М. Найт Шаямалан пред Dir.bg: Стрийминг платформите нямат нищо общо с киното

Тази вечер в Берлин се открива 72-то издание на кинофестивала Берлинале. Преди началото му международното жури с председател М. Найт Шаямалан даде специална пресконференция, в която фокус беше истинската среща с киното и неговата магия.

Журналистът от Impressio и наш кореспондент на фестивала Юлия Владимирова успя да поговори за кратко с големия режисьор и председател на тазгодишното жури. 

Той е известен с филми като "Шесто чувство", "Неуязвимият", "Следите", "Селото", "Явлението", "Последният повелител на въздуха" и други. Широка известност му донася филмът "Шесто чувство" (1999), номиниран за награди "Оскар", "Златен глобус" и БАФТА.

- Господин Шаямалан, как виждате развитието на хорър жанра, на който Вие сте виден представител?
- За да имаш постижение в разказването на дадена история, винаги трябва да сменяш жанровете и те да не са ограничаващи. Винаги има драма, трилър, свръхестествен трилър, винаги трябва да има движение в историята. До голяма степен моите филми могат да бъдат определени и като драма и мисля, че тези различни нива на жанровете са много плодотворни за режисьора.

Начинът, по който трябва да накараш хората да почувстват страха е много дълбок, той трябва да ги докосне, те трябва да го запомнят. Изисква се генериране на различни стъпала, в жанрово отношение, с които се задвижват емоционалности. Само тогава истинското усещане за страх може да се задържи в хората и те да преживеят филмовото действие.

- Какво мислите за така популярните стрийминг платформи, по какъв начин те променят и трансформират идеята за кино, вредят ли му, помагат ли му?
- Много мога да говоря по този въпрос, мисля че можем цял ден да прекараме и да го обсъждаме.

За мен да отидеш на кино е най-великата форма на изкуство. Двете дори не се доближават, защото са несравними. Има нещо в това да гледаме заедно, да споделяме едно общо за нас съществуване.

Това е формата, в която аз работя. Споделям история на определена група от хора. Не се познаваме, отиваме, гледаме нещо заедно, смеем се, така се получава една верига, която свързва хората помежду им. Така започваме да си въздействаме един на друг, защото всеки гледа филма през неговите очи, а ние всички имаме различни очи.

Едновременно имаме общи неща, но и много, които ни различават. Това е магията на киното. Когато отиваш на кино, му се посвещаваш, сядаш и не можеш да вършиш други неща между другото.

Или пък да си гледаш телефона. Историята те поглъща и отиваш там. Светът спира. Това е най-великото посвещение на изкуството. Вкъщи даваш много малко от себе си - правиш си такос, гладиш, гледаш дете, опитваш се да гледаш нещо. Очакванията, които човек има в гледането на нещо вкъщи са много, много ниски.

Стрийминг платформите, в които филмите ни чакат, бяха и все още са второстепенни и нямат нищо общо със самото кино. Наистина има вълна и шум около филми, качени там, но мисля, че това ще засили още по-силна вълна към киното. Както виждате, след пандемията, хората изпитват глад да посещават кината. Гледането на филми в кино винаги ще бъде великата среща между публиката и това изкуство, платформите са вторично явление.

Интервю на Юлия Владимирова

Следете Instagram/Facebook профилите ни, където ще се включваме с видео на живо и снимки.