НА ФОКУС
Марион Котияр срещу кривите огледала на киното в "Ледената кула"
Как Марион Котияр се превърна в ледена кралица в новия филм на Люсил Хаджихалилович?
Автор : / 2057 Прочита 1 Коментара

Френската актриса Марион Котияр отново демонстрира своя талант и дълбочина в ролята си на Кристина ван дер Берг във филма "Ледената кула" на режисьорката Люсил Хаджихалилович. Този филм, представен на Берлинале през февруари 2025 г., предлага нова интерпретация на класическата приказка "Снежната кралица" от Ханс Кристиан Андерсен.
Филмът "Ледената кула" на Люсил Хаджихалилович представлява сложна психологическа драма, която преплита теми като съперничество, доминация, еротика, привличане и отблъскване, както и манипулация.
Марион Котияр и Люсил Хаджихалилович в рамките на кинофестивала Берлинале
Снимка: Getty Images
Подготовка и влизане в ролята
За да се подготви за ролята на Кристина, Котияр създава детайлна предистория на своята героиня, включваща съперничества, любовни истории, провали и неуспехи. Тя описва Кристина като персонаж, който "пада, търкаля се надолу и се опитва да се задържи", отразявайки темите за идентичността и самовъзприятието, изследвани във филма.
Сюжет на филма
Действието на "Ледената кула" се развива през 1970-те години във Франция и проследява историята на Жан (в ролята Клара Пачини), тийнейджърка сирак, която бяга от приемен дом и намира убежище в киностудио, където се снима адаптация на "Снежната кралица". Котияр изпълнява ролята на Кристина ван дер Берг, известна актриса, която играе Снежната кралица.
Жан и Кристина са поставени в класическата динамика на майстор и ученик, но тази връзка далеч не е идилична. Кристина, като утвърдена актриса, съществува в свят на илюзии и контролиран имидж, докато Жан - неоформена и дива, представлява примитивна, несъзнателна заплаха за нейния статут.
Френската актриса Марион Котияр по време на пресконференцията на Берлинале
Снимка: Getty Images
С напредването на историята Жан започва да подражава на Кристина, възприемайки не само нейната елегантност и загадъчност, но и нейните методи на манипулация и съблазняване. Тази промяна задълбочава съперничеството между двете - менторката усеща как ученичката ѝ може да я надмине. Това напомня на динамиката в класически филми като "Черен лебед", където границите между възхищение и завист са размити.
Между Жан и Кристина се развива сложна връзка, която отразява темите на оригиналната приказка.
Доминация: властта на погледа и камерата
Доминацията във филма не се изразява само чрез думи и действия, а най-вече чрез наблюдението. Кристина е жена, която е свикнала да бъде обект на възхищение, но и на контролирано самопредставяне. Камерата във филма играе ролята на магическо огледало, което изкривява реалността, като едновременно дава власт и я отнема.
Марион Котияр на червения килим на 75-ото издание на кинофестивала Берлинале
Снимка: Getty Images
Тази тема се преплита със самата идея на кинематографичния поглед - кой наблюдава кого и с каква цел.
Жан бавно осъзнава, че Кристина използва своята привлекателност, за да властва над другите, но също така разбира, че и самата тя има сила да подкопае тази власт, ако намери начин да пренасочи вниманието върху себе си.

Филмът "Синя луна" в конкурсната програма на "Берлинале" събира отново Ричард Линклейтър и Итън Хоук
Еротиката: изкушението и забраненото
Филмът е пропит с подтекст на сексуално напрежение, но то никога не се проявява директно, а остава в погледите, в дългите паузи, в осезаемото присъствие на телата. Връзката между Жан и Кристина е изпълнена с флуидна сексуалност, която преминава от майчинска загриженост към хищническа доминация.
Възхищението на Жан към Кристина не е просто професионално - тя е привлечена от мистериозната аура на актрисата. В същото време Кристина усеща тази младежка страст и я използва като инструмент за манипулация. Всяка тяхна среща носи усещане за опасност и интимност, които се преплитат, за да създадат двусмислен и понякога тревожен тон.
Привличането и отблъскването са движещата сила на взаимоотношенията между Жан и Кристина. Те не могат да съществуват една без друга, но всяка от тях е заплаха за идентичността на другата.
Марион Котияр по време на фотосесия преди пресконференцията на Берлинале
Снимка: Getty Images
Кристина вижда в Жан своята младост, суровата, неоформена версия на себе си, която е едновременно плашеща и примамлива. От една страна, тя иска да я моделира, но от друга - не може да понася идеята, че някой друг може да я засенчи. Жан, от своя страна, се бори между желанието да бъде Кристина и нуждата да я унищожи.
Люсил Хаджихалилович получи Сребърна мечка в Берлин за художествени постижения.
"Ледената кула" изследва теми като идентичност, обсебеност и властова динамика.
Марион Котияр на червения килим на 75-ото издание на кинофестивала Берлинале
Снимка: Getty Images
Филмът замества прокълнатото огледало от оригиналната приказка с камера, подчертавайки как технологиите могат да изкривят реалността и самовъзприятието. Котияр сравнява публичния си образ с изкривените отражения, заснети от прокълнатата камера във филма, отбелязвайки, че общественото възприятие често е далеч от нейната истинска същност.
С "Ледената кула" Марион Котияр и Люсил Хаджихалилович представят дълбоко и многопластово изследване на човешката психика, което предизвиква размисъл и оставя траен отпечатък върху зрителите.