СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Явор Милушев: В глобалния свят няма място за рицари на човещината и перото
"Бях още жив, но на ръба на пъкъла. Наложи се спешна животоспасяваща операция и Господ ми даде втори живот, за да възкръсна с признанието за моята дейност от Съюза на артистите", признава големият артист
Автор : / 10413 Прочита 1 Коментара
Явор Милушев
Колаж: Петя Александрова
"Още с първата ми поява на екран в "Необходимият грешник" публиката ме обикна и не ѝ изневерих. Според "Гражданинът Кино" Тодор Андрейков, като необходим грешник съм показал нюансите в поведението на много софийски младежи и така се сдобих с прозвището "Момчето на София", а критикът Емил Петров го разпространи.
Бях млад и Радой Ралин ми каза да внимавам, защото завистта и нощем не спи. Но за мен това не беше някаква новост и не обръщах внимание, понеже знаменити артисти идваха да ме гледат.
И сега си спомням с произнателност и благодарност за тях. Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Таня Лолова, Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Асен Миланов, Черкелов, Наум Шопов, Вили Цанков, Ивайло Петров, Радичков...
Една соц майска вечер преди обявяването на званията на 24 май, Тодор Колев-Адама гледа комедията "Чер хайвер и леща". И след представлението: Майна, само това да беше, трябва да ти дадат, отвърнах: По-важно е, Адаме, че ти си дошъл, а той: Ама нали знаеш, майна, че няма да ти дадат, отговорих че знам, а той: Ами ако ти дадат, майна? Разперих ръце и на носовка "Хавайски нощи". Любен Гройс написа, че имам широк творчески диапазон, че резултатът е нестандартен и винаги успешен.
Явор Милушев
Снимки: Личен архив
Писателят Ивайло Петров казва, че повторенията на думи, събития и лица придават на стила ми напрежение и бързина на ударни инструменти. Пламен Масларов написа, че съм довел интелектуален и европейски маниер в творчеството, политиката и в живота. Говоря за това единствено от благодарност, а не защото циганката е в отпуск. Още преди тийнейджърските ми години слушах с родителите ми радио "Свободна Европа". Отдавна съм забравил за "Момчето на София", и бях избран за "Човек на деня на "Свободна Европа!" За мен това не е прозвище, а дълготрайна титла, редом до най-високото отличие ИКАР.
Дамян Дамянов има цикъл "Още съм жив".
Бях още жив, но на ръба на пъкъла.
Наложи се спешна животоспасяваща операция и Господ ми даде втори живот за да възкръсна с признанието за моята дейност от председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и членовете на любезната комисия, за което им благодаря", изповяда Явор Милушев.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
С Кристо и Жан-Клод
Снимки: Личен архив
Аристократът на българското кино и театър Явор Милушев е роден на 9 януари 1948 г. в София. Бил е народен представител в 39-то Народно събрание от листата на НДСВ, и заместник-министър на културата, поканен за поста от Симеон Сакскобургготски и министър Стефан Данаилов.
Следва радио и телевизионна техника в Чехословакия. После в София актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Желчо Мандаджиев и завършва през 1973 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски.
Получава покана да постъпи в театър "София", но след отбиване на военна служба в Кърджали, постъпва в Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив, където започва съвместният му живот с актрисата Цветана Манева и двамата играят в постановките на Любен Гройс, с когото по-късно постъпват в театър "Сълза и смях".
Милушев играе и в театър "199" и Малък градски театър "Зад канала", гастролира с постановки на тези театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Украйна, Македония и в много градове в страната.
Явор Милушев с награда ИКАР 2025 за изключителен принос към съвременния театър
Снимки: Иван Григоров
Още като студент втори курс дебютира в киното във филма "Необходимият грешник", но и на сцената на учебния театър в постановката на проф. Надежда Сейкова "Измамници" от Марсел Карне. После играе и в постановки на проф. Филип Филипов, и на проф. Снежина Танковска на "Мечка" от Чехов.
В пиесата "Въжето" на Юджийн О'Нийл изпълнява ролята на Люк, и на Дон Жуан в "Каменния гост" от Пушкин. Играе и в пиесата на Голдони "Рибарски свади" и д-р Кондов в "Милионерът" от Йордан Йовков, постановки на Нейчо Попов.
Да си припомним и известните му роли в споменатите театри: Джери Райън в "Двама на люлката" (Уилям Гибсън); Язон в "Медея" (Еврипид); Дон Педро в "Много шум за нищо" (Шекспир); Валентин в "Двамата веронци" (Шекспир); Парис, Меркуцио в "Ромео и Жулиета" (Шекспир); Сенебирски в "Албена" (Йордан Йовков) и други под режисурата на Любен Гройс; Даскал Гатю в "Чичовци" (Иван Вазов), режисьор Иван Добчев; Жан в "Госпожица Юлия" (Стриндберг), реж. Румен Чакъров; Орсино в "Дванадесета нощ" (Шекспир, на есперанто), реж. Димитър Стоянов; Хемон в "Антигона" (Жан Ануи), реж. Димитър Стоянов; Испанеца в "Благородния испанец" (Съмърсет Моъм), реж. Димитър Стоянов; Ричард в "Любовникът" (Харолд Пинтър), реж. Димитър Стоянов; Робърт Дъдли във "Виват кралицата" (Робърт Болт), реж. Димитър Стоянов; Дон Леонида Ламана в "Чер хайвер и леща" (Скарначи и Тарабузи), реж. Стойко Генов;
Клейман в "Смърт" (Уди Алън), реж. Симеон Димитров; Анархистът в "Случайната смърт на един анархист" (Дарио Фо), реж. Красимир Спасов; Борис Сарафов в "Солунските атентатори" (Георги Данаилов), реж. Красимир Спасов; Прокурора в "Докле е младост" (Георги Данаилов), реж. Красимир Спасов; Владиков в "Хъшове" (Иван Вазов), реж. Уляна Матева; Динко във "Вампир" (Антон Страшимиров), реж. Христо Кръчмаров;
Стенли Ковалски в "Трамвай желание" (Тенеси Уилямс), реж. Младен Киселов; Президента в "Коронацията" (Етиен Ребоденго), реж. Бина Харалампиева; Отец Лоренцо в "Ромео и Жулиета"(Шекспир), реж. Бина Харалампиева; участва и в постановки на Николай Люцканов, Недялко Йорданов, Станчо Станчев и др.
Играе в телевизионни постановки на Роксена Кирчева, Павел Павлов, Асен Траянов, Хачо Бояджиев, Любен Гройс, Милен Гетов, Николай Георгиев, Нина Минкова, Чавдар Савов, Димитрина Гюрова и други; в "Аленото цвете" на реж. Йордан Джумалиев изпълнява ролята на Звяра, който се превръща в красив принц, но за финалният кадър се използва дубльор, тъй като не е достатъчно красив за финал на детска приказка; за новогодишната програма на реж. Никола Петков в пародията на финалната сцена между Дездемона и Отело играе с истински лъв; в постановката на Теофана Преславска "Приказки от един живот" изпълнява ролята на Ханс Кристиан Андерсен.
Издава CD със стихове на Яворов и оригинална музика на Теодосий Спасов, изнасят концерти в страната и чужбина и участват във фестивалите "Яворови дни" в Поморие.
В киното играе във филми на режисьорите Шаралиев, Вили Цанков, Корабов, Димитър Петров и Владислав Икономов, Тодор Стоянов, Сурджийски и мн.др.
Но най-известната му роля е на Яворов във филма "Дело 205/1913 П. К. Яворов" на режисьора Киран Коларов. Този образ е истински звезден миг в кариерата на Милушев.
В началото на 21-вото столетие преустановява творческата си дейност в театъра и киното.
А писателски дебют прави с две есета: "Тихо, българският народ спи!" и "Една нощ в Неапол" във в. "Култура", публикува в периодичния печат и издава книгите "42 - 23", "Чешки профили" и "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира".
Големият ни артист и писател със "синя кръв" по майчина линия в специално интервю за Impressio.
Явор Милушев с награда ИКАР 2025 за изключителен принос към съвременния театър
Снимки: Личен архив
- Кога се роди любовта Ви към театъра?
- Дължа я на родителите ми. От малък мама и татко ме водеха на дневни представления в Народния театър, Операта и Оперетата, в Сатиричния театър, още беше във филиала на народния "Васил Кирков", по-късно "Сълза и смях". Бяха ми обяснили как да се държа в театъра, и после да им разкажа какво съм разбрал. За мен това беше забавление и като пораснах разбрах, че било част от възпитанието ми. Пазех програмите на "Крал Лир" със Стаматов.
Програмите с Трендафилов, Ружа Делчева, Олга Кирчева, Мими Балканска, Иван Димов, Кисимов, Спас Джонев като Освалд в "Призраци" на Ибсен. Апостол Карамитев в "Скандал в Брикмил", "Колко е важно да бъдеш сериозен", "Ромео и Жулиета" с Маргарита Дупаринова и Мила Павлова в "Дневника на Ане Франк".
С Велко Кънев
Снимки: Личен архив
От малък обичах и народните песни. Йоан Кукузел и музиката и текста на "Полиелей на българката", пресвята като Богородица, ми въздейства на сетивата с обясненията на мама и татко. А Софийското шопско хоро на Борис Карлов сякаш разкрива тайната за плетениците на битието. Програмите от тези преживявания ги подарих на известния във всички театри пощальон театрал бай Боре, а той ми подари пощаджийската си чанта. В зала "България" бяхме на концерт на Софийската филхармония с диригент Саша Попов. Васко Абаджиев свири концерт за цигулка на Паганини и концерта на Дворжак, нонстоп бис след бис.
Така е и с Васко Василев, концерт майстор на Ковънт Гардън, кани ни на концертите си. Ив Монтан направи фурор в зала "България", сякаш е извънземен. Помня балета "Жизел", тананиках си на ум музика от "Ако бях цар" на Адолф Адам, после и арии от "Дон Карлос". Музиката носи всички нюанси на битието.
Явор Милушев на сцената с Теодосий Спасов
Снимки: Личен архив
У дома имахме много грамофонни плочи. Борис Христов пее ариите на Филип и на Мефистофел, каватина на Силва и ария из операта Ернани. Несравним глас и певец, бях в дома му в Рим и сякаш се намирах в храм. Имахме плочи Telefunken с надписи Ludwig van Beethoven. Symphonie № 9 D-mol Op. 125. На "Ода на радостта" пеят солист и хор по текста на Шилер. Певчески шедьоври.
Отворих бюфета, отпуших бутилката с отлежал коняк Годе и с Ludwig van и Годе си бяхме биз-бизе. После татко се смееше, че Бетовен ме опиянчил. Днес химнът на Европа е без текста на Шилер, а "Бийтълс" пееха Roll over Beethoven. Търкаля се светът, но "Ода на радостта" ще остане като вечен блян.
- Труден ли беше пътят Ви към театъра?
- О, преди театъра вече бях преминал през много перипетии, че и казарма. Отдавна бях нападнал книгите. Пътеводител в четенето ми беше "романът в три части изъ живота на българите въ предвечерието на освобождението". "Подъ игото" в червена кожа. Вазов написал романа когато бил в изгнание в Одеса, но първо излиза в Лондон. "Подъ игото, представител на българската белетристтика е преведен на един западен език... разказ за отчаян български патриотизъм с деликатна съобразителност, която никъде не стига до бомбастичност.
"Гениално съчинение, писано на един неизтощен език, безспорно един от най-хубавите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад", пише в обширната си рецензия корифеят на модерната критическа школа лорд Едмънд Гос.
Явор Милушев в кадър от филма "Пикник", реж. Стефан Димитров
Снимки: Личен архив
Неговият анализ явно е сравняван с други бомбастични романи и равнява романа на Иван Вазов с тези на Уолтър Скот. Десетки са английските рецензии за романа, в техните книжарници не само че се продавал като топъл хляб, ами бил разпространяван в цяла Европа.
Чрез романа осмислих как деликатният патриотизъм при петстотин години иго е запазил българската идентичност. Така разбрах и колко силна била покрусата от откраднатите от Берлинския конгрес надежди. Но узрявал идеала за съединение и разбрах смисъла на мъдрите думи на Вазов, че съединението е "една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите".
Открих аналогия между възгласа "Долу Румелия" и репликата на Вазовите хъшове "Смърт на султана". Избликът на хъшовете не е наивно отрицание на суверена поробител, а спасителен сал, който отвежда духа от пространството на игото в пространствата на свободата. "Долу Румелия" е изкупителна платформа, която извежда от изстраданото узурпирано минало към осъзнатата необходимост от съединение на отечеството. Има нещо символично в случайното съвпадение на датата на прогласяването на бленуваната от Иван Вазов Независимост с датата, на която той се отправил към вечността. Тези събития неспирно къкреха в душата ми и завираше разбирането ми, че театърът е начин за общуване със зрителя, за да е носител на осъзнаваща се национална чест, гордост и крепка доблест.
Изкуството създава свят за доволен живот.
А в политиката отрицателни герои с акъл на клетъчно ниво инстинктивно се правят на положителни. И лека-полека стигнахме до днешното положение на тежка криза. В такава ситуация театърът щедро предоставя богати възможности. И се оказа, че все още е единствената институция, която, наред с радиото, пази музикалното богатство и красотата на българския език. Е, с малки изключения.
Тъй че с ясно съзнание се посветих на театъра.
- Коя е любимата Ви роля?
- За всяка роля се подготвях според идейното изискване на режисьора и подбирах точните изразни средства. Още като обмислях образа на Яворов си представях как го гледат, когато го заварват мъртъв, исках с техните измъчени погледи да го гледат и зрителите.
Общуването с публиката е феномен, да почувствам как вървя отнякъде към някого или как бягам отнякъде, как действам в сюжетната среда, как се променям в нейните обстоятелства, и от това как се развиваш в действието зрителят да разбере защо го правя и какво казвам.
Яворов е много сложен образ и с голяма любов го пресъздадох. Казват, че това е коронната ми роля. Ганка Найденова е внучка на Поета и в слово при откриването на Яворовите дни в Поморие каза, че съм сред най-добрите тълкуватели и изпълнители на творчеството на Яворов. Скрих се в дъното на амфитеатъра за да не смущавам читалищните, училищните и други рецитатори, и излязох последен пред публиката.
В ролята на Яворов във филма "Дело 205/1913 П. К. Яворов" /1984 г./
Снимки: Личен архив
Бях поканен на тържество в Чирпан. Преди да рецитира стихотворение на Яворов, симпатична млада жена се извини на публиката, понеже ме видяла сред гостите. После Никола Манев се качи на подиума и ме извика, но не рецитирах, а говорих за живота на Яворов и за Дело 205.
Коронни роли наричаха и тези в "Трамвай желание".
И на Джери Райън в "Двама на люлката", за която Уилям Сароян ни каза, че ще разкаже на автора Уилям Гибсън с какъв успех сме я играли с Цветана. Една критичка гледа "Много шум за нищо" на Шекспир и на излизане от театъра ми каза։ "Корона. Бяхте неотразим", отвърнах։ "Отразете го", и тя сви рамене. Но чест ѝ прави, че ми го каза, защото критиците разсъждаваха за героя ми без да споменават името на изпълнителя.
С някои роли се разминах, но много са ролите за да изреждам в кои пиеси на големи автори съм играл, винаги бях различен и салонът беше по-претъпкан от трамвай.
Играех с удоволствие, но голямо удоволствие не само за мен беше и ролята ми на Андерсен в пиесата за Телевизионен театър "Приказки от един живот" по сценарий на Олга Кръстева и под режисурата на Теофана Преславска, дами от класа. А след кончината на Любен Гройс, Цветана пренесе "Медея" в Античния театър. Всяка вечер пет хиляди зрители с правостоящите.
Явор Милушев (Язон) и Цветана Манева (Медея) с режисьора Любен Гройс
Снимки: Личен архив
На финала Медея и моят Язон отчуждени и боси на пясъка правят пред свещи шокираща равносметка на своите деяния. И публиката е в екстаз.
"Медея" беше първото представление, с което бе открит Античният театър и така от археологически обект се превърна в средище за културни събития.
- Проф. Михаил Неделчев пише в рецензията си за книгата Ви "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира", че сте "съпреживял именно чрез вашето гениално изпълнение съдбата на Пейо Яворов от неговата последна година на траура". Какво е Яворов сред другите Ви роли?
- Това е дълга история. Професорите Михаил Неделчев и Веселин Методиев са видни учени и като политици бяха честни и продължават да са такива. Когато ги поканих за рецензенти на "Апокрифа" се радвах, че двамата професори веднага приеха. Те изпратиха рецензиите си в издателството и прочетох за гениално изпълнение чак когато приемах книгата за печат. Георги Джагаров ме потърси по телефона в театъра, изпълнението ми на Яворов е шедьовър и заслужавам Димитровска награда.
С президента Петър Стоянов и проф. Михаил Неделчев (в средата)
Снимки: Личен архив
След представление ме чакаше важен човек от кинематографията - с моята биография не могат да ме предложат за тази награда. Веднага отидох в дома на Джагаров до Минерал сувенир, нямаше го, сигурно е бил на запой с компания.
Помолих жена му да му предаде, че не желая никаква награда и ако ми присъдят някаква ще откажа да я приема и обещавам скандал. Благодарение на министъра на културата Георги Йорданов не се сбъдна желанието на желаещите успеха на филма да отшуми, а като ме видеше ме сочеше։ "Моят Яворов".
Другата симпатична страна на отговора ми за Яворов са свежи писма, например, че новородени били кръщавани Явор и купувах златни кръстчета от Минерал сувенир.
След представления из цялата страна оставахме с Цветана за среща с публиката. Сигурно са стотици срещите в градове и села, постоянно получавах покани и когато бях свободен палех колата и се връщах през нощта. В Пазарджик имаше режим на тока и срещата беше на свещи. Вълнуващо. Като в Севлиево, в Габрово, Русе и в цялата страна.
Та на въпроса за Яворов. На снимка осемгодишният Пейо Крачолов е възседнал магаренце. Яворов е венчан с палмови клонки и "Осанна", но приключва с "Разпни го".
Цветана Манева и Явор Милушев
Снимки: Личен архив
Когато се подготвях за ролята, не исках да се съобразявам с очаквания за прилика с поета, за да се харесам на критиката. Съпоставях житейската драма на Яворов с великите образи от световната поезия и драматургия и той блестеше сред тях. На първа страница на сценария написах с почерка на Поета: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея".
И откъси от "Копнение", "Хайдушки песни", "Хайдушки копнения" и "Едно сражение"։ "Напред към утрешния ден, без там пристанище да зная", "Сън сънувах, сън прокоба, сънувах си гроба" и "смъртоносен удар на самата смърт". Яворов работи в Народната библиотека, където се запознава с Дора Габе и тя му дава да прегледа нейни стихове. Така започва връзката им и тяхната кореспонденция продължава, когато той е в Народния театър. Тя му пише писма, но той ѝ отговаря։ "От други свят съм аз - не си виновна ти".
На гости при П.Ю. Тодоров се запознава със сестра му Мина, тя галела очите му подобна на бяла лилия. Той ѝ посветил стихотворението "Благовещение". Дора Габе получава искания брой на сп. "Мисъл", защото "Теменуги" е спомен от връзката с Поета. В "Мисъл" е и "Две хубави очи", посветено на Мина и кореспонденцията им е постоянна, двамата споделят любовта си. Нейните братя ѝ забраняват да се вижда с Яворов, той ѝ изпраща "Пръстен с опал"։ "Мечтата ти е очарована робиня на моята душа, в съня те пожела и похити". Той заминава за Франция, в Пас-де-Калас на Атлантическия океан и от хотела се интересува как е Мина, Добре, отговаря другия брат, свиждане невъзможно.
С майка си (вляво) и Татяна Лолова
Снимки: Личен архив
П.Ю. Тодоров е лаконичен в отговорите до Яворов, в санаториума не допускат свиждане с нея, и той ѝ изпраща рози. От Кале праща телеграма на П.Ю. Тодоров, апелира за разбиране, "позволи ми да я видя". Изпраща на П.П. Славейков картичка, как е Мина, той му отговаря веднага, "Тя е в агония. Сега ми казаха по телефона". В Париж отсяда в хотел Суец, получава телеграма, "Нощес се помина". Яворов е най-самотният човек на света. Вестник публикува некролог за Мина. Лора и братовчед ѝ Рашко Маджаров са в Лондон, оттам тя изказва съболезнования на П.Ю. Тодоров. Всеки ден Яворов пресича Булонския лес към гробището Бианкур и всеки ден оставя червени рози на гроба на Мина.
Лора пристига с ферибот от Лондон, отива на гроба на Мина и изразява чувствата си към Яворов, той отвръща։ "Не мога да се отзова", тя кипва мълчалива, обръща му гръб и демонстративно си тръгва. Яворов се връща в София и получава официално писмо от Софийския университет, че стихосбирката му "Прозрения" печели конкурса на Литературния фонд "Иван Вазов". От този момент започват безкрайните писма на Лора до Яворов, по няколко на ден, и внезапни посещения в кабинета му в театъра. Не е далеч времето, когато полусляп в болница дава показания пред съдебния следовател Иван Божилов за смъртта на Лора, и той казва։ "Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка".
Явор Милушев
Снимки: Личен архив
От проучванията, които направих, разбрах дали самоубийството на Лора е причина за стълкновението на обществото с Поета. Следствието и Дело 205 ⁄ 1913-14 срещу Яворов, с изфабрикувани и недоказани обвинения в убийство на Лора, са позор за съдебната система. Явно по техен образец е и днешната ни опозорила се съдебната система. Предвид победата ни в Сръбско-българската война, причините за целта на съда, да го маргинализира пред обществото, извират от няколкото войни за Македония.
"Европейският концерт" се разцепил на фракции и не можели да си поделят Босфора. За няколко дни Младотурците обхванали Македония. Султан Абдул Хамид възстановил Конституцията. Българските чети били посрещнати възторжено от своите сънародници. В същото време Кюстендилският конгрес на ВМОРО, във връзка с революционните действия в Македония и Одринско избрал за Задграничен представител Яворов.
Независимо, че в София бил избран единодушно, понеже имал богат опит още от приятелството му с Гоце Делчев до неговата смърт и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Йонко Вапцаров, видните и всички четници и поробеното население обичали Яворов като "Голям македонски войвода". Два месеца след избора му за Задграничен представител, в. Илинден публикува Яворова статия и думите му се помнят до днес. "Българи, шепа хора под празното небе, шепа хора застанали против целия свят.
Съдбата ни е изправила на кръстопътя на непримирими интереси. Ние воюваме против Азия и Европа, против Мохамеда, който никога не се насити на кърви, и против Христа, който остана през вековете по-сребролюбив от Юда". Паметни думи. А съдът е изпълнител в полза на прикритите като патета в кълчища обвинители. Яворов изпраща дълго и подробно аргументирано изложение до Върховния съд с протест, че щом е революционер лесно можел да посегне на чужд живот. "Ако съм ходил в Македония, правил съм го да изпълня един дълг и няма да се намери даже едно куче в поробената земя, което да засвидетелствува, че съм убил някого...".
Той се бори да не рухнат идеалите му, без капка емоционален дисбаланс. Тодор Александров в писмо до прокурора на Софийския апелативен съд Станишев го разобличава, че обещал да се разгледа делото, но когато се гледало делото изведнъж се бил "поболял" от настинка, а в същото време с часове се забавлявал във влажната градина на Градското казино! Обвинява го във влияние върху следствието във вреда на Яворов още в Окръжния съд и трябвало прокурор да провери булевардни слухове, уличаващи Яворов като убиец! "Компетентни лица намират това за престъпно, определението на Окръжния съд за чудовищно, а определението на Апелативния съд, стъкмено от вас - за фанфаронско...
Законът за несменяемостта на съдиите гарантира, че в съдилищата има справедливост, по-голям морал, че съдиите са безпристрастни и с пълно съзнание за дълг и отговорност. Обаче много се разочаровах. Нещастна страна! Злочест народ! " Ако Тодор Александров не беше убит или ако беше днешен народен представител, сигурно старото статукво щеше гръмогласно да опровергава това му смело становище. Три дни след самоубийството на Яворов, в. "Утро" отпечатва статия։
"Ние даваме това изложение, подписано от г. г. Тодор Александров, д-р А. Балабанов, Влад. Василев, д-р К. Кръстев и Боян Пенев... Брате Тодоре, Кажи на Македония, че нейния син умря в свободна България, увенчан с една мръсна клевета.
Това е последното сбогом на поета"...
А Яворов е искал "от безкрайното дело да излезе пред всички чист, както бе пред съвестта си и пред Бога! Ала неговите съдии му отричаха и това право: записката, която бе оставил преди да се самозастреля първия път, и тя бе използувана като обвинителен материал! Как може поетът, когато се самоубива, да мисли за своята чест и име, "това е нещо неестествено и неприемливо", крещят обвинителите... Проф. Атанас Балан е основоположник на съдебната медицина у нас и научно доказал за смъртта на Лора, че е немислимо тя да е убита от Яворов. Той доказва същото, което е описано от съдебния следовател Иван Божилов още при първия оглед.
Съдът нарежда друг съдебен следовател да разпита адвоката Рашко Маджаров, "който да разкаже за живота ѝ с Яворов особено в последните дни. Разпитайте и онези лица, които Маджаров посочи, и други близки и роднини на Лора". Отговорите на Маджаров са като детска приказка с измислени свидетели на нещо, за което той обаче не си спомня нищо. Относно смъртта на Лора има статия "Твоята хубост стана твоя съдба" на Андрей Протич във в. Камбана։ "Живот Яворов не ѝ даде, той ѝ отне живота. Лора трябваше да бъде убита, унищожена от Яворов". Колкото и да се спотайват, патетата в кълчища сами изплуват. Рашко Маджаров е важна и влиятелна личност, той е син на Мария Каравелова, сестра на Любен и Петко Каравелови, и е братовчед на Лора.
А Петко Каравелов е съпруг на Екатерина Каравелова, майката на Лора и Виола, която полудява след незнайно какво жестоко убийството на съпруга ѝ Йосиф Хербст. В записката "Мойта мила Лора се застреля сама", която е писал Яворов преди да стреля върху себе си, съдията не споменава продължението "ида и аз подир нея". Но допълва, че е "неестествено, против психологията на човека и неприемливо човек да заглуши в себе си чувството на самосъхранение, той не може да мисли и да осветлява и предпазва обществото от заблуждение, когато всичко е чисто в неговата душа".
Съдебната система сама си изписала образа и показанията на Рашко Маджаров са комично неестествени. Против психологията на юрист като него, той премълчава становището на съдебния следовател Божилов. Че "Изгледът и състоянието на гръдната кожна рана дава да предполага, че ударът е бил нанесен с допряно до гърдите оръжие", а невярното становище, че "куршумът е влязъл откъм гърба и излязъл отпред на гърдите" би компрометирало д-р Пиперков и д-р Татарчев.
Също и Маджаров и Екатерина Каравелова, на тях им върши работа становището на д-р Пиперков и д-р Татарчев, инак Църквата не би оплакала самозастрелялата се Лора. И Софийският окръжен съд намира, че "Лора Каравелова-Яворова не се е самозастреляла, а е била умишлено лишена от живот с револверен изстрел от Пейо Крачолов Яворов, престъпление наказуемо по Наказателния закон". А не е ли престъпление, че с ревност и закани за самоубийство, като се самозастреляла Лора в нощта преди Андреевден е тласнала Яворов към самоубийство?
А Яворов я обикнал още по-силно след нейната кончина. Началото на тази сага слага Александър Огнянов, прокурор по Дело 205 и брат на Сава Огнянов, артист в Народния театър от старата школа и е в конфликт с модерния директор на театъра Яворов. Екатерина Каравелова организира сватбата на Лора с подбран мъж от сой, доктора по право Иван Дренков, Лора ражда момче и се развежда с Дренков.
Три години след кончината на Петко Каравелов, двайсетгодишната Лора участва в Първият конкурс за красота, и то без сертификат от майка ѝ Екатерина Каравелова. Във Военния клуб Лора става "Хубавица на София". Това ѝ дава още по-стръвно самочувствие, понеже е трета в конкурса за "Хубавица на България". А че тя не е вода ненапита знае не само Андрей Протич, но се правят на божи кравички сякаш не знаят кога една девойка е преживяла пубертета. А Лора и на улицата знае как впечатляващо да се носи, в което няма нищо осъдително.
Три години преди Лора да стане "Хубавица на София", Андрей Протич я следи и се среща с нея при гроба на баща ѝ зад "Св. Седмочисленици". Протич е печен женкар, но твърди, че по нейно желание заминават с Лора на курорт в Костенец. С тях са Рашко Маджаров и двама негови придружители, но на другия ден те се връщат в София. Три дни Протич и Лора са сами в Костенец, на връщане тя го отсвирва заради нейния съученик Кочо Пеев.
Протич копнее за нея, но я описва в дневника си и в еротичния си роман "Ева". Оригинална хубост, висока, стройна, черни дълбоки очи като жар и черни коси пълзят като змийчета по челото, тънък кръст, малко едър кокал на краката, с извънредно нежен бюст, те просмукваха в себе си. После тя има петгодишна връзка с "Дипломатус Магнус" Петър Нейков, който се развежда с жена си. Напълно нормални връзки на една млада жена.
Протич пише критична статия за "Когато гръм удари", сякаш я писал за жълтата преса. А пиесата е в духа на още непоявилите се филми на Бергман, но твърде модерен е Поетът за да бъде разбран. С какви очи гледал Хайделбергският изкуствовед пиесата, та казва, че Яворов обичал сензации и парадокси и убивал незначителната естественост поради липса на мироглед. По желание на Лора Протич кани Яворов на излет в Драгалевския манастир, дали има някаква прокоба, понеже денят съвпада с погребението на Ибсен, когото Яворов цени високо. Шест години след това Яворов и Лора се венчават и той поема пътя към освобождението на Македония.
С Христо Фотев
Снимки: Личен архив
Когато Симеон Радев разговарял с Екатерина Каравелова за съпругът ѝ Петко Каравелов, тя говорела само за себе си. А след самоубийството на Яворов съдията прекратява делото срещу Пейо "Крачолов", защото е починал, толкова го мъчат, а не му знае името, средновековна инквизиция. Борбата на Яворов с техните доктрини го превръща в Леонардовия човек на Витрувий, мишена за стрелите на непоносимостта към възвишеното различие.
С Христо Стоичков (в средата)
Снимки: Личен архив
Живее в дуален свят между вътрешния си мир и унижението, грозотата на незаслужената обществена злъч го води до загуба на мотивите за живот. Носел си кръста и стигнал до желаната Голгота. За Яворов граничната ситуация е като вижда Лора бездиханна и се хвърля в същата бездна. А с отровата и натискането на самоубийствения спусък Поетът се освобождава от живот "в тъмата самси изгубен", "сред тая повилняла сбир", "смъртта в лице поглежда" и в "шеметен полет" извисява духът си над времената към свещения храм.
Яворов Изведе от Себе си Поезията и я Увековечи, Изведе Себе си от Живота Увековечи Любовта.
Петър Увалиев ми писа от Лондон, че при срещата му с гостуващ му приятел, български професор, той му разказвал с възхита за ролята ми на Яворов и разпалено обяснявал детайли от различните състояния на Поета. "С възхищение от актьорското майсторство и артистична ерудиция" ми писа Милчо Левиев, защото съм го разплакал.
След филма за Яворов Лора Кремен със сълзи на очи ми подари ценен спомен. Пощенска картичка, на лицевата страна "Тъмната звезда" на Котарбински, на обратната страна Поетът праща новогодишен поздрав от Нанси на баща ѝ Михо, Михаил Кремен.
Проф. Михаил Неделчев е вещ яворовед и няколко години след "Апокрифа" му подарих картичката до Кремен. Но пазя картичката от мама. "Благодаря ти скъпи мой сине, с вътрешното излъчване ти развълнува до сълзи зрителите с трагическото величие на самородния и любим поет Яворов. Нека те води паметта за твоя любящ баща, радват се на успеха ти като негов достоен син. Бъди признателен на аплодиращата те публика и бъди към нея искрен, правдив и чист от самохвална суета, какъвто си в личния си живот. С много обич, Майка."
- Бяхте народен представител в 39-то Народно събрание от листата на НДСВ, и заместник-министър на културата, поканен за поста от Симеон Сакскобургготски и министър Стефан Данаилов. Какви са спомените Ви от този период?
- Още в началото на мандата ми в министерството, сформирах много добър екип и съм им благодарен, защото свършихме добра работа.
Ламбо, пардон, министър Стефан Данаилов ме наричаше работохолик.
Музикалният директор на БГ Радио Ана-Мария Тонкова ми каза, че с политиката на правоприлагане съм отворил вратата за българската музика да е конкурент на западната, каква по-добра оценка за изпълнена цел, резултата е налице. Иван Станчов дойде в кабинета ми с трима английски представители да обменят с мен мисли за културата.
С Цар Симеон и Царица Маргарита
Снимки: Личен архив
Пазя и много мило писмо от посланика на Великобритания у нас, от френският и чешкият, от европейски комисари по повод края на моя мандат. А когато напусках парламента получих представителните изследвания на НЦИОМ на общественото мнение за работата на парламента през 2003 и 2005 г, и бях сред политиците с висок рейтинг, които "правят отлично впечатление с работата си".
Помня също, че на рождения ми ден във Военния клуб цар Симеон дълго се реди на опашка по стълбите, наложи се да отворят всички врати за гостите. С него имаме еднакво добри спомени един за друг.
Явор Милушев в сградата на ООН
Снимки: Личен архив
2008 г. Като зам.-министър на културата в Къща-музей "П. К. Яворов" в София
Снимки: Личен архив
С Нери Терзиева
Снимки: Личен архив
- Как приемате променящия се свят? Какво Ви вълнува днес?
- Като опасно непредвидим свят. Коментарите не изразяват позиции, от тях лъхат страхливи зависимости. Страсбургският хор по един начин изпълнява "Ода на радостта", по друг Бостънският симфоничен оркестър, а понякога басовият речитатив, тенорът, сопраното, контраалтът и хоровото изпълнение на радостната ода звучат респектиращо заканително.
Докато някои гледат на земята като свое притежание, ще приближава нейната и човешка апокалиптична участ. Вълнува ме алчната лакомия за унищожението на Стара София.
Явор Милушев с американския посланик Джеймс Уорлик
Снимки: Личен архив
Вълнува ме демографският катаклизъм. Една 60 годишна жена родила внук за сина си, понеже е гей, а той и неговият съпруг искали бебе. Ако вместо щъркели биороботи носят бебета, трябва да разлистим Апокалипсиса на Св. Йоан Богослов. В глобалния свят няма място за рицари на човещината и перото, Росинант и Пегас са на ясли.
- С какви чувства приемате наградата ИКАР "за изключителен принос?"
- Още с първата ми поява на екран в "Необходимият грешник" публиката ме обикна и не ѝ изневерих. Според "Гражданинът Кино" Тодор Андрейков, като необходим грешник съм показал нюансите в поведението на много софийски младежи и така се сдобих с прозвището Момчето на София, а критикът Емил Петров го разпространи. Бях млад и Радой Ралин ми каза да внимавам, защото завистта и нощем не спи. Но за мен това не беше някаква новост и не обръщах внимание, понеже знаменити артисти идваха да ме гледат. И сега си спомням с признателност и благодарност за тях. Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Таня Лолова, Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Асен Миланов, Черкелов, Наум Шопов, Вили Цанков, Ивайло Петров, Радичков...
Една соц майска вечер преди обявяването на званията на 24 май, Тодор Колев-Адама гледа комедията "Чер хайвер и леща". И след представлението: Майна, само това да беше, трябва да ти дадат, отвърнах: По-важно е, Адаме, че ти си дошъл, а той: Ама нали знаеш, майна, че няма да ти дадат, отговорих че знам, а той: Ами ако ти дадат, майна? Разперих ръце и на носовка "Хавайски нощи". Любен Гройс написа, че имам широк творчески диапазон, че резултатът е нестандартен и винаги успешен.
Със Светлин Русев
Снимки: Личен архив
Писателят Ивайло Петров казва, че повторенията на думи, събития и лица придават на стила ми напрежение и бързина на ударни инструменти. Пламен Масларов написа, че съм довел интелектуален и европейски маниер в творчеството, политиката и в живота. Говоря за това единствено от благодарност, а не защото циганката е в отпуск. Още преди тийнейджърските ми години слушах с родителите ми радио Свободна Европа. Отдавна съм забравил за Момчето на София, и бях избран за Човек на деня на Свободна Европа! За мен това не е прозвище, а дълготрайна титла, редом до най-високото отличие Икар. Дамян Дамянов има цикъл "Още съм жив".
Явор Милушев
Колаж: Петя Александрова
Бях още жив, но на ръба на пъкъла. Наложи се спешна животоспасяваща операция и Господ ми даде втори живот за да възкръсна с признанието за моята дейност от председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и членовете на любезната комисия, за което им благодаря.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}