ЮБИЛЕЙ

Най-убедителният Яворов на екрана - актьорът Явор Милушев - на 70

Наричат го "живият аристократ на родната сцена"

Редактор : Еми Мариянска / 23 януари 2018 / 13:55 4856 Прочита 1 Коментара

В ролята на Яворов във филма "Дело 205/1913 П. К. Яворов" /1984 г./

Преди десетина дни навърши 70 един от най-характерните и красиви български актьори - Явор Милушев. Той е следвал за радиоинженер в бивша Чехословакия, но завършва ВИТИЗ, специализира в Англия и става актьор. Беше и политик. Дори депутат, в 39-ото Народно събрание. Работил е в много театри - най-много в столичния театър "Сълза и смях"; гастролирал е с театрални постановки в почти цяла Европа.

2008 г. Като зам.-министър на културата в Къща-музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Участва в театрални и кино фестивали, почетен гост на ХХ Международен кинофестивал в Москва-Русия. С постановката на Любен Гройс "Медея" (ролята на Язон) от Еврипид участва в Световния театрален конгрес - ITI (1979). С постановката на Бина Харалампиева "Коронацията" (ролята на Президента) от Етиен Ребоденго участва в програмата на гр. Ваймар - Европейска столица на културата (Германия, 1999).

С Цветана Манева в "Двама на люлката" на режисьора Любен Гройс (сезон 1978/1979) на сцената на Драматичен театър "Н.О.Масалитинов" - Пловдив

По време на професионалната кариера в театъра работи постоянно с видния български режисьор Любен Гройс и с изявените театрални режисьори Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Румен Чакъров и други. Запаметяващи са ролите му на Джери Райън в "Двама на люлката" от Уилям Гибсън (над 600 представления), на Язон в "Медея" от Еврипид, на Жан в "Госпожица Юлия" от Август Стринберг, на Стенли Ковалски в "Трамвай желание" от Тенеси Уилямс, Хемон в "Антигона" от Жан Ануи, на Анархистът в "Случайната смърт на един анархист" от Дарио Фо, в постановките "Смърт" от Уди Алън, "Любовникът" от Харолд Пинтър, "Благородният испанец" от Съмърсет Моъм, "Много шум за нищо", "Двамата веронци" и "Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир, на Сенебирски в "Албена" на Йордан Йовков, на Борис Сарафов в "Солунските атентатори" от Георги Данаилов, Динко във "Вампир" от Антон Страшимиров, Владиков и Даскал Гатю в "Хъшове" и "Чичовци" от Иван Вазов и др.

В копродукцията "По следите на капитан Грант"

Но това, с което го помнят повечето българи от по-старото поколение, е ролята му на Яворов във филма "Дело 205/1913 П. К. Яворов" /1984 г./ на режисьора Киран Коларов и оператора Радослав Спасов, музика - Кирил Дончев. Там актьорът сякаш се "сля" с героя си - нещо, което се случва с малко актьори и е истински звезден миг в кариерата им.

Двойка аристократи на духа (Снимка: BulFoto)

Кой е Явор Милушев? Мнозина го наричат "живият аристократ на българския театър". Защото и в живота и на сцената, от него лъха достолепие и респект. Той е от хората, които не обичат да говорят много и празни приказки. В живота и сред обществото общува умерено. Вероятно в това се съдържа и част от внушението, което постига на сцената и на екрана.

Мълчаливецът, който не натрапва мнение (Снимка: BulFoto)

Явор Милушев умее да "влиза в образ" и да дистанцира себе си - личния си живот, от работата.

"Изчезва актьорът и всичко, което знаеш за него, и виждаш героя!", казва един критик за актьорските превъплъщения на Милушев, и това е най-ласкавият отзив, който може да си пожелае един актьор.

Мариус Куркински поздравява Цветана Манева и съпруга и Явор Милушев на театралните награди "Икар" през 2004 г. (Снимка: BulFoto)

Явор Милушев определено е от този типаж актьори, които слагат ясна граница между сцената и живота. На сцената е играл почти всякакви типажи, а в живота предпочита да е "скрит" и мълчалив.

Наскоро, в едно телевизионно предаване, каза че се дразни от "логореята" на сегашното време. Както и от "нарцисизма" му. Не вижда алтернатива да излезем от това.

С Христо Шопов на 70-годишнината на Цветана Манева

Песимизмът му безспорно се гради на задълбочено наблюдение върху реално ставащото у нас. Милушев безспорно е човек, който има мнение, но не вижда смисъл да го натрапва. Споделя, че онова, което би могъл да каже, не е лицеприятно - намира сегашната "гледка" в България за отблъскваща.

"Съдебната ни система е като швейцарско сирене. От нея се измъкват офшорци, картелчици и целият ни преход зависи от такива хора.", казва актьорът-политик, и едва ли ще се намери някой да му опонира, че греши...

Не съжалява за участието си в политиката, защото винаги се посвещавал изцяло на онова, което върши.За жалост, обаче, не вижда лидери у нас. "Иначе тези хора биха се справили със ситуацията и ще знаят посоката", смята актьорът. Намира, че е грешка да се премълчават грешките на управляващите. Формулата му е проста:

"Ако човек е чист, няма от какво да се пази".

Онова, което счита за ценност в живота, извън сцената и политиката, е Любовта с главна буква. Гледа на нея като на Божия повеля, която човек трябва да следва, независимо от това дали вярва в Бог.

С Цветана Манева в "През октомври без теб" на режисьора Любен Гройс (сезон 1976/1977) на сцената на Драматичен театър "Н.О.Масалитинов" - Пловдив

Любимата жена е Цветана Манева. Десетилетия заедно! А всичко тръгва след снимки, когато при едно "дълго слизане" на коне по планински път, и двамата осъзнават накъде ги води Божията повеля.

И те я последват!...

Двамата с Цветана Манева - десетилетия заедно... (Снимка: BulFoto)