговата реализация носи голямо удоволствие.
Избрал съм 25 от своите плакати, които публиката ще може да види както трябва, експонирани в галерия "Райко Алексиев" върху три въртящи се триметрови афишни колони.
Другата се състои от две серии по шест произведения и още едно самостоятелно, казвам произведения, защото и аз самия не мога да ги определя еднозначно - дали са картини, обекти, инсталации или витражи. Концептуално подчинени на новоренесансовите възгледи на автора, те са обединени и от материалите в които са изпълнени - метал стъкло, светлина.
Тяхното създаване отне няколко месеца, много специалисти от различни технически области и колеги съдействаха при създаването им. Реализацията им приключи буквално два дни преди откриването.
- Като ректор на НХА, която обучава професионално студенти в толкова важни специалности, едновременно класически и модерни, как виждате мястото на съвременното висше училище по изкуства и какво бихте посъветвали тези, които се колебаят дали им се посветят?
- Да не се колебаят.
Изкуството е велико приключение, неговите пространства са свободни и само от собствената ни фантазия и смелост зависи какви открития ще направим и какви богатства ще натрупаме.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}