КОСМОПОЛИТИ
Архитектурните "приказки" на Оскар Нимайер
10 години от смъртта на големия бразилски архитект
Автор : / 4796 Прочита 2 Коментара
Сградата на Бразилския национален конгрес е осветена привечер. Модернистичният град Бразилия е основан през 1960 г. и заменя Рио де Жанейро като федерална столица на Бразилия. Градът е проектиран от урбаниста Лусиу Коща и архитекта Оскар Нимайер / Снимка:
Съвременната архитектура може да се похвали с много творци, надарени с въображение и полет на мисълта, но единици са онези, които освен модерни сгради, са реализирали приказни мечти.
Оскар Нимайер бе един от тях.
Той почина малко преди 105-ата си годишнина, на 5-и декември 2012-а година в родния си Рио де Жанейро.
Оскар Нимайер издъхна в клиника, след усложнения от белодробна инфекция. Посмъртно президентът на Бразилия Дилма Русеф каза, че страната е изгубила един от гениите си. И това съвсем не е пресилено изказване.
Нимайер бе влиятелна личност. От него се възхищават не само сънародниците му, но архитекти от целия свят.
Така че с право може да се каже, че точно преди десет години от нашия свят си отиде един човек, който създаде архитектурни "приказки". Забележителни са експерименталните му творби от стоманобетон.
Заедно с Лусиу Коща, Нимайер е човекът, който превърна новата бразилска столица - град Бразилия, в един от най-красивите градове в света.
Сградите му се разпознават дори от неспециалист. Стилът му е дързък и внушителен, и същевременно носи някаква особена чувственост. Характерни за него са извивките на сградите - те са запазена марка на Нимайер. Още приживе архитектът бе почитан като една от авангардните фигури на последния век с принос за световната архитектура.
Някои дори го назовават като "архитекта, който направи революция в модерната архитектура".
Нимайер е автор на много забележителни архитектурни творби: Конгреса, министерството на външните работи, президентския дворец, катедралата и разбира се най-прочутото място в Рио де Жанейро по време на карнавала - самба дрома. Негова творба е и музеят на модерното изкуство в Нитерой. Нимайер участва в проектите на над 600 сгради в целия свят. Сред тях е и централата на ООН в Ню Йорк, сградата на Френската комунистическа партия в Париж и Дома на културата в Хавър.
И до момента в света има недовършени строежи по негови проекти.
Оскар Нимайер е роден на 15-и декември 1907-а година и е записан с типичните за Латинска Америка "дълги" имена - Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес. Светът го познава с краткото му име - Оскар Нимайер. Роден е в буржоазно семейство с португалски, арабски и германски корени, но макар и богаташ по рождение, той става отявлен комунист, член на Бразилската комунистическа партия и носител на Ленинска награда за мир (1963).
Заради политическите си пристрастия известно време живее в изгнание във Франция, откъдето е неговият учител в архитектурата - Льо Корбюзие.
Нимайер е завършил Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро, а след 1980-а година преподава в университета в Рио де Жанейро. Той е почетен доктор на няколко университета: Университета на Бразилия (1989), Университета на Сао Пауло (1995), Федералния университет на Минас Жерайс (1995) и Техническия университет на Лисабон (2009). Носител е на наградата "Прицкер" (1988), на Наградата на принца на Астурия (1989) и на Praemium Imperiale (2004).
Любопитен е животът на този много интересен човек, роден като богаташ и станал верен привърженик на комунистическата идея в продължение на повече от 70 години. Като младеж Нимайер живеел в охолство и водел безгрижен живот.
Интересувал се от футбол и книги, мнозина го считали за "празен бохем".
На 21 години се жени за Анита Балдо, дъщеря на имигранти от Венеция. От този брак е единствената му дъщеря Анна-Мария (б.а. Нимайер има и втори брак - с Вера Лусия Кабрейра, от който няма деца).
Твърде млад и малко разглезен от живота, след като сключва първия си брак, Оскар Нимайер прекъсва обучението си и дори на по-късни години споделя, че всъщност по онова време изобщо не знаел с какво точно иска да се занимава. В едно от интервютата си дори казва, че станал архитект "случайно". Разказва като виц как на един обяд в богатия дом на родителите му, нарисувал нещо с пръст във въздуха и баща му казал, че "може би трябва да се занимава с архитектура". Твърде съмнително е, че това е станало точно така, но ако е истина, като се имат предвид забележителните му професионални успехи, може би "онзи пръст във въздуха" е бил пръстът на съдбата.
В катедралата на град Бразилия на 27 октомври 2014 г. в Бразилия / Снимка: Getty Images
Кариерата му стартира през 30-те години на 20-и век. Изключителен шанс за него е, че започва да работи с един от авторитетите в бранша - Лусиу Коща, считан за основател на съвременната латиноамериканска архитектура.
Първият реализиран проект на Нимайер е от 1937-а година и някои го наричат "детска стая". Но от тази "стая" у архитекта възниква идеята за модерна архитектура на училищни сгради. Съвместно с Коща и Льо Корбюзие, Нимайер създава проекта на сградата на Министерството на образованието и здравеопазването в Бразилия, която е завършена през 1943-та година. Оскар Нимайер винаги признавал ролята на своя учител в модерния стил - Льо Корбюзие и гореспоменатата сграда официално е посветена на него.
През 40-те години Нимайер работи неуморно и създава проекти за различни по стил сгради: хотели, яхт-клубове, църкви и казина. Странно, но въпреки че бил убеден атеист, обичал да проектира църкви - споделял, че ги приема като професионално предизвикателство. През 1946-а година по негов проект е построена и банка в Рио де Жанейро, а в края на 50-те - технически център.
През 1947-а година Оскар Нимайер участва в проектирането на седалището на ООН в Ню Йорк, за което споменахме.
По онова време Нимайер създава и своя дом в близост до Рио де Жанейро, болницата, жилищния комплекс "Кубичек", фабрика за сладкарството, комплекса на Международното изложение в Сау Паулу и др.
Може да се каже, че още през 50-те години на миналия век Оскар Нимайер вече е световен авторитет в архитектурата и се радва на международно признание.
Относно политическите му възгледи и как са се формирали те, има различни мнения. Безспорно голяма роля да стане комунист изиграват събитията около Втората световна война. Нимайер открито симпатизирал на Съветския съюз и след Победата през 1945-а година става член на Бразилската комунистическа партия. След като в Бразилия хвърлят в затвора 15 нейни членове от първия ешалон на партията, Нимайер открито участва в демонстрации за освобождаването на съратниците си, и след това ги приютява в дома си.
На върха на славата си като архитект, през 50-те години на миналия век, той създава архитектурно списание за изява на лявата интелигенция.
През целия си живот Нимайер се бори срещу социалното неравенство в Бразилия. Един от ключовите моменти попада точно в сферата на неговото поприще - страната страда от постоянна жилищна криза за бедните.
Нимайер повдига гласно въпроса, защо трябва да има хора, принудени да живеят във временни и непригодни постройки?!?
Така си спечелва характеристиката на "гений в професията, недолюбван от властите". Такава е кратката формула на неговия живот. Въпреки международната си известност, заради политическите му пристрастия, и САЩ отказват да му издадат работна виза, когато е поканен да преподава в университетите в Йейл и Харвард.
През 1957-а година започва нов много силен период в кариерата на Оскар Нимайер - поканен е за изграждането на архитектурния облик на новата столица - град Бразилия. Тя е построена по инициатива на президента Кубичек, който лично кани Нимайер да се заеме с проектирането й. Това става и причината през 1960-а година архитектът да се премести от Рио де Жанейро в град Бразилия. Нимайер създава уникални проекти на сгради там.
Построеното е истинска приказна фантазия от куполи, стреловидни колони, пирамиди, огледални сфери и пр.
В новата столица Нимайер проектира президентския дворец, сградата на Върховния съд, Двореца на националния конгрес, катедралата, театъра, болницата и Двореца на правосъдието. Това са най-забележителните сгради в град Бразилия. Истински образци на архитектурата - изразителни и пластични, с перфектно акцентирани детайли.
През 1964-а година, когато Нимайер вече е направил толкова много за родината си, в Бразилия е извършен военен преврат. Архитектът току-що се връща от Израел, когато това се случва. Остава потресен от новата политическа обстановка в родината му. Не приема диктатурата и решава да емигрира във Франция, където остава повече от 20 години - чак до 1985-а година, когато е свален военния режим.
Междувременно, в онзи период пътува до Куба и Съветския съюз.
Оскар Нимайер се завръща в родината си и от средата на 90-те години до смъртта си ръководи Бразилската комунистическа партия, като се противопоставя на преобразуването й по начина, по който това се случи с много компартии по света. Ето защо Фидел Кастро му отдава чест като нарича Нимайер "последния комунист на планетата". През 2007-а година президентът на Руската федерация Владимир Путин подписва указ, с който му присъжда орден за приятелство, за принос в развитието на руско-бразилските отношения.
Нимайер работи до последния си дъх. На 89 създава Музея на съвременното изкуство. През 2000-та година ръководи изграждането на собствен музей в Куритиба, проектира националната библиотека в град Бразилия и културния център в Гояния.
През 2012-а година, когато близките на знаменития архитект се готвят да отпразнуват 105-ата му годишнина, Нимайер се разболява от тежък грип и е откаран в болница с диагнозата бъбречна недостатъчност. Умира само десет дни преди рождения си ден, вследствие на усложненията от болестта.
Днес в различни континенти на света има негови сгради. Нимайер е считан за пионер в експерименталното строителство - майстор на конструкциите, съчетаващи пластмаса и железобетон. Ненадмината остава неговата извита линия, която той намира за израз на свободата на въображението. Има собствена теория, която обяснява така:
"Извитата линия е кривата, която откривам в планините на моята страна Бразилия, в криволичещото течение на реките й, в морските вълни, в облаците на небето, в тялото на любимата жена. Цялата Вселена е направена от криви. Това, което ме привлича, е свободната и чувствена извивка".
Не само талантът, но и бунтарският неконформистки дух на Оскар Нимайер са достойни за уважение.
Той бе една наистина необикновена личност на нашето време.
"Ролята на архитекта е да се бори за един по-добър свят, където той може да създаде архитектура, която да обслужва всички, а не само група привилегировани", казва Оскар Нимайер, и той изпълняваше този свой дълг честно, талантливо и неуморно. До последния си дъх.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Farhitekturnite-prikazki-na-oskar-nimayer&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F12%2F04%2F2421977%2F768x432.jpg%3F_%3D1670167296&description=Архитектурните "приказки" на Оскар Нимайер', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}