СВЕТОВНА АРХИТЕКТУРА
Разводи, убийство и пожари съпътстват шеметната кариера на Франк Лойд Райт
65 години от смъртта на най-големия архитект на 20 век
Автор : / 8218 Прочита 1 Коментара
Хотел Империал Токио около 1935 г.: Imperial Hotel Tokyo, проектиран от Франк Лойд Райт, за да бъде устойчив на земетресения / Снимка: Getty Images
Неговият живот е като филм. Той е безумно талантлив, влюбчив, непредсказуем и осъден на нещастия. Пожари преследват дома му. Убиват любимата му жена. Неведнъж страда от ударите на съдбата, но нищо не е в състояние да сломи волята му за творчество.
Франк Лойд Райт (1867 - 1959), Снимка: Getty Images
Франк Лойд Райт е най-известният американски архитект и определян за най-великия архитект на 20 век. Райт е също така много добър интериорен дизайнер и теоретик на архитектурата. Той е основоположник на т.нар. органична архитектура, която предпочита естествените материали, с цел сградите да се вписват органично сред природния ландшафт.
Хана хаус, Станфорд, Калифорния
Райт е автор на повече от 1100 проекта за различни сгради: къщи, офиси, църкви, училища, мостове, музеи и какво ли още не. Половината от тези проекти са реализирани приживе на архитекта, а над 400 от построените са запазени до днес. Сред творчеството му са запазени и проектирани от него десени, стъклени и метални предмети, лампи и графики. Освен това е бил писател, лектор по изкуство и философия.
Книгите му са истински наръчници по архитектура и до днес: "Архитектурата и модерният начин на живот" (1937), "Органичната архитектура" (1939), "За архитектурата" (1941), "Бъдещето на архитектурата" (1953), "Природосъобразният град" (1954), "Американската архитектура" (1955), "История на кулата" (1956) "Завещание" (1957) и "Живият град" (1958) и др. Оставил ни е много статии.
И до днес се обсъжда идеята на Райт за децентрализация на градска Америка (Broadacre City), която има много привърженици. Американският институт на архитектите единодушно определя Райт за "най-великия американски архитект на всички времена." Сградите му са признати за едни от най-значителните архитектурни образци на последното столетие.
Роден е като Франк Линкълн Райт на 8 юни 1867 година във фермерското градче Ричленд Сентър, Уисконсин, САЩ, Родителите му са учители. Баща му преподавал по музика и бил църковен деятел на унитарианската църква. В семейството имало още две деца - сестрите на Франк. Когато родителите му се развеждат, той приел фамилното име на майка си - Лойд, и така става Франк Лойд Райт, с което име е известен.
Първите детски любими игри на малкия били кубчетата. Обичал да конструира фигури. Никой не се изненадал, когато се записва да следва в инженерния факултет на Университета на Уисконсин в Медисън. Паралелно със следването работел по специалността при местен строител.
През 1887 година напуснал университета без да се дипломира. Премества се в Чикаго, където постъпва на работа като чертожник в архитектурно бюро, а две години по-късно вече бил приет на работа в голямата архитектурна фирма "Адлър и Съливан", оглавявана от известния архитект Луис Съливан.
Всичко, така да се каже, вървяло по план и във възходяща линия. През 1899 година Райт създава семейство с Катрин (Кити) Лий Тобин и проектира семейния им дом в Оук Парк, Илинойс. Година по-късно се ражда и синът им - Франк Лойд Райт младши.
Райт бележи върхови постижения в кариерата си - наемат го за всички поръчки за частни домове, поети от фирмата. След като придобива достатъчно опит, обаче, той напуска работодателите си и започва самостоятелна практика в Чикаго. Към 1901 година вече бил автор на около 50 проекта. Започва да се прочува и извън границите на САЩ.
За популярността му в Европа спомогнало издаването на албум със 100 негови проекта. Портфолиото изиграло буквално революционно въздействие върху европейските архитекти. Райт заминал за Европа и бил там около година.
Още
Светлините на две нови кули на катедралата "Саграда фамилия" в Барселона бяха включени за първи път
Пет години по-късно - през 1905-а заминава за Япония, заедно със съпругата си. Там започва да колекционира и да търгува с традиционна японска графика. През следващите години пътуванията му до Далечния изток ще зачестят. При едно от следващите си пребивавания в Япония ще получи поръчка за една от емблематичните си сгради - хотел "Империал".
Малко любопитни факти за тази сграда: Хотелът става легендарен след като устоява на страшното земетресение Канто през 1923 година, което разрушава голяма част от града. За жалост, през 1968 година по градоустройствени причини се налага разрушаването му, но запазват входното му фоайе.
През 1918 година Райт пътува до Китай и Корея, а после повече от шест години отново живее в Япония. През 1916 година отваря собствен офис в Токио.
През 1928 година архитектът се жени за трети път - за Олга Ивановна Хинценбург ("Олгиванна"). Светът е в икономическа криза и поръчките за архитектура спадат. Райт става пътуващ лектор. През 1932 година издава прочутата си "Автобиография" и "Изчезващият град" - две книги, които оказват силно влияние върху няколко поколения млади архитекти.
Къща „Ямамура“ в гр. Ашия, Япония
По време на Голямата депресия той и съпругата му Олга основават архитектурна школа (Стипендиански център) в имението си "Талийсин". Тази школа става известна като "Задругата Талийсин" (Taliesin Fellowship). Там студентите били обучавани не само на занаята, но и по строителство, градинарство, фермерство и други видове изкуство.
Интериор на последния дом Талийсин
През 1927 година архитектът получава поръчка в Аризона и в продължение на няколко години живее на палатка в пустинята. Именно тогава започва да експериментира с платна като строителен материал. В Америка започват да коментират, че архитектът е в залеза си, но той много скоро той ще им припомни за себе си.
От 1936-а нататък Райт отново е в творчески подем. Създава административната сграда на Джонсън Уакс и построява легендарната "Къща над водопада". Тези и други сгради от онзи период предизвикват истински бум от нови поръчки. За жалост, избухва Втората световна война и част от проектите на Райт остават нереализирани.
Този талантлив и изпълнен с енергия човек просто не можел да стои на едно място. Такъв бил и в личния си живот. Жълтата преса често коментирала обратите в любовния му живот. Райт е имал три брака, като разводите му били съпроводени с шумни скандали. Първата му съпруга Кити дълго време не му давала развод, макар че двамата се разделят през 1909-а.
Втората му съпруга - Мейма Чейни, била бивша съпруга на негов клиент. Тя била убита по жесток начин заедно с двете й деца през 1914-а, и това се случва в къщата на Райт - "Талийсин I", а къщата изгоряла в пожар.
Със скулпторката Мириам Ноуел бракът му се разпаднал заради нейната зависимост от морфина.
Последната спътница на Райт е Олга Ивановна Хинценбург, за която вече стана дума. Тя е не само негов партньор в живота, но и съратник в работата. Както казахме, двамата основават център за обучение на студенти. По волята на Олга, Райт е препогребан след смъртта й до нея и дъщеря й.
Дневната в Самара хаус, Индиана
Тук е мястото да кажем няколко думи за прочутите лични имения на архитекта, които имат ужасна съдба. Двете първи къщи "Талийсин" (Taliesin) претърпяват пожари - през 1914-а и 1925-а. В единия са убити Мейма Чейни и децата й, както и няколко човека от прислугата. Въпреки нещастните инциденти в тях, Райт не се отказва да ги преустройва, като ги преименува в "Талийсин II" и "Талийсин III".
Райт има седем деца: трима синове и четири дъщери. Двама от синовете му - Франк Лойд Райт-младши и Джон Лойд Райт също стават архитекти. Внучката на Райт - Ан Бакстър, е актриса, носител на "Оскар" за второстепенна женска роля.
Кои са най-оригиналните проекти на архитекта: Райт е автор на т.нар. "прерийна къща", която се характеризира с покриви с плавен наклон, ниски пропорции и скъсени комини. Изобилства от навеси, тераси и затворени градини. Този тип къщи създават уют, близък до природата.
През 30-те години на миналия век Райт започва да използва готови строителни елементи и железобетонни конструкции, но не се отказва от романтичните си идеи. Разработва нескъпи проекти, които нарича "юсоновски" (съкр. Unites States of Nothern America), или "северноамерикански" къщи. Това са фамилни къщи, в които не е предвидено да има прислуга. Практични, компактни, икономични и технологични къщи, които развиват идеята на предишния му проект - "прерийните къщи".
Къща в Оук Парк, Илинойс, 1906
"Юсоновска" е къщата на Пол и Джийн Хана в Станфорд, Калифорния, наричана също "Honeycomb House" (прев. Къщата-пчелна пита), проектирана като серия долепени шестоъгълници.
През 1913 година Райт участвал в конкурс по градско планиране на Чикаго, за проектирането на крайградски квартал. Представеният от него проект отчитал не само строителните фактори, но и нуждите на различните социални слоеве. По-луксозните къщи разположил в по-скъпите зони, а по-скромните къщи и блокове с апартаменти, разделени от първите с паркове.
Къщата на Фредерик Роби в Чикаго, 1908 – 9
Най-голямата колекция от сгради по проекти на Франк Лойд Райт на едно място днес се намира в кампуса на Флорида Саудърн Колидж (FSC) в Лейкланд, Флорида. Това са 18 отделни сгради, построени между 1941 и 1958 и наречени "Дете на Слънцето" (Child of the Sun)[8].
Мащабната крайна идея на Райт е "деурбанизирането" - строителство по предградията. Тази концепция придобива своя венец в лицето на къщата на Едгар Дж. Кауфман, станала известна като "Къща над водопада" ("Fallingwater") в Мил Рън, щата Пенсилвания.
Домът на Ф. Л. Райт в Оук парк, Илинойс
Висящи тераси и вертикални варовикови повърхности, кацнали върху стоманени подпори над водата, създават истинска приказка. Строителството на къщата възлиза на 155 000 долара, от които хонорарът на Райт бил едва 8000 долара. Къщата на два пъти била реконструирана, тъй като се наложило добавянето на допълнителни стоманени подпори.
Легендарна сграда на Райт е и административната сграда на компанията "Джонсън Уакс" (1936 - 1939) в Расин, Уисконсин. Това е сграда на четиринадесет етажа, чиито помещения се групират около централно ядро, в което се намират асансьорните шахти. Отвън цялата сграда е облицована със стъклен кожух, с прикрепени и отвътре стъклени плочи, за по-добра изолация. Това е архитектура, невиждана до тогава. Райт е наистина пионер на много смели идеи в архитектурата.
Бил не само креативен, но и чутовно трудолюбив перфекционист. Проектът на музея Соломон Гугенхайм в Ню Йорк отнел на Райт цели 16 години труд, но затова пък е и най-големият му шедьовър. Сградата е като спирала, а вътрешността й наподобява охлюв.
Райт е автор и на небостъргач - Прайс Тауър - 19-етажна кула в Бартълсвил, Оклахома. Тя е втората негова вертикална сграда (другата е изследователският център в Расийн, Уисконсин). Прайс Тауър е построена по поръчка на Харолд Прайс за неговата нефтохимическа компания и отваря врати през 1956 година. През 2007-а е обявена за национална историческа забележителност.
Райт е сред първите архитекти, които проектират не само сгради, но и специални мебели и други декоративни елементи, като неразделна част от целия проект. Често той нанасял промени на някои вътрешни елементи.
Интериор на последния дом Талийсин
Райт е и един от първите архитекти, които са проектирали и изработвали по поръчка електрически лампи и лампиони със стъклени абажури. Особено характерни са неговите стоящи лампиони във форма на сфера. Стъклото заема специално място в проектите му. Бил вдъхновен от прогреса в механизацията на процесите по обработката му.
Прозорец в училището Джию Гакуен, Япония
Франк Лойд Райт умира на 9 април 1959 година. След смъртта му третата му съпруга Олга оглавява създадения от двамата Стипендиантски център в Скотсдейл, Аризона, и го ръководи до смъртта си през 1985 година.
Приживе тя се разпорежда, след нейната смърт, тялото на Райт да бъде преместено от гробището в Спринг Грийн, Уисконсин, в Скотсдейл - за да бъдат отново заедно във вечността. Така 25 години след погребението на архитекта, тленните му останки били преместени в градината-мемориал, поръчана от Олга за след смъртта й.
Еспланада в кампуса на FSC, Флорида
Днес върху стария гроб на Франк Лойд Райт в Спринг Грийн има само мемориален камък.
Творчеството на Райт отразява промяната в традиционния домашен бит на американското семейство, настъпила в началото на 20 век. Той се насочва към проектирането на големи и отворени пространства, с големи кухни, близо до дневната, за да може домакинята да има простор не само за работата си, но и да наблюдава децата, или гостите в дневната.
Ще се изненадате, но Райт проектирал и собственото си облекло. Носел се артистично - наред със скъпите костюми, слагал и наметала. Обичал да носи шалчета. Другата му страст - колите, също били по поръчка. Карал е бутикови жълт "Mercer raceabout" и червен "Cord кабриолет".
Човекът, чиято кариера започва като чертожник на заплата 8 долара на седмица, се превръща в богаташ с уникален стил на работа и начин на живот.
Нещастията го нараняват, но той намира сили отново да стъпи на краката си. Когато през 1914 година икономът на имението му в налудно състояние подпалва сградата и убива няколко човека с брадва, между които любимата на Райт - Мейма и децата й, той заминава за Токио и остава там за дълго, за да преодолее шока. Спасява го работата. В Токио проектира няколко къщи, училице и прочутия хотел "Империал".
След Мейма отново има нещастен период, в който се бори със зависимостта на Мериам Ноел към морфина. Бракът му отново се разпада. Щастлив е в края си - с Олга Лазович Хинценбург. Отново съгражда имението си, ражда се дъщеричката им Йована, и... отново става пожар.
Що за съдба?! - биха попиталаи мнозина. Провидението неведнъж поставя волята на този човек на изпитание. Но той всеки път като феникс от пепелта успява да възкръсне. Емоционалният му характер може донякъде да е причина за обратите в личния му живот, но от друга страна съдбата му сякаш нарочно му създава трудности. И той смело поема предизвикателствата. Неуморният му дух на творец го изправя на крака, за да продължи напред. Удивителна съдба!
Франк Лойд Райт превръща името си в символ за талант, креативност и качество в световната архитектура. Той е една от "марките" на 20 век - нарицателно за успех и борбеност.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}