ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Създал е къщи за милиони, а е погребан гол и без ковчег
Един от най-талантливите чудаци на ХХ век - Фриденсрайх Хундертвасер
Автор : / 18882 Прочита 5 Коментара
Фриденсрайх Хундертвасер при откриването на Домът Хундертвасер във Виена 6 септември 1985 г.
Снимка: Getty Images
Ако можеха да съберат всички негови сгради на едно място, щеше да се получи най-приказното градче в света. Защото той прави всяка сграда да изглежда приказно. Дори и такава, в която се обработва боклук. Заводът за боклук във Виена е третата по посещаемост забележителност на града, и е негово дело. Посещаван е колкото прочутото Виенско колело и катедралата "Свети Стефан".
За виенчани заводът за боклук е паметник на културата, в който се правят над 420 туристически обиколки годишно. Той е разположен покрай канала на река Дунав в района Шпителау, само на десет минути с кола от центъра на Виена.
Фасадата му е дело на прочутия австрийски художник, архитект и екозащитник Фриденсрайх Хундертвасер. През 1988 година Виенската община кани Хундертвасер да превърне Шпителау в произведение на изкуството. В наши дни зад пъстрата сграда се изгарят повече от 250 000 тона боклук, от който се произвежда ток и топлинна енергия за 50 000 домакинства.
В Завода за преработка на боклука, Виена
Източник: БНР
Наскоро бе открит музей на художника в Линдау, като трети - отворен художествен форум на Хундертвасер в света. Другите два - във Виена и в Нова Зеландия, са с постоянни експозиции. Най-известната му творба вероятно е жилищната сграда "Хундертвасерхаус" във Виена. Домът "Хундертвасер" е жилищна кооперация, собственост на общината на град Виена и е строена между 1983-та и 1985 година, без предварителни планове и чертежи, от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан.
Домът Хундертвасер във Виена. Снимка: БТА
Общата площ на комплекса е 3556 кв. м. Разполага с 50 отделни апартамента, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси, зимна градина и две детски площадки. Домът "Хундертвасер" е много посещавана туристическа дестинация. Хундертвасер има много последователи не само в Европа и Нова Зеландия, но и в САЩ, и в Япония.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Очаква се голям интерес към изложбата "Правото да мечтаем" в Линдау, която се открива буквално днес, и ще приема посетители до 11 януари 2026 година. Тя прави преглед на творчеството на Хундертвасер - от младежките му години до последните му проекти. В експозицията са представени почти 60 картини - от ранни акварели и живопис, до японски гравюри на дърво. Някои от експонатите не са показвани от десетилетия. Те са от колекцията на фондация "Хундертвасер" във Виена. Сътрудничеството между музея и фондацията ще продължи с представяне на графичното творчество на художника и на архитектурните му виждания.
"Визионерска" изложба на Хундертвасер ще бъде представена в Линдау и през 2027-а и 2028 година, по случай 100-годишнината от рождението на художника.
Хундертвасер е посещавал България през далечната 1981 година с изложба на ул. "Шипка". В биографията му има и един "нежен" български ракурс - единствената му рисунка на човек е портрет на българската актриса и певица Ирина Малеева, за която дори искал да се ожени.
Е, това не се случва, но ексцентрикът все пак е бил женен, и то два пъти. За по няколко години. През 1958 година се жени в Гибралтар. Бракът продължил едва две години. През 1962 година се жени повторно за японката Юко Икевада. Този брак продължил четири години.
Фриденсрайх Хундертвасер - един от най-талантливите ексцентрици на ХХ век
Съвсем очевидно, да се живее със странник като него, не е било лесно. Към стила му да носи измачкани дрехи и разноцветни чорапи, можем да добавим и това, че често се появявал гол пред слушателите на беседите си, а понякога "водел" пред публика и домашния си любимец - един охлюв.
Кулата Хундертвасер в Абенсберг, Бавария.
Снимка: iStock by Getty Images
Хундертвасер умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година. Дори и краят му е впечатляващо ексцентричен, като целият му живот и творчество. Умира на борда на кораб. Пътува с "Куин Елизабет II" от Нова Зеландия за Европа.
Погребан е на 3 март в имението си в Нова Зеландия, където имал посадени лично от него над 100 000 дървета. По негова заръка, обаче, на гроба му расте едно-единствено дърво с формата на лале. Погребан бил чисто гол, без ковчег.
И като започнахме със завода за боклук във Виена, да следваме по същата линия - кои са най-причудливите места, на които най-малко им прилича изкуство, но Фриденсрайх Хундертвасер ги е превърнал в произведения на изкуството. Идва ред на неговите тоалетни. Правилно ли прочетохте? - Да. Струва си човек да види неговите тоалетни. Основен сюжет на тоалетната в завода за боклук, за който споменахме, е високият 126-метров комин на сградата. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от Хундертвасер.
Фриденсрайх Хундертвасер в ателието си през 1952 г.
Снимка: Getty Images
Фриденсрайх Хундертвасер е псевдоним на Фредерик Стовасер и се превежда като "Рай на мира Сто води". Той обичал да се шегува, че псевдонимът му "подхожда" най-много на тоалетните му. Наред с този псевдоним, обаче, се е именувал по всевъзможни други начини, които в превод са "Дъждовен ден", "Тъмношарен" и пр. Но както и да се е подписвал, Хундертвасер е един от най-разпознаваемите ексцентрици и един от най-продаваните творци от 80-те години на 20-и век.
Горската спирала в Дармщат, Германия
Снимка: iStock by Getty Images
Къде ли не е рисувал този "луд" гений. Негови рисунки има дори върху жетони за казина, върху самолет "Боинг" на немските въздушни линии, и къде ли още не. Да не забравяме и пощенските марки - негова голяма слабост. През 1979 година президентът на Сенегал му поръчал серия пощенски марки, които да отразят красотата на страната и нейното причастие към мира. Те предизвикали такова възхищение, че през 1983 година Хундертвасер изработва марки за ООН, по повод 35-годишнината от подписването на Международната харта за правата на човека.
Сградите му също не могат да се "сбъркат" с ничии други. Хундертвасер използва спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми. За него правите линии са "дяволски оръжия", "лишени от божественост".
Казват, че самият той дори не гладел дрехите си, за да бъдат "в крак с кривата му линия".
Къщите на чудака нямат ъгли, и нито един прозорец в тях не се повтаря с друг по форма, или цветна украса. Подовете са вълнообразни, украсени с мозайки и растителност. "Брадати" са дори козирките на къщите, а много от покривните пространства са залесени с всякакъв вид растителност.
Последният проект на художника - Зелената цитадела в Магдебург.
Снимка: iStock by Getty Images
Цветовете допълват по характерен начин специфичната магия, с която завладява въображениеето ни творчеството на Хундертвасер. Когато го питали за една, или друга негова чудатост в интервюта, той имал категоричен отговор за всяка една от тях. Запитан, защо според него прозорците са най-важното нещо в една сграда, отговаря: "Защото точно те дават лице на сградата". И както очите са различни, така и нито един прозорец не трябва да бъде еднакъв с другия.
Домът Хундертвасер, Виена.
Снимка: iStock by Getty Images
Как да окачествим Хундертвасер? - Дали само като художник, или като скулптор и архитект? - Той е всичко това, и много повече. Един уникален талант на ХХ век, който ни стъписва с дързостта на въображението си.
Роден е на 15 декември 1928 година във Виена, Австрия, като единственото дете на еврейско семейство. Баща му бил безработен техник, участник в Първата световна война. Малкият Фредерик, както е истинското му име, бил едва на годинка, когато умира баща му. За да спаси детето си от преследванията на нацистите, майка му го покръства като католик. По време на националсоциализма през 1938 година младият Фредерик постъпва в редовете на Хитлерюгенд. Това го спасява, защото 69 души от семейството на неговата майка са били убити в немските концентрационни лагери.
Първата рисунка на художника е от 1943 година и е рисувана с молив. После започнал да рисува с пастели Виена и околностите й. Остава самоук, ако не броим това, че през 1948 година за известно време посещавал Виенската академия за изящни изкуства, която напуснал, понеже му станало "скучно".
Псевдонимът, с който става известен, е от 1949 година. Както вече пояснихме, водата приссътва в името поради особената й важност за художника. Самият той неведнъж казва: "Водата ме интересува. Тя е мислеща!". Както е известно, тази теория е много популярна в Япония, където има няколко института, изследващи свойствата на водата. Вече казахме, че Хундертвасер, обаче, е подисвал работите си и с други псевдоними. Казвал: "Човек трябва да има много имена, защото всяко от тях отразява негови различни личностни хипостази".
През 1950 година Хундертвасер заминава за Париж. От там, за Тунис и Мароко. През 1953 година създава Теорията за вегетативната спирала, а през 1958 година, в манастира Зекау провъзгласява своя манифест "Los fon Los", в който застъпва теория срещу рационализма в архитектурата.
Всъщност сградите му са изражение на тази негова теория.
Кулата Хундертвасер в Абенсберг, Бавария.
Снимка: iStock by Getty Images
Хундертвасер се интересува от проблемите на околната среда и има славата на еколог и страстен природозащитник. Във Венеция притежавал парцел с голяма къща, а живеел в малка постройка до нея.
Изградил съоръжение за пречистване на водата, но се ужасявал от повечето видове техника, като перални, миялни и пр. Твърдял, че всички тези модерни изобретения вредят на природата. И всъщност, е бил прав.
Девизът му "По-близо до природата" се реализира в пълна степен в селището Блумау, където покривите на сградите са покрити с тревна настилка. И в дома "Хундертвасер" във Виена покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящи дърветата вътре в стаите, напират да "излязат на въздух". Разнообразните прозорци на сградата пък се почистват нощем, с помощта на подемници.
Домът Хундертвасер във Виена. Снимка: БТА
Домът Хундертвасер във Виена. Снимка: БТА
А знаете ли, че Хундертвасер не взел никакви пари за дизайна на комплекса? - Да, бил е безсребърник и биткаджия. Когато възникнала идея пред дома да отворят клуб за мъжки стриптийз, Хундертвасер бил този, който се изправил твърдо срещу кмета на Виена с "Не!".
Чудакът, обаче, освен почитатели, си има и критици. Някои архитекти казват, че той не е нищо от това, за което го представят, защото няма образование в нито една от областите, в които се е изявявал.
Хундертвасер, обаче, е отговорил подобаващо приживе с "Планираната архитектура не може да се смята за изкуство".
Във вътрешността на Дом Хундертвасер, Виена
Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано "Тъгата на Атлантида". Ще се изненадате, че има пано? - Ами, той умеел да плете и да тъче.
Автор е на килими, на национални флагове, на двулицев костюм на Вог, изобщо на толкова много дизайнерски чудатости, че е трудно човек да изброи всичките му уникати.
Домът Хундертвасер във Виена. Снимка: БТА
Домът Хундертвасер във Виена. Снимка: БТА
Хундертвасер реализира много архитектурни проекти в Австрия, Германия, Япония, САЩ, Израел, Швейцария и др. Това са сгради, цели комплекси от сгради с ресторанти, лекарски кабинети, басейни и барчета; винарни, гари, детски площадки, кафенета, пазари, и дори онкологично отделение в болница. Има и обществена тоалетна в Кавакава.
Един критик казва за Хундертвасер, че той е "страдал" от идиопатия - болестта на талантливия човек, който постоянно е искал да подарява щастие. Има вярно в това. Фриденсрайх Хундертвасер буквално си е играел като дете, докато "оцветява" живота. Превръщал е грозни индустриални сгради в храмове. Споменахме за онкологичното отделение, което се намира в Грац. Дори болниците стават по-приветливи, когато лекарските кабинети са били преобразявани от него, за да заприличат на обиталища на надеждата за живот.
Наистина Хундертвасер е като щедър раздавач на щастие. Един човек с душа на дете, и с въображение на дете, което до края си не излиза от своята приказка. "В природата няма зло. Злото идва само от човека", казва Хундертвасер в едно свое интервю.
И той цял живот работи върху идеята за вътрешната хармония на човека и за хармонията между човека и околната среда.
Днес най-голямата колекция на негови произведения се намира във виенския музей "Кунст Хаус Виена", който е част от Виенския холдинг. В този музей могат да се видят и няколко интересни проекта за хвърчила, направени от Хундертвасер в Япония. И когато през 2000-та той самият отлетя като пъстро хвърчило от нашия свят, ние едва ли си давахме сметка, каква липса за човечеството ще е загубата на такъв човек.
Днес гледаме пъстрите му сгради, мозайките, прозорчетата-очи, зеленината по покривите, и се пренасяме в един друг свят, който той ни завеща с добро сърце и за да ни направи щастливи.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}