ЕКСКЛУЗИВНА СРЕЩА
Том Тиквер пред Dir.bg: Обичам красивата грозота на Берлин
Германският режисьор откри кинофестивала Берлинале с най-новия си филм "Светлината" и говори ексклузивно пред българска медия
Автор : / 2338 Прочита 11 Коментара
Том Тиквер по време на пресконференцията си на Берлинале
Снимка: Getty Images
Том Тиквер е германски режисьор, продуцент и композитор, роден през 1965 г. в град Вупертал, Германия. Още от детска възраст проявява интерес към киното и на 11 години заснема първия си филм на лента Super 8. През 1998 г. постига международно признание с филма "Бягай, Лола", който се отличава със своя динамичен разказ и иновативен стил.
През 2006 г. режисира "Парфюмът: Историята на един убиец", адаптация на известния роман на Патрик Зюскинд. Тиквер също така си сътрудничи с братята Уашовски в създаването на научно-фантастичния филм "Облакът Атлас" през 2012 г. и работи по музиката за "Матрицата: Възкресения" през 2021 г.
През февруари 2025 г. неговият най-нов филм "Светлината" откри 75-ото издание на Берлинския международен кинофестивал Берлинале.
Том Тиквер беше откривал кинофестивала Берлинале вече два пъти: през 2002 г. с първата си международна продукция "Небеса" и през 2009 г. с политическия трилър "Интернешънъл".
"Берлинале е фестивалът на живота ми. Градът е моята съдба. Този филм е моят копнеж" споделя той.
Германският актьор Ларс Айдингер в кадър от филма "Светлината" на Том Тиквер
Източник: Berlinale
Филмът разказва историята на сирийска бежанка, която става домашна помощница в германско семейство, като чрез мигаща лампа се преплитат техните съдби.
"Светлината" се фокусира върху теми като интеграцията на мигрантите и човешките взаимоотношения в и извън общността.
Тим (Ларс Айдингер), Милена (Николет Кребиц), техните близнаци Фрида (Елке Бизендорфер) и Йон (Юлиус Гаузе) и синът на Милена Дио (Елиас Елдридж) са семейство, което живее повече рамо до рамо, отколкото наистина заедно и изглежда нищо не може да ги задържи заедно. Докато в живота им влиза икономката Фара (Тала Ал-Дийн).
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
15,00 лв.
12,00 лв.
8,00 лв.Мистериозната жена от Сирия подлага света на Енгелс на неочаквано изпитание и вади наяве чувства, които дълго са били крити.
Тиквер е известен със своя магически стил и способността си да комбинира различни жанрове.
В специално интервю за Impressio, германският режисьор споделя за жанровите особености на своето кино, за новите технологии и връзката с различните поколения - тема, зададена в неговия последен филм. Разговорът ни се случи в рамките на кинофестивала Берлинале.
Том Тиквер на събитие-разговор в рамките на Берлинале
Снимка: Getty Images
- Направили сте много странен филм, който разказва една драматична семейна история като приказка, берлинска приказка.
- Не бих казал, че исках да направя "луд" филм, а по-скоро да наслоя различни усещания, едно върху друго. Използваме този метод много често в киното. Но предизвикателството винаги е да ги заземяваш в емоционална дълбочина, в чувствена естетика.
Кадър от филма "Светлината" на Том Тиквер
Източник: Berlinale
Кинематографията в своята техничност е станала безумна.
Филмът "Синя луна" в конкурсната програма на "Берлинале" събира отново Ричард Линклейтър и Итън Хоук
Знаете ли, синът ми сега например гледа нонстоп "Пазители на галактиката". Безумно е колко много са вложили във всяка една минута от филма, чувстваш се така, че изобщо вече не можеш да определиш къде и кога е кулминацията? И все пак, това е готино и забавно, но се появява и нивото на изтощение.
Поне за мен е така. Понякога и аз се чувствам изтощен, когато трябва да инвестирам много в даден герой. Навсякъде около нас има сериозна субективност. И не е ли това, което прави киното наистина незабравимо изкуство?
Интензивната субективност означава, че аз знам, филмът знае, зрителите знаят, а създателите на филма са тези хора, които представят героя отвътре навън, а не от гледна точка на доброто структурно изграждане. Но искате да се чувствате така: някой е разкъсал сърцето си тук. И аз го направих, наистина го направих, но все пак исках да направя филма разточителен, да.
Исках да бъде интензивен, зрителят да поиска да си купи билет и да направи всички тези усилия, които го карат да стане от дивана.
Кадър от филма "Бягай, Лола!" на Тиквер
Източник: IMDB
- Мислите ли, че стила ви до момента е смесица между експерименталното и комерсиалното? Защото "Бягай, Лола!" беше много експериментален на някакво ниво, но също така се оказа, че е и много комерсиален.
- Да, чувствам се наистина малко като "порасналата сестра" на "Бягай, Лола!". Това наистина се усеща, защото филмът пълзи из целия Берлин и защото разглежда глобални теми, но видяни през субективен поглед. В "Светлината" главният герой е семейството, най-простото ядро, което винаги може да се изгради като отправна точка за един филм. И очевидно това е едно дисфункционално семейство, защото всички знаем, че няма функционално семейство. И този вид отправна точка винаги е добра посока.
Има свръхиндивидуални конфликти, които се сблъскват с хаоса в света. И хаосът, също и теорията на хаоса, бяха голяма тема и в "Бягай, Лола!".Сега се опитах да онагледя търканията между поколенията и въртележката, с която ги сблъсква заобикалящият ги свят, да направя филма многопластов, какъвто е животът ни в момента.
Защото за мен животът в момента е наистина претоварен, много повече, отколкото преди 20 години. Което, разбира се, се дължи на новите медии, на социалните мрежи, изобщо на начина, по който технологиите са ни завладели.
Мисля, че малко сме изпуснали влака. Чувствам, че в живота ни се промъкват неща, с които се налага да живеем. Знаете ли, аз имам син и той използва TikTok постоянно. Гледам го и му казвам: "Осъзнаваш ли изобщо какво прави това с вас?"
"Облакът Атлас" - съвместна продукция на Том Тиквер и братя (вече сестри) Уашовски
Източник: IMDB
И се впускаме в тези дискусии и тогава осъзнаваме, че тва нещо е направено толкова добре, за да се натрапи с такава сила в живота ни и да заема това централно място в него. Тези технологии ни откъснаха политически и социално, но като родители, това е начинът на комуникираме с нашето дете.
Връзката между поколенията е единственото, което може да ни донесе надежда, което е и заключението на филма. Трябва да си подадем ръка и да се разбираме взаимно. Тогава ще открием, че освен нас и поколението на родителите ни, ние сме много по-близки и всъщност по-сходни помежду си, отколкото някога са били предишните поколения.
Ние дори се обличаме по подобен начин. Ако погледнете себе си на 18 или 20 години и родителите си, те са изглеждали с 200 години по-възрастни.
И днес виждам хора, които влизат в клубовете с децата си. И виждам много повече смесване на поколенията, също и в техните интереси. Имаме голяма възможност да обединим сили и да се свържем отново, за да решим някои от тези огромни проблеми, пред които сме изправени.
Том Тиквер (в средата), Ларс Айдингер (вдясно) и Николет Кребиц (вляво)
Снимка: Getty Images
- На уебсайта на Берлинале пише, че филмът ви е "свръхестествен" като жанр. Вие така ли го намирате?
- Сериозно ли пише това на сайта? Наистина странно. Но ако трябва да му сложа етикет, това е по-скоро нещо като магически реализъм. Не е ли това думата, която му приляга? И това е стилът, с който съм свързан като цяло.
И това предполага, че се случват неща, които не са твърде реалистични, а отвъд тях. Свръхестественото е наистина странна дума и не мисля, че мога да бъда свързан с нея. Имам проста отправна точка - семейство в беда, влиза странен човек, спасява го.
Фотосесия на в рамките на Берлинале. Германският режисьор Том Тиквер.
Снимка: Getty Images
- Целяхте ли филмът да бъде и политически в ситуацията, в която се намира Германия в момента, и в този огромен дебат за мигрантите, в който влиза филмът.
- Да, никога не бива да забравяте, че започнах да работя върху това преди около четири години. И ако погледнете само последните три-четири години и всички събития, как политическият климат се разви и промени и се преобърна с главата надолу.
Но бихме могли да кажем, че той върви в тази посока, да. Той е бил подхранван от всички преживявания, а политическият живот е присъстващ в нашите животи. Преди 20 години не беше, поне в Западна Европа, беше лесно време, поне в моята памет.
И мисля, че сме пропуснали нещо, защото се случваха много неща през годините, но бяха под повърхността, а сега избухват. Сякаш всичко беше в някаква клетка, а сега лъвът излиза и ни изяжда, а ние тичаме и крещим, като се питаме какво направихме? Защо отворихме клетката, къде изобщо построихме клетка, защо изобщо имахме лъв и го доведохме тук.
- Как емоционалната динамика на героите във филма се отразява в динамиката на града, защото мисля, че това е и филм за Берлин.
- Да, Берлин е мястото, където... Обичам това място, въпреки че е толкова объркано. Наистина е много разхвърляно място. Oбичам красивата му грозота. Забавно ми е, че филмовият фестивал е през февруари, когато е най-хубаво, със снега, но през повечето време тук вали и е адски студено.
Доста е мрачно. Но тайната на града е, че според мен той никога не е завършен. Това е най-незавършеното място от столиците, които някога съм виждал. Винаги има опити да се стигне до някаква окончателна завършеност на образа на града и това никога не се случва. Има повече строителни площадки от всякога и не можеш да минеш по ясен и предвиден маршрут, винаги имаш обходни маршрути.
И това за мен е страшно кинематографично.
Така че има много истории, които все още се случват тук, докато някои от перфектни градове, които са просто красиви и блестящо завършени в своята концепция, са донякъде мъртви. Трудно е да ги накараш да се почувстват живи. Берлин постоянно се стреми, постоянно е в движение, постоянно се трансформира и никога не стига до целта си.
И такива са и героите. Те се борят, търсят нещо и имат препятствия.
Том Тиквер по време на пресконференцията си на Берлинале
Снимка: Getty Images
- В известен смисъл предизвиквате зрителя с дължината на "Светлината" или по-скоро заради структурата? Защото публиката е свикнала да гледа по-кратки форми на филм, обикновено сериали и стрийминг платформи.
- Мисля, че средностатистическият зрител, който гледа стриймъри и такива медии, гледа предимно телевизионни сериали. Там могат да се връщат към други епизоди, сезони, да спрат, ако искат. Идеята е да се генерират повече епизоди, които зрителят да гледа и така да има повече печалба - това е целта.
Когато направих "Облакът Атлас" това беше преди времето телевизионните сериали да разрушат киното. Това беше една многопластова история, която върви във всякакви посоки, но накрая можеш да съшиеш отново.
И това ми харесва в киното. Разбира се, аз отидох самия в света на телевизонните сериали като направих (и правя) "Вавилон Берлин" - с него успях много да експериментирам и намирам това за много вълнуваща част от кариерата си. Тогав аосъзнах дали не правя този сериал за моите баба и дядо, които са живели точно в тези времена в Германия?
Това ме караше все повече да се напрягам от идеята, че не правя нищо за хората от моето поколение. Затова в този момент се появи "Светлината".
Том Тиквер по време на пресконференцията си на Берлинале
Снимка: Getty Images
- Имахте ли някакви лични срещи със сирийски бежанци, за да подготвите образа на героинята във филма?
- Разбира се, че съм чел много по темата. Хората, които срещах наистина бяха оцелели от ужаси и им беше трудно да разказват за случилото, просто, защото имаха травма от преживяното и това създаваше граница между нас. Аз виждах какво са преживели в очите им, но те трудно успяваха да го изразят с думи.
Героинята ми обаче е различна, тя е образована, много уверена, което прикрива тъмните й тайни. Дълбочината, която получавате от някого, който е преминал през нещо подобно и все пак е създал нов живот в нашия свят, и наистина добавя към него - ние печелим толкова много от тези хора, защото те ни носят наистина нови неща и идеи.
Пресконференцията на екипа на филма "Светлината" по време на Берлинале
Снимка: Getty Images
Това е едно от посланията на филма, той показва и че новите идеи не винаги са непременно свързани с да речем религиозната култура, от която те идват. Обичам това, че тя идва с тази странна, но съществуваща технология на светлина, която е като представяне на самото кино като изкуство. Това е светлина, която трепти и това, което прави, е да предизвиква емоции и спомени и да освобождава ума ви, което е точно това, което прави киното.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}