НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
Как Чайникът на Ръсел доказва, че няма Бог
55 години от смъртта на Нобеловия лауреат, мислител и пацифист
Автор : / 18145 Прочита 60 Коментара
Портрет на британския философ и социален активист Бъртранд Ръсел, който пуши лулата си, докато гледа към морето, около 1960 г.
Снимка: Getty Images
Той е универсална личност - математик, логик, философ, реформатор в образованието и семейните взаимоотношения, пацифист, автор на богата кореспонденция, писател и колумнист.
Ренесансова личност на нашето съвремие. Името му е Бъртранд Ръсел, има титла на граф и е един от най-влиятелните мислители на ХХ век.
През 1950 година е удостоен с Нобелова награда за литература за принос към световната литература, "като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободната мисъл", и за своята "рационалност и хуманност като безстрашен защитник на свободното слово".
Ръсел е известен със своята политическа ангажираност срещу войните и империализма, подкрепя свободната търговия и правото на жените да гласуват; радетел за съзидателен и рационален живот. Развива теория за изнамирането на система за избягване на войните, защото счита че това е от жизнена необходимост за цивилизацията и за човешкото щастие.
В тази връзка са и размислите му за това, какво прави хората нещастни. Ръсел популяризира философията като полезна наука и си създава име на пацифист, социалист ии атеист.
Роден е на 18 май 1872 година в село Трелек, Уелс, в аристократично семейство. Бъртранд Ръсел е трето поколение граф. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Кръстник на Бъртранд станал дизайнерът Томас Кобдън-Сандерсън, приятел на родителите му.
Бъртранд Ръсел
Снимка: Getty Images
Съдбата на малкия, обаче, е злощастна - рано остава сирак. Отглеждат го дядо му и баба му. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преподава известно време в Лондонското училище по икономика, а в края на 90-те години на XIX век започва интензивно да се занимава с основи на математиката в Тринити Колидж.
През 1898 година, когато е едва на 26, написва "Опит върху основите на геометрията". Поканват го на международен конгрес по философия в Париж и там се запознава с учени, работещи в сферата на теория на множествата. Става известен с формулирания от него Парадокс на Ръсел. През 1903 година публикува математически труд с тезата, че математиката и логиката се препокриват.
През 1908-а е избран за член на Кралското научно дружество. Още в млада възраст си извоюва завиден авторитет в научните среди.
Ето защо неговата личност се оказва от толкова голямо значение, когато се заема с граждански мисии - за ядрено разоръжаване, срещу религиозния догматизъм, войната във Виетнам и с други важни проблеми и събития на своето време. Ръсел на два пъти е арестуван за пацифистката си дейност, като втория път е бил вече на 81-годишна възраст.
До края на живота си този неуморен борец за мир, човешки права и свобода на словото, хвърля цялата си енергия за добруването на народите по света.
Достига до 97-годишна възраст в енергично здраве, когато бил повален от грип, и умира на 2 февруари 1970 година, преди 55 години.
Огромно наследство от трудове, есета, лекции и политологически изследвания стоят зад труда на този чутовно развит интелектуалец на миналия век. Ръсел е автор на "Принципи на математиката", "Човешкото познание: мащаби и граници", "Политически идеали", "Пътят към свободата", "Власт", "Човешкото общество: етика и политика", "Въздействието на науката върху обществото", "Проблемите на философията", "Теория на Познанието", "Покоряване на щастието", "История на западната философия" и мн. др. Много от назованите са преведени и издадени на български език.
Бъртранд Ръсел е представител на аналитичната философия, а интересите му са в широк диапазон: математика, логика, философия на езика, етика, религия, метафизика и пр. Почти няма област, която да не е обхваната от аналитичния му ум.
Преподавал е в три университета: Калифорнийския университет в Лос Анджелис, в Харвардския и Чикагския университети.
В много викторини формати днес има въпрос за т.нар. Чайник на Ръсел (б.а. наричан още Небесният чайник, или Космическият чайник). Всъщност става въпрос за една умозрителна илюстрация, направена от учения, с която той е целял убедително да докаже тежестта на философските доводи.
Ръсел пише, че ако някой твърди, че един чайник обикаля в орбита около Слънцето някъде между Земята и Марс, не може да очаква хората да му повярват, само защото не могат да му докажат обратното, т.е. че въпросното твърдение е невярно. Този негов наглед шеговит пример е цитиран много често и по различни поводи. Особено в прения между атеисти и теисти. Използвал я е и самият Ръсел в статия със заглавие "Има ли Бог". В нея Ръсел пише:
"Множество вярващи хора говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Това, разбира се, е погрешно. Ако предположа, че между Земята и Марс има порцеланов чайник, обикалящ около Слънцето по елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение, при положение че предвидливо съм уточнил, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било недопустимо да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако все пак съществуването на такъв чайник беше посочено и в древни книги, беше преподавано като свещена истина всяка неделя и беше внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще привлече вниманието на психиатър в ерата на Просвещението, или на инквизитор в по-ранните времена."
около 1965 г.: британският философ и пацифист Бъртранд Ръсел (1872 - 1970)
Снимка: Getty Images
Иронията в горния текст е повече от ярка. През 1958 година Ръсел публично използва горното схващане като причина за своя атеизъм: "Би трябвало да се наричам агностик, но за практически нужди съм атеист. Не гледам на съществуването на християнския Бог като на нещо по-вероятно от съществуването на божествата на Олимп или Валхала. Ще дам друга илюстрация: никой не може да докаже, че между Земята и Марс няма чайник, който обикаля по елипсовидна орбита, но никой не мисли, че в това може да се вярва истински. Според мен въпросът с християнския Бог стои по същия начин."
В една от автобиографичните си книги Ръсел споделя, че за първи път съмненията му в съществуването на Бог се появили, когато бил на 15. Три години се борил със себе си, но когато прочел автобиографията на Джон Стюърт Мил, окончателно изгубил християнската си вяра.
Една от водещите теми в размислите на философа Ръсел е тази за нещастието и въздействието на науката върху обществото. Ръсел не отрича революционните ефекти на науката и технологиите, но през 50-те години на миналия век изтъква някои отрицателни аспекти на научните иновации, които вместо да допринасят за човешкия прогрес, всъщност го възпрепятстват.
Ръсел твърди, че науката е в състояние да предложи на света невиждано досега благополучие, но само ако глобалните ресурси бъдат разпределени равномерно, властта е съсредоточена в едно-единствено световно правителство, раждаемостта - вместена в разумни граници, а войната - премахната.
Дали е вярвал, че всико това е постижимо? - Не, той признава, че това е трудна задача, но въпреки това остава оптимист за бъдещето, като време на Път към разума.
Бъртранд Ръсел е автор на много автобиографични творби, в които подробно е документирал промените в светогледа си през различните периоди на развитие. Като аналитичен философ той не се срамува да споделя публично някои от своите схващания и да аргументира на какво се дължат променените му схващания.
Бъртранд Ръсел, ок. 1965 г.
Снимка: Getty Images
През 1894 година, когато завършва Кеймбриджкия университет като златен випускник, Ръсел получил стипендия, заради която трябвало да напише дисертация. Тогава, в противоречие с теориите на своите преподаватели, той описал нов тип философско мислене, което в историята на философията на миналия век е известно като аналитична философия.
Бъртранд Ръсел пред шахматната дъска в дома си, ок. 1949 г.
Снимка: Getty Images
Ръсел написва серия от книги, в които личи лутането му между схващането, че философията е по-висша от математиката и пр., докато в крайна сметка осъзнае, че "математическите заблуди", както сам ги нарича, вече или са премахнати, или са получили строги дефиниции в една нова математическа система. Бившият философ-хегелианец, категорично се утвърждава като аналитичен флософ.
Ръсел изминава труден път до извода, че математиката заема първенствуващо място над философията, и че анализът, а не синтезът е най-доброто средство за постигане на истината.
Бъртранд Ръсел, ок. 1965 г.
Снимка: Getty Images
Докато живее в Америка, изнасял лекции, основани на книгата му за германската социалдемокрация. Направил ценни познанства с американски колеги математици. По-късно ще се запознае с трудовете на на немския математик Вайерщрас, а също и с труда на немския математик Рихард Дедекинд. И ще признае техния "висок скок" спрямо Великобритания: "Против волята ми, в процеса на моите пътувания, вярата че всичко, което си струва да се знае, може да се научи в Кеймбридж, постепенно изчезна", написва той.
Целият живот на Бъртранд Ръсел е посветен на знанието в глобален аспект. Той е един от блестящите умове на миналото столетие. Стремителен ум, който изследва огромна "територия" на човешкото познание и го споделя с другите за благото на цивилизацията. Освен голям учен, Ръсел е пример и за етика.
Космополитна личност, ценна за света и бъдещето на обществата, в борбата им за мирно съвместно съществуване.
Ноември 1958 г.: Бъртранд Ръсел (1872 - 1970) в дома си в Уелс.
Снимка: Getty Images
Бъртранд Ръсел - мисли
"Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието."
"Няма нищо по-изтощително и безполезно от нерешителността."
"Ние обичаме нашите навици повече от дохода си, често повече и от живота си."
"Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят."
"Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедеността, че работата ти е изключително важна."
"Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!"
"От всички видове предпазливост, предпазливостта в любовта е най-пагубна за истинското щастие."
"Има два мотива за четене на една книга - защото ти харесва, или за да се похвалиш."
Бъртранд Ръсел, с четвъртата си съпруга Едит Финч
Снимка: Getty Images
"Не се страхувай да бъдеш с ексцентрично мнение. Всяко прието мнение днес е било ексцентрично преди."
"Да се страхуваш да обичаш е да се страхуваш от живота. А тези, които се страхуват от живота, вече са три-четвърти мъртви."
"Съществуването е или съвместно, или просто няма такова."
"За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си."
"Добре е от време на време да си задаваме въпроси за нещата, които отдавна сме взели за даденост."
Бъртранд Ръсел, с четвъртата си съпруга Едит Финч, на митинг
Снимка: Getty Images
"Страхът е основният източник на суеверие и един от основните източници на жестокост. Да овладееш страха е началото на мъдростта."
"Най-трудното нещо в живота е да разбереш кои мостове да пресечеш и кои - да изгориш."
"Лесно е да паднеш в плен на любов. Трудното е да намериш някой, който да те хване."
"Заниманието с вещи е това, което повече от всичко друго, ни пречи да живеем свободно и достойно."
"Всичко, в което си добър, допринася за щастието."
"Добрият живот е вдъхновен от любовта и движен от знанието."
"Помни, че си човек и забрави останалото."
Бъртранд Ръсел, с четвъртата си съпруга Едит Финч
Снимка: Getty Images
"Една от най-големите човешки страсти е желанието да бъдем обожавани и уважавани."
"Науката може да постави лимити на знанията, но не и на въображението."
"Науката е това, което знаем, а философията - това, което не знаем."
"Всяка точна наука се основава на приблизителността."
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}