СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Надя Дердерян: "Безветрие" e кино, което ровичка дълбоко и не те оставя равнодушен
"Идеята да се движиш на ръба между тъжното и смешното ми е много интересна в професионален план. Тъжният клоун е "вкусен" за изиграване", споделя актрисата
Автор: / 2303 Прочита 4 Коментара
С Огнян Павлов, популярен като рап изпълнителя "FYRE", на премиерата на филма "Безветрие" на 29-ия София Филм Фест на 17 март 2025 г. в кино "Люмиер".
Източник: Ред Карпет
С Надя Дердерян се познаваме от фото изложбата "Лицата на женското сърце" с 27 популярни жени, която реализирахме заедно с Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика в подкрепа на женското сърдечно здраве през септември 2023 г.
Надя Дердерян във фото изложбата "Лицата на женското сърце".
Снимка: Катя Танева
Преди това я бях гледала в ролята на Варя от "Вишнева градина" при гостуването на Драматично-куклен театър "Иван Радоев"-Плевен на сцената на Младежки театър с режисьор Василий Сенин (Русия). За тази своя роля Надя получи номинация "Икар" за поддържаща женска роля.
Позната е на зрителите и от малкия екран с участието си в редица сериали - "Дяволското гърло: Есента на демона", (2023), "Столичани в повече" (2019 г.), "Ние, нашите и вашите" и други.
Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2008 г., специалност "Актьорство за драматичен театър", в класа на проф. Снежина Танковска. През 2010 г. защитава магистърска степен по "Спортна журналистика" в НСА "Васил Левски".
От 2008 г. до 2013 г. играе на сцената на Драматичен театър - Ловеч, където има над 10 роли, част от които в спектаклите: "Гости на чай" от Харолд Пинтър, реж. Кристиана Бояджиева; "Обърни се с гняв назад" от Джон Озбърн, реж. Васил Василев; "Женитба" от Н.В. Гогол, реж. Явор Бинев.
През годините играе на сцените на Сатиричен театър "Алеко Константинов" , Открита сцена "Сълза и смях", Театър 199 "Валентин Стойчев" и други.
От края на 2023 г. Надя Дердерян е част от екипа на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен, където доскоро играеше в спектакъла "Тартюф" по Ж. Б. Молиер, реж. Крис Шарков (заглавието вече не е в афиша на театъра).
След световната премиера в Карлови Вари, Чехия, на филма "Безветрие" на 17 март се състоя и българската му премиера в рамките на 29-ия София Филм Фест. Филмът тръгва в кината от 28 март 2025.
Надя Дердерян
Снимка: Личен архив
- Надя, честита българска премиера на "Безветрие", на световната премиера в Карлови Вари филмът получи отлични отзиви, попадна в селекцията на Европейската филмова академия за наградите за най-добро европейско кино. Как се чувстваш като част от този проект?
- Благодаря. Чувствам се много добре, защото усетих, че съм малка част от нещо голямо и значимо. "Безветрие" е произведение на този тип кино изкуство, което вълнува, което ровичка дълбоко и не те оставя равнодушен. Не е поредната "fast food" категория филм.
Най-щастлива съм от срещата си с Павел Г. Веснаков, с когото съм работила и преди това в няколко телевизионни сериала и винаги ми е било много любопитно и смислено общуването с него и като творец, и като личност.
- Във "Безветрие" твоята героиня играе важна роля в изграждането на семейната динамика на главния герой. Как би описала нейния вътрешен свят и как подходи към изграждането на образа?
- В съвременната действителност прототипът на моята героиня буквално е навсякъде около нас и всеки има близка или позната самотна майка, която се опитва да осигури по-добър живот за детето си и себе си извън родната държава. Истината е, че не съм имала специална подготовка. И на кастинг не се наложи да ходя. Обадиха ми се и ми казаха, че Павел ме кани да играя в новия му филм, и че ролята е замислена и написана за мен. Нямах никакво колебание дали да приема.
Имахме едно-две четения на сценария онлайн и се видяхме директно на снимачната площадка.
Той е режисьор, който знае много добре какво иска и успява да предаде тази увереност и в актьорите, с които работи.
Запознанството и партньорството ми с Оги ( Fyre) също ме изненада приятно. Той е много отговорен, възпитан и деликатен млад мъж. Абсолютно несъответствие между начина, по който изглежда и дълбоката му душевност. Лично за мен е поредно доказателство, че не бива да съдим хората по външния им вид.
- Филмът засяга теми като самотата, завръщането и несигурността. Кое в тази история те докосна най-много като артист и човек?
- Макар да не е основна във филма, темата за разбитите семейства става все по-актуална за съжаление. И винаги децата са най-голямата жертва в тези случаи. Те понасят най-много травми от този разпад.
Много болезнено може да бъде за човек да осъзнае, че някога във времето е взел грешно решение, заради което ще носи последствията и ще страда цял живот.
Пропилените възможности и пропуснатите ползи от човешко общуване с наши близки хора могат да бъдат наистина смазващи, когато тях вече ги няма физически. Не можеш да върнеш времето назад или да изтриеш с гумичка някои събития.
И това те белязва завинаги. Носиш си товара денем и нощем. Където и да отидеш.
- Ти наскоро се завърна отново на сцената след второ майчинство, с какви трудности се сблъсква една актриса след подобна пауза?
- Разбира се не мога да отговарям от името на всички актриси. На никоя работеща майка не ѝ е лесно. Просто в нашата професия съвместяваш всички житейски роли с професионалните такива.
Врътваш една мусака, простираш 3 перални, избърсваш сополите на малкото, пишеш домашното по "Човек и общество" на по-голямото и отиваш да изиграеш изтънчена парижанка с огромна претенция за себе си, която няма деца и е с перфектно изгладена рокля и ярко червило! Звучи лесно, нали?!
Надя Дердерян
Снимка: Личен архив
- Попадате ли вие актрисите, които сте работещи майки, във вид изолация след майчинство?
- Да кажем, че без роднини наоколо и арсенал от бавачки - ДА, може да попаднеш в един вид изолатор.
Лично аз полагам огромни усилия да изпълзя оттам, но на практика през повечето време изглеждам като жонгльор-самодеец от кръжока по баланс в квартално читалище. За прага ми на търпение да не отварям дума. Изумявам се от жени, които твърдят, че майчинството ги е научило на търпение. Моето е тотаааално изчерпано!!! Но, както е казал поетът-боксьор: ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД!
Комедията "Съвършени натрапници" беше аплодирана дълго от публиката на премиерата в Театър Artvent
- Магистър си по спортна журналистика, какво те свързва със спорта и с журналистиката?
- Краткият отговор е НИЩО.
А всъщност историята е много смешна (поне към днешна дата ми е забавна и дори наивна). След като завърших НАТФИЗ и се сблъсках челно с реалността, получавайки гръмки затръшвания на врати от театри в София и извън нея, реших, че трябва да имам резервна професия, в случай, че не ми потръгне актьорската кариера.
И записах магистратура "Спортна журналистика" в НСА. Някак ми се стори, че има много допирателни с актьорството. И не съжалявам. Обогатих си общата култура, срещнах интересни хора. Направих едно-две учебни интервюта с олимпийски шампиони, завърших... и сега имам още една диплома в шкафа. Може пък да ми влезе в употреба някой ден. Кой знае?!
Надя Дердерян
Снимка: Личен архив
- В момента какво репетираш и каква е ролята ти?
- Репетирам в плевенския театър "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев. С интересен млад режисьор - Любослав Неделчев. Моята роля е на балетна критичка на средна възраст. Текстът е сложен. С много подводни камъни.
Предстои ни дълъг и труден път за извървяване. Също така скоро ми предстои да снимам с режисьор, с когото отдавна ми се искаше да работя и се вълнувам, но засега нищо повече не мога да разкажа.
- Когато влизаш в нова роля, кое е първото нещо, което изследваш в персонажа си?
- Не съм сигурна дали е точно първото, но със сигурност обръщам много внимание на поведението на тялото на дадения персонаж.
Как се движи, как седи (с изправен гръб ли е или приведен например). Как се смее и т.н. Тези неща много помагат за цялостния образ.
Надя Дердерян
Снимка: Личен архив
- Как се подготвяш за дадена роля?
- Всеки процес е индивидуален. Подходът на режисьорите е различен.
Френският автор Жан-Пиер Мартинез пристига в София за премиерата на комедията "Съвършени натрапници"
Да кажем, че често се случва в началото на всеки нов процес да дискутираме житейски теми, да споделяме неща от личния си опит. Дълбаем, четем допълнителна литература, гледаме конкретни филми, слушаме определен тип музика, посещаваме някакви институции.
Част от актьорската работа е да наблюдаваме хора от различни прослойки в различни ситуации. (например: в метрото, в ресторанта, на гишето, докато си плащаш сметката за тока, на детската площадка и т.н.). Клишето, че нямаме работно време е напълно вярно.
Влезеш ли в процес по изграждане на нов образ, дали в театър, кино или телевизия - ти живееш с него денонощно, разсъждаваш, ровиш, съмняваш се до последно. Поне до премиерата. Че и след нея. Този процес не спира.
- Случвало ли ти се е дадена роля да промени твоята гледна точка върху живота?
- Всяка следваща роля те обогатява по някакъв начин. Даваш много от себе си, но и получаваш. Случвало ми се е да се самосъжалявам. Почти като персонажа, който съм играла. Да страдам, че не се вписвам в определени критерии, че не се движа в определен кръг от хора, че не отговарям на нечии очаквания...
Случва се да се съпоставям с персонажите, които играя и да си задавам и отговарям на въпроса дали аз, Надя, бих постъпила така, ако бях в тези обстоятелства. Често се улавям, че в житейски ситуации си казвам: виж се на какво приличаш! Ти си досущ като еди коя си героиня на Стриндберг. Или на Чехов.
В крайна сметка тези сюжети са взети от живота. Просто авторите са били така любезни да ги увековечат на хартия под формата на пиеси, романи и прочие.
- Работила си в различни жанрове - драма, комедия, класически и съвременен театър, дори мюзикъл. Има ли жанр, в който се чувстваш най-комфортно?
- Без да се ограничавам сама и да си слагам рамки, мисля, че трагикомедията е моят жанр.
Въобще идеята да се движиш на ръба между тъжното и смешното ми е много интересна в професионален план. И пак ще опрем до живия живот - нито е само смешен, нито е само тъжен. Много често е едновременно и двете.
В един ден, дори в един час, може да ти се случи нещо изключително тъжно, както и нещо ужасно весело. Тъжният клоун е "вкусен" за изиграване. А комфортно се чувствам, когато екипът е съставен от хора с добра енергия. Тогава няма значение какъв е жанрът.
Надя Дердерян
Снимка: Личен архив
- На какво те научи и с какво ще запомниш проф. Танковска?
- О! Научи ме на отношение. Към професията. Към колегите. Отношение към всички звена, които осъществяват магията ТЕАТЪР.
Да изисквам първо от себе си и после към всички останали да си свършат работата по най-добрия начин. Да не се задоволявам и примирявам с половинчати работи.
Не са едно и две нещата, на които ни научи... Със сигурност едно от нещата, с които ще я запомня, е безкомпромисното ѝ чувство за хумор. Нейни студенти от всички поколения продължаваме, когато се видим, да споделяме и обменяме крилати фрази, които тя използваше често. И да се смеем заедно. Много е хубаво.Чувството ѝ за ирония и самоирония беше неподражаемо.
Също така ще ѝ бъда вечно благодарна, че ме срещна, приемайки ни в един клас, с един от най-близките на сърцето ми хора и до днес - Боряна Трифонова.
- "Съвършени натрапници" е комедия, която разкрива забавни социални и семейни ситуации. На премиерата бяха поканили автора Жан-Пиер Мартинез, който сподели, че за първи гледа пиесата си на сцена, какво ви каза след представлението?
- Беше много развълнуван. Дойде в гримьорната. Прегръщахме се, целувахме се. Поздрави ни. Изглеждаше видимо доволен от крайния резултат.
- Какви са предизвикателствата в изграждането на роля в комедийния жанр?
- Да разсмееш искрено някого не е лесно.
Особено, ако подцениш зрителя и смяташ, че ще го излъжеш с евтини смешки и клишета - тогава считай, че си се удавил.
На първо място е необходима умно написана драматургия. И правилно разпределение на ролите.
- Репетициите на комедийна пиеса понякога могат да бъдат хаотични и изпълнени със смях. Ти си партнираш с Герасим Георгиев-Геро, имаше ли моменти, в които не успявахте да сдържите смеха си на сцената?
- Дали е имало моменти??? Опитвам се да се сетя кога НЕ Е имало такива! И по време на репетиционния период, и сега на представления, смехът си ни придружава, но е овладян. Успяваме да го контролираме. Засега.
Предстоят ни доста километри да изминем заедно с този спектакъл, което е страхотно, защото и тримата ми колеги ( Геро, Ива Тодорова и Петър Калчев) са чудесни. Благодарна съм на Артвент, че ни събраха!
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fnadya-derderyan-bezvetrie-e-kino-koeto-rovichka-dalboko-i-ne-te-ostavya-ravnodushen&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F03%2F21%2F2860307%2F768x432.jpg%3F_%3D1742556506&description=Надя Дердерян: "Безветрие" e кино, което ровичка дълбоко и не те оставя равнодушен', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}